Всички сме свързани. Защо тогава интернет продължава да е бял и западен?
Проф. Марк Греъм за The Guardian
Наскоро стигнахме до крайъгълен камък в човешката свръзаност - по-голямата част от популацията на земята към този момент има достъп до интернет. Това е значимо освен от статистическа позиция.
Северноамериканските и европейските консуматори са единствено една четвърт от всички хора онлайн. Очаква се в идващите няколко години милиони поданици на Африка, Азия и Южна Америка също да се включат в интернет пространството.
Свързаността към този момент не е лимитирана до няколкото проспериращи елементи на света. За първи път в историята сътворяваме в действителност световна и налична отзивчива мрежа. И въпреки всичко уеб наличието остава съвсем напълно концентрирано в богатите западни страни, демонстрира проучване на Oxford Internet Institute.
Регионът на Субсахарска Африка е дом на 10% от интернет потребителите в целия свят, само че оттова идват едвам 0,7% от домейните. Само във Франция са основани 3,4 пъти повече регистрации на домейни, в сравнение с във всички страни от този район.
Ситуацията с Wikipedia е още по-показателна. Изследвания сочат, че съвсем цялото наличие в уеб страницата, обвързвано с африкански страни, е писано от редактори от мъжки пол в Европа и Северна Америка. А Wikipedia е измежду най-използваните източници на информация в международен мащаб.
Излиза, че 20% от света оформя разбирането ни за останалите 80%. Това ражда редица географски и културни предубеждения, за които спомага и търсачката Гугъл. Ако в нея търсите информация за Белгия, Канада и Австралия, ще ви насочат към локално основано наличие, Но в случай че търсите в Сиера Леоне, Пакистан или Индонезия, ще получите наличие, основано от чужденци.
Може би говорите мандарин, бенгалски или арабски (и трите са в топ 10 на езиците, които се приказват от най-вече хора), само че на бенгалски да вземем за пример ще намерите единствено 52 000 публикации в Wikipedia, в случай, че езикът се приказва от 257 млн. души, а на холандски - над 2 млн. публикации (езикът се приказва от 28 млн. души).
В свят, разкъсван от стандарти и дискриминация, интернет би трябвало да провокира предразсъдъците, не да ги задълбочава. Той може да бъде мястото, където благосъстоянието на знанието в нашия свят процъфтява. Да го превърнем в такова зависи от всички нас.
Гугъл и други посредници на информация носят отговорност общностите по света да не са наводнени от задгранично наличие. Но ние като консуматори също носим отговорност пъкъл слагаме под въпрос гледните точки, които ни се дават от привилигированите. Както и да променяме тези гледни точки, да поправяме, сътворяваме и построяваме интернета, който желаеме.
Редактор: Деница Райкова
Наскоро стигнахме до крайъгълен камък в човешката свръзаност - по-голямата част от популацията на земята към този момент има достъп до интернет. Това е значимо освен от статистическа позиция.
Северноамериканските и европейските консуматори са единствено една четвърт от всички хора онлайн. Очаква се в идващите няколко години милиони поданици на Африка, Азия и Южна Америка също да се включат в интернет пространството.
Свързаността към този момент не е лимитирана до няколкото проспериращи елементи на света. За първи път в историята сътворяваме в действителност световна и налична отзивчива мрежа. И въпреки всичко уеб наличието остава съвсем напълно концентрирано в богатите западни страни, демонстрира проучване на Oxford Internet Institute.
Регионът на Субсахарска Африка е дом на 10% от интернет потребителите в целия свят, само че оттова идват едвам 0,7% от домейните. Само във Франция са основани 3,4 пъти повече регистрации на домейни, в сравнение с във всички страни от този район.
Ситуацията с Wikipedia е още по-показателна. Изследвания сочат, че съвсем цялото наличие в уеб страницата, обвързвано с африкански страни, е писано от редактори от мъжки пол в Европа и Северна Америка. А Wikipedia е измежду най-използваните източници на информация в международен мащаб.
Излиза, че 20% от света оформя разбирането ни за останалите 80%. Това ражда редица географски и културни предубеждения, за които спомага и търсачката Гугъл. Ако в нея търсите информация за Белгия, Канада и Австралия, ще ви насочат към локално основано наличие, Но в случай че търсите в Сиера Леоне, Пакистан или Индонезия, ще получите наличие, основано от чужденци.
Може би говорите мандарин, бенгалски или арабски (и трите са в топ 10 на езиците, които се приказват от най-вече хора), само че на бенгалски да вземем за пример ще намерите единствено 52 000 публикации в Wikipedia, в случай, че езикът се приказва от 257 млн. души, а на холандски - над 2 млн. публикации (езикът се приказва от 28 млн. души).
В свят, разкъсван от стандарти и дискриминация, интернет би трябвало да провокира предразсъдъците, не да ги задълбочава. Той може да бъде мястото, където благосъстоянието на знанието в нашия свят процъфтява. Да го превърнем в такова зависи от всички нас.
Гугъл и други посредници на информация носят отговорност общностите по света да не са наводнени от задгранично наличие. Но ние като консуматори също носим отговорност пъкъл слагаме под въпрос гледните точки, които ни се дават от привилигированите. Както и да променяме тези гледни точки, да поправяме, сътворяваме и построяваме интернета, който желаеме.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