Пеевски гледа на държавата като на фирма за производство на услуги
Проф. Николай Слатински, Facebook
Делян Пеевски предлага да си заплаща защитата от НСО...
Поредно доказателство, че днешната властова прослойка, този машинален общ брой от изборни аристократи, няма обикновена визия какво е това страна, що е това държавност!
Те гледат на страната като на компания за произвеждане на услуги, застанали са на входа и на изхода? и употребяват богатствата, които обезпечава тази компания...
Държавата не е нищо друго, а комплициран механизъм за произвеждане на сигурност за самата нея, обществото и жителите.
Работата е там, че производството на сигурност от който и да е – било то страната или някой различен – се реализира от структури, средства и хора. Пожарът се гаси от пожарна, пожарни коли и пожарникари.
Тук няма значение чия тъкмо е собствеността. Пожар може да гаси и държавна конструкция, и частна.
Проблемът е, че държавната конструкция работи на правилото на произвеждане на сигурност като богатство, т.е. за всички граждани; до момента в който частната конструкция работи на правилото на производството на сигурност като услуга, т.е. на пазарния принцип.
И в случай че за сигурността, която се създава от частна конструкция, има повече съперници, тя ще избра оня от тях, който заплаща най-добре.
Пламнат ли домът на елементарния жител и дворецът на олигарха, частната конструкция ще хукне да гаси двореца на олигарха.
Идеята на Пеевски да употребява държавната НСО като частна охранителна компания е безскрупулна и брутална. НСО е държавна институция, тя би трябвало да прави охранителна активност, съвместима единствено с националните ползи и националната сигурност. Контингентът на охраняваните от нея персони би трябвало да бъде извънредно стеснен и обвързван с държавността.
За страдание този контингент непрекъснато се раздува, критериите за попадане в него са размити и все по-малко свързани с държавността и националните ползи и сигурност.
Охраняването от НСО се трансформира трайно в привилегия, която се поставя автоматизирано – дори не толкоз поради официално заемания пост, що се касае за неофициалния статус на съответната личност в обществото – на подмолен олигарх, на собственик на материални и нематериални активи, които обезпечават сериозен пакет акции върху страната България.
Абсурдната и цинична концепция може да се разшири, да се разгърне, поле за това – голямо.
ДАНС може да поеме против възнаграждение контраразузнавателната и финансово-разузнавателна активност на съзвездието от компании на Пеевски (и на обръча от компании на Хидролога на България).
ДАР може да обезпечава против възнаграждение пребиваването на Пеевски зад граница, когато на него не, не му се прибира в България.
БОП-ът може да поеме против възнаграждение противодействието на проблемите на Пеевски с проведени незаконни групи.
Граничната полиция може против възнаграждение да се заеме с опазването на границите на неговата империя, с която София граничи някъде при Вакарел и Пасарел.
Жандармерията може против възнаграждение да оказва помощ на Пеевски при грижата му някое печелившо дружество да си смени притежателя.
А България като цяло може против възнаграждение да му повери ръководството си.
То и по този начин той взема интензивно присъединяване в него, най-малко да си заплаща за това.
Казано към този момент съществено, ние ежедневно получаваме доказателства, че страната и държавността ни за нищо към този момент я нямат тези, които де факто вършат с тях каквото си пожелаят. Те са оперирани от грижата за страната и от възприятието за държавност. На тях демокрацията стартира да им пречи – каквото можаха, взеха от нея и посредством нея.
Сега към този момент цялото благосъстояние на страната не им стига, трябват им нейните институции. Най-напред тези от сигурността. Само те – де юре – още не им принадлежат. Но за какво им е да им принадлежат де юре, в случай че им принадлежат де факто. Срещу възнаграждение, несъмнено, че по какъв начин другояче...
Делян Пеевски предлага да си заплаща защитата от НСО...
Поредно доказателство, че днешната властова прослойка, този машинален общ брой от изборни аристократи, няма обикновена визия какво е това страна, що е това държавност!
Те гледат на страната като на компания за произвеждане на услуги, застанали са на входа и на изхода? и употребяват богатствата, които обезпечава тази компания...
Държавата не е нищо друго, а комплициран механизъм за произвеждане на сигурност за самата нея, обществото и жителите.
Работата е там, че производството на сигурност от който и да е – било то страната или някой различен – се реализира от структури, средства и хора. Пожарът се гаси от пожарна, пожарни коли и пожарникари.
Тук няма значение чия тъкмо е собствеността. Пожар може да гаси и държавна конструкция, и частна.
Проблемът е, че държавната конструкция работи на правилото на произвеждане на сигурност като богатство, т.е. за всички граждани; до момента в който частната конструкция работи на правилото на производството на сигурност като услуга, т.е. на пазарния принцип.
И в случай че за сигурността, която се създава от частна конструкция, има повече съперници, тя ще избра оня от тях, който заплаща най-добре.
Пламнат ли домът на елементарния жител и дворецът на олигарха, частната конструкция ще хукне да гаси двореца на олигарха.
Идеята на Пеевски да употребява държавната НСО като частна охранителна компания е безскрупулна и брутална. НСО е държавна институция, тя би трябвало да прави охранителна активност, съвместима единствено с националните ползи и националната сигурност. Контингентът на охраняваните от нея персони би трябвало да бъде извънредно стеснен и обвързван с държавността.
За страдание този контингент непрекъснато се раздува, критериите за попадане в него са размити и все по-малко свързани с държавността и националните ползи и сигурност.
Охраняването от НСО се трансформира трайно в привилегия, която се поставя автоматизирано – дори не толкоз поради официално заемания пост, що се касае за неофициалния статус на съответната личност в обществото – на подмолен олигарх, на собственик на материални и нематериални активи, които обезпечават сериозен пакет акции върху страната България.
Абсурдната и цинична концепция може да се разшири, да се разгърне, поле за това – голямо.
ДАНС може да поеме против възнаграждение контраразузнавателната и финансово-разузнавателна активност на съзвездието от компании на Пеевски (и на обръча от компании на Хидролога на България).
ДАР може да обезпечава против възнаграждение пребиваването на Пеевски зад граница, когато на него не, не му се прибира в България.
БОП-ът може да поеме против възнаграждение противодействието на проблемите на Пеевски с проведени незаконни групи.
Граничната полиция може против възнаграждение да се заеме с опазването на границите на неговата империя, с която София граничи някъде при Вакарел и Пасарел.
Жандармерията може против възнаграждение да оказва помощ на Пеевски при грижата му някое печелившо дружество да си смени притежателя.
А България като цяло може против възнаграждение да му повери ръководството си.
То и по този начин той взема интензивно присъединяване в него, най-малко да си заплаща за това.
Казано към този момент съществено, ние ежедневно получаваме доказателства, че страната и държавността ни за нищо към този момент я нямат тези, които де факто вършат с тях каквото си пожелаят. Те са оперирани от грижата за страната и от възприятието за държавност. На тях демокрацията стартира да им пречи – каквото можаха, взеха от нея и посредством нея.
Сега към този момент цялото благосъстояние на страната не им стига, трябват им нейните институции. Най-напред тези от сигурността. Само те – де юре – още не им принадлежат. Но за какво им е да им принадлежат де юре, в случай че им принадлежат де факто. Срещу възнаграждение, несъмнено, че по какъв начин другояче...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