Проф. Емил Ботев завършва СУ Св. Климент Охридски през 1979

...
Проф. Емил Ботев завършва СУ Св. Климент Охридски през 1979
Коментари Харесай

Проф. Емил Ботев: След затишието на микросеизмичната активност у нас може да има катастрофално земетресение с много жертви, но след...

Проф. Емил Ботев приключва СУ " Св. Климент Охридски " през 1979 година, компетентност „ Физика”. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при Българска академия на науките. Заместник-директор е в интервала от 2002 до 2006 година.

- Проф. Ботев, след серията от земетресения в прилежаща Македония, кажете, има ли заплаха у нас от трусове?
- Трябва да се има поради, че Балканският полуостров е едно от най-сеизмично дейните места в цяла Европа. Както знаете, ние се намираме в Егейската сеизмична зона. Това значи, че сеизмичните огнища, ситуирани към Егейската част, са по-активни с съпоставяне с тези в централната част на Балканите. Охридското земетръсно огнище по-скоро спада към централната част и не е от така наречен крайбрежни. Това са микроплочите, които се придвижват с по-големи скорости една към друга. Земетресенията, които са плод от насъбрани напрежения на границата на тези блокчета, в централната част на Балканите са по-слаби по принцип и с доста по-ниска периодичност спрямо тези в егейската зона. Сама по себе си егейската сеизмична зона е част от така наречен алпо-хималайски сеизмичен пояс.

Той пък демонстрира, че в Италия има висока сеизмичност. Ние сме малко в профил от арената на бойните дейности. На гърба на Албания е охридското земетръсно огнище, което не е известно с доста мощни трусове в предишното. Няма задоволително добра статистика, само че се приема, че земетресенията във вътрешната част са доста по-слаби. Или пък се натрупват напрежения, което пък образува мощни трусове с доста по-малка периодичност за стотици години. Освен това обособени са сеизмичните зони, да вземем за пример в западната част на Македония е охридското земетръсно огнище, а в източната част на Македония е вардарската сеизмична зона, която е с няколко огнища. Така че във връзка с Македония охридската част не буди безпокойствие. Земетресенията там не провокираха съществени опустошения, единствено повреди по постройките.

- Възможно ли е такива земетресения да разсънят вулкан, защото се появиха изявления?
- Не, невероятно е за тази област.

- И въобще това ли е единственият жив вулкан на Балканите, както се твърди?
- Не, това го настояват неточни ползватели на информация. Аз по този начин ги назовавам. Това е в действителност един от последните вулкани, само че не и последният. Вулканът Кожух, част от който съставлява и хълмът Рупите, е в действителност кратер, който надали сте забелязали. Околните хълмове придават кръгова конструкция и съставляват останки от кратер на 2 милиона години. И това се смята за последния на Балканите вулкан. А този в Охрид е на няколко милиона години. Вярно е, че има опция при по-дълбочинни разбърквания, каквито са земетресенията, да се придвижват елементарно проникващи флуиди, най към този момент газове. Тогава се освобождава сероводород, само че това е прочут феномен по принцип и в България го има на доста места. Така че това е общо взето историята с вулкана.

- Наскоро обаче казахте, че това мъртвило на микросеизмичната интензивност у нас може да е мъртвило пред стихия. Защо?
- Говорим по принцип. Затишието във всяка една сфера е постоянно релативно. Стандартната микросеизмична интензивност на територията на нашата страна средномесечно е 10-15 трусове с магнитуд над 2. Сега за месец и половина имаме единствено 1 такова. И той е от 2,2. В този смисъл имаме мъртвило на доста слабата микросеизмичната интензивност. Това значи, че се натрупва малко повече напрежение. Само че са нужни най-малко 30 трусове с магнитуд 2, с цел да основат силата за едно с магнитуд 3.

Нали разбирате, че с цел да се получи струпване на сила, която да провокира трус от 6 по Рихтер, е рисково. Затова споделих, че това е мъртвило пред стихия, единствено че в чаша вода. Ако желаеме да приказваме за заплаха, която заплашва живота и здравето на хората, би трябвало да се следи макрозатишие. През последните десетилетия на територията на България нямаме трусове с магнитуд 6. Наблюдаваме приблизително по 1000 микроземетресения на година, като през последните 2 месеца отчитаме, че са доста малко. Имаме обаче различен огромен проблем и той е, че десетилетия наред у нас не са регистрирани земетресения от 6 по Рихтер. Последният огромен у нас, и то с магнитуд 7, е през 1928 година. Вярно е, че силата на земетресението в никакъв случай не може да мери безусловно тъкмо, само че приказваме за междинни стойности. Ето ви образец - Стражишкото земетресение е от 5,7, в Перник - 5,3 и има още едно в Стражица с 5,3. Това са по-силните земетресения у нас за 80 години.

- Често приказваме, че земетресенията няма по какъв начин да се предвиждат, само че въпреки всичко имат ли някаква цикличност?
- Да, за нас сякаш е по-важно това, че по някакъв метод статистически, което не значи обаче автоматизирано правдиво, сме планували, че в България магнитуд 7 се случва на към 300 години. Това напълно не значи, че през 300 години ще има такива трусове, тъй като зоните са няколко. Така преценяме, че в случай че доста дълго време няма там земетресение, ще се натрупа доста огромно напрежение. Тъй като зоните са 6 на брой, изчисленията сочат, че за всяка една от тях това може да стане за хиляда години. Преди време направихме сериозен опит за струмската и маришката зони, които са най-активни. Под управлението на западни експерти проследихме с измервания на няколко десетки метри дълбочина възрастта на обособените почвени пластове, какъв брой годишни са огромните разкъсвания на тези пластове в минало време. Установихме, че за последните 10 000 години там са станали 2-3 такива трусове.

Това значи, че повторяемостта на такива пагубни земетресения в Пловдивско е на към 3000 години. Отделно направихме изследвания и в Струма, където установихме, че тази цикличност е на към 1500-2000 години. Така че в околните десетилетия, да не кажа и стотици години не би трябвало да чакаме мощни трусове,тъй като зоните са се разтоварили от големите напрежения. Между обособените блокове на територията на нашата страна, както и в Македония обособените скорости, с които се движат плочите, са извънредно ниски. Те са 3-4 мм най-вече, а в южна Гърция са 30-40 мм.

- Тоест, трябват ни стотици години, с цел да се случи мощно земетресение у нас?
- Стотици години за пагубно земетресение - имам поради магнитуд 7 и повече, което ще докара и до жертви.

Едно изявление на Яна Йорданова, в. Монитор
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР