За общото и различното между коронавируса и терористичните атаки
Проф. Николай Младенов е експерт по анестезиология и интензивни грижи в болница " Токуда ". Той е основен координатор на експертния съвет по " Спешна медицина " към министерството на опазването на здравето. От предходната седмица е част от медицинския съвет към държавното управление, именуван от премиера " мозъчен концерн " и основан, с цел да оказва помощ в рецесията с разпространяването на ковид в България.
Във визитката на проф. Младенов неизбежно се извежда обстоятелството, че е един от първите извикани лекари от София, които отпътуват по неотложност за летището в Бургас два часа след взривяването на цялостния с израелски туристи рейс през юли 2012 година Той се занимава с доктрина и процедура на терористичните офанзиви и методите за реакция на медиците при атентати и всеобщи бедствия.
Проф. Младенов, имате ли към този момент изясненост каква е точната роля на медицинския съвет?
- Нека си представим казуса като една везна: от едната страната са рестриктивните, ограничаващите, профилактичните ограничения на оперативния щаб, които целят да понижат вероятността от разпространението на ковид. Тези дейности изрично са верни и това е моделът, по който се работи в цяла Европа. Който не го е направил, си е изпатил. От другата страна е медицинският въпрос - ние можем да филтрираме достоверната здравна информация, тъй като страните се учат в крачка. Тази пресята информация ние желаеме да я сведем до лекарите, без значение в коя точка на България се намират. Двете системи взаимно си оказват помощ.
Като първа задача на медицинския съвет беше посочено правене на логаритми за дейности на лекарите. Проф. Мутафчийски обаче неведнъж е казвал, че медиците са получили алготритми, които са преведени на български. Защо трябват разнообразни логаритми?
- Аз не желая да разясня техните логаритми. Ние съгласно мен сме създали нужното да бъдем точни и ясни кое, по какъв начин и за какво се прави. Ние имаме два процеса, които протичат, когато човек изпадне в тази болест: едната посока е самият заразен развой - нещата протичат по генетично съдбоносен метод. Другият развой е по увреждането на клетките. Вирусът употребява клетката като матрица, с цел да може да се възпроизведе. В взаимозависимост от тежестта на заболяването има равнища на лекуване. И то не е единствено " златното хапче ". Използват се три линии на лекарства. Ние дадохме самите характерности на медикаментите - техните взаимоотношения, техните противопоказания, странични резултати.
Тоест, ние даваме на лекарите знанието по какъв начин по най-правилен метод да лекуват своите пациенти. Никой в България няма опит в лечението на тежко болните, изключително тези, които се касаят до интензивните звена и изключително тези, които се касаят до лекуването с апаратна вентилация. Да кажем, че нашият логаритъм е детайлизиране на първичния.
Има ли паралел сред реакцията на медиците при атентат и при пандемия от ковид?
- И в двата случая има едно общо нещо, което се назовава " злополучие ". При бедствието най-важното е несъответствието сред разполагаем запас и нужен запас. И в двата случая медиците са недостиг. Човек се приготвя в спокойно време - той по този начин си основава лечебните заведения, интензивните отделения, структурите, оборудването, навиците, с цел да може по-лесно да премине от спокойно време в катастрофален режим.
Снимки публикувани от Министерство на вътрешните работи на взривените рейсове при атентата в Бургас
Разработвате опциите за прогнозиране на броя на жертвите според от ударна вълна. Възможно ли е тези прогнози да се приложат в обстановка на пандемия от ковид?
- Не, при болестите има други модели, които се вършат. Съединените щати вършат по този проблем модел, като той взима три неща: вируса като биологична единица, приемника (напр. човек - бел. ред.) и средата, в която се популяризира - ветровете, температура, слънце, дъжд и други Въз основа на този модел може да се наблюдава разпространяването на съответния епидемиологичен развой и да се разработят предварителни способи на неговото ограничение. Но, това са изключителни интелектуални артикули, които могат да ги създадат единствено високотехнологичните страни.
Ние в този момент работим по модел, в който си избираме страна, която е близка по характерности на нашата: компактност и величина на на популацията да вземем за пример. И по прогнозите, които се дават там или трендовете, които настават там, ги следваме.
По мъчно ли е оправянето с тежко болните от ковид, до толкоз, че броят се развива дълготрайно време, до момента в който при случай или офанзива обсегът на потребността от здравна помощ се обяснява по-бързо?
- Атентатите не са събитията с най-вече жертви. Ние си сътворяваме илюзията, само че не е по този начин: от пътнотранспортни катастрофи, инсулти, инфаркти умират доста повече хора. При атентатите имате две положения - извънредно тежко, разбирайте гибел, и ранени. Медицината лекува ранените.
