Проф. Евелина Келбечева: Учебниците още са без термина “съветска окупация” и опитите да сме част от СССР
- Проф. Келбечева, участвахте в образование на учители по история - какво искахте да им предадете най-вече?
Прочетете още
- Преди години това беше значима стъпка за запознаване на учители от цялата страна с измененията в програмата и учебниците, осъществена в Института за преквалификация на просветителни фрагменти в Банкя по самодейност на тогавашната директорка Лиляна Друмева. Реакциите бяха биполярни. Имаше учители, които скачаха, тръшкаха вратата и излизаха от стаята. Други благодариха. Дискусиите бяха с едни от най-изявените представители на модерната българска историография.
Става безпощадно ясно - в случай че бяхме трансформирали учебниците по история при започване на 90-те години, щяхме да имаме друго общество, различен нрав, други настройки – в това число електорални, друго схващане за вчерашния и днешния ден и по какъв начин те са свързани.
- Какво от българската история липсва в учебниците, а би трябвало да се знае от младите българи?
- След много години преподаване бях ужасена от равнището на незнание, което установявах всяка година, когато правех изявленията с моите студенти.
Само един % от тях знаеха примерно, че е имало концентрационни лагери по времето на комунистическия режим в България. Започнах да диря аргументите. Първоначално мислех, че казусът е в университетското обучение, само че в действителност ключът за разбирането на този доста плашещ развой стои в метода на преподаване в гимназиалния стадий. Трябваха ни 5 години с Христо Христов, фондация “Истина и памет ” и доцент Лъчезар Стоянов от Нов български университет, с цел да пробием в Министерството на образованието и науката и да се стигне до смяна на стратегиите по история и надлежно учебниците.
Инициативата потегли през 2014 година на едно събитие в Американския университет, на което участваха президентът доктор Желев, дипломат Иван Станчов и режисьорът Атанас Киряков, който представяше кино лентата си за горяните след другия му първопроходен филм за комунистическите лагери в България. Тогава лансирахме първата социална петиция за съответно преподаване на комунистическия режим и промяна на учебниците по история, към която се причислиха и президентите Петър Стоянов и Росен Плевнелиев и голям брой мислещи сътрудници и жители. Само сътрудника историк, президентът Първанов, не поддържа...
Така или другояче към този момент имаме нова стратегия по история, която разписа главните термини, обстоятелства, процеси, имена, без които не би могла да се преподава новата история на България.
По този мотив на министър Красимир Вълчев два пъти му желаеха оставката от Българска социалистическа партия! Не изостана и вездесъщата Захарова, говорителката на външното министерство на Русия – тя ни упрекна във подправяне на историята, тъй като новите учебници, видите ли, прокламирали евро-атлантически полезности!
Две неща обаче отпаднаха от историята на комунистическия режим под тежкия напън на сътрудници от Софийския университет. Първото табу беше безспорното отменяне - дори споменаването на термина “съветска окупация ” - за интервала 1944 - 1947 година, когато България е окупирана от Червената войска и 600 000 руски военнослужещи обитават тук, които българската страна устоя. Не беше позволен разказът за разорението на България от самата окупация и от безогледното плячкосване от червеноармейците, както и за ужасните безобразия, вършени от “братушките ” на наша земя.
Второто нещо, за което избухна спор и се възпалиха някои сътрудници, беше споменаването на невиждания развой на предложение България да се причисли към Съветския съюз от Тодор Живков – цели два пъти, през 1963 и още веднъж през 1973 година
Защо ли и двата табуирани обстоятелството са директно свързани с връзките сред България и Съюз на съветските социалистически републики?
- С какви причини бяха отхвърлени тези обстоятелства?
- Може и да не е за поверие, само че един от причините беше: “Ха, вие още спорите по “История.бг ” дали това е по този начин, или не е, а пък желаете да влезе в учебниците ”.
Проблемът продължава да виси - той е в писането на учебниците, които официално дават отговор на условията, заложени в новата стратегия, само че текстовете и изворите в миналото са инсталирани по подобен метод, че се замитат главните акценти и оценки. Така модерният, съответен, отговарящ на университетските достижения на новата българска историография роман се размива в някои от учебниците.
