Проф. д-р Николина Попова е заместник-ректор на Международното висше бизнес

Над 80% от туристическите услуги у нас са офлайн

Проф. доктор Николина Попова е заместник-ректор на Международното висше бизнес учебно заведение - МВБУ. За бъдещето и проблемите в бранш туризъм беседваме с проф. Попова по време на интернационалната конференция " Туризъм - проучване, развиване и образование ".

Тазгодишната 15-та интернационална конференция, за първи път има тематичен фокус туризъм. Тя е отдадена напълно на туризма. Училището, като висше бизнес учебно заведение подготвящо фрагменти за туристическата промишленост има като съществена своя стратегическа цел в действителност подготовката на фрагменти, чиито познания и умения да се съответни на актуалните потребности на пазара на труда в региона на туризма. Като споделям актуалните потребности на пазара на труда, имам поради и на българския пазар, и на интернационалния пазар.

Предизвикателствата са доста, те са свързани и от една страна с развиването на самия туризъм, по тази причина тъй като актуалните развития в действителност са под мощното влияние на трендове, най-много на тези свързани с новите технологии. Пазарът се трансформира, търсенето се трансформира, предлагането се трансформира и най- към този момент се трансформира бизнес моделът в туристическата промишленост.

За да приготвяме фрагменти, които със своите компетентности са подобаващи за пазара на труда, ние би трябвало да имаме изясненост по това какъв би трябвало да бъде в действителност техният профил, от какво тъкмо има потребност промишлеността. Поради което особеностите, главните черти на българския туризъм, имат извънредно огромно значение при обрисуване на насоките, в които ще се готвят експертите.

Преди всичко, бих желала да кажа това, че туристическият пазар се господства от дребните и междинни предприятия. В актуалните условия на цифрова промяна тези над 80-85% от предприятията са отвън онлайн търговията. Те са невидими, те не са отворени за световния пазар, заради което нямат опция за диференциация, нямат опция за създаване на добра известност, остават скрити. Така че има голямо противоречие сред положението на българския туризъм сега и условията към компетентностния профил на студентите, които приключват туризъм, който се мери посредством достиженията на положителната туристическа процедура в чужбина, несъмнено и в България.

Така че това беше една от главните тематики, които засегнахме и по отношение на това организирахме този панел, на който бяха поканени представители на всички заинтригувани субекти в България - министерство, бизнес, неправителствени организации, университетски и проучвателен институти, с цел да си отговорим на въпроса, по какъв начин можем да срещнем бизнеса и туризма, къде е пресечната точка. Как да решим казуса с това противоречие сред знанията и уменията, които получават студентите в университета, и знанията и уменията, които се чакат от бизнеса.

Пак споделям, задавам въпроса - от кой бизнес: от този бизнес, който към момента не се трансформирал, който не ползва новите практики, или бизнеса, който стъпва на нови, на цифрови тактики, който е насочен към новия, цифровия екскурзиант, екскурзиантът, който, както се споделя, претърпява цялото туристическо прекарване в една дестинация посредством неговия смарт телефон. Той желае да има мобилни приложения с благоприятни условия за резервации в действително време, нещо което не се предлага. На национално равнище също бих споделила, че това туристическо онлайн наличие е много разпръснато, уеб страници като I love Bulgaria, " България травел " оферират доста добра информация за туристическите дестинации, само че тя не е цялостна във връзка с целия туристически артикул. Липсват да вземем за пример препоръки за прилагане на транспортни услуги, благоприятни условия за настаняване и по този метод клиентът - екскурзиантът в действителност - е заставен да търси информация от други източници.

Така че аз незабавно бих дала образец - у нас нямаме единна онлайн информация, която също по този начин да бъде и добре структурирана, както да вземем за пример гръцката " Филос ". Това е една онлайн платформа, която съдържа консолидирани данни. В нея вземат участие огромен и дребен, и междинен бизнес от разнообразни браншове и подсектори на туристическата промишленост, хотелиери, ресторантьори, туроператори, мениджъри на туристически атракции. Така че всички по веригата, дистрибуторската верига, могат да употребяват тази информация. Но най значимото е, че дигитализацията в туризма дава изход на компаниите, които към този момент са внедрили и работят въз основа на новите бизнес модели. Дава изход на тези компании и на световния пазар, по този начин те стават забележими, по този начин те в действителност могат да се конкурират, само че да се конкурират посредством възстановяване на обслужването. Чрез предложение на напълно друго прекарване, посредством индивидуализиране на туристическото прекарване, точно посредством особеното съчетание на травел приложения и услуги.

Проф. Попова, а по какъв начин в действителност може да се провежда връзката сред обучение, бизнес и страна?
Очевидно, че би трябвало коренно нов метод на база съдействие и партньорство сред тези три основни субекта. Малкият и междинният бизнес имат потребност от помощта, от поддръжката на страната заради лимитираните запаси, и финансови, и човешки, с цел да може да се трансформират и да се развиват в сходство с новите трендове. А в това време има потребност и от научно обслужване, от обучение, подготовка на съответни фрагменти, които да го изведат на новия път на развиване.

Докато връзката сред образованието и държавното управление се рамкира от националната политика. В взаимозависимост от това каква е националната политика в региона на туризма, в региона на образованието, в региона на културата, ние можем да приготвяме фрагменти.

И както споделих националната политика е непрекъсната, в региона на образованието, това е непрекъсната, дълготрайна задача, която стои пред всяко държавно управление и тя би трябвало да има съществено наличие в тактиките, в дълготрайните документи за развиване на туристическия бранш и в проектите за деяние.

А в действителност къде би трябвало да се насочат напъните на туристическата промишленост - цифровизация, обучение?
Да, те са неразривно свързани. Дигитализация без обучение, без научно обслужване е невероятно, само че туристическата промишленост би трябвало да мине на нови релси, на релсите на дигитализацията, на цифровата промяна, с цел да отговори на спецификата на новото търсене.

Именно на този цифров екскурзиант, това е генерацията на родените през новото хилядолетие, това е новата междинна класа, изключително в гъстонаселените региони на света, които ще пътуват. Те ще съставляват главната част на туристическия поток на бъдещето и те чакат надлежно обслужване. Тоест, туристическите услуги би трябвало да се дават по напълно нов метод.

Кои са най-големите провокации пред образованието в българския туризъм?
Те са свързани точно с това - да си партнираме с бизнеса, с цел да се реализира синергия. Да можем дружно да изпълним тази промяна.

Държавата и бизнеса оказват помощ ли на реализацията на младежите. Как са проведени стажовете, по какъв метод?
Стажовете са една болна тематика от доста години, бих споделила от десетилетия. Тъй като без опцията студентите в действителност да се срещат с практиката, с индустриалната процедура, с управническата процедура, мъчно могат да бъдат построени като положителни експерти още до момента в който са на студентската пейка.

От две години министерство на образованието и науката - МОН започва индустриални стажове, които се финансират със средства от Европейски Съюз и това е една чудесна опция за студентите да се срещат със спецификата на практиката в туризма.

Но аз считам, че това е една остаряла и една не толкоз ефикасна форма за практическо образование, по тази причина тъй като практиката би трябвало да върви редом с образованието в аудиторията още от първи курс.

Съвършено нова философия, нов метод към организацията на образователния развой е нужен, с цел да може в действителност да се построи един актуален експерт по туризъм, който ще работи в бъдеще при напълно нови условия.

Не е елементарно, заради това, което споделих, че доста дребна част от дребния и междинния бизнес се е трансформирал в сходство с новите промени, процесите на цифровизация, на цифрова промяна, доста мъчно се намират подобаващи места за стажове. Това също е голям проблем.

Но стажовете са единствено единият от инструментите, едната от формите за практическо образование. Основното е влизането на практиката в процеса на образование и на подготовка на студентите, посредством най-различни форми. Съвместни разработки, работа на студенти по действителни планове, заложени от практиката. Разработване на дипломни работи, на магистърски тези, присъединяване на изявени практици в семинарни занятия, в уъркшопи, присъединяване даже на практици в процеса на оценяване на студентските разработки. Така че формите би трябвало да бъдат доста, комбинирани по друг метод, според от спецификата на образователната стратегия. И не трябва да се разчита само и единствено на стажовете. Стажовете имат все по-малък условен дял в подготовката на студентите, това е мое персонално виждане, заради събитието, че в България множеството от младежите работят и не могат отделят задоволително време, с цел да изкарат индустриалните си стажове.