Проф. Николай Овчаров: От Белград „изплюха камъчето“: „Българите са сърби“
Проф. Николай Овчаров
Тези дни се бях наканил да пиша за следващата гнусота, сътворена от съветските окупатори в Украйна.
Потресе ме новината, че Русия стопира проучването на български език за нашите сънародници, живеещи в нелегално завладените по време на войната територии.
И тъкмо когато седнах зад компютъра, от Белград долетя друга вест.
В сръбската Скупщина (т. е. парламент) ръководителят на сръбския Съвет за контролиране на електронните медии (РЕМ) Оливера Зекич ненадейно съобщи, че българите в действителност са....чистокръвни сърби. На пръв взор сред двете вести няма връзка, само че на процедура те са част от една и съща политика. Нека забележим каква е тяхното отношение.
Съобщението за удара върху българските ползи в окупираните украински земи остана малко в сянката на към този момент омръзналите ни „ гладиаторски ” борби в Народното събрание.
Иначе министърът на външните работи Николай Милков и шефът на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова обясниха ясно: „ В окупираните територии е прекъснато проучването на български език. Окупационните управляващи просто не считат за належащо да поддържат тези неделни учебни заведения. Това е една от главните аргументи. В над 30 села, които сега са под окупация, плюс градовете Мариопул, Бердянск, Приморск и Приазовск, тези учебни заведения работят към този момент по съветските стратегии, в които не е планувано проучването на български език. Мнозина от нашите учители, които преподаваха български език, към този момент не са в Украйна ”.
Нататък от официалното съобщение се схваща, че по заповед на окупационните управляващи в българските неделни учебни заведения са отстранени всички наши знаци, в това число портретите на историческите персони. А това ще рече, че облиците на Ботев и Левски са свалени и може би сменени с тези на Путин.
Да, при ужасите на кървавата война, която се води в Украйна, това сякаш е най-малкият проблем. Тези обстоятелства обаче не би трябвало да се пропущат от българска страна, тъй като са резултат от една дълга политика, провеждана от Русия. Та нали тъкмо преди пет години при визитата на тогавашния македонския президент Георге Иванов в Москва съветският държавен глава Владимир Путин направи провокационно изявление, с което взриви целия български народ. В навечерието на най-светлия български празник 24 май той съобщи, че славянската книжовност е пристигнала в Русия „ от македонската земя ” и затова руснаците имат с жителите на днешна РСМ „ особени връзки ”.
Слава-Богу през 2017 година ръководещите в България реагираха незабавно и, което е по-важното – в синхрон. Още на 25 май министър председателят Бойко Борисов се срещна с съветския дипломат Анатолий Макаров и му подсети, че не несъществуващите на международната карта северни македонци, а блестящата политика на българския княз Борис I Покръстител е довела до основаването на кирилицата. Това е безспорният принос на България към европейската и международна просвета.
Същото изявление на Путин тогава разяснява и българският държавен глава Румен Радев: „ Ако в действителност желаеме славянските нации да бъдат обединени, това може да стане единствено в случай че почитаме историята, а историята доста ясно сочи България като родината на славянската цивилизация и просвета “. А месец по-късно, на 19 юни 2017 година, Бойко Борисов отхвърли уговорена среща с шахматиста и народен представител в съветската Дума Анатолий Карпов. Това стана, откакто изявяващият се като огромен обожател на Путин някогашен международен първенец съобщи, че кирилицата идва от византийските земи.
Припомних си всичко това, когато през вчерашния ден четях известието за изявлението в Скупщината на Оливера Зекич. Различни мнения поясняваха, че тя е употребила причините на своя заместител Милорад Вукашинович. Зарових се в Интернет и попаднах на обещано единствено преди няколко дни от тази персона изявление. Ще предам част от това изказване, като авансово се оправдавам на читателите за раздраната и параноична тирада на нейния създател. Тя обаче е значима, тъй като разяснява доста от скритите за необятната аудитория геополитически аспекти в балканските връзки:
„ Аз персонално съм последовател на основаването на нови балкански съюзи под покровителството на Русия – декларира Милорад Вукашинович. - Въпросът за нашия изход на море е от първостепенно значение, [както] и достигането до пристанището в Скадар, Албания. Аз задавам следния риторичен въпрос: в случай че единствено в границите на нашия живот от сърбите бяха основани пет народи – и аз ще ги изброя: хърватите породиха [като нация] въз основата на геноцида над сърбите; мюсюлманите, бошняците, черногорците и македонците непрестанно ни заплашват, в това число и някоя си там войводинска нация. С една дума, в случай че за 50, 60 или 70 години ние доживяхме от сърбите да бъдат основани пет народа, тогава какво се е случило в далечното минало. Никой няма визия какъв брой нации са зародили от сърбите. Това не е мит. Това нещо се знае от всички. Няма никакво подозрение, че е съществувал някакъв праисторически народ, който се наричал сръбски и от него са произлезли славяните, в това число и българите…Те хапват шопска салата, а не знаят, че тя е сръбска! ”
В същото изявление Вукашинович споделя, че преди Балканските войни Сърбия е имала доста ясна политика за метода, по който би трябвало да работи във връзка с националните си ползи. За неизкушените читатели това изявление не приказва нищо, само че видният експерт по езиковата проблематика проф. Ана Кочева незабавно схвана какво е желал да каже този сръбски талант. Тя напомни далечната 1844 година, когато на бял свят се появява прословутото „ Начертание ” на сръбския националист Илия Гарашанин, в което огромната част от жителите на Балканите са избрани като „ сръбски нации ”. В това число са хърватите, словенците, босненците, черногорците, и естествено българите от Вардарска Македония. Точно тези постулати управляват сръбската политика от цялата втора половина на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в.
В „ Начертание ”-то на Гарашанин обаче надалеч не става дума единствено за българите в Македония. Там с горест се признава, че всред всички южни славяни най-многобройни са българите, към които сръбската страна би трябвало да има специфична асимилационна политика. В момента, когато нашият народ обезверено се бори за свободата си и се нуждае най-вече от помощ, сърбинът „ чертае ” по какъв начин той би трябвало да загуби националното си самочувствие посредством отнемане от лични учебни заведения, посредством изпращане на свещеници-сърбомани, посредством внасяне на сръбска литература и т. н.
Ето това се пробва да възроди през днешния ден този левент Милорад Вукашинович. Разбира се, за повече от век и половина на Балканите са станали доста съществени промени. През първата половина на ХІХ в. Гарашанин вижда Русия като другар на българите и зложелател на сръбските ползи. Световните войни от ХХ в. обаче трансформират доста политическата картина и Сърбия във всичките си държавни модификации става най-верният и обичан спътник на Русия във всичките й превъплъщения – империя, Съюз на съветските социалистически републики, постимперската страна на Путин. Общият интерес на тези неведнъж променяли държавния си тип страни е явен - недопускане на мощна България, като се нападна тя най-много в културно-исторически аспект и се омаловажава предишното й.
Ето това би трябвало да знаят нашите пишман-русофили, когато надигат писък за потъпкването на съветските ползи у нас. Защото ползите на Путин и неговите клакьори изобщо не са ползите на елементарните руснаци. Смея да го настоявам, тъй като съм работил с тях и чудесно ги познавам.
Източник: Труд
Тези дни се бях наканил да пиша за следващата гнусота, сътворена от съветските окупатори в Украйна.
Потресе ме новината, че Русия стопира проучването на български език за нашите сънародници, живеещи в нелегално завладените по време на войната територии.
И тъкмо когато седнах зад компютъра, от Белград долетя друга вест.
В сръбската Скупщина (т. е. парламент) ръководителят на сръбския Съвет за контролиране на електронните медии (РЕМ) Оливера Зекич ненадейно съобщи, че българите в действителност са....чистокръвни сърби. На пръв взор сред двете вести няма връзка, само че на процедура те са част от една и съща политика. Нека забележим каква е тяхното отношение.
Съобщението за удара върху българските ползи в окупираните украински земи остана малко в сянката на към този момент омръзналите ни „ гладиаторски ” борби в Народното събрание.
Иначе министърът на външните работи Николай Милков и шефът на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова обясниха ясно: „ В окупираните територии е прекъснато проучването на български език. Окупационните управляващи просто не считат за належащо да поддържат тези неделни учебни заведения. Това е една от главните аргументи. В над 30 села, които сега са под окупация, плюс градовете Мариопул, Бердянск, Приморск и Приазовск, тези учебни заведения работят към този момент по съветските стратегии, в които не е планувано проучването на български език. Мнозина от нашите учители, които преподаваха български език, към този момент не са в Украйна ”.
Нататък от официалното съобщение се схваща, че по заповед на окупационните управляващи в българските неделни учебни заведения са отстранени всички наши знаци, в това число портретите на историческите персони. А това ще рече, че облиците на Ботев и Левски са свалени и може би сменени с тези на Путин.
Да, при ужасите на кървавата война, която се води в Украйна, това сякаш е най-малкият проблем. Тези обстоятелства обаче не би трябвало да се пропущат от българска страна, тъй като са резултат от една дълга политика, провеждана от Русия. Та нали тъкмо преди пет години при визитата на тогавашния македонския президент Георге Иванов в Москва съветският държавен глава Владимир Путин направи провокационно изявление, с което взриви целия български народ. В навечерието на най-светлия български празник 24 май той съобщи, че славянската книжовност е пристигнала в Русия „ от македонската земя ” и затова руснаците имат с жителите на днешна РСМ „ особени връзки ”.