Страшно доста зависи и от преподавателите, които ще изберат един или различен учебник, и от метода на преподаване на материала. Да не забравяме другия фактор, който, колкото и да е парадоксално, от време на време става преобладаващ като влияние върху младежите. Говоря за фамилната среда изключително там, където съществува тежко изкривена соцносталгия, предадена на младото потомство от баби и дядовци. Като прибавим към това безредния звук от обществените медии, имаме една доста комплицирана картина, в която би трябвало да проучваме всеки един от факторите и тяхното влияние върху съзнанието и саморефлексията на младото потомство по отношение на това, което е най-непосредствената част от нашето минало - историята на комунистическия режим. Да не приказваме и за въздействието на огромна част от предишниия хайлайф, в това число злокобната ръка на Държавна сигурност. Тези номенклатурни играчи поделяха властта в България в продължение на половин век, само че тяхната мимикрия е доста мощна, видна е в преобръщането на политическата в икономическа власт.
- Как се преподава за режима сега?
- Учебните стратегии са съответни, само че методът, по който са показани в учебниците, е доста друг. Освен това имаме най-малко 5 учебника по история. Говорихме за великото изкуство на монтажа и това по какъв начин ще бъдат изведени главните линии, акцентите, оценките, личностите, които образуват историческата картина.
Ще дам образец. В учебниците културата е една прибавка към историята, което в действителност е доста неприятен метод. И в края на всеки разказан исторически интервал има една глава, която се назовава “Културата на... ”. В петте учебника има безусловно разнообразни имена, които да покажат на учениците кои са най-важните културни достижения на България след 1944 година до ден сегашен. В един от учебниците се мъдреше името на Елена Лагадинова, най-младата партизанка, агроном и ръководител на Съюза на българските дами. Затова пък единствено един учебник загатваше името на Христо Явашев - Кристо. Имена на колоси като Борис Христов също не участваха - най-много като един от хората, творили отвън рамките на България, само че които са най-познати на международната културна сцена. Едно-единствено име минаваше консенсусно през всичките учебници - хорът “Мистерията на българските гласове ”.
Но има нещо доста по-значещо. В България след 9 септември незабавно след окупацията и преврата, който отваря вратата за открита комунистическата тирания няколко години по-късно, имаме най-големия червен гнет в Източна Европа и в света съгласно броя на популацията. Този факт го няма в нито един български учебник. Веднага придвижвам фокус към днешното време.
България е единствената страна в Източна Европа, където нямаме освен кохерентна държавна политика за така наречен историческа памет, само че и музей на комунизма, тъй като там неизбежно трябваше да се опишат най-страшните страници от аления гнет. Той стартира не с 9 септември 1944 година, а още сега, в който Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти) се преименува на Българска комунистическа партия. Партия, която престава да бъде българска, а става филиал на Коминтерна още през 1919 година Оттогава това е една групировка, която няма нищо общо нито с традициите, нито с въжделенията на България.
- Защо смятате, че носталгията по комунизма се поражда от незнание? Възрастните споделят, че тогава са ходили по 2 седмици на море, а опазването на здравето и образованието са били безвъзмездни.
- Това е една от най-големите идиотизиращи неистини, които се тиражират 77 години. Обществото още веднъж е бомбардирано с клишетата на комунистическата агитация, която не спря след рухването на Берлинската стена и обръщането към демократична система. Няма такова нещо като гратис обучение и гратис опазване на здравето. Ние плащаме с нашите налози, с цел да се осъществят тези така наречен обществени придобивки, които крепят режима. Колко хора в България знаят, че тези, които не бяха фамилни, имаха 10% ергенски налог. Или пък фамилни двойки, които нямаха деца. Това беше непоносим цинизъм и бъркане в раните на хора, които имаха задоволително огромна фамилна персонална драма за това, че не могат да имат деца.
- Голямо разделяне имаше към Паметника на Съветската войска, какво е вашето мнение?
- Казусът с МОЧА е върхът на айсберга на нерешените проблеми във връзка с разбирането и оценката какво е бил комунистическият режим и по какъв начин неговите метастази не престават да ни разяждат и през днешния ден. Това не са никакви войнишки монументи. Цитирам по памет един от създателите - скулптора Любомир Далчев, който написа на тогавашния кмет на София Янчулев: “Махнете тези жалони на тиранията, на робството и на лъжата. Аз съм един от създателите на тези монументи, само че те би трябвало да бъдат отстранени ”.
