Завръщане на държавата в управлението на икономиката
Проф. Иван Ангелов ,
член-кор на Българска академия на науките
От 28 години нашата стопанска система действа по правилата на "Вашингтонския консенсус ". Прилага се догмата за "по-малко страна в стопанската система ". Навремето Милтън Фридман даже споделяше: "Държавата не може да взема решение проблеми, тъй като тя самата е проблем ". Благозвучни думи с нулево наличие. Тази доктрина се провали тотално в България и в другите източноевропейски страни през последните три десетилетия. България би трябвало да схване концепцията за "регулирана пазарна стопанска система ", прилагана в цивилизованите страни по света, която, наред с всичко друго, планува и интензивно присъединяване на страната, взаимно с пазара в ръководството на стопанската активност. Това толкоз повече се постанова за България, заради слабостта и фабричните недостатъци на нашето пазарно стопанство.
Трябва да се работи за връщане на страната в стопанската система и във всяка друга активност освен като регулатор, само че и като притежател и оператор на индустриални предприятия. Това да се прави с преимущество в най-важните стратегически структуроопределящи действия, във високотехнологични и експортни компании, в научноизследователски, иновационни и внедрителски действия, във външната търговия, в мощно обществено насочени действия, в действия в изискванията на натурален монопол, за демографското развиване, в опазването на здравето, образованието, науката, културата, пенсионното дело... Да се ползва и формулата за взаимна държавно-частна стопанска активност.
Трябва да се ползва правилото: всички форми на благосъстоятелност са равнопоставени пред закона и се потвърждават посредством лоялна конкуренция под икономическото слънце. Предимствата на една или друга форма на благосъстоятелност се потвърждават във фабриките и на пазара, а не в кабинетите на политиците и на учените - демократични схоластици. Нека просперира тази форма на благосъстоятелност, която обслужва най-добре ползите на хората и е рентабилна. Това е критерият за добра или недобра форма на благосъстоятелност и на стопанисване.
Известно е обаче, че няма идеално работещ пазар. Няма и изцяло лоялна конкуренция по доста аргументи. Поради това не може да се разчита сляпо единствено на конкуренцията, изключително в случай че има явни доказателства за "замърсена конкуренция ". И за автократично ръководство. В такива случаи първата коригираща реакция би трябвало да бъде регулативната интервенция на страната в отбрана на националните ползи и за попречване на тежки обществени последици за най-уязвимите пластове на обществото.
Един от главните правила
на ръководството у нас след 1989 година беше подмяната на тотално господстващата до тогава държавна благосъстоятелност с частна. Промяната в собствеността можеше да стане по по-интелигентен и неусетен за обществото метод. Държавните предприятия, които бяха рентабилни и се конкурираха сполучливо на пазара, не трябваше да се приватизират. По избран от закона ред и в духа на известния Указ 56 всеки деятелен български жител можеше да основава частно дружество, което да се конкурира на пазара с настоящите държавни и кооперативни предприятия. Успешните да се развиват, несполучливите да умират.
Нерентабилните държавни предприятия можеха да се предложат за продажба на предприемчиви частни лица за излекуване и по-нататъшно потребление. Нали западните съветници и техните български прислужници ни уверяваха, че частният бранш е по-рационален от държавния. Икономиката оферираше необятно поле за изява на високата успеваемост на частния бранш.
Апологетите на частния бранш, наподобява, сами не имаха вяра на думите си. Българските държавни управления предложиха всичко за всеобща обмен. За това упорстваха от МВФ и Световната банка. При тази форсирана ликвидация частниците изкупиха на безценица най-рентабилните и перспективни държавни предприятия. И тъй като не знаеха по какъв начин да ги ръководят или въобще нямаха такива планове, започнаха да ги унищожават и разпродават машините им поединично или като скрап. В редица случаи даже неразопаковани от сандъците, с които са доставени, напълно нови и още неизползвани машини се продаваха като скрап. Приходите от продажбата на скрап явно бяха по-големи от платеното от новите притежатели при приватизацията. В продължение на десетина години скрапът беше значима съставна част в българския експорт.
