Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година
Проф. Иван Ангелов ,
член-кор. на Българска академия на науките
Тези дни издателството "Захари Стоянов " разгласява моето ново проучване "Стратегия за догонващо икономическо развиване на България до 2040 година ". В идващите редове представям нейното наличие.
I. Икономически и обществени цели на България:
Препоръчвам да си сложим 18 цели. Ето някои от тях:
1. Повишаване на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията.
.jpg )
Фиг. 1. Растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията
Препоръчвам сюжет Е - 75-80% от междинното ниво в Европейски Съюз.
2. По-високи приходи и ползване. Сега сме последни в Европейски Съюз с към 25-30%.
3. По-справедливо систематизиране на приходите. Ограничаване растежа на доходната поляризация.
Фиг. 2. Динамика на Брутният вътрешен продукт и на работната заплата в България
Пояснение: горната крива демонстрира растежа на Брутният вътрешен продукт в съпоставими цени, а долната - на междинната работна заплата. Ножицата сред тях се разтваря.
4. Да се създадат радикални усъвършенствания в структурата на стопанската система: съвременна промишленост, земеделие, материални услуги.
5. Да се сътвори модерна енергийна база на стопанската система, учредена на нуклеарни и нови източници на сила. Енергоикономично развиване.
6. Да се сътвори модерна сложна инфраструктура.
7. Да се обезпечи повсеместен достъп до качествено опазване на здравето. Отказ от комерсиалния метод за оценка на лечебната активност.
8. Да се обезпечи по-високо качество на образованието и квалификацията. Ликвидация на неграмотността.
9. Да се смекчи демографската рецесия. Предотвратяване на демографската злополука (виж фиг.3.)
Фиг. 3. Население на България от 1900 до 2100 година
Пояснение: Данните от 1900 до 2001 година са от съответните преброявания на популацията, за 2016 година - по оперативни данни на Национален статистически институт, а за 2050-2100 година - прогнози на Икономическия и Социален съвет на Организация на обединените нации.
10. Опазване на околната среда.
11. Равноправна интеграция в Европейски Съюз. Засега резултатите от участието ни са спорни.
12. Ограничаване на емиграцията от България и на имиграцията от други страни към България.
13. Подобрение на националната, битовата и персоналната сигурност.
14. Ограничаване на престъпността и корупцията.
II. Икономически и обществени политики за реализиране на задачите:
Препоръчвам политики в 32 посоки. Ето някои от тях:
1. Политика на интензивен догонващ напредък на Брутният вътрешен продукт: 8-9% средногодишно през идващите 10 години; 7-8% през второто десетилетие; 6-7% през по-следващите десетина години. Със сегашните 3,0-3,5% продължаваме да изоставаме от междинното ниво в Европейски Съюз по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията.
2. Завръщане на страната в ръководството на стопанската система - като регулатор и като собственик-оператор. Придържане към правилото "и пазар, и страна ". Те би трябвало да се допълват, а не да се опълчват. Няма на света страна, където всичко се взема решение от пазара.
3. Конкуренцията е мотор на догонващото развиване, а не преобладаващата частна или държавна благосъстоятелност. Качеството на живота на хората дефинира коя благосъстоятелност е по-добра. С разделянето на собствеността от ръководството отпада движещата мощ на частната благосъстоятелност. Такава има единствено в дребните компании. Корпорациите, които дефинират икономическото развиване, не са типичен частни обединявания, а динамични публични обединения.
4. Нужна е уравновесена държавна политика към труда и капитала. Те би трябвало да са равноправни пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Конфронтацията сред тях е нездравословна за обществото.
5. Нужна е модерна политика за реиндустриализация. Възраждане на модерната високо софтуерна промишленост. Повишение на каузи на промишлеността в секторната конструкция на стопанската система и понижение на услугите.
6. Нужна е модерна земеделска политика. Спасяване на земеделието от външна конкуренция. По-рационална вътрешна индустриална конструкция. Делът на зърното да понижава, а делът на плодовете, гроздето, зеленчуците, отглеждането на животни да пораства. Намаление на европейските и другите дотации за зърнопроизводството и покачването им за другите браншове. Повече внимание на дребното и междинното земеделие. Ограничения за оптималния размер на земята, която едно лице или семейство може да има.
7. Нужна е радикална нова политика по опазването на здравето. Всеобщ достъп до естествени здравни услуги. Увеличено обществено финансиране и ограничение разноските на пациентите от 50%, както е в този момент у нас, на 20%, каквото е междинното в Европейски Съюз. Повишение на заплатите на медиците и доставка на съвременна инсталация. Незабавен отвод от комерсиалния закон, по който работят лечебните заведения в този момент. Забрана на спекулативното "обрастване " на държавните и общинските лечебни заведения с частни. Повишение на ролята на страната и общините в опазването на здравето.
