Проф. Иван Димов. Сн. БГНЕС Финансирането за наука ще бъде

Проф. Иван Димов. Сн. БГНЕС

" Финансирането за просвета ще бъде ориентирано към областите, в които има обичаи и достижения. Не бива да се възприема като покруса това, че има области, в които нямаме триумфи. В тях е нужно да се образоват фрагменти с висше обучение, само че тези хора няма да създават научна продукция и това не е покруса ", сподели в изявление за Mediapool зам.-министърът на образованието проф. Иван Димов.

Проф. Димов, сега тече разискване на 11 национални научни стратегии, за които са планувани 22 млн. лв. за тази година. Как тъкмо бяха определени научните сфери, в които да се влагат средствата по тях?

Областите на влияние са резултат на предварителни съвещания с министерства и регионални администрации, с цел да се реализира синергия сред секторните политики и стратегии. Постигаме и координация сред висшите учебни заведения и научните организации за взаимното им осъществяване.

Сферите са определени на база на декларираните значими публични провокации, които би трябвало да бъдат посрещнати.

Някои от тези стратегии не наподобяват като научни, а като опит да се намерят пари за нещо, за което в бюджета на съответното министерство няма средства. Давам за образец двете здравни стратегии - за пазаруване на инсталация за модерно проучване на кръвта и за създаване на здравен програмен продукт, в това число за следене на резултата от лекуването с дадени лекарства. Каква е връзката с науката тук?

Някои от стратегиите в действителност звучат фундаментално, а други доста съответно като задания, само че и съответните задания включват в себе си фундаментални проблеми. Знаете, че напоследък в света се работи по така наречен персонализирана медицина. Много постоянно решаването на един здравен проблем е обвързвано с доста съществени фундаментални проучвания - проучвания на генома, работа с бази данни, така наречен data mining или добиване на познания от огромни бази данни.

Така даже дилемите да звучат съответно, те включват в себе си сериозен теоретичен съставен елемент, който изисква фундаментални проучвания. От една страна, привличаме водещи учени в тази област. От друга страна, ги ориентираме приложно, с цел да може вследствие на тези проучвания да бъдат реализирани нововъведения, които по-късно да имат съответно отношение към здравето на хората.

Дайте образец за научни проучвания и нововъведения, които ще са нужни за пазаруването на апарата за проучване на донорската кръв?

Това е актуален способ за научни проучвания. Този разбор е извънредно значим, тъй като предлага персонифициран метод към всеки пациент.

Защо избрахте средствата по стратегиите да са авансово ориентирани към избрани научни организации, а не да се разпределят на конкурсен принцип?

Защото по този начин ще се преодолее фрагментацията на научноизследователската система и ще се консолидира научноизследователския капацитет. Научната инфраструктура ще се употребява по-ефективно.

На конкурсен принцип се разпределят средствата от фонд " Научни проучвания ". Националните научни стратегии, за които приказваме, дават отговор на публичните провокации и потребности. Тук методът е от горната страна надолу.

Националните научни стратегии са допълващ механизъм към съществуващите способи за финансиране - състезанията и вложения в националната научна инфраструктура.

Т.е. опитът демонстрира, че когато се кандидатства на планов принцип по-скоро няма синергия.

Тогава не може да има ориентирани приложни и фундаментални научни проучвания, които да вземат решение съответни проблеми.

Как тези стратегии ще оказват помощ за развиването на науката?

Това е инвестиция, която взема решение значими проблеми на обществото. Тези вложения водят до основаването на нови, значими технологии, които имат значителен принос към Брутният вътрешен продукт на страната. Знаете, че България е нещо като хъб на Балканите в региона на осведомителните и информационни технологии (ИКТ). Миналият месец се регистрира сериозен растеж на този бранш - той към този момент е 5.5% от Брутният вътрешен продукт на България. Това е доста над средноевропейските равнища.

Това е една област, в която вложенията в научни проучвания към този момент дават резултати.

Други такива области са селското стопанство и питателните технологии. България е сериозен международен водач в проучванията, свързани с генома, въздействието на климатичните промени. Други значими и сполучливи области са материалознанието и нанотехнологиите. В тези области се вижда, че инвестицията в научни проучвания дава съществени резултати. Иновациите се ползват от бизнеса и покачват добавената стойност на продуктите.

Как ще се следи дали средствата по научните стратегии се употребяват по предопределение? Давам за образец изразходването на средства, отпуснати на университетите за предпочитани специалности, които по думите на министър Вълчев отиват за други цели.

Предвижда се сериозен надзор на осъществяването на стратегиите. Фиксиран е оптималният % на обособените типове разноски - за личен състав, пътувания, дълготрайни материални и нематериални активи, външни услуги, материали и консумативи и така нататък На всеки шест месеца ще се дава доклад за осъществяването на стратегиите и изразходването на средствата.

Предвиждаме при нужда националните научни стратегии да се актуализират. Ще могат да се правят обезщетени промени на утвърдените средства по тях при опазване на задачите и обсега им. Има доста непоколебим надзор и в това време еластичност.

Това значи ли, че в случай че по някоя стратегия резултатите са под упованията, средства от нея ще бъдат трансферирани към друга, по която резултатите са над упованията?

Точно по този начин. Предвижда се еластичност, която ще разреши според от резултатите да има пренасочване на средства и адаптиране на стратегиите.

Контролът върху резултатите ще се прави на 6 месеца. А възможните промени в стратегиите и те ли ще се вършат на подобен интервал?

Промените в стратегиите може да се вършат на годишна база. Възможно е някоя стратегия да бъде спряна, в случай че не се реализират нужните резултати. Все отново анализът демонстрира, че в тези научни области България има съществени резултати, научните колективи са задоволително положителни и е ясно, че няма да стартират от нулата, а от едно високо научно равнище.

А водещите организации по всяка стратегия по какъв начин са определени?

Беше готова доста обемна таблица с опциите на научните организации и университетите. Там, където потребностите и опциите се срещнаха, направихме разбор, учреден на международните научни бази данни, с цел да изберем водещите организации съгласно тяхната научна продукция.

Проектите се извършват на правилото на партньорство и централизация на запаси. Идеята е да се обединят всички научни организации и висши учебни заведения, които имат пълномощия по съответната стратегия.

Остана ли някоя значима социална задача, за която се оказва, че в България няма теоретичен капацитет?

В България има избрани области, в които има обичаи, в които сме мощни. Както и такива, в които нямаме нужния теоретичен капацитет. При тях ние развиваме кооперация с останалите европейски страни.

За доста научни проблеми са нужни обединените старания на доста страни. Например в региона на Космоса имаме четири доста значими технологии, само че те се осъществят в планове с присъединяване на други страни. За такива значими проблеми нито една страна в света не е задоволително огромна.

Важно е изключително за младите учени да се приготвят по какъв начин да показват своите резултати. Това е нещо като поминък. За страдание нашите учени не са задоволително умели в него.

По част от стратегиите задачите са за основаване на програмен продукт, на приложения. За образец отново давам програмата за е-здравеопазване, където водещата организация е Медицинският университетите, който би трябвало да прави система за електронно опазване на здравето. Те имат ли потенциал да създадат подобен програмен продукт?

Макар МУ да е водеща организация, ще вземат участие и висшите учебни заведения и институти на Българска академия на науките, които имат експертиза в региона на ИКТ, т.е. сплотяваме двете области и търсим синергетичен резултат. По-голямата част от дейностите и разноските са за висшите учебни заведения и Българска академия на науките.

Точно за това по съответните задания би трябвало да се притеглят учени от други организации като Българска академия на науките за решение на съответния проблем. Това би трябвало да реши дългогодишния проблем с фрагментацията на българската просвета. Нямаме задоволително интегрирана система сред висшето обучение и науката. В същото време нещата стартират още от учебно заведение. Знаете, че от ІІІ клас вкарваме дисциплината " Компютърно моделиране ", което би трябвало да помогне за построяването на висококачествени експерти и учени в бъдеще.

Имаме няколко извънредно сполучливи плана, в които с инсталация на Българска академия на науките работят студенти и възпитаници, които са въодушевени от науката.

