Онкохирургът проф. Григор Горчев: С робота “Да Винчи” спасихме 1000 жени, болни от рак
Проф. Григор Горчев е най-известният наш онкохирург, експерт по гинекологични интервенции. Екипът му от болничното заведение в Плевен, отпред с него, е избавил живота на хиляди пациентки. Проф. Горчев, който е и чл.-кор. на Българска академия на науките, е създател на 240 научни труда. Заради извънредно огромния си принос във високотехнологичната медицина, и по-точно в роботизираната хирургия, той бе почетен с медал „ Стара планина ” първа степен.
– На малко хора се случва да имат 2 номинации по едно и също време – за медал „ Стара планина ” и за премията „ Евлогий и Христо Георгиеви ”. Щастлив ли сте, проф. Горчев?
– Много съм сюрпризиран от тези две номинации. Наистина не подозирах за тях и научих, че съм номиниран преди към месец. Няма да укривам – морално съм задоволен. Защото са самопризнание, с което всеки човек може да се гордее.
– Чували ли сте, че поради виртуозните ви безкръвни интервенции вашите пациентки ви боготворят?
– Вижте, с екипа ми просто се стараем да си вършим добре работата. Може би тайната на триумфа ни е, че за нас всеки пациент е специфичен, напълно обособен случай и изисква голямо персонално внимание. Защото битката с онкологичните болести е извънредно сериозна. Лично аз одобрявам всеки пациент като обособен проблем и се старая да направя всичко допустимо, с цел да го изцелявам.
– Когато доставихте в плевенската болница прословутия робот „ Да Винчи ” за гинекологични интервенции, той се трансформира в шлагер. На какъв брой дами спасихте живота с негова помощ?
– Над 1000 са към този момент пациентките ми, оперирани с робота „ Да Винчи ”. Всъщност те идват в нашата болница от цялата страна. Направете единствено грубата сметка – от 2008 година до в този момент са направени с робота ”Да Винчи ” ужасно доста операции… Дори не ги броя. Много значимо е, че пациентките се възвръщат бързо и единствено след броени дни са си у дома и на работа.
– Много лекари от страната ви завидяха – по какъв начин по този начин успяхте да докарате това техническо знамение?
– О, пътят беше дълъг и доста комплициран. Защото американците от НАСА, неговите основатели, не си дават технологията на всеки. И това е обикновено. Те първо изследваха нашия екип, който ще работи с робота, дали е задоволително благонадежден и умел, лекарите могат ли да бъдат в допълнение подготвени. След като направиха този извънредно тежък тест и се увериха, че при нас има условия да работи тяхната система (това е доста значимо!), взеха решение да ни продадат продукцията си. Може би повече от една година продължи това изследване. От Съединени американски щати даже пристигнаха специалисти да ревизират операционните зали.
– И в последна сметка?
– Уверихме се, че доверието не се печели елементарно. Но ние го спечелихме, подписахме контракта и успяхме да вземем системата. Имаше един подобен робот в Румъния, нашият беше вторият. А в Гърция и Турция още единствено бяха чували за някакъв „ Да Винчи ”, с него в Плевен станахме пионери в Източна Европа. После стартира и интервалът на образованието ни в Съединени американски щати и тук. Но това са дребни детайлности. Важното е друго – животът на повече от хиляда дами беше избавен.
– Споменахте Турция, само че тя дръпна доста напред в модерното лекуване на рака. Турските лекари по-добри ли са от нашите?
– В никакъв случай! Но при тях е по-добра самата организация, по-добра е и рекламата. Медиците в Турция усетиха нишата в този вид лекуване и направиха мощни онкологични центрове, в които събраха всичко най-модерно в региона на лекуването на рака – хирургия, лъчетерапия, химиотерапия, образна диагностика.
– Пари ли нямаме да създадем и ние същото?
– При нас този развой е в ръцете на бизнеса и страната и не дава този резултат. Но лекарите ни са блестящи.
– Кога се прояви у вас пристрастеността към супер модерната здравна техника. Защо като юноша не записахте инженерство?
– Това е въпрос на виждане. Според мен медицината е една специалност, която непрестанно се развива. И не може човек да е добър доктор, в случай че не е в час с новостите в нея. Да чете непрестанно, тъй като всеки ден излиза по нещо ново. Хирургията е една в Европа, друга – в България, трета – в Турция. Моят принцип е да се взима отвред най-хубавото.