Разгърна се
всеобща незаконна приватизация
на безценица и концесиониране на наши национални благосъстояния на 10-20-30 пъти по-ниски концесионни такси от европейската и международната процедура - гигантско закононарушение по отношение на няколко генерации българи, основали това благосъстояние. Представяте ли си какви бяха мащабите на тази всеобща вандалщина. Много от поръчителите и причинителите на това гигантско закононарушение са към момента живи, само че от никого не е потърсена отговорност. Някогашните приватизатори и концесионери даже се гордеят с тогавашните си подвизи.
А рабски покорният български народ търпеше и мълчеше. И добродушно се възмущаваше в тесни кръгове на това безумство. Покорно мълчи и в този момент! Позволявам си да запитам моите сънародници - докога ще поносим! Защо забравяме, че ненаказаното закононарушение е покана за нови закононарушения. Защо не виждаме, че в това са корените на актуалната ни всеобща беднотия? Затова сме рекордьори в Европа по обществена неправда. Защо не проумяваме, че и западноевропейските ни господари ни презират за нашата незаинтересованост и смирение! Защо не се поучим от достойното държание на други европейски нации? В това число и от нашите съседи.
Макар и със затихващи темпове, заради намалелия брой обекти за приватизация, продажбите и концесионирането не престават и до момента. Крайно време е да се приключи неотложно унизителната ликвидация на благосъстоянието на България. Да се позволява приватизация и концесиониране единствено на губещи държавни обекти, с цел да бъдат оздравени и да се употребяват от частни бизнесмени.
Сериозни съмнения буди граничещата с дебелоглав непримиримост на държавното управление да концесионира модерното летище на София. Защото то и в този момент печели към 150 млн. лв. годишно, които се обрисува да набъбнат през околните години. Това е първото жестоко нарушаване. Намерението на държавното управление е да употребява приходите от тази концесия за финансиране на оздравителни ограничения в БДЖ. Това е второто незаконно нарушаване. Защото по закон отпреди няколко години всички доходи от приватизация и концесии би трябвало да постъпват в Сребърния фонд и да се употребяват единствено за финансиране на покачване на пенсиите. Нека настоящето държавно управление знае, че актуалните виновни министри за силовата концесия на летището може да бъдат изправени пред българския съд в недалечното бъдеще.
Както към този момент подчертах, с изключение на като регулатор на стопанската активност, страната би трябвало да взе участие директно в собствеността на индустриалния капитал с дялове или акции и в ръководството на най-важните компании на България. Държавата би трябвало да може да има и напълно свои огромни високотехнологични предприятия, работещи в конкурентна среда и равнопоставени пред закона като всички останали. По този метод държавните компании ще въздействат с рационалното си стопанско държание за съблюдаване разпоредбите на лоялната конкуренция от всички участници в нея.
Не би трябвало да се приватизират или дават на концесия обикновено работещи предприятия, мощно обществено насочени действия и естествени монополисти. Защото всеки монопол е рисков, само че най-лош е частният монопол, тъй като най-трудно се поддава на публичен надзор. Главна задача на обществено насочените действия (здравеопазване, обучение, водоснабдяване, непорочност, отопление, осветяване, градски превоз, озеленяване на улици и площади, битова сигурност и други) е да задоволяват обществени потребности, а не да печелят.
Ако държавните предприятия са рентабилни в конкурентна среда, тяхната продукция се купува на пазара и съблюдават законите, няма стопански смисъл да се приватизират. Това обикновено условие беше нарушавано всеобщо през последните 29 години, с цел да се подаряват държавни предприятия на "избрани " лица. Щом частният бранш претендира, че е по-рационален управленец, а страната е разсипник, дано купува губещи предприятия и да ги оздравява, а не да взема на безценица здрави и да ги унищожава. Това ставаше до момента у нас в всеобщи мащаби. По този метод бяха подарени
хиляди предприятия на "избрани купувачи "
И България загуби десетки милиарди лв. от този великански произвол.
Частният бранш може и би трябвало да се развива. Но не като изкупува, и то при съмнителни условия, добре работещи държавни или общински предприятия с създаден от години пазар, а като построява самичък свои нови предприятия и с положителната си работа си основава пазар, като поема произлизащия от това риск. Този метод се ползва в някои европейски страни и е потвърдил рационалността си. Не беше прибавен обаче у нас, тъй като основната задача на ръководещите беше всеобщото плячкосване.
