Вандализъм без граници
Проф. Михо Семков
В късна доба през октомври 2018 година още веднъж бе опозорен паметникът на Съветската войска. Пак бе призована Столичната община да отстрани този "позор " за София. Дни по-късно в Япония български вандали оскверниха и мемориал на свещени за човечеството жертви. Как да наречеш сходно посягане!
Ние не знаем каква патологична завист битува в главите на нашите ненаситни русофоби, само че за нас, стотиците хиляди елементарни българи, паметникът на Съветската войска постоянно провокира наслада, удивление, почитание и любов към тези, които с кръвта си удавиха фашисткия звяр и избавиха човечеството от "кафявата чума " - фашизма. За естествения човек е учудващо неразбираемо по какъв начин е допустимо да бъде наименуван "позор " паметникът на тези юноши-войници, които през юни 1941 година по могъщия и вълнуващ апел "Вставай, страна огромная ", напуснаха студентските аудитории, навлякоха войнишките шинели и влязоха в окопите, на тези, които слязоха от тракторите и комбайните и се качиха на танковете, на тези, които на 7 ноември 1941 година с нахлупени ушанки минаха пред Мавзолея на Ленин, отпътуваха напряко на фронтовата линия и стопираха и отблъснаха напиращите към Москва "проклети фашистки орди ". Фигурата на младия червеноармеец на паметника, който е вдигнал високо над главата си автомат, оръжието, с което беше съкрушен подлият зложелател, е израз на наслада за извоювания мир и подготвеност да хвърли това оръжие и да стартира кротичък, градивен труд. Ние, стотиците хиляди българи, с голяма наслада, любов и букети посрещнахме тези млади бойци червеноармейци с износени войнишки гимнастьорки и опушени от барутен пушек лица, които в гонене на немските пълчища минаха през родната страна, без да пукне една пушка...Тяхното наличие даде сили и храброст на нашите борци антифашисти да освободят от фашистка тирания родната страна. С цялостно съображение ги назоваваме освободители, тъй като в случай че не бяха те, броят на разстреляните почтени деца, като тези от Ястребино, щеше да е неведнъж по-голям. Ако не бяха те, броят на разстреляните на 31 декември 1943 година 16 души ятаци на Арабаконашкия проход и убитите на 26 юни 1944 година 19 души партизани край с. Брусен, щеше да е неведнъж по-голям. Ако не бяха те, огнените кълба на запалени яташки къщи като тези в махала Космата и махала Камънче щяха да са неведнъж повече. Ако седнем над географската карта на България, мъчно бихме разкрили град, село, махала, барака, където да не е пролята чиста и свята кръв на борци-антифашисти. Затова и сегашните, и бъдещите генерации постоянно ще почитаме и обичаме братята руси като освободители.
Справедливостта изисква да се каже,че целокупният български народ не е обединен в това отношение. Няколко стотици, а може би и хиляди палачи и главорези, които, по израза на писателя Антон Страшимиров, "клаха народа, по този начин, както и турчин не го е клал " и които след 9 септември получиха отмъщение от националните маси, за тях руснаците и борците-антифашисти не са освободители, а поробители, диктатори, убийци.
По стичане на историческите събития след 1989 година във всички някогашни социалистически страни в Европа настъпиха коренни обществено-политически промени. Започна най-голямото в цялата дълга наша история безумство - умишлено, планово разграждане и заличаване на основаната в продължение на четири десетилетия икономическа база в страната - могъща промишленост, съвременно селско стопанство, просвета, просвета, обучение, опазване на здравето. В своята бездънна завист към всичко издигнато по времето на социализма, днешни управници по върховете не се посвениха да унищожат всичко, с което бяхме на първи позиции в Европа, и да посегнат даже на хляба на народа. Благодарение на дейностите за съсипия на всичко по време на прехода в този момент ние заемаме последно място по беднотия и отрицателни стопански и публични индикатори в Европа.
За тези, които освен, че не творят, а разрушават, и с огромна баданарка цапотят наляво и надясно освен монументи, а желаят да заличат великия градивен героизъм на целия народ по време на социализма, ще завърша със стиха на Вазов:
Тирани-всуе ще се морите,
Не се гаси, туй що не гасне
Луната, що я през днешния ден гасите
Утре на вулкан ще да порасне!
П. П. Управителният съвет на БАС се причислява към позицията на проф. Семков.
