Проф. Коста Костов е водещ пулмолог с активно участие в

Проф. Коста Костов е водещ пулмолог с интензивно присъединяване в битката против Ковид-19. Освен това е човек с изявена гражданска позиция и необятни културни ползи.

Ето какво описа той в изявление за Дойче Веле:

Дъждовни води: Проф. Костов, към този момент повече от шест месеца коронавирусът е преживяван като най-големия проблем пред българската страна. Как, по Ваша преценка, се оправя тя дотук и за какво първоначално сякаш имаше доста по-голямо доверие към подхванатите от нея ограничения, в сравнение с в този момент?

Костов: Тръгнахме добре, само че след това я закъсахме, тъй като най-малко половината българи не имат вяра в сериозността на казуса, а другата половина, която към момента съблюдава противоепидемичните ограничения, е изложена на риск от тези, които не ги съблюдават. Тази отрицателна наклонност на разделяне продължава и даже се развихри около началото на образователната година.

Хората, изповядващи еретически антивирусни концепции и извънземни конспирации, не желаят да вдървен елементарни неща, потвърдили своята практическа изгода: комбинираното потребление на наличните противоепидемични ограничения, ориентираното тестване на симптомни и контактни на инфектираните, тяхното уединяване, протекцията на рисковите групи с съпътстващи заболявания и отбраната на възрастните хора. Обществото би трябвало най-сетне да спре да има вяра на знахари и врачки. И би трябвало да осъзнае заплахата, която идва освен от инфектираните, само че и от безсимптомните и пресимптомните пациенти, тъй като без да знаят, те излъчват в околното пространство задоволително висок вирусен товар. Сега, на прага на новия есенно-зимен сезон, проблемите могат да набъбнат, изключително с това съмнение към противоепидемичните ограничения в учебните заведения и с мантрата, че учениците не са разпространители на инфекцията.

Дъждовни води: При появяването на пандемията държавното управление провежда битката против нея по боен пример - сътвори щаб, ръководен от военачалник, който издаваше заповеди, а цивилните институции единствено ги обличаха в законова форма, самият вирус бе отъждествен на зложелател, нападнал страната ни, изключителното състояние се усещаше като военно състояние и по този начин нататък.

Костов: От „ Приключенията на положителния боец Швейк “ си припомням една фраза, толкоз постоянно представена от феновете на Хашек, че е придобила именит статут: „ Всичко във войната вървеше добре, до момента в който не се намеси Генералният щаб “. Затова дефинирах българския модел за надзор на епидемията, облечен във военна униформа, като „ севернокорейски “. В сериозна обстановка отношението на ръководещите към обществото не трябва да бъде като към отряд от трудоваци, дисциплинирани с военни способи. Между властта и народа има физическа отдалеченост, която е доста повече от 2 метра. Властта се опита да компенсира изгубеното национално доверие с униформа и боязън от гибелта, с чували с трупове и ковчези. По този метод стана очевидно, че в България демократичните модели на ръководство - посредством обяснение, обосноваване, взаимно доверие сред ръководещи и народ - очевидно не са на респект. Забележете, че най-добре справилите се с пандемията страни са измежду тези, в които ръководещите се употребяват с най-високо доверие измежду популацията. И това не е случайна констатация.

Идеята ми за основаване на Медицински експертен съвет произлезе от моето схващане, че епидемията би трябвало да се управлява с доброжелателен и професионален медицински метод, посредством разговор и научни причини, без мечове и гаубици, а с бяла престилка и стетоскоп. За страдание, упованията ми не се сбъднаха и доста бързо разбрах, че експертното мнение на Медицинския съвет е належащо единствено в случай че не опонира на „ военната доктрина”. Не можех да накарам 15 потвърдили се национални специалисти да „ сервират” менюто във военния стол. Обществото очакваше от нас друго и ние продължаваме да го даваме, умерено и без нужда от адаптиране на експертното ни мнение към формалната „ военна” теория.

Дъждовни води: Коронавирусът продължава ли да е „ тъмна Индия” или към този момент научният разсъдък го разгада и знаем с какво си имаме работа? Кои се оказаха по-прави - тези, които виждат във вируса особена опасност и по тази причина упорстват първоначално да се откажем от естествения ход на живота, или така наречените мангъровисти, които считат, че опасността е надценена и желаят животът да следва естествения си ход?

