Проф. д-р Валентин Икономов, д.м.н., е специалист по нефрология и

Проф. доктор Валентин Икономов, д.м.н., е експерт по нефрология и вътрешни заболявания. Бил е теоретичен помощник по нефрология, диализа и бъбречна трансплантация в Университетска болница “Александровска ”, Медицински университет-София и завеждащ на Клиничен център по хемодиализа в курорта “Албена ”.

В продължение на 14 години е шеф на Клиниката по нефрология, остра и перитонеална диализа с действия афереза и бъбречна трансплантация в УМБАЛ “Св. Марина ”, Медицински университет-Варна.

От 2012 година е професор по нефрология. Има над 160 изявления и повече от 150 участия в научни конгреси, а също и съществени научни разработки в областите хемодиализа, перитонеална диализа, трансплантация на бъбреци и способи за афереза. Специализирал е нефрология в Мюнхен, Берлин, Аахен. Член е на публицистичните колегии на редица профилирани медицински списания.

Проф. Валентин Икономов и екипът му правят диагностика, лекуване и профилактика на всички типове бъбречни болести и постоянно обвързваните с тях високо кръвно налягане, диабетно бъбречно заболяване, нараснали мазнини в кръвта, анемия, подагра, протеинурия, костна болест, нарушавания на обмяната и бъбречна непълнота.

Нараства ли заболеваемостта от разнообразни бъбречни болести? Защо хипертонията поврежда бъбреците? Кога е нужна консултация с нефролог при страдащите дълги години от хипертонична болест? Може ли затлъстяването единствено по себе си също да се трансформира в причина за бъбречно увреждане? Какви са верните ограничения за попречване на тежки затруднения? Отговор на тези и още въпроси, вижте в изявлението с проф. доктор Валентин Икономов.

– Проф. Икономов, в една обява заявявате, че съвсем 10% от популацията на развитите страни страда от някакво бъбречно заболяване. Има ли сходна статистика за България?

– Да, има такава статистика и за България. Преди няколко години Българската бъбречна асоциация организира изследване, съгласно което съвсем 13% от българите имат някаква форма на бъбречно заболяване.

В международен мащаб, в другите страни заболеваемостта в действителност варира от 8 до 10%, само че наклонността е към увеличение на този индикатор. И към този момент от 10 до 12% от хората в една развита страна имат някаква форма на бъбречно заболяване.

– А какви са аргументите за тази тревожна наклонност?

– Причините са няколко. На първо място, несъмнено, е нелекуването и незадоволителното внимание, което се обръща на бъбреците. Затова след 35-40-годишна възраст всеки би трябвало най-малко един път в годината да се подложи на биохимично проучване на здравословното си положение. Но главните, крупните аргументи за тази в действителност тревожна наклонност, са хипертоничната болест или захарният диабет – както вид 1, само че най-много вид 2. Почти 75% от тези заболели са с напреднала бъбречна непълнота.

– Това е прекомерно висок %. А по кое време, след какъв брой време от началото на болестта хипертонията стартира да поврежда бъбреците?

– Това зависи от стадия на хипертоничната болест. Обикновено бъбречните болести се демонстрират при трети етап на хипертоничната болест. Има значение дали тези заболели се лекуват задоволително добре. Може би не знаете, само че съвсем 90% от хората с хипертония не са наясно, че страдат от това заболяване. Голяма част от тях въобще не се лекуват.

Т.е., половината от тези, които знаят, че са заболели, не се лекуват. Останалата част се лекуват умерено дейно. Ето затова 35 до 40% от болните с хипертония в другите страни са с краен етап на бъбречно заболяване. И тези болни се нуждаят от хемодиализа, перитонеална диализа и бъбречна трансплантация.

Такава тревожна наклонност би трябвало да бъде овладяна до известна степен в една цивилизована страна. Но все пак си остава един от най-сериозните проблеми, виновни за високата бъбречна заболеваемост. Която, отново ще повторя, за жалост, се усилва. Това е без всякакво подозрение. Доказват го и нови софтуерни изследвания.

Много хора схващат, че страдат от хипертония, чак когато отидат при кардиолог с някакви сърдечни болести и увреждания. Или пък при невролог, тъй като са получили инсулт, без да подозират, че са заболели от 15-20 години. И в един миг при някакво инцидентно проучване се открива, че 50-60% от бъбречната функционалност я няма.

Така остават сюрпризирани, когато общопрактикуващият доктор споделя: но вие имате напреднала бъбречна непълнота, тичайте при нефролог. А заболяването се е развивала най-малко 15 години преди този момент, може и 20 години даже.

– Как може да се промени това?

– Това е приоритет на хората, които се занимават със обществена медицина.

– Т.е., с профилактика?