Коронавирусът е незабележим: не може да видите по кое време го вдишвате, по кое време го пипате. Върви като " невидима гибел ". Така че оправянето с биологичен сътрудник или с химически, радиационен сътрудник, е извънредно тежко. То е доста по-тежко в сравнение с, по този начин да се каже, " класическият " травматизъм.
Може ли утежняването на пациент с ковид да бъде планувано?
- Не, не може да се предвижда. Вижте каква е статистиката: 80% го изкарват леко или относително леко, 14% развиват пневмонични огнища в друга степен и 5% са тези, които са с изразена дихателна непълнота. Така че, когато пристигна пациент с обособени клинични параметри от тежката група, аз мога да кажа по какъв начин ще върви той. Но по какъв начин да предвиждаме тези 80%, които са по-млади, по-здрави, по какъв начин да ги предвиждаме накъде ще отидат? Аз бих споделил, че прогнозата при тежките положения е относително по-ясна, а и при тях имаме критерии, с които можем да определим вероятността от смъртен излаз при тези пациенти.
Проявявате ли схващане към човешкия боязън, че щом си с температура, необикновена кашлица и 3% от инфектираните умират, възприемаш болничното заведение като по-сигурно място?
- Всички ни е боязън, само че сами разбирате, че болничното заведение може да стане разплодник на COVID-инфекцията. Затова лекарите вършат и градуиране на положението.
Как оценявате готовността на здравната система? Разбира се, че никоя страна не е готова за пандемия, само че пациенти, които се нуждаят от интубация, постоянно е имало?
- Както виждате, никоя страна, даже и най-високотехнологичната, не е подготвена за тази пандемия. До 2030 година броят на интензивистите в Канада и Съединените щати ще бъде с 30% надолу, т.е. ще има голям недостиг. Причината е, че интензивните звена стават все по-скъпи, все по-комплексни, с от ден на ден апаратури и се желаят повече познания. А заради застаряването на популацията, процентът на интензивните звена като част от общия леглови фонд на болничното заведение нараства. Досещате се, че огромна част от лекарите в Европа, при този недостиг, ще отидат в Съединените щати. Там заплащането на интензивистите е по-високо. А в Англия и в Германия работят почти сред 30 000 и 50 000 души, медицински служащи от източноевропейските страни.
Така че, не апаратите ще решат казуса: за всеки уред би трябвало да има доктор - подготвен доктор. Трябва по някакъв метод тези лекари да не напущат страната. Лекарите и медицинските сестри желаят три неща - положително отношение, среда на работа и възнаграждение. В това отношение не бих споделил, че в България е сносно уравновесена. Може би не би трябвало да се борим за фабрики за произвеждане на коли, а за произвеждане на здравна инсталация. Кризата демонстрира, че в един миг не можем да разчитаме на помощ. Това са към този момент национални отговорности в подтекста на Европейския съюз.
Не искайте здравната система да бъде оазис в една страна, която има проблеми. От тази позиция вършим това, което можем. Системата, дали неприятна или добра, сега е такава. След това би трябвало да се направи разбор, с цел да можем за идната рецесия да бъдем по-добре готови.
Виждат ли се по-ясно насъбраните проблеми на здравната система в тази рецесия?
- Винаги, когато има дисбаланс сред нужен запас и разполагаем запас, проблемите стават доста забележими. Заради това не е значимо какъв дисбаланс има, а да си извадим съответните поучения и въз основата на тях да си начертаем вярна стратегия. Коронавирусът ни заварва в тази обстановка и ние сме длъжни да работим в тази обстановка.
Един ден ограничаващите ограничения ще паднат, ще се разхождаме, ще пътуваме, ще вървим на работа. Но и тогава може да има човек, който е притежател на вируса, без да има признаци. Всичко изначало ли ще стартира? Или хипотезата е неправилна?
- Тук има доста внимателен миг. Аз няма да се греша в работата на оперативния щаб, само че то е като да затягате един винт с динамомтеричен ключ: не може до безконечност да натягате винта, тъй като ще го счупите. В момента дейностите на щаба са верни и ограничаващият режим дава опция на системата да може да поеме по-леко удара.
Но щабът би трябвало да каже по кое време, коя група хора може да бъде пусната на улицата. Това е сферата на вирусологията, на инфекциозните болести и аз не се ангажирам да кажа какви би трябвало да бъдат критериите.
Вие по какъв начин си представяте връщането към " естествения " живот?