Наред с частния бранш, би трябвало да се развива и държавно-частна стопанска активност, при държавно-частно партньорство, в изискванията на лоялна конкуренция. Желателно е да се сътвори държавен или държавно-частен Целеви капиталов фонд с първичен капитал от 2,0 милиарда лв., който след това може да се уголемява. Този фонд да дава заем посредством Българската банка за развиване, единствено за създаване на високотехнологични индустриални обекти.
Да се упорства за коренно усъвършенстване на изискванията за концесия, за по-добра отбрана на националните ни ползи. Както показах нагоре, в доста случаи през последните 25-28 години концесионните такси бяха престъпно-грабителски във щета на нашата страна. Компетентните държавни органи би трябвало да ревизират до края на 2019 година договорите за най-големите концесии и при открити нарушавания да се пристъпи към тяхната смяна или даже повреждане, без значение от отминалостта. Виновните за това лица би трябвало да се санкционират. Сроковете и изискванията на концесиониране би трябвало да се уеднаквят с европейските практики.
Извършваните в предишното явно неизгодни за страната концесионни покупко-продажби не би трябвало да се пазят със периодите за отминалостта.
Неспазването на отминалостта
в този момент се смята за нарушаване на закона. А белким всеобщото умишлено ощетяване на българската страна с приватизационните и концесионните контракти преди години е било съобразено със закона! Недопустими са предлаганите в някои случаи концесионни периоди до 80-100 години, което е колониална процедура. За концесията на софийското летище са планувани 49 години, което е на процедура приватизация.
Да се сътвори мощна държавна комерсиална банка, с разгърната клонова мрежа из страната, способна да организира дейна кредитна активност, в това число и целево ниско лихвено кредитиране на предпочитани високотехнологични национални планове, а също и за кредитиране на дребния и междинния бизнес при облекчени условия.
В актуалните условия основаването на такава държавна кредитна институция може да се реализира посредством доста увеличение на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развиване. Все в тази връзка да се сътвори държавна или държавно-частна Експортна банка.
Трябва да се оправдава и кооперативната благосъстоятелност във всичките й форми. Кооперативното придвижване има съвсем 130-годишна история и богати обичаи в България.
Трябва да се приключи приватизацията на общински действия и да се предизвиква общинската благосъстоятелност. Имам поради градски превоз, топлофикация, непорочност, ВиК, строителство и поправки, локална индустрия, комерсиална, ресторантьорска и хотелиерска активност, снегопочистване и други. Софийската, а и другите български общини са трансферирали напълно на частни компании тези значими действия за живота на хората. А частните компании всеобщо и доста постоянно - неоснователно покачват цените на услугите си, без усъвършенствания в тяхното качество. И тук се постанова преразглеждане на договорите за приватизация и концесия на най-важните общински обекти през последните 20-25 години и при открити груби нарушавания в договорите и/или в тяхното осъществяване те да се скапват, а дейностите да се върнат на общините.
Споменавам неколкократно за анулация на отминалостта, тъй като тя към този момент се употребява за отбрана на всеобщите закононарушения при приватизацията, концесионирането, държавните поръчки и други икономически покупко-продажби през последните 20-25 години. Това се "аргументира " със спазването на значимия принцип за отминалостта в правната доктрина и процедура. Това може да е разумно, когато стопанските покупко-продажби са осъществявани в естествени условия и без всеобщи прекомерно съмнителни нарушавания. А белким законността е спазвана при всеобщото плячкосване на публично благосъстояние през последните десетилетия! Известни са всеобщите закононарушения при приватизацията и концесионирането, които не би трябвало да останат ненаказани.
Подходът би трябвало да е съразмерен
и в двата случая. На бруталните противозаконни способи за лишаване на социална благосъстоятелност страната би трябвало да отговори с реципрочни способи за нейното възобновяване. И в двата случая би трябвало да се ползват идентични правила и способи. Това е и разумно, и заслужено!
Държавата, а там където се постанова, Правителството, кооперациите и общините би трябвало да се завърнат и в посредническите действия. Една от тези действия е изкупуването на аграрни артикули от производителите, превозването им до борсите или складовете на едро и продажбата им на търговците на дребно. Различни частни изкупвателни компании, базирайки се на мними пазарни условия, а неведнъж и по секретна договореност между тях, в този момент изкупуват техните артикули заради неравностойните им икономически взаимоотношения, на мизерно ниски цени и със спекулативни надценки от 200-300-400% ги довеждат до всеобщия консуматор. Ако не е допустимо да се откри лоялна конкуренция, тази посредническа активност да се поеме от държавни компании, които по открит със закон ред да изкупуват от производителите по избрани от държавното управление минимални изкупни цени, и да довеждат стоките до крайния консуматор с минимално нужни посреднически надценки. Това ще обезпечи и по-ниски продажни цени за крайните консуматори. Подобна процедура съществува в някои западноевропейски страни.