Слава-Богу през 2017 година ръководещите в България реагираха незабавно и, което е по-важното – в синхрон. Още на 25 май министър председателят Бойко Борисов се срещна с съветския дипломат Анатолий Макаров и му подсети, че не несъществуващите на международната карта северни македонци, а блестящата политика на българския княз Борис I Покръстител е довела до основаването на кирилицата. Това е безспорният принос на България към европейската и международна просвета.
Същото изявление на Путин тогава разяснява и българският държавен глава Румен Радев: „ Ако в действителност желаеме славянските нации да бъдат обединени, това може да стане единствено в случай че почитаме историята, а историята доста ясно сочи България като родината на славянската цивилизация и просвета “. А месец по-късно, на 19 юни 2017 година, Бойко Борисов отхвърли уговорена среща с шахматиста и народен представител в съветската Дума Анатолий Карпов. Това стана, откакто изявяващият се като огромен обожател на Путин някогашен международен първенец съобщи, че кирилицата идва от византийските земи.
Припомних си всичко това, когато през вчерашния ден четях известието за изявлението в Скупщината на Оливера Зекич. Различни мнения поясняваха, че тя е употребила причините на своя заместител Милорад Вукашинович. Зарових се в Интернет и попаднах на обещано единствено преди няколко дни от тази персона изявление. Ще предам част от това изказване, като авансово се оправдавам на читателите за раздраната и параноична тирада на нейния създател. Тя обаче е значима, тъй като разяснява доста от скритите за необятната аудитория геополитически аспекти в балканските връзки:
„ Аз персонално съм последовател на основаването на нови балкански съюзи под покровителството на Русия – декларира Милорад Вукашинович. - Въпросът за нашия изход на море е от първостепенно значение, [както] и достигането до пристанището в Скадар, Албания. Аз задавам следния риторичен въпрос: в случай че единствено в границите на нашия живот от сърбите бяха основани пет народи – и аз ще ги изброя: хърватите породиха [като нация] въз основата на геноцида над сърбите; мюсюлманите, бошняците, черногорците и македонците непрестанно ни заплашват, в това число и някоя си там войводинска нация. С една дума, в случай че за 50, 60 или 70 години ние доживяхме от сърбите да бъдат основани пет народа, тогава какво се е случило в далечното минало. Никой няма визия какъв брой нации са зародили от сърбите. Това не е мит. Това нещо се знае от всички. Няма никакво подозрение, че е съществувал някакъв праисторически народ, който се наричал сръбски и от него са произлезли славяните, в това число и българите…Те хапват шопска салата, а не знаят, че тя е сръбска! ”
В същото изявление Вукашинович споделя, че преди Балканските войни Сърбия е имала доста ясна политика за метода, по който би трябвало да работи във връзка с националните си ползи. За неизкушените читатели това изявление не приказва нищо, само че видният експерт по езиковата проблематика проф. Ана Кочева незабавно схвана какво е желал да каже този сръбски талант. Тя напомни далечната 1844 година, когато на бял свят се появява прословутото „ Начертание ” на сръбския националист Илия Гарашанин, в което огромната част от жителите на Балканите са избрани като „ сръбски нации ”. В това число са хърватите, словенците, босненците, черногорците, и естествено българите от Вардарска Македония. Точно тези постулати управляват сръбската политика от цялата втора половина на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в.
В „ Начертание ”-то на Гарашанин обаче надалеч не става дума единствено за българите в Македония. Там с горест се признава, че всред всички южни славяни най-многобройни са българите, към които сръбската страна би трябвало да има специфична асимилационна политика. В момента, когато нашият народ обезверено се бори за свободата си и се нуждае най-вече от помощ, сърбинът „ чертае ” по какъв начин той би трябвало да загуби националното си самочувствие посредством отнемане от лични учебни заведения, посредством изпращане на свещеници-сърбомани, посредством внасяне на сръбска литература и т. н.
Ето това се пробва да възроди през днешния ден този левент Милорад Вукашинович. Разбира се, за повече от век и половина на Балканите са станали доста съществени промени. През първата половина на ХІХ в. Гарашанин вижда Русия като другар на българите и зложелател на сръбските ползи. Световните войни от ХХ в. обаче трансформират доста политическата картина и Сърбия във всичките си държавни модификации става най-верният и обичан спътник на Русия във всичките й превъплъщения – империя, Съюз на съветските социалистически републики, постимперската страна на Путин. Общият интерес на тези неведнъж променяли държавния си тип страни е явен - недопускане на мощна България, като се нападна тя най-много в културно-исторически аспект и се омаловажава предишното й.
Ето това би трябвало да знаят нашите пишман-русофили, когато надигат писък за потъпкването на съветските ползи у нас. Защото ползите на Путин и неговите клакьори изобщо не са ползите на елементарните руснаци. Смея да го настоявам, тъй като съм работил с тях и чудесно ги познавам.
Източник: Труд
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