8. Нужна е нова политика по образованието. Подобряване на качеството, което в последно време се утежнява рисково. Ориентация към всеобщо гратис обучение. Възстановяване на техническото приблизително обучение. Всеобща просветеност. Без високо обучение и подготовка няма висок напредък. Нарастваща роля на страната в образованието и науката.
9. Необходими са форсирани стопански и други ограничения за намаляване на демографската рецесия. Повишаване на раждаемостта, понижение на смъртността, ограничаване на емиграцията, увеличение продължителността на живота. Етническите измерения на рецесията са още по-тревожни: най-остра е тя в българската етническа група и въобще липсва в циганската. Нужно е доста интензивно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската рецесия. Това е най-голямата заплаха за България през актуалното столетие. В 2100 година може да се върнем 200 години обратно по броя на популацията (виж фиг. 3).
10. Ограничаване на демографското плячкосване посредством приключване на мозъци и на генетичен капацитет. Последствията са опустошителни за България и другите небогати страни. През 1950 година у нас са родени 182 хиляди деца, а през 2017 г.- единствено 64 хиляди Тенденцията е мощно тревожна. На тези страни се лишават доста повече запаси, в сравнение с им се дават от богатите страни посредством формалните прехвърляния.
11. Нужна е нова политика по приходите. Радикално покачване на приходите е допустимо единствено посредством интензивен стопански напредък, само че за това са нужни големи предварителни вложения и доста време. Бързи, само че по-скромни резултати са вероятни посредством ново систематизиране на брутните приходи сред облага и заплати, т.е. понижение на нормата на употреба, а също и посредством по-високо данъчно облагане на високите приходи. Нужно е пропорционално покачване на продуктивността и на приходите. Финансовата и обществената непоклатимост са еднообразно нужни. Едната не може без другата.
12. Необходима е нова европейска данъчна политика. По-високи междинни налози. Отказ от "плоските " налози и въвеждане на умерено прогресивно облагане с необлагаем най-малко. Диференциран Данък добавена стойност с по-ниски проценти за медикаментите и за детските артикули и образователни пособия. И по-високи за първокласните артикули. Повишаване каузи на бюджетните доходи от директни налози за сметка на косвените. Повишаване на имотните налози до нивото на западноевропейските. Преместване на данъчното задължение от бедните и междинните пластове, както е в този момент, към заможните и богатите, както е в Западна Европа.
13. Отваряне на "досиетата на прехода ": Ревизия на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни покупко-продажби. Проверка за произхода на благосъстоянието на 500-600 български олигарси. Давността да не важи за закононарушенията в приватизацията и концесиите. Обществото чака решителни дейности на управляващите. Ако не бъдат подхванати, са вероятни непредвидими последици, като се има поради, че към 75% от популацията ни живее в беднотия или риск от беднотия, а 3-5% - в благоденствие.
14. Нужен ли е импорт на работна мощ от трети страни: аргументи, последици, мащаби. Решението е в ускорено покачване на заплатите; форсирано уголемение на междинното техническо образование; възобновяване на осъвременени трудови войски; привличане на претенденти от компактни български общности от чужбина. Недопустимо е да се прогонват нашите хора в чужбина посредством поддържане на ниски приходи и да се внася работна мощ от трети страни.
15. Интеграцията на България в Европейски Съюз: Резултатите от нашата 11-годишна интеграция в Европейски Съюз са спорни. В Европейски Съюз няма ясна идея за бъдещето: Федерация или конфедерация. Западноевропейските държавни управления са за изтриване на националната еднаквост на страните членки и основаване на монолитни европейски съединени щати. Това не би трябвало да се позволява. Европа има вековни национални обичаи и е мощна с националните си разлики.
16. Ограничаване на миграцията от Африка и Азия. Причини: оскотяваща бедност; външни интервенции, разпалвани извън вълнения. Миграционния пожар би трябвало да гасят тези, които го възпламениха - държавните управления на Съединени американски щати и техните европейски съдружници. Имигрантите да бъдат приютявани от държавните управления на страните, които ги поканиха. Миграционната политика на Европейски Съюз е неправилна. Занимават се с следствията, вместо с аргументите. Квотният принцип не е подобаващ. Дъблинското съглашение би трябвало да бъде тотално ревизирано. Да не се позволяват стопански мигранти в България. Ние сме директна страна. У нас съвсем няма имигранти, тъй като не сме привлекателни за тях с бедността си.