В държавните, общинските и частните компании да се вкара непринудено акционерно присъединяване на техния личен състав с преференциални акции и надлежно присъединяване в ръководството на компаниите.
На 23 февруари 2018 година българската общност научи следващата шокираща вест. Най-голямата електроразпределителна компания ЧЕЗ, благосъстоятелност на Чешката държавна компания със същото име, е продадена за 320 млн. лв. на дребна частна българска компания с капитал 50 хиляди лв. без управнически и различен опит в тази област, потънала в задължения, с висящи правосъдни каузи, само че с 20-годишни другарски връзки с българския министър на енергетиката.
Тази вест поражда доста въпроси
към политическия, икономическия, обществения и правния безпорядък в българската страна. Особено като се има поради, че тази компания обслужва към 3 млн. души, огромна част от ръководството на стопанската система и националната сигурност на България. Това не е договорка за дребна фабрика сред частни субекти, примерно за столове или детски играчки, при чиято покупко-продажба страната не е нужно да се намесва, в случай че се съблюдават законите.
Във всяка цивилизована страна при сходна куриозна обстановка страната се намесва неотложно. Най-често връща компанията от благосъстоятелност на Чешката страна в благосъстоятелност на българската. Прави в детайли изследване и най-после взема съответното решение, в това число и за назад одържавяване. Още повече, че дружество като това, поначало не е трябвало да се приватизира. В случая даже е мъчно да се приказва за приватизация, откакто продавачът и купувачът са държавни компании на две страни от Европейски Съюз. Най-високопоставени лица в София нарекоха сходно решение за одържавяване - смешка.
Ако би трябвало да обобщя: България следва да се развива като "регулирана пазарна стопанска система ". Това значи съчетаване на ролята на страната и на пазара, които ще се допълват и подкрепят взаимно.
член-кор на Българска академия на науките
От 28 години нашата стопанска система действа по правилата на "Вашингтонския консенсус ". Прилага се догмата за "по-малко страна в стопанската система ". Навремето Милтън Фридман даже споделяше: "Държавата не може да взема решение проблеми, тъй като тя самата е проблем ". Благозвучни думи с нулево наличие. Тази доктрина се провали тотално в България и в другите източноевропейски страни през последните три десетилетия. България би трябвало да схване концепцията за "регулирана пазарна стопанска система ", прилагана в цивилизованите страни по света, която, наред с всичко друго, планува и интензивно присъединяване на страната, взаимно с пазара в ръководството на стопанската активност. Това толкоз повече се постанова за България, заради слабостта и фабричните недостатъци на нашето пазарно стопанство.
Трябва да се работи за връщане на страната в стопанската система и във всяка друга активност освен като регулатор, само че и като притежател и оператор на индустриални предприятия. Това да се прави с преимущество в най-важните стратегически структуроопределящи действия, във високотехнологични и експортни компании, в научноизследователски, иновационни и внедрителски действия, във външната търговия, в мощно обществено насочени действия, в действия в изискванията на натурален монопол, за демографското развиване, в опазването на здравето, образованието, науката, културата, пенсионното дело... Да се ползва и формулата за взаимна държавно-частна стопанска активност.
Трябва да се ползва правилото: всички форми на благосъстоятелност са равнопоставени пред закона и се потвърждават посредством лоялна конкуренция под икономическото слънце. Предимствата на една или друга форма на благосъстоятелност се потвърждават във фабриките и на пазара, а не в кабинетите на политиците и на учените - демократични схоластици. Нека просперира тази форма на благосъстоятелност, която обслужва най-добре ползите на хората и е рентабилна. Това е критерият за добра или недобра форма на благосъстоятелност и на стопанисване.
Известно е обаче, че няма идеално работещ пазар. Няма и изцяло лоялна конкуренция по доста аргументи. Поради това не може да се разчита сляпо единствено на конкуренцията, изключително в случай че има явни доказателства за "замърсена конкуренция ". И за автократично ръководство. В такива случаи първата коригираща реакция би трябвало да бъде регулативната интервенция на страната в отбрана на националните ползи и за попречване на тежки обществени последици за най-уязвимите пластове на обществото.