Костов: Вече е ясно, че си имаме работа с подъл вирус, само че той няма да успее да надделее, както не са съумели надалеч по-коварни микроорганизми. Заплахата от вируса е задоволително сериозна, само че не трябва да става причина да забавим естествения ход на живота си - би трябвало да свикнем да живеем с новата опасност и нейните последици. Това назовавам новото „ ненормално “ - с малко персонални ограничавания можем да реализираме огромни „ неограничения” и да продължим да се радваме на живота, да вървим на спектакъл и кино, концерти и спорт. Няма потребност да затваряме живота си в изолатор. Имаме потребност от физическо, психическо и обществено здраве. Когато настояваме за физическа отдалеченост, маски и стерилизация, ние в действителност споделяме с емпатия: съхранете здравето си, до момента в който нарасне общият имунитет. Носенето на маски и дистанцията играят ролята на ваксина, тъй като редуцират огромна част от вирусния товар, който постъпва през дихателните пътища, и по този начин или не боледуваме, или боледуваме по-леко и построяваме имунитет. Това е отговорно отношение към обществото. Другото е нарцистичен дебелоглав, илюзия в социална щета. Никой не ни дава право да жертваме останалите единствено тъй като сме решили да рискуваме личното си здраве. Това е медицински анархизъм.

Дъждовни води: Как здравната ни система устоя вирус-теста?

Костов: Здравната система щеше да рухне, в случай че не бяхме реагирали съответно и в точния момент с противоепидемичните ограничения. Никой не отхвърля тяхната изгода в началния интервал, до момента в който се окопитим и приспособяваме. Това ни избави от огромни провали. Едно огромно знамение се случи по време на пандемията и то продължава да се случва. За първи път в моя умишлен живот виждам по какъв начин лекарите се трансформират в национални герои, телевизионни звезди, най-значими публични фигури. Хората внезапно осъзнаха, че без медиците са изгубени, че могат без фолк-музика, „ Бяла роза”, кючек и барбекюта, само че не могат без добре проведено опазване на здравето, без оборудвани лаборатории и болнични звена, без професионално готови медици, изпълняващи саможертвено професионалните си отговорности. Но епидемията даде съображение да се заприказва на всеослушание и за хроничните недостатъци на здравната ни система: дефицит на фрагменти, инсталация, лаборатории, проби, защитно облекло, дефицит на най-необходимите експерти - инфекционисти, реаниматори, пулмолози, вирусолози, лабораторни лекари и прочие Ако някой твърди противоположното, значи е кьорав за очевадното.

Дъждовни води: Каква е Вашата прогноза за развиването на епидемиологичната обстановка в България до края на годината?

Костов: Аз съм сдържан оптимист, като оптимизмът ми е правопропорционален на отговорността на българите към спазването на противоепидемичните ограничения. Преминахме най-трудното, а пред нас са съдбоносни месеци в процеса на справяне с епидемията. Нараства груповият имунитет, напредваме със основаването на ваксина, научихме, че най-простите противоепидемични ограничения водят до триумф, разбрахме, че всеки инфектиран е евентуален пропагандатор на инфекцията, че реинфекцията е допустима, само че протича леко и безвредно и прочие Някои към момента не са разбрали всичко това и по тази причина им поисквам да не го схванат прекомерно късно. Ако не осъзнаем, че към момента сме надалеч от зоната на комфорт, ще дадем мотив на ръководещите да се възползват от нашето нехайство и да ни наложат нова изолираност.

Дъждовни води: А дали пандемията, която подвигна тревогата и безперспективността в обществото до сериозни равнища, не е една от аргументите за гражданското неодобрение сега?

Костов: Пандемията разголи несъгласията в страната. Ние сме неповторима „ демокрация”, родена от тоталитаризъм, трансформиран във фасадна народна власт, а от две десетилетия в безспорна власт на олигархията. Властта на народа влезе в ръцете на няколко лица с голяма икономическа мощност, които си отгледаха подвластни политици и трансфораха незрялата българска демократична народна власт в плутокрация. Тези олигарси разполагат с нас като с домашна прислуга и могат с едно тракване на мишката на компютъра да ни продадат на пазара в Ухан като прилепи. Епидемичната конюнктура като че ли оказа помощ да се взрем в проблемите на обществото, да се огледаме и да видим, че сме в сериозния най-малко на вярата да заживеем в миналото в страна с укрепнала народна власт - самостоятелна и почтена.