В късна доба през октомври 2018 година още веднъж бе опозорен паметникът на Съветската войска. Пак бе призована Столичната община да отстрани този "позор " за София. Дни по-късно в Япония български вандали оскверниха и мемориал на свещени за човечеството жертви. Как да наречеш сходно посягане!
Ние не знаем каква патологична завист битува в главите на нашите ненаситни русофоби, само че за нас, стотиците хиляди елементарни българи, паметникът на Съветската войска постоянно провокира наслада, удивление, почитание и любов към тези, които с кръвта си удавиха фашисткия звяр и избавиха човечеството от "кафявата чума " - фашизма. За естествения човек е учудващо неразбираемо по какъв начин е допустимо да бъде наименуван "позор " паметникът на тези юноши-войници, които през юни 1941 година по могъщия и вълнуващ апел "Вставай, страна огромная ", напуснаха студентските аудитории, навлякоха войнишките шинели и влязоха в окопите, на тези, които слязоха от тракторите и комбайните и се качиха на танковете, на тези, които на 7 ноември 1941 година с нахлупени ушанки минаха пред Мавзолея на Ленин, отпътуваха напряко на фронтовата линия и стопираха и отблъснаха напиращите към Москва "проклети фашистки орди ". Фигурата на младия червеноармеец на паметника, който е вдигнал високо над главата си автомат, оръжието, с което беше съкрушен подлият зложелател, е израз на наслада за извоювания мир и подготвеност да хвърли това оръжие и да стартира кротичък, градивен труд. Ние, стотиците хиляди българи, с голяма наслада, любов и букети посрещнахме тези млади бойци червеноармейци с износени войнишки гимнастьорки и опушени от барутен пушек лица, които в гонене на немските пълчища минаха през родната страна, без да пукне една пушка...Тяхното наличие даде сили и храброст на нашите борци антифашисти да освободят от фашистка тирания родната страна. С цялостно съображение ги назоваваме освободители, тъй като в случай че не бяха те, броят на разстреляните почтени деца, като тези от Ястребино, щеше да е неведнъж по-голям. Ако не бяха те, броят на разстреляните на 31 декември 1943 година 16 души ятаци на Арабаконашкия проход и убитите на 26 юни 1944 година 19 души партизани край с. Брусен, щеше да е неведнъж по-голям. Ако не бяха те, огнените кълба на запалени яташки къщи като тези в махала Космата и махала Камънче щяха да са неведнъж повече. Ако седнем над географската карта на България, мъчно бихме разкрили град, село, махала, барака, където да не е пролята чиста и свята кръв на борци-антифашисти. Затова и сегашните, и бъдещите генерации постоянно ще почитаме и обичаме братята руси като освободители.
Справедливостта изисква да се каже,че целокупният български народ не е обединен в това отношение. Няколко стотици, а може би и хиляди палачи и главорези, които, по израза на писателя Антон Страшимиров, "клаха народа, по този начин, както и турчин не го е клал " и които след 9 септември получиха отмъщение от националните маси, за тях руснаците и борците-антифашисти не са освободители, а поробители, диктатори, убийци.
По стичане на историческите събития след 1989 година във всички някогашни социалистически страни в Европа настъпиха коренни обществено-политически промени. Започна най-голямото в цялата дълга наша история безумство - умишлено, планово разграждане и заличаване на основаната в продължение на четири десетилетия икономическа база в страната - могъща промишленост, съвременно селско стопанство, просвета, просвета, обучение, опазване на здравето. В своята бездънна завист към всичко издигнато по времето на социализма, днешни управници по върховете не се посвениха да унищожат всичко, с което бяхме на първи позиции в Европа, и да посегнат даже на хляба на народа. Благодарение на дейностите за съсипия на всичко по време на прехода в този момент ние заемаме последно място по беднотия и отрицателни стопански и публични индикатори в Европа.
За тези, които освен, че не творят, а разрушават, и с огромна баданарка цапотят наляво и надясно освен монументи, а желаят да заличат великия градивен героизъм на целия народ по време на социализма, ще завърша със стиха на Вазов:
Тирани-всуе ще се морите,
Не се гаси, туй що не гасне
Луната, що я през днешния ден гасите
Утре на вулкан ще да порасне!
П. П. Управителният съвет на БАС се причислява към позицията на проф. Семков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