- Търпя рестриктивните мерки да не вървя при другари, познати, не вървим на кино, в ресторант, на планина. Но може би човек е по-правилно да погледна не с " какво ми лишиха ", а " какво мога да върша, до момента в който съм в стеснен режим ". Някои вършат поправки, други рисуват онлайн, трети четат книги, пети намират метод да бъдат по-близки със съпругите или съпрузите и децата си. Тоест, хората би трябвало да търсят и позитивното в тази обстановка, тъй като вглеждането в позитивното дава опция по-лесно да преодолеем отрицателното.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1298)
Във визитката на проф. Младенов неизбежно се извежда обстоятелството, че е един от първите извикани лекари от София, които отпътуват по неотложност за летището в Бургас два часа след взривяването на цялостния с израелски туристи рейс през юли 2012 година Той се занимава с доктрина и процедура на терористичните офанзиви и методите за реакция на медиците при атентати и всеобщи бедствия.
Проф. Младенов, имате ли към този момент изясненост каква е точната роля на медицинския съвет?
- Нека си представим казуса като една везна: от едната страната са рестриктивните, ограничаващите, профилактичните ограничения на оперативния щаб, които целят да понижат вероятността от разпространението на ковид. Тези дейности изрично са верни и това е моделът, по който се работи в цяла Европа. Който не го е направил, си е изпатил. От другата страна е медицинският въпрос - ние можем да филтрираме достоверната здравна информация, тъй като страните се учат в крачка. Тази пресята информация ние желаеме да я сведем до лекарите, без значение в коя точка на България се намират. Двете системи взаимно си оказват помощ.
Като първа задача на медицинския съвет беше посочено правене на логаритми за дейности на лекарите. Проф. Мутафчийски обаче неведнъж е казвал, че медиците са получили алготритми, които са преведени на български. Защо трябват разнообразни логаритми?
- Аз не желая да разясня техните логаритми. Ние съгласно мен сме създали нужното да бъдем точни и ясни кое, по какъв начин и за какво се прави. Ние имаме два процеса, които протичат, когато човек изпадне в тази болест: едната посока е самият заразен развой - нещата протичат по генетично съдбоносен метод. Другият развой е по увреждането на клетките. Вирусът употребява клетката като матрица, с цел да може да се възпроизведе. В взаимозависимост от тежестта на заболяването има равнища на лекуване. И то не е единствено " златното хапче ". Използват се три линии на лекарства. Ние дадохме самите характерности на медикаментите - техните взаимоотношения, техните противопоказания, странични резултати.
Тоест, ние даваме на лекарите знанието по какъв начин по най-правилен метод да лекуват своите пациенти. Никой в България няма опит в лечението на тежко болните, изключително тези, които се касаят до интензивните звена и изключително тези, които се касаят до лекуването с апаратна вентилация. Да кажем, че нашият логаритъм е детайлизиране на първичния.
Има ли паралел сред реакцията на медиците при атентат и при пандемия от ковид?
- И в двата случая има едно общо нещо, което се назовава " злополучие ". При бедствието най-важното е несъответствието сред разполагаем запас и нужен запас. И в двата случая медиците са недостиг. Човек се приготвя в спокойно време - той по този начин си основава лечебните заведения, интензивните отделения, структурите, оборудването, навиците, с цел да може по-лесно да премине от спокойно време в катастрофален режим.
Снимки публикувани от Министерство на вътрешните работи на взривените рейсове при атентата в Бургас
Разработвате опциите за прогнозиране на броя на жертвите според от ударна вълна. Възможно ли е тези прогнози да се приложат в обстановка на пандемия от ковид?
- Не, при болестите има други модели, които се вършат. Съединените щати вършат по този проблем модел, като той взима три неща: вируса като биологична единица, приемника (напр. човек - бел. ред.) и средата, в която се популяризира - ветровете, температура, слънце, дъжд и други Въз основа на този модел може да се наблюдава разпространяването на съответния епидемиологичен развой и да се разработят предварителни способи на неговото ограничение. Но, това са изключителни интелектуални артикули, които могат да ги създадат единствено високотехнологичните страни.
Ние в този момент работим по модел, в който си избираме страна, която е близка по характерности на нашата: компактност и величина на на популацията да вземем за пример. И по прогнозите, които се дават там или трендовете, които настават там, ги следваме.
По мъчно ли е оправянето с тежко болните от ковид, до толкоз, че броят се развива дълготрайно време, до момента в който при случай или офанзива обсегът на потребността от здравна помощ се обяснява по-бързо?
- Атентатите не са събитията с най-вече жертви. Ние си сътворяваме илюзията, само че не е по този начин: от пътнотранспортни катастрофи, инсулти, инфаркти умират доста повече хора. При атентатите имате две положения - извънредно тежко, разбирайте гибел, и ранени. Медицината лекува ранените.
Коронавирусът е незабележим: не може да видите по кое време го вдишвате, по кое време го пипате. Върви като " невидима гибел ". Така че оправянето с биологичен сътрудник или с химически, радиационен сътрудник, е извънредно тежко. То е доста по-тежко в сравнение с, по този начин да се каже, " класическият " травматизъм.
