Проф. Любомир Халачев: Доверието
Проф. Любомир Халачев
Педагозите поучават родителите, които желаят да възпитат своите деца вярно, да им приказват по всеки мотив. Важно е да им говорите- споделят те- тъй като децата, въпреки и дребни, ще запомнят 10% от казаното. Но доста по-важно е какво вършиме, до момента в който им говорите, тъй като дребните деца ще запомнят 100% от това, което вършиме.
Този съвет важи с цялостна мощ за политиката. Особено за нашата, вътрешната, българската. И защото политиката- без значение каква, от кого, с какви думи е обяснена - в действителност би трябвало да се грижи на първо време за стопанската система, с цел да бъда по-добре свестен ще дам образец от икономическата история.
През 1971г президентът Никсън анулира „ златния стандарт “, след което Съединени американски щати към този момент не са задължени да изплащат полагащото се златно покритие на всеки, който предяви своите долари в банките на Съединени американски щати. По същото време и швейцарските банкери, които другояче доста държат на своята самостоятелност са били уверени, че би трябвало да се откажат от международно признатия „ златен стандарт “. Как? Много просто – било им е казано, че в случай че не се съгласят да заявят гласно какъв брой е вярно швейцарските банки да се откажат от „ златния стандарт “, всички ще научат някои техни мръсни секрети, изключително от интервала на Втората международна война. Те се съгласили, само че вътрешно останали върли бранители на устойчивото злато.
По този мотив един неизвестен швейцарски банкер описал в детайли по какъв начин се е случило това и напомнил на света, че без „ златния стандарт “ парите са предпазени единствено и само от доверието на хората в техните държавни управления. А това е доста нестабилен механизъм за отбрана! Той също по този начин напомнил, че оттогава вместо „ Тази банкнота е обезпечена със злато “ върху американските долари написа: „ Ние имаме вяра в Господа “. Струва ми се, че във Федералния запас (където се печатат американските долари) не са разчитали доста на всенародната религия и по тази причина са добавили името Господне.
Да се върнем на политиката. Повечето политици са уверени, че в своите речи приказват безапелационно, приказват прочувствено, приказват въодушевено и хората които ги слушат без подозрение ще им повярват. Понякога те не осъзнават доколко някои думи, които непрекъснато употребяват залепени като пощенски марки една за друга, са изгубили смисъла за което в действителност са били основани. И ги използват, използват, употребяват…а през това време хората ги слушат и без глас се смеят. Но смехът не е толкоз заплашителен, по-страшното е че те към този момент не им имат вяра. Доверието е изчезнало!
Ще дам известен образец, с цел да разберете какъв брой доста зависи познатата дума от това, кой я споделя и по какъв мотив. Помислете си единствено думата „ социализъм “ през какви международни промени е минала. Имаме социализъм който Маркс, вярвайки в своята доктрина, предлага като опция на съществуващия през 19в капитализъм. Имаме социализъм на Октомврийската гражданска война, който изначало Ленин се пробва да дефинира съгласно опита на революцията, а по-късно Сталин с непоколебима неотстъпчивост вкарва в учебниците към този момент като своя процедура.
Имаме социализъм, който стартира да построява Мао Цзедун, а по-късно доразви Дън Сяопин, към този момент в напълно друг вид. Имаме национал-социализъм, който виждаме до какви ужаси докара Германия и цяла Европа. Имаме социализъм, който Муамар Кадафи се опитваше да построи във Великата социалистическа либийско-арабска джамахирия.
Ли Куан Юн също стартира като социалист през 1965г в Сингапур, може би по тази причина изначало всички западни страни се опасяваха да му оказват помощ, та се наложи България да го доставя с електрокари за пристанището, че даже му оказа помощ да сътвори сингапурското тото.
Имаме социализъм в Куба, имаме социализъм в страните от някогашния Варшавски контракт които (някои не знаят или са забравили) изглеждаха напълно друго една от друга, макар общата политическа парадигма. Имаме в последна сметка социализъм в Швеция и Финландия. Дали приказваме за едно и също разбиране, когато споделяме „ социализъм “? Или би трябвало да му прибавяме доста епитети, с цел да разберем тъкмо какво желаеме да кажем!
С други думи, тъй като политиците непрестанно употребяват сходни понятия като народна власт, парламентарна страна, разделяне на управляващите, пазарна стопанска система, обществена страна, евроатлантически полезности, корупция, антикорупция, промяна, почтеност, честност, партийни идеали и други сходни в своите речи дано да си спомним, че думите имат значение единствено в случай че хората, които слушат тези речи, имат доверие в дейностите на тези политици. Само тогава те ще повярват и на думите им. Иначе думите са празен тон.
Искам още веднъж да припомня за това, с което започнах. Според упоменатия швейцарски банкер след премахването на „ златния стандарт “ цената на парите не е подкрепяна от някакви неоценими богатства ( съществуващи без значение от политическите превратности), а е обвързвана само с доверието, което народът има в тези, които печатат банкнотите. Без това доверие парите се трансформират в купчина хартия. А защото през последните двайсет години единствено 10% от международните пари са в банкноти ( останалите са просто цифри в банковата статистика) то в случай че изчезне доверието парите ще се трансфорат в цифрови нули.
Същото става и с политиката. Не е нужно непрестанно да вършим опити, с цел да го потвърдим.