Дъждовни води: Вие сте изявен критик на ръководещите, само че пандемията Ви накара да потърсите професионален разговор с тях. Полезен ли беше той или по-скоро Ви приобщи към настояванията на улицата за оставка?

Костов: Многократно съм го казвал, че чаках повече от разговора ми с ръководещите, тъй като се явих да извърша дълга си на доктор. В разочарованието ми няма себична засегнатост, а изненада, че не бяхме извикани, с цел да бъдем потребни като самостоятелни специалисти с научно обоснована експертиза, а с цел да бъдем придатък към Националния действен щаб. Диалогът ми беше потребен дотолкоз, доколкото изтръгнах от себе си всякаква сексапил за политическа кариера.

Дъждовни води: Протестът стартира като поколенчески протест, само че обществено го съставляват добре познати лица от политическата и медийната сфера. Има ли такива, с които сте податлив да се идентифицирате? А персони, които Ви карат да се дистанцирате?

Костов: Независимо, че опитни десни политолози дефинират митинга като политическо шоу на няколко известни медийни лица, смятам, че същността му е в тихата сила на моралните жители, които стачкуват по лично разбиране, възползвайки се от дейностите на „ Отровното трио”, с цел да дадат израз на своето неодобрение от ръководещите. Въпреки персоналното ми другарство с проф. Минеков и доверието ми към него, не се разпознавам с никоя съответна персона, олицетворяваща митинга. Не се разпознавам и с всички негови форми, само че се разпознавам с неговия дух, претенции и порив. Считам себе си за част от това възраждащо се гражданско общество, което копнее за една друга България. Това общество ще бъде средата, в която ще пораства моят дребен наследник. Две от трите ми деца са отвън България и нямам никаква вяра, че в миналото ще ги убедя да се върнат. Томас Хобс твърди, че човек се ражда неприятен, само че обществото е в положение да го направи по-добър. Жан-Жак Русо твърди противоположното - че човек се ражда добър, само че обществото го развращава. И в двата случая обществото образува индивида и аз бих желал синът ми да пораства в общество, което ще запази вродената му доброта и ще вплете невинността му в мъдростта на зрелия мъж.

Дъждовни води: Самоотвержената битка на медиците против ковид сътвори очакване, че измежду тях ще се появят нови политически и медийни герои. Защо няма лекари измежду лицата на митинга?

Костов: Ще се съглася, че нито един доктор не е лице на митинга, само че в това време лекари не липсват на митингите и въпреки да не сме на високата осветена сцена, ние сме към нея, в кръвоносната система на гражданското неодобрение. Лекарите не тракаме по площадите с чанове, не си падаме по мятане на павета, яйца и домати. Ще употребявам думите на един американски публицист, казани по различен мотив: лекарите сме меки от вътрешната страна, само че твърди и нечупливи извън. Можем да водим дълги и тежки морални борби, само че не ни наподобява да разнасяме ковчези. Иначе сме някъде там, в близост, с маска. Аз съм симпатизант на митинга и когато работата не ме ангажира, съм на площада.

Дъждовни води: Имате ли съответни визии за развиването на митинга? Каква е неговата близка орис?

Костов: Протестът би трябвало да покаже най-светлото си лице, да потърси нови форми за потребление на силата си. Няма друга такава мощ като жителите, дръзнали да изискат сметка на ръководещите. Протестът има тяло, само че му липсва политическа физиономия. Настъпи моментът той да навлезе в политическото през ентусиазма на хилядите протестиращи. Трябва без закъснение да се премине към създаване на достоверна политическа групировка, представител на гражданското общество в България, която да се яви на идните избори, с цел да бъде припозната от жителите, които желаят смяна. Членове на новата политическа групировка, условно да я нарека „ Граждански конгрес за народна власт ", могат да бъдат свободни български жители, без значение от техните политически убеждения, без значение от тяхната расова, етническа, обществена и професионална принадлежност. Тази групировка би трябвало да сплоти всички здрави и чисти сили от митинга, представители на остарели и нови извънпарламентарни политически субекти, специалисти и интелектуалци, дейни представители на пробудилото се гражданско общество, които не са намерили до момента своето политическо посланичество.

Необходимо изискване е новата политическа групировка да отстоява културната еднаквост на България, нейното политическо и държавно достолепие в границите на европейската интеграция. Макар и разнородна, тази групировка ще има силата да отстоява с политически средства настояванията на митинга и да ги трансформира в действителност. България има потребност от почтени политици. Време е!