Още тогава, през 1993 година има решение на Софийската община за премахването му. Защото МОЧА е епитом на монументалната агитация, безусловно огледало на руската, която ескалира в България през всичкото време на този режим и гълтам милиарди левове от бюджета. Тоталитарните режими ужасно доста разчитат на пропагандата. Цялата имитация, която идва по този начин крещящо от съветското посолство в България, няма нищо общо с действителността. Ние сме окупирана страна, а не освободена.
- На кои българи би трябвало да се кръстят улици?
- Със сигурност би трябвало да изчезнат съветските и руските политици, генерали и дипломати!
Не може повече да се оправдаваме с липса на познание и липса на исторически извори и документи. В момента имаме достъп до голям масив от документи. Имаме проучвания на всички аспекти на комунистическия режим, освен за репресивната система, само че и за стопанската система, банкрутите, образованието, пропагандата, изнасянето на активите на България.
Освен това имаме и цялата история на случките на съветския царизъм на Балканите, както е заглавието на документалния алманах под редакцията на Васил Коларов, публикуван в Съюз на съветските социалистически републики през 30-те години и липсващ отвред след 1944 година Най-тровещо публичното схващане е поддържането на митовете на русофилията, преутвърдена и през комунистическия интервал под цялостната съветизация на България. Днес тя се трансформира в путинофилия...
За жал, скъсана е връзката сред достиженията на модерната българска историография и това, което е потребяваната история, това, в което хората вземат решение да имат вяра. Точно като в остарелия анекдот за полицая, който отишъл в зоологическата градина, гледал жирафа, цъкал три дни и най-после споделил: Те такова животно нема.
Затова, въпреки че истината е казана, лъжата продължава да шества! Продължаваме да чуваме старите пропагандни мантри. Най-лошото, което може да измънкат за комунизма, е, че нямало банани. Като чуя споменаването на бананите, неприятно ми става. Продължава умилителното отношение към соца. А и към “бащицата ” Живков - един сатрап, който се представяше от прокомунистическата агитация като популярен общественик, направил всичко за богатството на народа. Това е един безгръбначен функционер, за който алфата и омегата на това, което прави, е да остане на власт. В момента имаме негов монумент в цялостен растеж в Правец плюс къща музей, плюс реставрирана с европейски пари приемна, в която са изложени неговите дарове и роман за великата му дипломатическа активност и връзките му с Кадафи, Хюсеин и Кастро – това са девиации на “паметта ” за историята. А в случай че отидете на мястото на последния комунистически концентрационен лагер край Ловеч, виждате единствено един непретенциозен кръст, постоянно разбивана паметна плоча и пътна табела, на която написа “Лагер “Слънчев бряг ”. Това са знаците за най-зловещия лагер, който е бил затворен чак през 1962 година За няколко години там са избити с камъни и с тояги над 160 индивида. Поредният висш цинизъм.
- На 3 март или на 24 май би трябвало да е националният ни празник?
- 3 март е датата на подписването на един предварителен контракт, с който приключва десетата подред война сред Руската и Османската империя. Самите руснаци, поставяйки подписите си под този контракт, знаят, че той няма мощ на кротичък контракт освен тъй като не е утвърден от Великите сили, само че и тъй като година по-рано Австро-Унгария и Русия подписват две съглашения, с които подсигуряват, че няма да се основава огромна славянска страна на Балканите.
Сан Стефано е един от най-големите легенди в българската история, който е основан от съветската имперска дипломация и агитация отпред с полковник граф Игнатиев. 3 март е неуместна дата за народен празник на България и придвижването “3 март ”, каквото и да прави, е основано на една век и половина преповтаряна имитация на българската история.
24 май е обвързван с делото на светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Техните възпитаници са били признати след гонения в България. Тук е геният на княз Борис, който незабавно схваща голямото значение на тяхното идване в България и води до основаването на двете книжовни школи - Плиско-Преславската и Охридската, оттова и лансирането на кирилицата, консолидирането на езика и основаването на литература. Кирилицата е втората по разпространяване и сега писменост в света. Този български темперамент на процеса, който по-късно става общославянска цивилизация - писменост, език и литература, е значимо да бъде разбиран, с цел да се откроят мястото и ролята на България като основател на една нова цивилизация. Това е дала България на света и считам, че е доста по-достойно един подобен ден да е нашият народен празник.