Един от главните правила
на ръководството у нас след 1989 година беше подмяната на тотално господстващата до тогава държавна благосъстоятелност с частна. Промяната в собствеността можеше да стане по по-интелигентен и неусетен за обществото метод. Държавните предприятия, които бяха рентабилни и се конкурираха сполучливо на пазара, не трябваше да се приватизират. По избран от закона ред и в духа на известния Указ 56 всеки деятелен български жител можеше да основава частно дружество, което да се конкурира на пазара с настоящите държавни и кооперативни предприятия. Успешните да се развиват, несполучливите да умират.
Нерентабилните държавни предприятия можеха да се предложат за продажба на предприемчиви частни лица за излекуване и по-нататъшно потребление. Нали западните съветници и техните български прислужници ни уверяваха, че частният бранш е по-рационален от държавния. Икономиката оферираше необятно поле за изява на високата успеваемост на частния бранш.
Апологетите на частния бранш, наподобява, сами не имаха вяра на думите си. Българските държавни управления предложиха всичко за всеобща обмен. За това упорстваха от МВФ и Световната банка. При тази форсирана ликвидация частниците изкупиха на безценица най-рентабилните и перспективни държавни предприятия. И тъй като не знаеха по какъв начин да ги ръководят или въобще нямаха такива планове, започнаха да ги унищожават и разпродават машините им поединично или като скрап. В редица случаи даже неразопаковани от сандъците, с които са доставени, напълно нови и още неизползвани машини се продаваха като скрап. Приходите от продажбата на скрап явно бяха по-големи от платеното от новите притежатели при приватизацията. В продължение на десетина години скрапът беше значима съставна част в българския експорт.
Разгърна се
всеобща незаконна приватизация
на безценица и концесиониране на наши национални благосъстояния на 10-20-30 пъти по-ниски концесионни такси от европейската и международната процедура - гигантско закононарушение по отношение на няколко генерации българи, основали това благосъстояние. Представяте ли си какви бяха мащабите на тази всеобща вандалщина. Много от поръчителите и причинителите на това гигантско закононарушение са към момента живи, само че от никого не е потърсена отговорност. Някогашните приватизатори и концесионери даже се гордеят с тогавашните си подвизи.
А рабски покорният български народ търпеше и мълчеше. И добродушно се възмущаваше в тесни кръгове на това безумство. Покорно мълчи и в този момент! Позволявам си да запитам моите сънародници - докога ще поносим! Защо забравяме, че ненаказаното закононарушение е покана за нови закононарушения. Защо не виждаме, че в това са корените на актуалната ни всеобща беднотия? Затова сме рекордьори в Европа по обществена неправда. Защо не проумяваме, че и западноевропейските ни господари ни презират за нашата незаинтересованост и смирение! Защо не се поучим от достойното държание на други европейски нации? В това число и от нашите съседи.
Макар и със затихващи темпове, заради намалелия брой обекти за приватизация, продажбите и концесионирането не престават и до момента. Крайно време е да се приключи неотложно унизителната ликвидация на благосъстоянието на България. Да се позволява приватизация и концесиониране единствено на губещи държавни обекти, с цел да бъдат оздравени и да се употребяват от частни бизнесмени.
Сериозни съмнения буди граничещата с дебелоглав непримиримост на държавното управление да концесионира модерното летище на София. Защото то и в този момент печели към 150 млн. лв. годишно, които се обрисува да набъбнат през околните години. Това е първото жестоко нарушаване. Намерението на държавното управление е да употребява приходите от тази концесия за финансиране на оздравителни ограничения в БДЖ. Това е второто незаконно нарушаване. Защото по закон отпреди няколко години всички доходи от приватизация и концесии би трябвало да постъпват в Сребърния фонд и да се употребяват единствено за финансиране на покачване на пенсиите. Нека настоящето държавно управление знае, че актуалните виновни министри за силовата концесия на летището може да бъдат изправени пред българския съд в недалечното бъдеще.
