Проф.Любомир Халачев Понятието „индулгенция“ се появява за първи път през

Проф.Любомир Халачев

Понятието „ индулгенция “ се появява за първи път през XI в при папа Александър II. Много пъти по-късно, та и до ден сегашен, понятието индулгенция като документ който позволява помилван за сторени грехове се трансформира и придобива друг смисъл. Но като форма на духовно помилван и изчистване на образа на съгрешилия, индулгенцията към този момент е навлязла в разговорния език.

Всъщност, ние се вълнуваме не от религиозната процедура на християнската вяра, а от осмотичното прекосяване на това разбиране в публичния и политически живот. Без да взимаме отношение към религиозната процедура би трябвало да кажем, че политическата индулгенция в актуалния живот е достигнала ужасни размери и въздейства мощно върху обществото, като оформя особена ниша за основаване на корупция.

Преди десетина години във връзка гибелта на един от босовете на проведената престъпност публицистите разговаряха с негови съселяни. „ За вас може да е всевъзможен, само че за нас е светец!- беше споделила една негова съседка.- Той не позволяваше в нашето учебно заведение да се продават опиати, а за децата направи стадион, да спортуват! “ Ето ви характерен образец за политическа индулгенция! Каквото е направил - направил го е, само че по-късно е платил и обществото, в тази ситуация неговото село, го признава за светец.

В актуалната политическа българска процедура сходен метод към прегрешението (най-често- кражба на публични средства в изключително огромни размери) е постоянно употребен. Може въпросният админ да е направил нещо неприятно ( което на всичкото от горната страна още не е потвърдено!), само че вижте какъв брой хубави неща направи по-късно. Така нормално хората посрещат обвиняването към някой провинил се политик. В сливнишко един от моите другари беше споделил във връзка на политик, прочут с крупните си обири: „ Може и да е краднàл, но е прави′л! Крадне, тъй като е министър- и ти да си, и ти ще краднеш! Ама в случай че направиш и нещо хубаво- халал да са ти парите! “

Крайно време е да се разбере, че до момента в който съществуват сходни хора от народа в никакъв случай няма да имаме гражданско общество, за което толкоз доста се приказва през последните години. Докато оправдаваме хората които лъжат и крадат публични средства, като им даваме индулгенции, ще имаме неприятно Народно събрание, неприятно държавно управление, корупция, ненаказани убийства по пътищата, нелегално строителство на всички места, нечистотия по улиците, реките и морето (която някои си мислят, че може да се почисти с една акция годишно!).

Докато в първи клас като главен предмет (с най-малко 60 часа!) не стартира да се учи „ морал и публичен ред “ няма да имаме хора, които да се борят с тези проблеми. И още нещо- като стартираме в първи клас това образование би трябвало да чакаме най-малко 11 години, с цел да имаме първите гласоподаватели с нов морал. Затова помислете си кому оказват помощ тези хора от народа, които дават ей-така индулгенции на политиците и висшите админи.

Към сходни хора от народа аз бих задал единствено няколко въпроса, които в случай че получат отговор могат да върнат доверието на народа в един или различен политик.

1. Защо за двайсет години (първите 10 не се броят- променяхме страната от тирания в народна власт!) не се откриха пари да купим 6 медицински хеликоптера? Защо, откакто всички са уверени, че такива хеликоптери трябват на нашето опазване на здравето.

Аз имам някакъв отговор, само че по-добре е вие да си отговорите.

2. Защо за същите тези двайсет години не се откриха пари, та да се купят съвременни, оборудвани коли за спешна помощ и по този начин да се подсигури първата помощ на популацията в цялата страна, освен в София само че и в най-отдалеченото село? Защо? Пак имам някакъв отговор, само че въпреки всичко и вие си помислете.

3. Защо за същите тези двайсет години не се направи карта на ВиК мрежата в страната. И не се възнамеряваха (а след това да се осигурят) пари по този начин, че в нито едно село да не остават хора без питейна вода. Защо? В момента даже в Панчарево, което се намира на 15 км от центъра на София всяка седмица някъде се пукат тръбите и хората стоят без вода. На нашия въпрос към мъжете, които ремонтират тръбопровода за какво не се подмени целия водопровод те с хитра усмивка дават отговор: „ Ами, питайте шефовете! Сигурно някой има сметка от това! “ Не разясня, само че отново ще запитам – за какво?

Мога да задавам както разбирате доста такива въпроси, на които несъмнено готовите за предизборна битка партии бодро ще отговорят: „ Включили сме го в нашата стратегия “. А аз бих дал отговор: „ Вие и преди го бяхте присъединили, само че нищо не стана! “ И тук идва мястото на индулгенцията.

Обикновено на такива неуместни въпроси печените политици дават отговор: „ Да, но ние направихме в еди-кое си село стадион, или в еди-кой си град направихме детска площадка, или в еди-коя си община построихме (ремонтирахме) детска градина и т.н.и тъй наречените Всъщност, това си е форма на индулгенция- ти си направил нещо неприятно като не си обезпечил вода за цяла община, само че в това време си купил индулгенция като си дал пари на някоя компания, с цел да построи детска градина, стадион или спортна площадка. И смяташ, че с тези национални пари можеш да купиш личното си успокоение или да заблудиш същия този народ, че си късаш ризата от напрежение и непрекъснато работиш на ползу роду.

Да, но не, както споделяше един прочут публицист. Защото купените индулгенции от дълго време към този момент не правят тази работа, която са вършели преди четири века. Защото хората поумняха и схванаха, че едно е да обещаваш като кум на селска женитба като знаеш, че по-късно никой няма да ти търси отговорност, а друго е да изпълняваш.

Чувам в последните дни по какъв начин всеки втори политик се кълне, че най-важното е да се върне доверието на гласоподавателя. Така е, аз даже публикация писах по въпроса за доверието. Само, че има една детайлност. Ако става дума за нова партия- иди дойди. Но в случай че става дума за партия, която към този момент е била в Народното събрание или даже в държавното управление тогава най-първият въпрос на същия този гласоподавател ще бъде: „ Абе, ти какво прави до момента та не си извърши обещанието! “ Като си изгубил доверието, би трябвало нещо да дадеш, с цел да го получиш. С празни обещания не става.

Имам концепция за сходна „ национална индулгенция “. Нека тези политици, които един път са изгубили доверието на гласоподавателите (иначе за какво ще приканват за неговото печелене!) сами да си назначат няколкостотин часа работа в интерес на обществото. Дали ще гледат заболели остарели хора, дали ще чистят градините, дали ще оказват помощ на деца в неравностойно положение- сами да изберат съгласно уменията и знанията си. Подобни потребности има колкото искаш. Ама не двайсет или трийсет часа – да бъдат 1000 часа, да поработи този политик най-малко половин година и то по този начин, че хората да го виждат. Нека да идват от малките екрани да го снимат, той да дава пространни изявленията, да изяснява за какво се е хванал на тази тежка работа, какъв брой часа ще създаде и даже да помоли народа да му върне доверието, като по този метод даже си направи предизборна пропаганда. И когато му изтече срокът на наказването – той да получи записка от съответната работа, че е изкупил виновността си за изгубеното национално доверие и към този момент народът може още веднъж да му има вяра. Тогава и индулгенцията може да проработи.

А народът…дай боже, може и той да повярва.