Смятате ли, че парите за просвета за университети през дотациите от бюджета би трябвало да понижава за сметка на конкурсното и програмно финансиране? Част от университетските управления също упорстват за това, защото сега пари за просвета получават и висши учебни заведения, които не развиват такава.

И по света има избран дребен брой проучвателен университети, където преподавателите имат благоприятни условия и вършат значими научни открития. Не бива да желаеме всички университети в България да бъдат на това равнище. Но средствата за просвета, планувани за висшите учебни заведения освен че няма да понижават, само че и ще се усилват

Не е ли сегашната система на финансиране на правилото " на всекиго по малко " в действителност пилеене на така и така оскъдния запас?

Точно това прекратяваме сега. Т. нар. докторантски стипендии отиват в тези организации, които демонстрират висока научна продукция. Далеч не за всички висши учебни заведения се планува в допълнение финансиране по това перо. Това е доста значимо, защото на всички места по света докторантите са главната движеща мощ в научните проучвания. Научните ръководители разпределят дилемите, младежите правят работата. Това не е български феномен.

По този метод МОН изпраща обръщение: " Ако вие сте младеж и желаете да извършите добра дисертация, би трябвало да отидете в този и този университет или в тези институти на Българска академия на науките, тъй като там има нужната среда, има семинари, водещи учени с контакти по света. Те ще ви изпратят на специализация в Европейски Съюз, Съединени американски щати или Англия и ще имате резултати ".

А това приоритизиране на финансирането ще засегне ли средствата за просвета, които се отпускат през дотациите за университетите?

Разработихме нов устав за финансиране на научната активност, който регистрира тъкмо резултатите. Той сега е на публично разискване. След приемането му се планува финансирането да бъде ориентирано към областите, в които има обичаи и достижения. Не бива да се възприема като покруса това, че има области, в които нямаме триумфи. В тях е нужно да се образоват фрагменти с висше обучение, само че тези хора няма да създават научна продукция и това не е покруса. Висши учебни заведения, в които професорите нямат задоволително научна продукция, няма да имат право да образоват докторанти.

В България процентът на частните вложения в просвета е дребен и това е проблем от години. Имате ли хрумвания по какъв начин да го разрешите?

Това е сериозен проблем за България. В доста браншове бизнесът до скоро изпълняваше главно подкрепящи функционалности или беше ориентиран към комерсиална активност. Това обаче се трансформира в последните години в някои браншове като ИКТ. Има области в стопанската система, в които към този момент не се работи на ишлеме, а се основават технологии. Има и няколко компании, които даже са водещи в света. Това е развой, който за жалост няма по какъв начин да е доста бърз.

Преди няколко дни беше усъвършенстван иновационният показател на България. Преминахме в по-високата категория, което е доста значимо. Това демонстрира, че създадената иновация може да отиде в промишлеността и да усъвършенства живота на хората.

На този декор връзката сред науката и бизнеса усъвършенства ли се?

Да. Бизнесът схваща от ден на ден, че образованието на фрагментите би трябвало да продължи през целия живот. От друга страна, висшите учебни заведения схващат, че би трябвало да са по-гъвкави и адаптивни към съответни задания и да работят по значими проблеми.

За образец ще ви дам потребността от адаптиране на разписанията на автобусния и на жп превоза. Задача, която стои пред Министерството на превоза. Тя наподобява доста прагматична, само че не е по никакъв начин лесна, а в противен случай. Тя бе сложена на Българска академия на науките, които направиха методика за правене на оптимални написания въз основата на броя пасажери, броя вагони и така нататък Нашите учени взеха решение тази задача за относително оскъдна сума - няколко десетки хиляди лв.. Ако я възложите на една от най-известните интернационалните компании в света, ще вземе милиони.

По този метод и учените се усещат потребни, и научната инфраструктура като суперкомпютърът се употребява, и работата се прави освен това по-евтино. За това споделям, че има области, в които в действителност сме положителни, инвестицията в техника е оправдана, а обществото и бизнесът от ден на ден осъзнават, че от научните проучвания има полза