Както към този момент подчертах, с изключение на като регулатор на стопанската активност, страната би трябвало да взе участие директно в собствеността на индустриалния капитал с дялове или акции и в ръководството на най-важните компании на България. Държавата би трябвало да може да има и напълно свои огромни високотехнологични предприятия, работещи в конкурентна среда и равнопоставени пред закона като всички останали. По този метод държавните компании ще въздействат с рационалното си стопанско държание за съблюдаване разпоредбите на лоялната конкуренция от всички участници в нея.
Не би трябвало да се приватизират или дават на концесия обикновено работещи предприятия, мощно обществено насочени действия и естествени монополисти. Защото всеки монопол е рисков, само че най-лош е частният монопол, тъй като най-трудно се поддава на публичен надзор. Главна задача на обществено насочените действия (здравеопазване, обучение, водоснабдяване, непорочност, отопление, осветяване, градски превоз, озеленяване на улици и площади, битова сигурност и други) е да задоволяват обществени потребности, а не да печелят.
Ако държавните предприятия са рентабилни в конкурентна среда, тяхната продукция се купува на пазара и съблюдават законите, няма стопански смисъл да се приватизират. Това обикновено условие беше нарушавано всеобщо през последните 29 години, с цел да се подаряват държавни предприятия на "избрани " лица. Щом частният бранш претендира, че е по-рационален управленец, а страната е разсипник, дано купува губещи предприятия и да ги оздравява, а не да взема на безценица здрави и да ги унищожава. Това ставаше до момента у нас в всеобщи мащаби. По този метод бяха подарени
хиляди предприятия на "избрани купувачи "
И България загуби десетки милиарди лв. от този великански произвол.
Частният бранш може и би трябвало да се развива. Но не като изкупува, и то при съмнителни условия, добре работещи държавни или общински предприятия с създаден от години пазар, а като построява самичък свои нови предприятия и с положителната си работа си основава пазар, като поема произлизащия от това риск. Този метод се ползва в някои европейски страни и е потвърдил рационалността си. Не беше прибавен обаче у нас, тъй като основната задача на ръководещите беше всеобщото плячкосване.
Наред с частния бранш, би трябвало да се развива и държавно-частна стопанска активност, при държавно-частно партньорство, в изискванията на лоялна конкуренция. Желателно е да се сътвори държавен или държавно-частен Целеви капиталов фонд с първичен капитал от 2,0 милиарда лв., който след това може да се уголемява. Този фонд да дава заем посредством Българската банка за развиване, единствено за създаване на високотехнологични индустриални обекти.
Да се упорства за коренно усъвършенстване на изискванията за концесия, за по-добра отбрана на националните ни ползи. Както показах нагоре, в доста случаи през последните 25-28 години концесионните такси бяха престъпно-грабителски във щета на нашата страна. Компетентните държавни органи би трябвало да ревизират до края на 2019 година договорите за най-големите концесии и при открити нарушавания да се пристъпи към тяхната смяна или даже повреждане, без значение от отминалостта. Виновните за това лица би трябвало да се санкционират. Сроковете и изискванията на концесиониране би трябвало да се уеднаквят с европейските практики.
Извършваните в предишното явно неизгодни за страната концесионни покупко-продажби не би трябвало да се пазят със периодите за отминалостта.
Неспазването на отминалостта
в този момент се смята за нарушаване на закона. А белким всеобщото умишлено ощетяване на българската страна с приватизационните и концесионните контракти преди години е било съобразено със закона! Недопустими са предлаганите в някои случаи концесионни периоди до 80-100 години, което е колониална процедура. За концесията на софийското летище са планувани 49 години, което е на процедура приватизация.
Да се сътвори мощна държавна комерсиална банка, с разгърната клонова мрежа из страната, способна да организира дейна кредитна активност, в това число и целево ниско лихвено кредитиране на предпочитани високотехнологични национални планове, а също и за кредитиране на дребния и междинния бизнес при облекчени условия.
В актуалните условия основаването на такава държавна кредитна институция може да се реализира посредством доста увеличение на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развиване. Все в тази връзка да се сътвори държавна или държавно-частна Експортна банка.
Трябва да се оправдава и кооперативната благосъстоятелност във всичките й форми. Кооперативното придвижване има съвсем 130-годишна история и богати обичаи в България.