Педагозите поучават родителите, които желаят да възпитат своите деца вярно, да им приказват по всеки мотив. Важно е да им говорите- споделят те- тъй като децата, въпреки и дребни, ще запомнят 10% от казаното. Но доста по-важно е какво вършиме, до момента в който им говорите, тъй като дребните деца ще запомнят 100% от това, което вършиме.
Този съвет важи с цялостна мощ за политиката. Особено за нашата, вътрешната, българската. И защото политиката- без значение каква, от кого, с какви думи е обяснена - в действителност би трябвало да се грижи на първо време за стопанската система, с цел да бъда по-добре свестен ще дам образец от икономическата история.
През 1971г президентът Никсън анулира „ златния стандарт “, след което Съединени американски щати към този момент не са задължени да изплащат полагащото се златно покритие на всеки, който предяви своите долари в банките на Съединени американски щати. По същото време и швейцарските банкери, които другояче доста държат на своята самостоятелност са били уверени, че би трябвало да се откажат от международно признатия „ златен стандарт “. Как? Много просто – било им е казано, че в случай че не се съгласят да заявят гласно какъв брой е вярно швейцарските банки да се откажат от „ златния стандарт “, всички ще научат някои техни мръсни секрети, изключително от интервала на Втората международна война. Те се съгласили, само че вътрешно останали върли бранители на устойчивото злато.
По този мотив един неизвестен швейцарски банкер описал в детайли по какъв начин се е случило това и напомнил на света, че без „ златния стандарт “ парите са предпазени единствено и само от доверието на хората в техните държавни управления. А това е доста нестабилен механизъм за отбрана! Той също по този начин напомнил, че оттогава вместо „ Тази банкнота е обезпечена със злато “ върху американските долари написа: „ Ние имаме вяра в Господа “. Струва ми се, че във Федералния запас (където се печатат американските долари) не са разчитали доста на всенародната религия и по тази причина са добавили името Господне.
Да се върнем на политиката. Повечето политици са уверени, че в своите речи приказват безапелационно, приказват прочувствено, приказват въодушевено и хората които ги слушат без подозрение ще им повярват. Понякога те не осъзнават доколко някои думи, които непрекъснато употребяват залепени като пощенски марки една за друга, са изгубили смисъла за което в действителност са били основани. И ги използват, използват, употребяват…а през това време хората ги слушат и без глас се смеят. Но смехът не е толкоз заплашителен, по-страшното е че те към този момент не им имат вяра. Доверието е изчезнало!
Ще дам известен образец, с цел да разберете какъв брой доста зависи познатата дума от това, кой я споделя и по какъв мотив. Помислете си единствено думата „ социализъм “ през какви международни промени е минала. Имаме социализъм който Маркс, вярвайки в своята доктрина, предлага като опция на съществуващия през 19в капитализъм. Имаме социализъм на Октомврийската гражданска война, който изначало Ленин се пробва да дефинира съгласно опита на революцията, а по-късно Сталин с непоколебима неотстъпчивост вкарва в учебниците към този момент като своя процедура.
Имаме социализъм, който стартира да построява Мао Цзедун, а по-късно доразви Дън Сяопин, към този момент в напълно друг вид. Имаме национал-социализъм, който виждаме до какви ужаси докара Германия и цяла Европа. Имаме социализъм, който Муамар Кадафи се опитваше да построи във Великата социалистическа либийско-арабска джамахирия.
Ли Куан Юн също стартира като социалист през 1965г в Сингапур, може би по тази причина изначало всички западни страни се опасяваха да му оказват помощ, та се наложи България да го доставя с електрокари за пристанището, че даже му оказа помощ да сътвори сингапурското тото.
Имаме социализъм в Куба, имаме социализъм в страните от някогашния Варшавски контракт които (някои не знаят или са забравили) изглеждаха напълно друго една от друга, макар общата политическа парадигма. Имаме в последна сметка социализъм в Швеция и Финландия. Дали приказваме за едно и също разбиране, когато споделяме „ социализъм “? Или би трябвало да му прибавяме доста епитети, с цел да разберем тъкмо какво желаеме да кажем!
С други думи, тъй като политиците непрестанно употребяват сходни понятия като народна власт, парламентарна страна, разделяне на управляващите, пазарна стопанска система, обществена страна, евроатлантически полезности, корупция, антикорупция, промяна, почтеност, честност, партийни идеали и други сходни в своите речи дано да си спомним, че думите имат значение единствено в случай че хората, които слушат тези речи, имат доверие в дейностите на тези политици. Само тогава те ще повярват и на думите им. Иначе думите са празен тон.
Искам още веднъж да припомня за това, с което започнах. Според упоменатия швейцарски банкер след премахването на „ златния стандарт “ цената на парите не е подкрепяна от някакви неоценими богатства ( съществуващи без значение от политическите превратности), а е обвързвана само с доверието, което народът има в тези, които печатат банкнотите. Без това доверие парите се трансформират в купчина хартия. А защото през последните двайсет години единствено 10% от международните пари са в банкноти ( останалите са просто цифри в банковата статистика) то в случай че изчезне доверието парите ще се трансфорат в цифрови нули.
Същото става и с политиката. Не е нужно непрестанно да вършим опити, с цел да го потвърдим.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