Проф. Михаил Константинов, математик-анализатор и Ивайло Крачунов, БЛИЦ, в разговор

Проф. Михаил Константинов, математик-анализатор и Ивайло Крачунов, БЛИЦ, в разговор ...

Проф. М. Константинов и Крачунов: Нелепо е шефът на Радев да отменя срещата с Борисов!.

Проф. Михаил Константинов, математик-анализатор и Ивайло Крачунов, БЛИЦ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“, заявиха позиции по следните теми:

Предизборните настроения и протестите
 
Беновска посрещна двамата анализатори проф. Михаил Константинов и Ивайло Крачунов в студиото на предаването и започна веднага с деловите въпроси към тях: „Има ли промяна в предизборните настроения след оставката на Валери Симеонов, след призива на Волен Сидеров към Каракачанов да си подаде и той оставката, след опита бих казала за организиране на голям протест?“

Ивайло Крачунов отговори, че това е по-скоро едно временно напрежение в държавата, но според него няма промяна в конфигурацията и в настройката на управляващата коалиция да изпълнява своя мандат и своята предизборна програма. Проф. Константинов отговори, че няма данни за промяна в настроенията и в най-добрия случай след 2-3 седмици може да има такива наблюдения, но до тогава се очакват и нови събития. Той припомни какво се случи преди 6 години, когато сравнително добре развити държави като Мароко, Тунис, Либия, Египет, Йордания, Сирия и т.н. в момента не са в добро положение. Дори Йордания, която е избягала от голямото нещастие, в момента е пълна с два милиона души, избягали от Сирия. Беновска попита какъв е паралелът с Арабската пролет, а събеседникът й каза, че се страхува да не направим Българска зима. Водещата продължи с въпроса дали има основание, а Михаил Константинов смята, че много бързо се организират такива неща и освен това обикновено властта се сменя по такъв начин от малко, агресивно и кресливо мнозинство.

Беновска зададе въпрос към Ивайло Крачунов: „Кой организира така лесно? На мен ми се струва, че лесно се случва. Какви са наблюденията Ви като управител на една от най-големите информационни агенции, кои са тези, които протестират?“ Той каза, че това са българските граждани – днес вСофия е имало 4 различни протеста и в някои от големите градове, също така хората имат демократично право да изкажат  своето недоволство на глас, но въпреки това, техният брой е малък, за да се случат промени в държавата. „Смятам, че българският министър-председател Борисов е достатъчно диалогичен, да се вслуша в гласовете на хората и веднага да направи промени“ отговори гостът.

Водещата попита и двамата си събеседника: „Не се ли вслушва Борисов твърде често и твърде отстъпчиво в различни гласове, било на протестиращи, било на опозиция, било на коалиционни партньори?“Професор Константинов се съгласи с това и даде пример с протестите във Франция, където заплатите са по-високи, а бензинът е същата цена като в България и въпреки това, хората протестират. Според него протестът е „ирационален с очевидни икономически причини, особено в България. Хората не живеят толкова бедно, колкото си мислят, но все пак са на опашката“. 

Той припомни две числа на Евростат, а именно преди 10 години, влизайки в ЕС България е била на ¼ от европейския стандарт, а сега е на ½ от този стандарт , което показва двойно увеличение за 10 години на стандарта на живот.За него, при положение, че сме тръгнали от 25 на 100, е смешно да се мисли, че за 10 години ще ги настигнем. Беновска покани Ивайло Крачунов за анализ по същия въпрос като политолог, освен като журналист. Той подкрепи думите на проф. Константинов и каза: „Аз смятам, че тази част от българския народ, която е по-работлива, която дава качество, която произвежда, е доволна от живота.“ Ивайло Крачунов коментира, че напоследък тези хора пътуват в чужбина и водят по-висок стандарт на живот. За него стандартът на живот постепенно се стабилизира, дори и да има какво да се желае и да има много българи, които живеят в крайна бедност. Той допълни: „Не мисля, че с протести могат толкова да се решат нещата, колкото с работа и с действия.“
Споровете в малката коалиция на Обединени патриоти

Беновска зададе въпрос към двамата си събеседници: „Какво трябва да направи министър-председателят Борисов с фиестата, която се разиграва в момента при патриотите – единият си подава оставката – Валери Симеонов, Волен Сидеров пък иска оставката на Каракачанов, Каракачанов пък иска свикване на коалиционен съвет?“ 

Според Ивайло Крачунов премиерът трябва в случая да прояви своето пословично търпение, защото това е проблем в малката коалиция и допълни: „Той правилно се въздържа, за да не се намесва в техните отношения и според мен това ще е печелившата тактика.“ В тази връзка, проф. Константинов припомни мисъл на Айнщайн, според когото на този свят две неща са безкрайни – вселената и човешката глупост, но за първото Айнщайн не е сигурен. „Кой проявява човешката глупост?“, попита Беновска, а професорът описа разправиите в малката коалиция като глупост. Водещата продължи с въпроса дали те допринасят дърва в огъня на БСП и дали БСП добива повече сила. Ивайло Крачунов припомни за скандалите, които са избухвали в Реформаторския блок в миналото Народно събрание, той назова споровете между Христо Иванов и Радан Кънев, между Меглена Кунева и Радан Кънев.

