Проф. Рьогнер: АЕЦ „Белене“ е абсолютно актуален проект и днес
Проф. доктор Ханс-Холгер Рьогнер е магистър по промишлен инженеринг и лекар по стопанска система на енергетиката. През по-голяма част от кариерата си той се занимава с разбор на енергийната система, енергийно моделиране и интегрирано обмисляне на запаси. До 2012 година проф. Рьогнер управлява програмата на МААЕ за създаване на потенциал и поддържане на нуклеарни познания за стабилно енергийно развиване. Преподава в Кралския софтуерен институт в Швеция и е гостуващ академик в Международния институт по разбор на приложни системи в Австрия. Работи за Междуправителствената комисия по климатичните промени от 1995 година Той съветва държавни управления по нуклеарни въпроси, използването на Целите за стабилно развиване и по основни аспекти на Парижкото съглашение за климатичните промени.
Проф. Рьогнер, какво е бъдещето на енергийния бранш и в частност на АЕЦ след Парижката конференция за климата?
Правителствата в международен мащаб съществено се стремят да ползват Парижкото съглашение в подтекста на Програмата за стабилно развиване до 2030 година и това изисква промяна на енергийните системи. Фундаменталната систематична промяна се простира отвън обичайния енергиен бранш, който обезпечава горива и електрическа енергия на семействата, бизнеса, промишлеността и превоза, и включва инфраструктура, здания, заводи, индустриален развой, уреди като готварски печки, хладилници, климатици, перални машини, крушки за осветяване, електрически автомобили, които трансформират горивото и електричеството в енергийна услуга. Например за напредване от точка А до точка Б, за поддържане на добра температура в жилищата, за топла храна и студени питиета и т. н. За да се избегне рисковото антропогенно въздействие върху климатичната система - а в този момент се счита, че покачването на световната температура би трябвало да се ограничи до под 2 градуса Целзий спрямо прединдустриалната ера - апелът е да се употребяват нисковъглеродни технологии и свързаната с тях инфраструктура посредством заместване на изкопаемите горива, преструктуриране на икономическия индустриален развой и смяна в метода на живот. Нисковъглеродните технологии включват цялостното портфолио на енергийната успеваемост, всички разновидности възобновими източници, нуклеарна енергетика и хващане и предпазване на въглерод. Ядрената енергетика може да бъде съществена базова мощ за обезпечаване на електричество в система с високи равнища на непостоянни възобновими технологии. Парижкото съглашение би трябвало да усъвършенства цялостната вероятност пред нуклеарната електрическа енергия.
Възможно ли е страните да разчитат само на възобновимите източници и на новите технологии за запазване на сила, с цел да си обезпечат постоянна и чиста сила? Или сходни хрумвания звучат идеалистично без АЕЦ?
Винаги съм поддържал тезата, че всичко е допустимо, когато има неограничени финансови запаси и когато не се нарушава вторият закон на термодинамиката. Но не живеем в съвършен свят. Затова повишението на възобновимо енергийно произвеждане, което е непостоянно, изисква да се увеличи и опцията за предпазване, за аварийни мощности, за заместващо произвеждане, изключително на изкопаемите горива, или интерконекторни връзки със прилежащите страни. В момента има едвам няколко страни, които са дарени с големи водни запаси за електропроизводство, планини за помпено предпазване, където може да се разчита 100% на възобновими източници. Но страните са разнообразни. Ако задачата е декарбонизация, тогава сравнителната оценка на всички форми на сила на практика зависи от оптималния микс съгласно географията, локалните наличия на енергийни запаси, софтуерна просветеност, социоикономически цели в развиването, енергийно ползване и финансови запаси. В доста страни резултатът от микса включва композиция от нуклеарна електрическа енергия и непостоянни възобновими мощности. Ядрената сила обезпечава базовата мощ, а възобновимите източници – междинните и пиковите доставки.
Консултирате държавни управления за развиването на нуклеарната енергетика. България се пробва да построи АЕЦ " Белене " от години. Смятате ли, че този план е настоящ през днешния ден, като се имат поради задачите на Европейски Съюз?
Категорично да! АЕЦ " Белене " е безусловно настоящ план и през днешния ден. Как по различен метод Европейски Съюз ще реализира задачите за парниковия газ, които са заложени в Парижкото съглашение, предвиждащо 40% понижение на излъчванията до 2030 година на рационална цена. Цел, която включва България с народен принос от 40%. Реализирането на АЕЦ " Белене " до 2030 година несъмнено е допустимо, в случай че има твърдо политическо решение за това, без повече закъснение. Трябва да се има поради, че някои от въглищните централи в комплекса " Марица Изток” не покриват най-новите екологични наставления на Европейски Съюз и ще бъдат затворени или ще понесат тежки санкции след 2020 година Така че България ще има потребност от базови мощности в близко бъдеще. И АЕЦ " Белене " би могла да облекчи проблемите.
Чуха се отзиви, че АЕЦ " Белене " би трябвало да се строи от частен вложител. Какви ще са изгодите, в случай че страната взе участие в построяването на новата нуклеарна мощ?
Няма международен казус за план за нуклеарна мощ, осъществен 100% от частна компания. Правителствата може да не имат еднакъв дял или благосъстоятелност в централата, само че обезпечават други ограничения за понижаване на риска за частния вложител, каквито да вземем за пример са дълготрайните контракти за изкупуване на сила или така наречен контракти за разлика, кредитни гаранции и други. Това защищава частния вложител от конкуренция, като се слагат условия, които да покриват индустриалните разноски, както е при контролираните пазари, или се компенсират производителите от националния бюджет. Накратко казано, двоумя се частен вложител да се съгласи да поеме всички опасности без локален - в тази ситуация държавен, споделен риск, в случай че няма други политически тласъци, разнообразни от АЕЦ. Би имало и правни последствия – неналичието на страната може да изисква смяна в Закона за безвредно потребление на нуклеарната сила и други закони, с цел да взе участие вложителят в интернационалните нуклеарни конвенции и съглашения. Някои от тях са налични единствено за държавни организации.
Ако вие консултирахте българското държавно управление, какво бихте го посъветвали за АЕЦ " Белене "?
България към този момент е платила 600 млн. евро предходната година за реакторното съоръжение, огромна част от което към този момент е доставено на площадката в Белене, а останалото ще бъде доставено до края на годината. Държавата ще има потребност от нова базова мощ в близко бъдеще. Трансформирането на енергийната система гласи, че " прекосяването към свят, захранван от енергийни източници с нулево равнище на въглерод, изисква енергийни технологии, които са енергийно наситени и способни да доближават до десетки теравата, с цел да обезпечат сила за възходящата човешка стопанска система ". Ядрената сила е такава технология. Ето за какво построяването на АЕЦ " Белене " е жизнеспособно решение, отговарящо на няколко условия по едно и също време. Вариантите, разнообразни от построяването на централата, допускат продажба на оборудването за скрап, което е към 3% от действителната му стойност, и продажбата му на различен план за нуклеарна централа в чужбина, което би донесло най-вече 30% от цената му, а в това време крие многочислени други трудности. Това са извънредно непривлекателни оферти. Остава реализирането на централата. Съветът ми е да се прегледат независимо и рационално другите разновидности за създаване на централата, които варират според от присъединяване на страната. Има доста форми и способи за присъединяване. Директно спонсориране, заемни гаранции, данъчни заеми, дълготрайни контракти или контракти за разлика - това са единствено част от тях. 100% частна централа, без държавна гаранция, няма казус и не е жизнеспособна алтернатива. От друга страна, 100% български план, напълно финансиран от страната, наподобява вероятен и управляем във връзка с присъщите опасности, в случай че годишното финансиране не надвишава 2 милиарда евро по време на етапа на строителство. Това е стойност, която е във финансовите благоприятни условия на страната, в случай че няма значима рецесия. 100% българска АЕЦ ще капитализира изгоди отвън електроенергийните от планове като енергийна сигурност и екологичност.
Разглеждането на разновидности би трябвало да включва всички заинтригувани страни и изпитание да се доближи национална позиция по тематиката " Белене ". Трябва да се стартира без закъснение и да приключи в околните 1-2 месеца - с независимо решение за реализация.
Проф. Рьогнер, какво е бъдещето на енергийния бранш и в частност на АЕЦ след Парижката конференция за климата?
Правителствата в международен мащаб съществено се стремят да ползват Парижкото съглашение в подтекста на Програмата за стабилно развиване до 2030 година и това изисква промяна на енергийните системи. Фундаменталната систематична промяна се простира отвън обичайния енергиен бранш, който обезпечава горива и електрическа енергия на семействата, бизнеса, промишлеността и превоза, и включва инфраструктура, здания, заводи, индустриален развой, уреди като готварски печки, хладилници, климатици, перални машини, крушки за осветяване, електрически автомобили, които трансформират горивото и електричеството в енергийна услуга. Например за напредване от точка А до точка Б, за поддържане на добра температура в жилищата, за топла храна и студени питиета и т. н. За да се избегне рисковото антропогенно въздействие върху климатичната система - а в този момент се счита, че покачването на световната температура би трябвало да се ограничи до под 2 градуса Целзий спрямо прединдустриалната ера - апелът е да се употребяват нисковъглеродни технологии и свързаната с тях инфраструктура посредством заместване на изкопаемите горива, преструктуриране на икономическия индустриален развой и смяна в метода на живот. Нисковъглеродните технологии включват цялостното портфолио на енергийната успеваемост, всички разновидности възобновими източници, нуклеарна енергетика и хващане и предпазване на въглерод. Ядрената енергетика може да бъде съществена базова мощ за обезпечаване на електричество в система с високи равнища на непостоянни възобновими технологии. Парижкото съглашение би трябвало да усъвършенства цялостната вероятност пред нуклеарната електрическа енергия.
Възможно ли е страните да разчитат само на възобновимите източници и на новите технологии за запазване на сила, с цел да си обезпечат постоянна и чиста сила? Или сходни хрумвания звучат идеалистично без АЕЦ?
Винаги съм поддържал тезата, че всичко е допустимо, когато има неограничени финансови запаси и когато не се нарушава вторият закон на термодинамиката. Но не живеем в съвършен свят. Затова повишението на възобновимо енергийно произвеждане, което е непостоянно, изисква да се увеличи и опцията за предпазване, за аварийни мощности, за заместващо произвеждане, изключително на изкопаемите горива, или интерконекторни връзки със прилежащите страни. В момента има едвам няколко страни, които са дарени с големи водни запаси за електропроизводство, планини за помпено предпазване, където може да се разчита 100% на възобновими източници. Но страните са разнообразни. Ако задачата е декарбонизация, тогава сравнителната оценка на всички форми на сила на практика зависи от оптималния микс съгласно географията, локалните наличия на енергийни запаси, софтуерна просветеност, социоикономически цели в развиването, енергийно ползване и финансови запаси. В доста страни резултатът от микса включва композиция от нуклеарна електрическа енергия и непостоянни възобновими мощности. Ядрената сила обезпечава базовата мощ, а възобновимите източници – междинните и пиковите доставки.
Консултирате държавни управления за развиването на нуклеарната енергетика. България се пробва да построи АЕЦ " Белене " от години. Смятате ли, че този план е настоящ през днешния ден, като се имат поради задачите на Европейски Съюз?
Категорично да! АЕЦ " Белене " е безусловно настоящ план и през днешния ден. Как по различен метод Европейски Съюз ще реализира задачите за парниковия газ, които са заложени в Парижкото съглашение, предвиждащо 40% понижение на излъчванията до 2030 година на рационална цена. Цел, която включва България с народен принос от 40%. Реализирането на АЕЦ " Белене " до 2030 година несъмнено е допустимо, в случай че има твърдо политическо решение за това, без повече закъснение. Трябва да се има поради, че някои от въглищните централи в комплекса " Марица Изток” не покриват най-новите екологични наставления на Европейски Съюз и ще бъдат затворени или ще понесат тежки санкции след 2020 година Така че България ще има потребност от базови мощности в близко бъдеще. И АЕЦ " Белене " би могла да облекчи проблемите.
Чуха се отзиви, че АЕЦ " Белене " би трябвало да се строи от частен вложител. Какви ще са изгодите, в случай че страната взе участие в построяването на новата нуклеарна мощ?
Няма международен казус за план за нуклеарна мощ, осъществен 100% от частна компания. Правителствата може да не имат еднакъв дял или благосъстоятелност в централата, само че обезпечават други ограничения за понижаване на риска за частния вложител, каквито да вземем за пример са дълготрайните контракти за изкупуване на сила или така наречен контракти за разлика, кредитни гаранции и други. Това защищава частния вложител от конкуренция, като се слагат условия, които да покриват индустриалните разноски, както е при контролираните пазари, или се компенсират производителите от националния бюджет. Накратко казано, двоумя се частен вложител да се съгласи да поеме всички опасности без локален - в тази ситуация държавен, споделен риск, в случай че няма други политически тласъци, разнообразни от АЕЦ. Би имало и правни последствия – неналичието на страната може да изисква смяна в Закона за безвредно потребление на нуклеарната сила и други закони, с цел да взе участие вложителят в интернационалните нуклеарни конвенции и съглашения. Някои от тях са налични единствено за държавни организации.
Ако вие консултирахте българското държавно управление, какво бихте го посъветвали за АЕЦ " Белене "?
България към този момент е платила 600 млн. евро предходната година за реакторното съоръжение, огромна част от което към този момент е доставено на площадката в Белене, а останалото ще бъде доставено до края на годината. Държавата ще има потребност от нова базова мощ в близко бъдеще. Трансформирането на енергийната система гласи, че " прекосяването към свят, захранван от енергийни източници с нулево равнище на въглерод, изисква енергийни технологии, които са енергийно наситени и способни да доближават до десетки теравата, с цел да обезпечат сила за възходящата човешка стопанска система ". Ядрената сила е такава технология. Ето за какво построяването на АЕЦ " Белене " е жизнеспособно решение, отговарящо на няколко условия по едно и също време. Вариантите, разнообразни от построяването на централата, допускат продажба на оборудването за скрап, което е към 3% от действителната му стойност, и продажбата му на различен план за нуклеарна централа в чужбина, което би донесло най-вече 30% от цената му, а в това време крие многочислени други трудности. Това са извънредно непривлекателни оферти. Остава реализирането на централата. Съветът ми е да се прегледат независимо и рационално другите разновидности за създаване на централата, които варират според от присъединяване на страната. Има доста форми и способи за присъединяване. Директно спонсориране, заемни гаранции, данъчни заеми, дълготрайни контракти или контракти за разлика - това са единствено част от тях. 100% частна централа, без държавна гаранция, няма казус и не е жизнеспособна алтернатива. От друга страна, 100% български план, напълно финансиран от страната, наподобява вероятен и управляем във връзка с присъщите опасности, в случай че годишното финансиране не надвишава 2 милиарда евро по време на етапа на строителство. Това е стойност, която е във финансовите благоприятни условия на страната, в случай че няма значима рецесия. 100% българска АЕЦ ще капитализира изгоди отвън електроенергийните от планове като енергийна сигурност и екологичност.
Разглеждането на разновидности би трябвало да включва всички заинтригувани страни и изпитание да се доближи национална позиция по тематиката " Белене ". Трябва да се стартира без закъснение и да приключи в околните 1-2 месеца - с независимо решение за реализация.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