– Не тъкмо. На първо място е не профилактиката, а просветата, ограмотяването на популацията – в учебно заведение, с даване на целенасочена информация и в издания като вашето. Това са методите за информиране, за ограмотяване. Защото няма по какъв начин на всички без изключение да се прави просветително образование. Откъде да знае избран човек, че е болен от хипертония, че да отиде да слуша тъкмо такава лекция. Разбирате ли?

Нужна е широкопрофилна система на обучение, която ще даде на хората информация за главните профилактични и лечебни  ограничения при хипертония. Т.е., това какво би трябвало да одобряват, на какъв период от време; какъв би трябвало да е режимът на хранене и така нататък И да им се възбужда ползата понякога да ревизират кръвното си налягане.

– Проф. Икономов, като ви чувам, оставам с чувството, че визирате по-скоро по-младите хора – 35-40-45-годишните – по този начин ли е? 

– Да, тъкмо по този начин. Ако кръвното налягане стартира да се покачва на 60-65 година, на 70-75-годишна възраст не е толкоз ужасно. По-сериозно е в случай че стартира да се покачва към 35-40 години и до 60 година никой не го е открил. Ето в такава обстановка то непосредствено води до инвалидизиране.

– Значи това е най-рисковата възрастова група по този начин ли?

– Да. Предлагам да се съсредоточим и да приказваме за хипертонията като за увреждаща бъбреците. Това е нашата тематика. Иначе по принцип за хипертонията като такава, приказват кардиолозите.

В този смисъл ще кажа следното: вън от подозрение е, че хипертонията поврежда бъбреците. Няма да занимавам вашите читатели с механизма, по който се случва това. Факт е, че бъбречните артерии се повреждат

Затова предлагам хората от време на време да посещават нефролог, с цел да ревизират положението на бъбречната си функционалност.

Много е значимо от време на време да се прави оценка степента на така наречен гломерулна дестилация. И в случай че се окаже, че има ограничение на гломерулната дестилация, изключително когато настъпи манифестно ограничение на гломерулната дестилация с повишение на серумните стойности на креатинина, това значи, че към този момент 50% от бъбречната функционалност е унищожена. Означава, че 50% от гломерулите към този момент не действат.

Ако човек посещава по-редовно нефролог, ще му бъдат препоръчани проби за премерване на този индикатор – гломерулната дестилация. И те могат да покажат, че е почнало ранно увреждане на бъбреците и би трябвало да се вземат ограничения.

Проф. доктор Валентин Икономов

– В едно изявление казвате, че бъбреците не болят, само че има ли някакви признаци, с изключение на проучванията и тестванията, които споменахте, които да подскажат увреждане на бъбреците?

– Бъбреците болят в по-малко от 5% от бъбречните болести. Когато има засягане на бъбречната капсула, когато има засягане на уротела или оток – бъбреците са напрегнати и нещо ги раздува. Най-сигурният симптом, че има бъбречно заболяване е 10-годишна нелекувана хипертония.

– Какви неточности позволяваме в това отношение?

– Грешките са най-често в хранителния режим. И то освен във връзка с солените храни. Вредни са и тези, които съдържат доста консерванти и стабилизатори. Така че в преобладаващата част са грешките в храненето, другата част е неспособността на хората да владеят личния си стрес.

В това отношение ние сме изцяло безпомощни. Не сме обучавани по никакъв метод да се оправяме със личния си стрес, тъй че, когато човек работи интензивно, да може да се усеща спокоен, а не да е в постоянна  свръхвъзбудимост.

Тези категории са приоритет на невролозите и психиатрите, само че доста огромна част от факторите, свързани с хипертоничната болест, лежат в основата на централната нервна система и въздействат на психоемоционалното равновесие на индивида. Това е извънредно значима, комплицирана тематика – човек да може по автогенен път да овладява и управлява напрежението, на който е изложен.

– А има ли кой да ни научи на това?

-Това е като пътят към религията. Всеки самичък би трябвало да се опита да стигне до такова вътрешно равновесие. Защото то е вътрешна нужда и би трябвало по някакъв метод да се реализира. Но и в това отношение би трябвало да има познание и образование.

– От какво друго има потребност този толкоз значим орган? Нещо, което не знаем и на което не обръщаме внимание?

– Този значим орган има потребност от естествени обменни процеси. Ще кажа нещо, което различен път не съм споменавал.

Затлъстяването, наднорменото тегло само по себе си е задоволителна причина за пораждане и развиване на бъбречно заболяване. Може да се изненадате, само че към 7% от болните, които са в краен етап на бъбречно заболяване, страдат единствено от затлъстяване. Това е задоволително да повреди бъбреците.

Второ, както към този момент загатнах, от огромно значение са обменните процеси: хиперурекемията (тя може да възникне по разнообразни причини); високата кръвна захар, несъмнено, както и хиперлипидемията. Знаете ли, че някъде преди към 20 години имаше студии, които потвърдиха, че бъбречната функционалност може да се повреди единствено от обстоятелството, че човек има високи стойности на мазнини в кръвта.