.jpg )
член-кор. на Българска академия на науките
Тези дни издателството "Захари Стоянов " разгласява моето ново проучване "Стратегия за догонващо икономическо развиване на България до 2040 година ". В идващите редове представям нейното наличие.
I. Икономически и обществени цели на България:
Препоръчвам да си сложим 18 цели. Ето някои от тях:
1. Повишаване на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията.
Фиг. 1. Растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията
Препоръчвам сюжет Е - 75-80% от междинното ниво в Европейски Съюз.
2. По-високи приходи и ползване. Сега сме последни в Европейски Съюз с към 25-30%.
3. По-справедливо систематизиране на приходите. Ограничаване растежа на доходната поляризация.
Фиг. 2. Динамика на Брутният вътрешен продукт и на работната заплата в България
Пояснение: горната крива демонстрира растежа на Брутният вътрешен продукт в съпоставими цени, а долната - на междинната работна заплата. Ножицата сред тях се разтваря.
4. Да се създадат радикални усъвършенствания в структурата на стопанската система: съвременна промишленост, земеделие, материални услуги.
5. Да се сътвори модерна енергийна база на стопанската система, учредена на нуклеарни и нови източници на сила. Енергоикономично развиване.
6. Да се сътвори модерна сложна инфраструктура.
7. Да се обезпечи повсеместен достъп до качествено опазване на здравето. Отказ от комерсиалния метод за оценка на лечебната активност.
8. Да се обезпечи по-високо качество на образованието и квалификацията. Ликвидация на неграмотността.
9. Да се смекчи демографската рецесия. Предотвратяване на демографската злополука (виж фиг.3.)
Фиг. 3. Население на България от 1900 до 2100 година
Пояснение: Данните от 1900 до 2001 година са от съответните преброявания на популацията, за 2016 година - по оперативни данни на Национален статистически институт, а за 2050-2100 година - прогнози на Икономическия и Социален съвет на Организация на обединените нации.
10. Опазване на околната среда.
11. Равноправна интеграция в Европейски Съюз. Засега резултатите от участието ни са спорни.
12. Ограничаване на емиграцията от България и на имиграцията от други страни към България.
13. Подобрение на националната, битовата и персоналната сигурност.
14. Ограничаване на престъпността и корупцията.
II. Икономически и обществени политики за реализиране на задачите:
Препоръчвам политики в 32 посоки. Ето някои от тях:
1. Политика на интензивен догонващ напредък на Брутният вътрешен продукт: 8-9% средногодишно през идващите 10 години; 7-8% през второто десетилетие; 6-7% през по-следващите десетина години. Със сегашните 3,0-3,5% продължаваме да изоставаме от междинното ниво в Европейски Съюз по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията.
2. Завръщане на страната в ръководството на стопанската система - като регулатор и като собственик-оператор. Придържане към правилото "и пазар, и страна ". Те би трябвало да се допълват, а не да се опълчват. Няма на света страна, където всичко се взема решение от пазара.
3. Конкуренцията е мотор на догонващото развиване, а не преобладаващата частна или държавна благосъстоятелност. Качеството на живота на хората дефинира коя благосъстоятелност е по-добра. С разделянето на собствеността от ръководството отпада движещата мощ на частната благосъстоятелност. Такава има единствено в дребните компании. Корпорациите, които дефинират икономическото развиване, не са типичен частни обединявания, а динамични публични обединения.
4. Нужна е уравновесена държавна политика към труда и капитала. Те би трябвало да са равноправни пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Конфронтацията сред тях е нездравословна за обществото.
5. Нужна е модерна политика за реиндустриализация. Възраждане на модерната високо софтуерна промишленост. Повишение на каузи на промишлеността в секторната конструкция на стопанската система и понижение на услугите.
6. Нужна е модерна земеделска политика. Спасяване на земеделието от външна конкуренция. По-рационална вътрешна индустриална конструкция. Делът на зърното да понижава, а делът на плодовете, гроздето, зеленчуците, отглеждането на животни да пораства. Намаление на европейските и другите дотации за зърнопроизводството и покачването им за другите браншове. Повече внимание на дребното и междинното земеделие. Ограничения за оптималния размер на земята, която едно лице или семейство може да има.
7. Нужна е радикална нова политика по опазването на здравето. Всеобщ достъп до естествени здравни услуги. Увеличено обществено финансиране и ограничение разноските на пациентите от 50%, както е в този момент у нас, на 20%, каквото е междинното в Европейски Съюз. Повишение на заплатите на медиците и доставка на съвременна инсталация. Незабавен отвод от комерсиалния закон, по който работят лечебните заведения в този момент. Забрана на спекулативното "обрастване " на държавните и общинските лечебни заведения с частни. Повишение на ролята на страната и общините в опазването на здравето.
8. Нужна е нова политика по образованието. Подобряване на качеството, което в последно време се утежнява рисково. Ориентация към всеобщо гратис обучение. Възстановяване на техническото приблизително обучение. Всеобща просветеност. Без високо обучение и подготовка няма висок напредък. Нарастваща роля на страната в образованието и науката.
9. Необходими са форсирани стопански и други ограничения за намаляване на демографската рецесия. Повишаване на раждаемостта, понижение на смъртността, ограничаване на емиграцията, увеличение продължителността на живота. Етническите измерения на рецесията са още по-тревожни: най-остра е тя в българската етническа група и въобще липсва в циганската. Нужно е доста интензивно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската рецесия. Това е най-голямата заплаха за България през актуалното столетие. В 2100 година може да се върнем 200 години обратно по броя на популацията (виж фиг. 3).
10. Ограничаване на демографското плячкосване посредством приключване на мозъци и на генетичен капацитет. Последствията са опустошителни за България и другите небогати страни. През 1950 година у нас са родени 182 хиляди деца, а през 2017 г.- единствено 64 хиляди Тенденцията е мощно тревожна. На тези страни се лишават доста повече запаси, в сравнение с им се дават от богатите страни посредством формалните прехвърляния.
11. Нужна е нова политика по приходите. Радикално покачване на приходите е допустимо единствено посредством интензивен стопански напредък, само че за това са нужни големи предварителни вложения и доста време. Бързи, само че по-скромни резултати са вероятни посредством ново систематизиране на брутните приходи сред облага и заплати, т.е. понижение на нормата на употреба, а също и посредством по-високо данъчно облагане на високите приходи. Нужно е пропорционално покачване на продуктивността и на приходите. Финансовата и обществената непоклатимост са еднообразно нужни. Едната не може без другата.
12. Необходима е нова европейска данъчна политика. По-високи междинни налози. Отказ от "плоските " налози и въвеждане на умерено прогресивно облагане с необлагаем най-малко. Диференциран Данък добавена стойност с по-ниски проценти за медикаментите и за детските артикули и образователни пособия. И по-високи за първокласните артикули. Повишаване каузи на бюджетните доходи от директни налози за сметка на косвените. Повишаване на имотните налози до нивото на западноевропейските. Преместване на данъчното задължение от бедните и междинните пластове, както е в този момент, към заможните и богатите, както е в Западна Европа.
13. Отваряне на "досиетата на прехода ": Ревизия на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни покупко-продажби. Проверка за произхода на благосъстоянието на 500-600 български олигарси. Давността да не важи за закононарушенията в приватизацията и концесиите. Обществото чака решителни дейности на управляващите. Ако не бъдат подхванати, са вероятни непредвидими последици, като се има поради, че към 75% от популацията ни живее в беднотия или риск от беднотия, а 3-5% - в благоденствие.
14. Нужен ли е импорт на работна мощ от трети страни: аргументи, последици, мащаби. Решението е в ускорено покачване на заплатите; форсирано уголемение на междинното техническо образование; възобновяване на осъвременени трудови войски; привличане на претенденти от компактни български общности от чужбина. Недопустимо е да се прогонват нашите хора в чужбина посредством поддържане на ниски приходи и да се внася работна мощ от трети страни.
15. Интеграцията на България в Европейски Съюз: Резултатите от нашата 11-годишна интеграция в Европейски Съюз са спорни. В Европейски Съюз няма ясна идея за бъдещето: Федерация или конфедерация. Западноевропейските държавни управления са за изтриване на националната еднаквост на страните членки и основаване на монолитни европейски съединени щати. Това не би трябвало да се позволява. Европа има вековни национални обичаи и е мощна с националните си разлики.
16. Ограничаване на миграцията от Африка и Азия. Причини: оскотяваща бедност; външни интервенции, разпалвани извън вълнения. Миграционния пожар би трябвало да гасят тези, които го възпламениха - държавните управления на Съединени американски щати и техните европейски съдружници. Имигрантите да бъдат приютявани от държавните управления на страните, които ги поканиха. Миграционната политика на Европейски Съюз е неправилна. Занимават се с следствията, вместо с аргументите. Квотният принцип не е подобаващ. Дъблинското съглашение би трябвало да бъде тотално ревизирано. Да не се позволяват стопански мигранти в България. Ние сме директна страна. У нас съвсем няма имигранти, тъй като не сме привлекателни за тях с бедността си.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