Той каза, че тези събития също се повтарят, но за него предсрочните парламентарни избори биха били вредни за държавата и това правителство трябва да изкара своя мандат докрай. Проф. Константинов се включи със своето мнение: „Разумната политика в момента изглежда да се изчакат европейските избори, които да покажат разстановката на политическите сили.“ До тогава има 6 месеца и за него това е достатъчно време, за да се разбере какви са процесите. Според професора това е нормалната политическа логика, но светът се развива по един абсолютно ирационален начин и ние сме малко винтче, което се върти около големия сбъркан винт, който извършва хаотични движения. Той даде пример със случващото се в Европейския съюз, НАТО и САЩ, където има разделение.

Отказът на президента да се срещне с премиера

Беновска каза: „Като казвате разделение, искам да Ви попитам президентът, който по мисия е призван да бъде обединител на нацията, консолидира ли нацията, или я разединява?“ За пример тя даде случая, в който президентът е влезнал в парламента и първата му реч е била „Внимавайте, остава ви малко време.“, както и случая от днес, в който неговият началник кабинет е съобщил, че няма уговорена среща между него и премиера. Ивайло Крачунов каза: „В крайна сметка президентът трябва да се определи дали иска да се държи като опозиционен лидер, или като държавен глава. Според мен той правилно покани на разговор премиера Бойко Борисов и трябва да изпълни своето обещание.“За него в момент на криза в държавата е най-добре двамата най-силни държавни мъже да намират общ език и да си говорят. Крачунов заяви, че в този смисъл Борисов взима по-добро решение като често търси мнението на държавния глава и е крайно време държавният глава да отговори по подобаващ и отговорен начин. Илиана Беновска повтори въпроса си: „Прав ли е той да подвежда с обръщението си, че може да се срещне с Борисов, след което да праща свой говорител да казва, че няма такава среща?“

Ивайло Крачунов отговори, че според него е редно президентът да продължи последователно действията си, след като е поканил публично премиера на среща, а не да говори чрез чиновниците си. Проф. Константинов се включи по темата с думите: „Изказването на шефа на кабинета на президента беше нелепо.“ Той отново се върна на метафората, казана от Айнщайн и добави, че това е проявление на една много тежка глупост. Беновска попита чия е глупостта – на Иво Христов, или на Радев, а професорът отговори, че този, който се е ангажирал с изказването има име и длъжност, имайки предвид Иво Христов. Михаил Константинов каза, че той дължи обяснение на българите защо една година не е получил достъп до държавни тайни, защото касае всички българи, защото службата му е да работи с документи от най-висока секретност. Илиана Беновска попита: „Трябва ли президентът да го използва като свой говорител?“, а професорът отговори, че акъл на президента няма да дава и само казва това, което се вижда. Той добави: „Констатирам, че действията на президентския шеф на кабинет са нелепи в този случай и освен това мисля, че той дължи обяснения защо за 1 година не му даваха достъп до тайни документи.
 


Използвайки метафората на Айнщайн, Беновска зададе въпроса „Чия вселена тук е безкрайна – на президента, или на Иво Христов?“ Михаил Константинов каза, че вселената е една и сподели една теория, че функцията на човека е да твори вселената като мисли за нея. Водещата попита дали президентската вселена твори добро за България, или той още не се е адаптирал към поста си на президент, който е президент на всички, а не на определена партия. Професорът каза, че поведението на Радев не е еднозначно, а Беновска зададе въпроса: „Под тази еднозначност голяма мъдрост ли се крие, или двусмислие?“ Михаил Константинов отговори, че сигурно има голяма мъдрост, но той не я забелязва и повтори тезата си, че трябва силните мъже в България да седнат и да си говорят.  Той каза, че страната ни не трябва да се поддава на световната лудост.

Ивайло Крачунов взе думата и заяви мнението си, че живеем в прекрасна държава, която може да бъде наречена остров на спокойствието и призова политиците да пазят нашата нация, а не да я превръщат в територия на дразги помежду си. Той повтори позицията си относно президента, а именно, че е крайно време да се определи дали е опозиционен лидер, или държавен глава. Радев трябва да приеме протегнатата ръка на Борисов и двамата заедно да обсъдят националните теми, които засягат българския народ. Проф. Константинов заключи: „Нас ни има днес. Утре няма да ни има. България е била и трябва да бъде над всичко.“
ДПС на фона на политическата обстановка

Илиана Беновска попита: „Къде е ДПС в тази много сложна конфигурация?“ Според Крачунов ДСП си стои твърдо на мястото, проявява национално-отговорна политика, коригира властта и заяви: „ДПС като една визионерска партия ще продължи да отстоява своята политика в името на българските граждани.“ Михаил Константинов определи ДСП като фактор за стабилност до момента и даде дефиниция на думата стабилност като я сравни с това да бъдеш здрав – когато сме здрави, не усещаме колко е важно да бъдеш здрав и каза, че ако България загуби стабилност, тогава ще видим колко е страшно това. Той спомена събитията от 1996-та година, а Беновска попита дали ни грозят такива събития. Професорът отговори, че в момента се опитват да направят нещо подобно, но тогава е имало глад и това би изкарало всеки родител навън. Според него в момента също климатично ни заплашва глад не само за нас, но и за цивилизования свят

Промените в изборното законодателство

Илиана Беновска смени темата и попита дали трябва да има машинно и електронно гласуване и не на последно място – колко са мъртвите души. Михаил Константинов зададе контравъпроса„Къде има машинно гласуване в Европа?“ и каза, че в Европа никъде няма. Доскоро е имало в Холандия, но са изхвърлили масово машините, защото се е оказало, че това гласуване е „тотално пробито“. Той допълни, че ирландците са си купили чисто нови машини за гласуване, но са ги изхвърлили на следващата година. Професорът каза, че се гласува машинно в страни като Индия, Венецуела, Мексико, където голяма част от населен

Източник: blitz.bg