Интервю за вестник.
Прочетете още
- Преди години това беше значима стъпка за запознаване на учители от цялата страна с измененията в програмата и учебниците, осъществена в Института за преквалификация на просветителни фрагменти в Банкя по самодейност на тогавашната директорка Лиляна Друмева. Реакциите бяха биполярни. Имаше учители, които скачаха, тръшкаха вратата и излизаха от стаята. Други благодариха. Дискусиите бяха с едни от най-изявените представители на модерната българска историография.
Става безпощадно ясно - в случай че бяхме трансформирали учебниците по история при започване на 90-те години, щяхме да имаме друго общество, различен нрав, други настройки – в това число електорални, друго схващане за вчерашния и днешния ден и по какъв начин те са свързани.
- Какво от българската история липсва в учебниците, а би трябвало да се знае от младите българи?
- След много години преподаване бях ужасена от равнището на незнание, което установявах всяка година, когато правех изявленията с моите студенти.
Само един % от тях знаеха примерно, че е имало концентрационни лагери по времето на комунистическия режим в България. Започнах да диря аргументите. Първоначално мислех, че казусът е в университетското обучение, само че в действителност ключът за разбирането на този доста плашещ развой стои в метода на преподаване в гимназиалния стадий. Трябваха ни 5 години с Христо Христов, фондация “Истина и памет ” и доцент Лъчезар Стоянов от Нов български университет, с цел да пробием в Министерството на образованието и науката и да се стигне до смяна на стратегиите по история и надлежно учебниците.
Инициативата потегли през 2014 година на едно събитие в Американския университет, на което участваха президентът доктор Желев, дипломат Иван Станчов и режисьорът Атанас Киряков, който представяше кино лентата си за горяните след другия му първопроходен филм за комунистическите лагери в България. Тогава лансирахме първата социална петиция за съответно преподаване на комунистическия режим и промяна на учебниците по история, към която се причислиха и президентите Петър Стоянов и Росен Плевнелиев и голям брой мислещи сътрудници и жители. Само сътрудника историк, президентът Първанов, не поддържа...
Така или другояче към този момент имаме нова стратегия по история, която разписа главните термини, обстоятелства, процеси, имена, без които не би могла да се преподава новата история на България.
По този мотив на министър Красимир Вълчев два пъти му желаеха оставката от Българска социалистическа партия! Не изостана и вездесъщата Захарова, говорителката на външното министерство на Русия – тя ни упрекна във подправяне на историята, тъй като новите учебници, видите ли, прокламирали евро-атлантически полезности!
Две неща обаче отпаднаха от историята на комунистическия режим под тежкия напън на сътрудници от Софийския университет. Първото табу беше безспорното отменяне - дори споменаването на термина “съветска окупация ” - за интервала 1944 - 1947 година, когато България е окупирана от Червената войска и 600 000 руски военнослужещи обитават тук, които българската страна устоя. Не беше позволен разказът за разорението на България от самата окупация и от безогледното плячкосване от червеноармейците, както и за ужасните безобразия, вършени от “братушките ” на наша земя.
Второто нещо, за което избухна спор и се възпалиха някои сътрудници, беше споменаването на невиждания развой на предложение България да се причисли към Съветския съюз от Тодор Живков – цели два пъти, през 1963 и още веднъж през 1973 година
Защо ли и двата табуирани обстоятелството са директно свързани с връзките сред България и Съюз на съветските социалистически републики?
- С какви причини бяха отхвърлени тези обстоятелства?
- Може и да не е за поверие, само че един от причините беше: “Ха, вие още спорите по “История.бг ” дали това е по този начин, или не е, а пък желаете да влезе в учебниците ”.
Проблемът продължава да виси - той е в писането на учебниците, които официално дават отговор на условията, заложени в новата стратегия, само че текстовете и изворите в миналото са инсталирани по подобен метод, че се замитат главните акценти и оценки. Така модерният, съответен, отговарящ на университетските достижения на новата българска историография роман се размива в някои от учебниците.