– От първата лапароскопска (безкръвна – б.а.) интервенция на рак на маточната шийка, която направихте, изминаха 12 години. Трепереха ли ви тогава ръцете, господин професоре?
– О, помня я тази интервенция, която правех за първи път и тя продължи повече от 7 часа. Разбира се, че бях под напрежение, несъмнено, че ми трепереха ръцете. Операцията беше радикално друга за екипа ни, беше сложна, не мога да не призная. Но с времето всичко се трансформира в една рутина и в този момент изобщо не се замисляме, когато я вършим.
– За първи път в историята на нашата медицина спасихте онкоболна жена. Нещо повече, тя роди хубаво и крепко бебе!
– Така е. Става дума за Мария, която подложихме на доста тежка онкологична интервенция. Направихме я по най-новата технология и спасихме младата жена. Тя даже забременя и роди едно прелестно момиченце.
– Сега по какъв начин се усеща?
– Много е добре. Вчера беше при мен с дребната си дъщеричка.
– Ще доживеем ли деня, в който хирурзите ще захвърлят скалпела и ще вършат единствено безкръвни интервенции по съвременни технологии?
– Смятам, че няма да е близо този ден. Защото съществена си остава обичайна хирургия. Роботиката не може да се ползва при всички случаи на злокачествени тумори, които би трябвало да бъдат оперирани. Но аз все си мисля, че при навлизането на нови и нови способи за лекуване нещата ще се трансформират. Ами вижте – единствено преди няколко години никой не е предполагал, че интервенции ще могат да се правят с подобен вид техника и технологии. Като ще се употребява силата на два интелекта – единият е на лекаря, а другият е изкуственият, на робота.
– Според вас какъв е халът на нашето опазване на здравето – разполагаме ли с съвременна инсталация за диагностика и интервенции?
– За страдание, всичко у нас се прави на парче, доста е разпокъсано. Няма една стройна система за онкологичната помощ – дадох образец с мощните лечебни заведения в Турция. А ние в България даже нямаме една съвременна детска болница с всичко належащо за дребните пациенти. Питам: що за нация сме ние, кажете! Да не приказваме за онкологичната помощ, която също е разпокъсана. На едно място е хирургията, на друго – единствено химиотерапията. Пълен хаос…
– Май се доближавате до „ обединителните ” хрумвания на министър Петър Москов?
– По тази тематика – да. Ето, ние създадохме Ендоскопски център с пробна операционна – единствен в Източна Европа. Той работи доста добре, стана привлекателен за експерти. Поне 300 лекари са придобили умения в курсове за подготовка. Идват при нас от цялата страна.
– Според вас има ли промяна в опазването на здравето?
– Реформа няма, само нормативни актове. Реформа ще има единствено когато пациентът диктува разпоредбите в здравната система.
– Неведнъж спрягаха името ви за здравен министър?
– За всичко си има хора. Особено такива, които до болежка желаят да бъдат админи, за тях е министерският стол. Аз съм по-различен човек и моята задача на този свят не е такава. Имам и напълно друго мнение за здравната промяна. Ако би трябвало да го наложа, няма да е комфортно за мнозина. Но в случай че въпреки всичко съм министър, незабавно щях да лишава монопола на Здравната каса.
– Не са ли ви канили да работите в някоя огромна столична болница или в странство?
– Разбира се, че са ме канили да остана в чужбина. Както и неведнъж в София. Това е един характерен развой за балканизация в опазването на здравето – в Турция огромните медицински центрове са в Истанбул, в Гърция – в Атина, в България – в София. Но това е неправилният модел. Докато европейският е различен – и в Швейцария, и в Германия не всичко е концентрирано в столиците.
– И въпреки всичко за какво останахте в Плевен?
– Защото тук сътворих моя екип, тук е моят университет, който съм приключил. Имам сантименти към него и не скърбя. Какво ще печеля, в случай че отида в София? Поредната миграция от дребния към огромния град. Не, за нищо на света не бих заменил Плевен за София! Ако още веднъж трябваше да предпочитам къде да работя, в никакъв случай не бих се спрял на София. Не я одобрявам! Но с наслада бих работил в Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас…
– Само с връзки ли може пациент да се добере до вас за обзор и лекуване, проф. Горчев?
– Не! На телефона на болница „ Св. Марина ” може да се запише всеки, който желае обзор при мене. Да, дълго се чака ред. Но онкоболните одобрявам незабавно.
Инфо:
