Климатологът Георги Рачев: Земята е под парниково одеяло
Проф. Георги Рачев е учител в Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология ” на Геолого-географски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на индивида и стопанската система. Като експерт в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух следи от близко работата на 24-тата конференция на Организация на обединените нации за климата (COP24) в полския град Катовице. Автор е на десетки публикации и книги. На 12 декември проф. Радев отпътува за българската база на остров Ливингстън в Антарктида за присъединяване в 27-ата антарктическа експедиция.
- Защо срещата в Катовице е толкоз значима за бъдещето на
планетата?
- 24-тата годишна конференция на Организация на обединените нации за климата в Катовице е извънредно значима, тъй като на нея 195 страни, подписали Парижкото съглашение през 2015 година, ще се опитат да дадат подтик на практическото приложение на решението за ограничение на излъчванията въглероден диоксид. Това е жизненоважно за всички живеещи на планетата. Две са неподелените още от граници неща на планетата - Антарктида и въздухът. Той към момента е идентичен за всички. И Парижкото съглашение желае да ни сплоти в задачата да не го замърсяваме толкоз.
- Какви са тревожните обстоятелства, които постановат незабавни дейности?
- Тази година концентрацията на СО2 стигна рекордно равнище - 409 елементи на милион. Никога в актуалните няколко милиона години концентрацията на въглероден диоксид не е била толкоз огромна. А това е парниковото одеяло, което завива земята, вследствие на което температурите на земната повърхнина стават все по-високи.
Вече съвсем 30 години се регистрира световно повишение на температурата на международния океан и на въздуха. А последните 3 години - 2015-а, 2016-а, 2017-а, са най-топлите, откогато се водят метеорологически наблюдения. Отделно, с изключение на СО2, внезапно се усилва метанът и още по-рязко - азотните оксиди.
Това са другите два мощни парникови газа, които въздействат на световното систематизиране на температурата.
Човечеството използва годишно към 15 милиарда тона фосилни горива, т.е. въглища, газ, нефт. Това значи, че към 35 милиарда тона СО2 навлизат в атмосферата. Никога до момента в човешката история - в продължение на 2 милиона години, СО2 не е бил толкоз доста и в никакъв случай температурите не са се променяли толкоз фрапантно за интервал от 30-50 години.
Говорим за повишение на температурата с 1 градус в границите на един човешки живот. 2016 година е рекордна - най-топлата, с съвсем градус по-топла от междинната стойност за 20. век.
- Каква е другата страна на медала?
- Че човечеството в никакъв случай не е било толкоз богато, решето и дълголетно. Няколко милиарда души се хранят три пъти дневно и даже дебелеят вследствие на човешкия напредък. Но сме на кръстопът - с цел да продължим напред, ни би трябвало сила. А сега добиваме 60 % от електрическата енергия от най-замърсяващия източник - въглища. Проблем е и това, че най-богатите страни са най-големите замърсители.
- Какво ни чака, в случай че не успеем да понижим нездравословните излъчвания?
- Ако наклонността продължи, въздухът ще става все по-мръсен и ще замязя на най-мръсното място в Европа преди 30 година - Перник, където в миналото хората не дишаха въздух, а коктейл от газове, с тежки метали, живак, арсен. Ако продължаваме по този начин, ще става все по-топло, вследствие на което част от ледниците ще бъдат стопени. И в този момент международният океан се затопля и е повишил равнището си с към 2,5 мм.
Ледът в Антарктида и в Гренландия поддържа температурен баланс. В момента имаме 12 млн. квадратни км лед в Северното полукълбо и още толкоз в Южното. Започнат ли да се топят континенталните ледници, ще ни остане малко време до взривното стопляне на планетата. Отделно въздухът ще бъде все по-опасно замърсен.
И ето я алтернативата - с цел да дишаме чист въздух, без да ограничим просперитета на хората, би трябвало да се лишим от богатства.
И тук е разнобоят сред богати и небогати страни, които не са равнопоставени - нито в средствата, които могат да отделят за екология, нито в нещата, от които могат да се лишат. Така заставаме един против различен, а въздухът ни е общ.
Впрочем България сега е понижила съществено въглеродните си излъчвания. За да създадем стопанската система декарбонизирана обаче, с по-малко фосилни горива - петрол, газ, въглища, са нужни големи пари, съизмерими с националните бюджети на Европа, на Съединени американски щати, на цели континенти даже.
Не може Европейски Съюз да постанова необикновено високи условия, които Франция, Германия, Холандия, Дания могат да поемат, само че ние - не. При взимането на решения би трябвало да се имат поради ползите на всички страни.
- Оказва се, че и Европа позволява гафове?
- Европа не извършва личните си нормативи. През последните три години, въпреки и постепенно - с 1.5 %, въглеродните излъчвания в Европа се усилват.
Политиката на Европейски Съюз е неверна, защото там се преглеждат най-вече икономическите ползи на мощно развити стопански системи, а европейските водачи не се преценяват нито със страните от източната част на континента, нито с останалия свят.
Впрочем и богатите страни имат много тресчици за дялане - Германия влезе в международна спекулация Дизелгейт. Това е лъжата, че милиони коли не замърсяват толкоз околната среда. И те се афишират за флагман на чистата сила!
- Доколко са решение възобновимите енергийни източници?
- Слънчева сила, вятърна сила - твърдо съм за. При това фотоволтаиците станаха доста евтини, пораства успеваемостта на вятърните перки. Не бива обаче да абсолютизираме възобновимите енергийни източници.
Да, Европейска комисия има намерение през 2045 година електрическата енергия в Европа да бъде изцяло декарбонизирана, да не употребява фосилни горива. Това обаче не е действително изпълнимо. Когато няма слънце и вятър, не може системата да остане без запас. Т.е. без въглищни, газови централи или атомната. Резервът се покрива тъкмо от въглищата. Това е лекото безумство на възобновимата сила - тя би трябвало да бъде в обилие, каквато към този момент става, само че въпреки всичко не може единствено с нея. Трябва да останат поддържащи аварийни мощности на газ, за случаи на свръхпотребление.
Това е огромният проблем, обвързван и с електрическите автомобили - с цел да не се разпадне системата, в нея би трябвало да има 10-15 % най-малко ток повече.
Трябва да намерим метод за евтина сила, която да бъде складирана и употребена сега, в който ни би трябвало. Такова решение още няма.
- Може би решението е в това да сме по-пестеливи?
- Ако всеки си топли жилището не с 10 киловатчаса, а с 5 на денонощие, ще можем да затворим Топлоелектрическа централа „ Бобов дол ” да вземем за пример. Ако всички в Европа си сменим хладилниците с енергийно ефикасни за 5 година, може да спестим толкоз сила, че в Полша да бъдат затворени няколко въглищни централи. Ами в случай че спестим сила и от тв приемниците, пералните, прахосмукачките?
Преди 30 година за същия метод на живот сме потребявали 2.5 пъти повече сила. Сега, с помощта на технологиите, без да се лишаваме от нищо, харчим доста по-малко сила. Това е постижимо за редица европейски страни. По-бедните страни като България имат още много път до такава степен.
Трябва обаче да си очистим въздуха - ние, всички дружно.
- Какъв е действителният сюжет след 10 години?
- Нужна е декарбонизация на промишленото произвеждане. Да не забравяме и селското стопанство, което генерира сред 20 и 22 % от СО2 в света. Кравите са главен източник на метан. Ако 3 милиарда души се хранят по този начин, както се храним ние в Европа и в Съединени американски щати, ще ни трябват 1.5 милиарда глави наедрял рогат добитък. Това са милиарди тонове СО2.
Тепърва ще се надигнем пред още един сериозен проблем - чистата питейна вода, чието количество е лимитирано, а я употребяваме във все по-големи количества.
Все отново не съм черноглед. Ако се научим да пестим, ще се постанова да се сее по-малко, да се тори по-малко и нездравословното въздействие на земеделието върху атмосферата ще се намали.
Ако хората осъзнаят, че ще се заситят с една пържола, вместо да се тъпчат с две, а с умерено ястие ще бъдат и по-здрави, много запаси за медикаменти за високо кръвно, диабет ще могат да се пренасочат към просвета, екология.
Ако една дребна стъпка бъде направена от 2 милиарда души, които да схванат значимостта на екологията, това става великански скок.
Песимист съм обаче във връзка с безумните хрумвания на хора в Европейски Съюз за бърза смяна, като с магическа пръчка. Няма по какъв начин да стане. Обществото би трябвало най-накрая да узрее, че би трябвало да заплати цената за чистия въздух.
- Какви празници ни чакат?
- Зимата се обрисува естествена, даже малко по-топла, с естествени превалявания.
На Бъдни вечер и Коледа времето ще е обикновено време, даже малко по-топло, с негативни температури заран, до 5-7 градуса денем. Без дъжд и сняг.
Новата 2019 година ще настъпи с по-студено и изсъхнало време, с температури минус 3-4 градуса заран, 1-2 градуса над нулата на обяд. Празнуващите в Гърция ще се радват на пролет - до 17 градуса.
Задава се средиземноморски циклон, който може да донесе дъжд в Южна България навръх Нова година - дъжд в ниското, сняг на високото.
- Защо срещата в Катовице е толкоз значима за бъдещето на
планетата?
- 24-тата годишна конференция на Организация на обединените нации за климата в Катовице е извънредно значима, тъй като на нея 195 страни, подписали Парижкото съглашение през 2015 година, ще се опитат да дадат подтик на практическото приложение на решението за ограничение на излъчванията въглероден диоксид. Това е жизненоважно за всички живеещи на планетата. Две са неподелените още от граници неща на планетата - Антарктида и въздухът. Той към момента е идентичен за всички. И Парижкото съглашение желае да ни сплоти в задачата да не го замърсяваме толкоз.
- Какви са тревожните обстоятелства, които постановат незабавни дейности?
- Тази година концентрацията на СО2 стигна рекордно равнище - 409 елементи на милион. Никога в актуалните няколко милиона години концентрацията на въглероден диоксид не е била толкоз огромна. А това е парниковото одеяло, което завива земята, вследствие на което температурите на земната повърхнина стават все по-високи.
Вече съвсем 30 години се регистрира световно повишение на температурата на международния океан и на въздуха. А последните 3 години - 2015-а, 2016-а, 2017-а, са най-топлите, откогато се водят метеорологически наблюдения. Отделно, с изключение на СО2, внезапно се усилва метанът и още по-рязко - азотните оксиди.
Това са другите два мощни парникови газа, които въздействат на световното систематизиране на температурата.
Човечеството използва годишно към 15 милиарда тона фосилни горива, т.е. въглища, газ, нефт. Това значи, че към 35 милиарда тона СО2 навлизат в атмосферата. Никога до момента в човешката история - в продължение на 2 милиона години, СО2 не е бил толкоз доста и в никакъв случай температурите не са се променяли толкоз фрапантно за интервал от 30-50 години.
Говорим за повишение на температурата с 1 градус в границите на един човешки живот. 2016 година е рекордна - най-топлата, с съвсем градус по-топла от междинната стойност за 20. век.
- Каква е другата страна на медала?
- Че човечеството в никакъв случай не е било толкоз богато, решето и дълголетно. Няколко милиарда души се хранят три пъти дневно и даже дебелеят вследствие на човешкия напредък. Но сме на кръстопът - с цел да продължим напред, ни би трябвало сила. А сега добиваме 60 % от електрическата енергия от най-замърсяващия източник - въглища. Проблем е и това, че най-богатите страни са най-големите замърсители.
- Какво ни чака, в случай че не успеем да понижим нездравословните излъчвания?
- Ако наклонността продължи, въздухът ще става все по-мръсен и ще замязя на най-мръсното място в Европа преди 30 година - Перник, където в миналото хората не дишаха въздух, а коктейл от газове, с тежки метали, живак, арсен. Ако продължаваме по този начин, ще става все по-топло, вследствие на което част от ледниците ще бъдат стопени. И в този момент международният океан се затопля и е повишил равнището си с към 2,5 мм.
Ледът в Антарктида и в Гренландия поддържа температурен баланс. В момента имаме 12 млн. квадратни км лед в Северното полукълбо и още толкоз в Южното. Започнат ли да се топят континенталните ледници, ще ни остане малко време до взривното стопляне на планетата. Отделно въздухът ще бъде все по-опасно замърсен.
И ето я алтернативата - с цел да дишаме чист въздух, без да ограничим просперитета на хората, би трябвало да се лишим от богатства.
И тук е разнобоят сред богати и небогати страни, които не са равнопоставени - нито в средствата, които могат да отделят за екология, нито в нещата, от които могат да се лишат. Така заставаме един против различен, а въздухът ни е общ.
Впрочем България сега е понижила съществено въглеродните си излъчвания. За да създадем стопанската система декарбонизирана обаче, с по-малко фосилни горива - петрол, газ, въглища, са нужни големи пари, съизмерими с националните бюджети на Европа, на Съединени американски щати, на цели континенти даже.
Не може Европейски Съюз да постанова необикновено високи условия, които Франция, Германия, Холандия, Дания могат да поемат, само че ние - не. При взимането на решения би трябвало да се имат поради ползите на всички страни.
- Оказва се, че и Европа позволява гафове?
- Европа не извършва личните си нормативи. През последните три години, въпреки и постепенно - с 1.5 %, въглеродните излъчвания в Европа се усилват.
Политиката на Европейски Съюз е неверна, защото там се преглеждат най-вече икономическите ползи на мощно развити стопански системи, а европейските водачи не се преценяват нито със страните от източната част на континента, нито с останалия свят.
Впрочем и богатите страни имат много тресчици за дялане - Германия влезе в международна спекулация Дизелгейт. Това е лъжата, че милиони коли не замърсяват толкоз околната среда. И те се афишират за флагман на чистата сила!
- Доколко са решение възобновимите енергийни източници?
- Слънчева сила, вятърна сила - твърдо съм за. При това фотоволтаиците станаха доста евтини, пораства успеваемостта на вятърните перки. Не бива обаче да абсолютизираме възобновимите енергийни източници.
Да, Европейска комисия има намерение през 2045 година електрическата енергия в Европа да бъде изцяло декарбонизирана, да не употребява фосилни горива. Това обаче не е действително изпълнимо. Когато няма слънце и вятър, не може системата да остане без запас. Т.е. без въглищни, газови централи или атомната. Резервът се покрива тъкмо от въглищата. Това е лекото безумство на възобновимата сила - тя би трябвало да бъде в обилие, каквато към този момент става, само че въпреки всичко не може единствено с нея. Трябва да останат поддържащи аварийни мощности на газ, за случаи на свръхпотребление.
Това е огромният проблем, обвързван и с електрическите автомобили - с цел да не се разпадне системата, в нея би трябвало да има 10-15 % най-малко ток повече.
Трябва да намерим метод за евтина сила, която да бъде складирана и употребена сега, в който ни би трябвало. Такова решение още няма.
- Може би решението е в това да сме по-пестеливи?
- Ако всеки си топли жилището не с 10 киловатчаса, а с 5 на денонощие, ще можем да затворим Топлоелектрическа централа „ Бобов дол ” да вземем за пример. Ако всички в Европа си сменим хладилниците с енергийно ефикасни за 5 година, може да спестим толкоз сила, че в Полша да бъдат затворени няколко въглищни централи. Ами в случай че спестим сила и от тв приемниците, пералните, прахосмукачките?
Преди 30 година за същия метод на живот сме потребявали 2.5 пъти повече сила. Сега, с помощта на технологиите, без да се лишаваме от нищо, харчим доста по-малко сила. Това е постижимо за редица европейски страни. По-бедните страни като България имат още много път до такава степен.
Трябва обаче да си очистим въздуха - ние, всички дружно.
- Какъв е действителният сюжет след 10 години?
- Нужна е декарбонизация на промишленото произвеждане. Да не забравяме и селското стопанство, което генерира сред 20 и 22 % от СО2 в света. Кравите са главен източник на метан. Ако 3 милиарда души се хранят по този начин, както се храним ние в Европа и в Съединени американски щати, ще ни трябват 1.5 милиарда глави наедрял рогат добитък. Това са милиарди тонове СО2.
Тепърва ще се надигнем пред още един сериозен проблем - чистата питейна вода, чието количество е лимитирано, а я употребяваме във все по-големи количества.
Все отново не съм черноглед. Ако се научим да пестим, ще се постанова да се сее по-малко, да се тори по-малко и нездравословното въздействие на земеделието върху атмосферата ще се намали.
Ако хората осъзнаят, че ще се заситят с една пържола, вместо да се тъпчат с две, а с умерено ястие ще бъдат и по-здрави, много запаси за медикаменти за високо кръвно, диабет ще могат да се пренасочат към просвета, екология.
Ако една дребна стъпка бъде направена от 2 милиарда души, които да схванат значимостта на екологията, това става великански скок.
Песимист съм обаче във връзка с безумните хрумвания на хора в Европейски Съюз за бърза смяна, като с магическа пръчка. Няма по какъв начин да стане. Обществото би трябвало най-накрая да узрее, че би трябвало да заплати цената за чистия въздух.
- Какви празници ни чакат?
- Зимата се обрисува естествена, даже малко по-топла, с естествени превалявания.
На Бъдни вечер и Коледа времето ще е обикновено време, даже малко по-топло, с негативни температури заран, до 5-7 градуса денем. Без дъжд и сняг.
Новата 2019 година ще настъпи с по-студено и изсъхнало време, с температури минус 3-4 градуса заран, 1-2 градуса над нулата на обяд. Празнуващите в Гърция ще се радват на пролет - до 17 градуса.
Задава се средиземноморски циклон, който може да донесе дъжд в Южна България навръх Нова година - дъжд в ниското, сняг на високото.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