Страшно доста зависи и от преподавателите, които ще изберат един или различен учебник, и от метода на преподаване на материала. Да не забравяме другия фактор, който, колкото и да е парадоксално, от време на време става преобладаващ като влияние върху младежите. Говоря за фамилната среда изключително там, където съществува тежко изкривена соцносталгия, предадена на младото потомство от баби и дядовци. Като прибавим към това безредния звук от обществените медии, имаме една доста комплицирана картина, в която би трябвало да проучваме всеки един от факторите и тяхното влияние върху съзнанието и саморефлексията на младото потомство по отношение на това, което е най-непосредствената част от нашето минало - историята на комунистическия режим. Да не приказваме и за въздействието на огромна част от предишниия хайлайф, в това число злокобната ръка на Държавна сигурност. Тези номенклатурни играчи поделяха властта в България в продължение на половин век, само че тяхната мимикрия е доста мощна, видна е в преобръщането на политическата в икономическа власт.
- Как се преподава за режима сега?
- Учебните стратегии са съответни, само че методът, по който са показани в учебниците, е доста друг. Освен това имаме най-малко 5 учебника по история. Говорихме за великото изкуство на монтажа и това по какъв начин ще бъдат изведени главните линии, акцентите, оценките, личностите, които образуват историческата картина.
Ще дам образец. В учебниците културата е една прибавка към историята, което в действителност е доста неприятен метод. И в края на всеки разказан исторически интервал има една глава, която се назовава “Културата на... ”. В петте учебника има безусловно разнообразни имена, които да покажат на учениците кои са най-важните културни достижения на България след 1944 година до ден сегашен. В един от учебниците се мъдреше името на Елена Лагадинова, най-младата партизанка, агроном и ръководител на Съюза на българските дами. Затова пък единствено един учебник загатваше името на Христо Явашев - Кристо. Имена на колоси като Борис Христов също не участваха - най-много като един от хората, творили отвън рамките на България, само че които са най-познати на международната културна сцена. Едно-единствено име минаваше консенсусно през всичките учебници - хорът “Мистерията на българските гласове ”.
Но има нещо доста по-значещо. В България след 9 септември незабавно след окупацията и преврата, който отваря вратата за открита комунистическата тирания няколко години по-късно, имаме най-големия червен гнет в Източна Европа и в света съгласно броя на популацията. Този факт го няма в нито един български учебник. Веднага придвижвам фокус към днешното време.
България е единствената страна в Източна Европа, където нямаме освен кохерентна държавна политика за така наречен историческа памет, само че и музей на комунизма, тъй като там неизбежно трябваше да се опишат най-страшните страници от аления гнет. Той стартира не с 9 септември 1944 година, а още сега, в който Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти) се преименува на Българска комунистическа партия. Партия, която престава да бъде българска, а става филиал на Коминтерна още през 1919 година Оттогава това е една групировка, която няма нищо общо нито с традициите, нито с въжделенията на България.
- Защо смятате, че носталгията по комунизма се поражда от незнание? Възрастните споделят, че тогава са ходили по 2 седмици на море, а опазването на здравето и образованието са били безвъзмездни.
- Това е една от най-големите идиотизиращи неистини, които се тиражират 77 години. Обществото още веднъж е бомбардирано с клишетата на комунистическата агитация, която не спря след рухването на Берлинската стена и обръщането към демократична система. Няма такова нещо като гратис обучение и гратис опазване на здравето. Ние плащаме с нашите налози, с цел да се осъществят тези така наречен обществени придобивки, които крепят режима. Колко хора в България знаят, че тези, които не бяха фамилни, имаха 10% ергенски налог. Или пък фамилни двойки, които нямаха деца. Това беше непоносим цинизъм и бъркане в раните на хора, които имаха задоволително огромна фамилна персонална драма за това, че не могат да имат деца.
- Голямо разделяне имаше към Паметника на Съветската войска, какво е вашето мнение?
- Казусът с МОЧА е върхът на айсберга на нерешените проблеми във връзка с разбирането и оценката какво е бил комунистическият режим и по какъв начин неговите метастази не престават да ни разяждат и през днешния ден. Това не са никакви войнишки монументи. Цитирам по памет един от създателите - скулптора Любомир Далчев, който написа на тогавашния кмет на София Янчулев: “Махнете тези жалони на тиранията, на робството и на лъжата. Аз съм един от създателите на тези монументи, само че те би трябвало да бъдат отстранени ”.
Още тогава, през 1993 година има решение на Софийската община за премахването му. Защото МОЧА е епитом на монументалната агитация, безусловно огледало на руската, която ескалира в България през всичкото време на този режим и гълтам милиарди левове от бюджета. Тоталитарните режими ужасно доста разчитат на пропагандата. Цялата имитация, която идва по този начин крещящо от съветското посолство в България, няма нищо общо с действителността. Ние сме окупирана страна, а не освободена.
- На кои българи би трябвало да се кръстят улици?
- Със сигурност би трябвало да изчезнат съветските и руските политици, генерали и дипломати!
Не може повече да се оправдаваме с липса на познание и липса на исторически извори и документи. В момента имаме достъп до голям масив от документи. Имаме проучвания на всички аспекти на комунистическия режим, освен за репресивната система, само че и за стопанската система, банкрутите, образованието, пропагандата, изнасянето на активите на България.
Освен това имаме и цялата история на случките на съветския царизъм на Балканите, както е заглавието на документалния алманах под редакцията на Васил Коларов, публикуван в Съюз на съветските социалистически републики през 30-те години и липсващ отвред след 1944 година Най-тровещо публичното схващане е поддържането на митовете на русофилията, преутвърдена и през комунистическия интервал под цялостната съветизация на България. Днес тя се трансформира в путинофилия...
За жал, скъсана е връзката сред достиженията на модерната българска историография и това, което е потребяваната история, това, в което хората вземат решение да имат вяра. Точно като в остарелия анекдот за полицая, който отишъл в зоологическата градина, гледал жирафа, цъкал три дни и най-после споделил: Те такова животно нема.
Затова, въпреки че истината е казана, лъжата продължава да шества! Продължаваме да чуваме старите пропагандни мантри. Най-лошото, което може да измънкат за комунизма, е, че нямало банани. Като чуя споменаването на бананите, неприятно ми става. Продължава умилителното отношение към соца. А и към “бащицата ” Живков - един сатрап, който се представяше от прокомунистическата агитация като популярен общественик, направил всичко за богатството на народа. Това е един безгръбначен функционер, за който алфата и омегата на това, което прави, е да остане на власт. В момента имаме негов монумент в цялостен растеж в Правец плюс къща музей, плюс реставрирана с европейски пари приемна, в която са изложени неговите дарове и роман за великата му дипломатическа активност и връзките му с Кадафи, Хюсеин и Кастро – това са девиации на “паметта ” за историята. А в случай че отидете на мястото на последния комунистически концентрационен лагер край Ловеч, виждате единствено един непретенциозен кръст, постоянно разбивана паметна плоча и пътна табела, на която написа “Лагер “Слънчев бряг ”. Това са знаците за най-зловещия лагер, който е бил затворен чак през 1962 година За няколко години там са избити с камъни и с тояги над 160 индивида. Поредният висш цинизъм.
- На 3 март или на 24 май би трябвало да е националният ни празник?
- 3 март е датата на подписването на един предварителен контракт, с който приключва десетата подред война сред Руската и Османската империя. Самите руснаци, поставяйки подписите си под този контракт, знаят, че той няма мощ на кротичък контракт освен тъй като не е утвърден от Великите сили, само че и тъй като година по-рано Австро-Унгария и Русия подписват две съглашения, с които подсигуряват, че няма да се основава огромна славянска страна на Балканите.
Сан Стефано е един от най-големите легенди в българската история, който е основан от съветската имперска дипломация и агитация отпред с полковник граф Игнатиев. 3 март е неуместна дата за народен празник на България и придвижването “3 март ”, каквото и да прави, е основано на една век и половина преповтаряна имитация на българската история.
24 май е обвързван с делото на светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Техните възпитаници са били признати след гонения в България. Тук е геният на княз Борис, който незабавно схваща голямото значение на тяхното идване в България и води до основаването на двете книжовни школи - Плиско-Преславската и Охридската, оттова и лансирането на кирилицата, консолидирането на езика и основаването на литература. Кирилицата е втората по разпространяване и сега писменост в света. Този български темперамент на процеса, който по-късно става общославянска цивилизация - писменост, език и литература, е значимо да бъде разбиран, с цел да се откроят мястото и ролята на България като основател на една нова цивилизация. Това е дала България на света и считам, че е доста по-достойно един подобен ден да е нашият народен празник.
Интервю за вестник.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