Може ли утежняването на пациент с ковид да бъде планувано?
- Не, не може да се предвижда. Вижте каква е статистиката: 80% го изкарват леко или относително леко, 14% развиват пневмонични огнища в друга степен и 5% са тези, които са с изразена дихателна непълнота. Така че, когато пристигна пациент с обособени клинични параметри от тежката група, аз мога да кажа по какъв начин ще върви той. Но по какъв начин да предвиждаме тези 80%, които са по-млади, по-здрави, по какъв начин да ги предвиждаме накъде ще отидат? Аз бих споделил, че прогнозата при тежките положения е относително по-ясна, а и при тях имаме критерии, с които можем да определим вероятността от смъртен излаз при тези пациенти.
Проявявате ли схващане към човешкия боязън, че щом си с температура, необикновена кашлица и 3% от инфектираните умират, възприемаш болничното заведение като по-сигурно място?
- Всички ни е боязън, само че сами разбирате, че болничното заведение може да стане разплодник на COVID-инфекцията. Затова лекарите вършат и градуиране на положението.
Как оценявате готовността на здравната система? Разбира се, че никоя страна не е готова за пандемия, само че пациенти, които се нуждаят от интубация, постоянно е имало?
- Както виждате, никоя страна, даже и най-високотехнологичната, не е подготвена за тази пандемия. До 2030 година броят на интензивистите в Канада и Съединените щати ще бъде с 30% надолу, т.е. ще има голям недостиг. Причината е, че интензивните звена стават все по-скъпи, все по-комплексни, с от ден на ден апаратури и се желаят повече познания. А заради застаряването на популацията, процентът на интензивните звена като част от общия леглови фонд на болничното заведение нараства. Досещате се, че огромна част от лекарите в Европа, при този недостиг, ще отидат в Съединените щати. Там заплащането на интензивистите е по-високо. А в Англия и в Германия работят почти сред 30 000 и 50 000 души, медицински служащи от източноевропейските страни.
Така че, не апаратите ще решат казуса: за всеки уред би трябвало да има доктор - подготвен доктор. Трябва по някакъв метод тези лекари да не напущат страната. Лекарите и медицинските сестри желаят три неща - положително отношение, среда на работа и възнаграждение. В това отношение не бих споделил, че в България е сносно уравновесена. Може би не би трябвало да се борим за фабрики за произвеждане на коли, а за произвеждане на здравна инсталация. Кризата демонстрира, че в един миг не можем да разчитаме на помощ. Това са към този момент национални отговорности в подтекста на Европейския съюз.
Не искайте здравната система да бъде оазис в една страна, която има проблеми. От тази позиция вършим това, което можем. Системата, дали неприятна или добра, сега е такава. След това би трябвало да се направи разбор, с цел да можем за идната рецесия да бъдем по-добре готови.
Виждат ли се по-ясно насъбраните проблеми на здравната система в тази рецесия?
- Винаги, когато има дисбаланс сред нужен запас и разполагаем запас, проблемите стават доста забележими. Заради това не е значимо какъв дисбаланс има, а да си извадим съответните поучения и въз основата на тях да си начертаем вярна стратегия. Коронавирусът ни заварва в тази обстановка и ние сме длъжни да работим в тази обстановка.
Един ден ограничаващите ограничения ще паднат, ще се разхождаме, ще пътуваме, ще вървим на работа. Но и тогава може да има човек, който е притежател на вируса, без да има признаци. Всичко изначало ли ще стартира? Или хипотезата е неправилна?
- Тук има доста внимателен миг. Аз няма да се греша в работата на оперативния щаб, само че то е като да затягате един винт с динамомтеричен ключ: не може до безконечност да натягате винта, тъй като ще го счупите. В момента дейностите на щаба са верни и ограничаващият режим дава опция на системата да може да поеме по-леко удара.
Но щабът би трябвало да каже по кое време, коя група хора може да бъде пусната на улицата. Това е сферата на вирусологията, на инфекциозните болести и аз не се ангажирам да кажа какви би трябвало да бъдат критериите.
Вие по какъв начин си представяте връщането към " естествения " живот?
- Търпя рестриктивните мерки да не вървя при другари, познати, не вървим на кино, в ресторант, на планина. Но може би човек е по-правилно да погледна не с " какво ми лишиха ", а " какво мога да върша, до момента в който съм в стеснен режим ". Някои вършат поправки, други рисуват онлайн, трети четат книги, пети намират метод да бъдат по-близки със съпругите или съпрузите и децата си. Тоест, хората би трябвало да търсят и позитивното в тази обстановка, тъй като вглеждането в позитивното дава опция по-лесно да преодолеем отрицателното.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1298)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