Трябва да се приключи приватизацията на общински действия и да се предизвиква общинската благосъстоятелност. Имам поради градски превоз, топлофикация, непорочност, ВиК, строителство и поправки, локална индустрия, комерсиална, ресторантьорска и хотелиерска активност, снегопочистване и други. Софийската, а и другите български общини са трансферирали напълно на частни компании тези значими действия за живота на хората. А частните компании всеобщо и доста постоянно - неоснователно покачват цените на услугите си, без усъвършенствания в тяхното качество. И тук се постанова преразглеждане на договорите за приватизация и концесия на най-важните общински обекти през последните 20-25 години и при открити груби нарушавания в договорите и/или в тяхното осъществяване те да се скапват, а дейностите да се върнат на общините.
Споменавам неколкократно за анулация на отминалостта, тъй като тя към този момент се употребява за отбрана на всеобщите закононарушения при приватизацията, концесионирането, държавните поръчки и други икономически покупко-продажби през последните 20-25 години. Това се "аргументира " със спазването на значимия принцип за отминалостта в правната доктрина и процедура. Това може да е разумно, когато стопанските покупко-продажби са осъществявани в естествени условия и без всеобщи прекомерно съмнителни нарушавания. А белким законността е спазвана при всеобщото плячкосване на публично благосъстояние през последните десетилетия! Известни са всеобщите закононарушения при приватизацията и концесионирането, които не би трябвало да останат ненаказани.
Подходът би трябвало да е съразмерен
и в двата случая. На бруталните противозаконни способи за лишаване на социална благосъстоятелност страната би трябвало да отговори с реципрочни способи за нейното възобновяване. И в двата случая би трябвало да се ползват идентични правила и способи. Това е и разумно, и заслужено!
Държавата, а там където се постанова, Правителството, кооперациите и общините би трябвало да се завърнат и в посредническите действия. Една от тези действия е изкупуването на аграрни артикули от производителите, превозването им до борсите или складовете на едро и продажбата им на търговците на дребно. Различни частни изкупвателни компании, базирайки се на мними пазарни условия, а неведнъж и по секретна договореност между тях, в този момент изкупуват техните артикули заради неравностойните им икономически взаимоотношения, на мизерно ниски цени и със спекулативни надценки от 200-300-400% ги довеждат до всеобщия консуматор. Ако не е допустимо да се откри лоялна конкуренция, тази посредническа активност да се поеме от държавни компании, които по открит със закон ред да изкупуват от производителите по избрани от държавното управление минимални изкупни цени, и да довеждат стоките до крайния консуматор с минимално нужни посреднически надценки. Това ще обезпечи и по-ниски продажни цени за крайните консуматори. Подобна процедура съществува в някои западноевропейски страни.
В държавните, общинските и частните компании да се вкара непринудено акционерно присъединяване на техния личен състав с преференциални акции и надлежно присъединяване в ръководството на компаниите.
На 23 февруари 2018 година българската общност научи следващата шокираща вест. Най-голямата електроразпределителна компания ЧЕЗ, благосъстоятелност на Чешката държавна компания със същото име, е продадена за 320 млн. лв. на дребна частна българска компания с капитал 50 хиляди лв. без управнически и различен опит в тази област, потънала в задължения, с висящи правосъдни каузи, само че с 20-годишни другарски връзки с българския министър на енергетиката.
Тази вест поражда доста въпроси
към политическия, икономическия, обществения и правния безпорядък в българската страна. Особено като се има поради, че тази компания обслужва към 3 млн. души, огромна част от ръководството на стопанската система и националната сигурност на България. Това не е договорка за дребна фабрика сред частни субекти, примерно за столове или детски играчки, при чиято покупко-продажба страната не е нужно да се намесва, в случай че се съблюдават законите.
Във всяка цивилизована страна при сходна куриозна обстановка страната се намесва неотложно. Най-често връща компанията от благосъстоятелност на Чешката страна в благосъстоятелност на българската. Прави в детайли изследване и най-после взема съответното решение, в това число и за назад одържавяване. Още повече, че дружество като това, поначало не е трябвало да се приватизира. В случая даже е мъчно да се приказва за приватизация, откакто продавачът и купувачът са държавни компании на две страни от Европейски Съюз. Най-високопоставени лица в София нарекоха сходно решение за одържавяване - смешка.
Ако би трябвало да обобщя: България следва да се развива като "регулирана пазарна стопанска система ". Това значи съчетаване на ролята на страната и на пазара, които ще се допълват и подкрепят взаимно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