Т.е., единствено хиперлипидемията като такава въздейства по този метод. Ето това са неща, които най-вероятно вашите читатели не знаят, не са чули или прочели някъде.

Препоръчвам на всеки човек да води логичен, съзнателен здравословен живот. Редовно оводняване, постоянно управление на кръвното налягане и на кръвната захар. И, несъмнено, човек да не се трансформира в зависим на напрежението, а да се опита, да се научи да го владее, доколкото може.

Препоръчвам от време на време – най-малко веднъж в млада възраст и най-малко два пъти в по-напреднала възраст, да се подлагате на лабораторни проби. Така човек ще научи каква е степента или на увреждане, или на придвижване на старешки процеси.

Защото има процеси, които не са болест, те са естествено понижаване на функционалностите на органа. Това също е друга тематика – по кое време бъбрекът е болен и по кое време не е, тъй като с възрастта има известно ограничение на бъбречната функционалност. А това не е болест, тя не би трябвало да се лекува. Само лекарят е този, който може да реши по кое време е болест и по кое време е ограничение на бъбречната функционалност поради преклонна възраст.

– Какво е отношението ви към националната медицина, към хомеопатията и към биодобавките? Много хора се самолекуват по този начин?

– За да отхвърли човек нещо, би трябвало да го познава добре. Аз мисля, че алтернативната медицина – било с фитотерапия (билколечение), има своето място в алопатичната медицина. Т.е., формалната медицина, с която ние се занимаваме.

Но въпреки всичко докторът би трябвало да знае какви билки и защо ги изписва. Относно хомеопатията, аз като нефролог не съм задоволително осведомен, с цел да кажа “за ” или “против ” тази медицина в нашата здравна област.

Стигнахме до питателните добавки, за които имам следния коментар. Всички знаем, че има доста разнообразни и разнородни хранителни добавки. Има съвършени лекарства, които са регистрирани като хранителни добавки, с цел да се спести комплицираната процедура за регистрация на едно лекарство. Това към този момент е отговорност на лекарите какво тъкмо предписват.

– Което значи, че болният вместо да се самолекува, е добре да се съветва с доктор, когато си купува хранителни добавки – по този начин ли?

– Да, тъкмо по този начин. Категорично, даже това трябваше да отбележим първо. Болният да се съветва с способен експерт. Все отново аз като видя какви са съставките на един медикамент, като го предпиша на 3-ма, 4-ма пациенти, откривам да вземем за пример, че този медикамент действа.

Независимо че е хранителна добавка. Има прелестни хранителни добавки за противорецидивна терапия. Аз работя с доста такива, само че отново споделям, експертът би трябвало да знае какви са съставките, по какъв начин работят. В последна сметка, да знае какво прави.

Има, несъмнено, хранителни добавки, за които не мога да настоявам, че има някаква изгода от тях. Но, както към този момент загатнах, това е един голям свят, в който има и качествени, и не изключително стойностни лекарства.

Иначе, това е въпрос на персонална информация – всеки човек би трябвало да попита да вземем за пример един сериозен фармацевт, или своя доктор и тогава да употребява която и да е хранителна добавка или медикамент от тази сфера. Така че никога не мога да отрека питателните добавки.

Какво количество вода би трябвало да одобряваме? 

“Всеки доктор, пък и всеки човек знае, че течности би трябвало да се одобряват. Защото да вземем за пример един естествен 70-килограмов човек има общоприета загуба на течности. Тя е обвързвана с уринирането, с дишането, с изпаряването през кожата според от климатичните условия, според от неговото физическо натоварване.

И тази загуба на течности би трябвало да бъде заместена с вода. Така че във всички случаи един човек в дейна работоспособна възраст би трябвало да употребява литър и половина, до два литра вода дневно. И да не пробва да си обезпечава течностите единствено с храната, имам поради супи и впрочем течни храни, а да изпива това оптимално количество вода. 

Бъбрекът реализира авторегулация. Когато организмът се обезводни, бъбрекът до известна степен понижава отделянето на урина. Но това води до друга, местна патология – инфектиране, камъни в бъбреците и т.н. 

Въобще, самото обезводняване, което се назовава дехидратация, е обвързвано с няколко вида болести. Така че приемът на вода е още един фактор, който също принадлежи към необятната форма на здравна култура. Иначе всеки самичък може да си пресметна и да дефинира какъв брой вода е нужно да пие.

Като е значимо от време на време да се сменят типовете вода. Защото всеки тип вода има несъмнено числово алкално равновесие или съответствие, както и минерален състав. Затова в границите на месец приемайте един тип вода, по-късно я сменяйте с различен, с цел да не се прояви неподходящо влияние върху организма, респективно върху бъбреците ”, изясни експертът. 

Яна БОЯДЖИЕВА