Проф. Емилия Стоева: Да направиш филм за Левски, е...
Проф. Д-р Емилия Стоева е учител по кино- и телевизионно операторско майсторство в НАТФИЗ. Тя е лекар по изкуствознание. Оператор е на повече от 40 документални кино лентата, измежду които и научнопопулярни, рекламни, корпоративни. Проф. Емилия Стоева е притежател на доста награди от фестивали за документални филми, една от тях е премията от EXPO 92.
- Професор Стоева, наскоро в националния музей „ Васил Левски ” в Карлово бяха показани над 20 документални кино лентата, отдадени на Апостола. Макар да става дума за документални филми, може ли да се разяснява дали обликът на Левски, който този вид продукции основават, е покрай оригинала?
- Много е мъчно да се направи такова резюме, тъй като Левски живее във време, за което ние нямаме задоволително документи. Имаме хартиени документи, само че те за фена не са задоволително атрактивни. По това време киното още не е основано, неговото начало е от 1895 година, когато Левски към този момент го няма. Т.е. дефицитът на такива кино летописи е проблем при построяването на облика на Левски за всички, които се опитват да се допрян до него, изключително в игралното кино.
- Не можем да се похвалим, че имаме шедьоври в игралното кино, отдадени на Левски.
- Да, не можем да се похвалим. Ако имаме шедьоври за други исторически персони, даже и по-назад във времето - за Константин-Кирил Философ, за Аспарух, за Борис - прелестни филми, надарено направени, то за Левски няколкото ни опита - със сериала „ Демонът на империя ”, който запомнихме като Джингиби и който даже към този момент не го демонстрираме, тъй като е стар и малко лекомислен, с облика, който му бе построен с частния филм „ Дякон Левски ”, в който също има известна епидермалност и няма това дълбочинно изграждане на облика, на персонажа.
- За разлика от игралното кино, документалното съвсем всяка година, от време на време и по-често, разравя историята и търси в случай че не нови сведения за Левски, то нови гледни точки, версии, даже следствия, най-много за измяната. Какъв е резултатът от тези продукции?
- По отношение на Левски към този момент документалното кино изпреварва, то е с по-добрите образци, с по-задълбочените филми, то основава продукция, която ще остане. Това са филмите на Андрей Алтъпармаков, даже и студентският филм, който бе изработен през 2017-а. Хрониките постоянно ще останат, хрониките са една кино банка. Към нея създателите се обръщат и след десетилетия, проучват ги, слагат ги в разнообразни контексти. Така че филмовата банка за Левски от началото на 20. век постоянно ще съществува. Документалното кино в България е мощно след 70-те и през 80-те години и до през днешния ден с филмите, които слагат проблеми, и с положителните исторически филми, направени от същински експерти.
Цялото изявление на Цветана Георгиева вижте тук.
- Професор Стоева, наскоро в националния музей „ Васил Левски ” в Карлово бяха показани над 20 документални кино лентата, отдадени на Апостола. Макар да става дума за документални филми, може ли да се разяснява дали обликът на Левски, който този вид продукции основават, е покрай оригинала?
- Много е мъчно да се направи такова резюме, тъй като Левски живее във време, за което ние нямаме задоволително документи. Имаме хартиени документи, само че те за фена не са задоволително атрактивни. По това време киното още не е основано, неговото начало е от 1895 година, когато Левски към този момент го няма. Т.е. дефицитът на такива кино летописи е проблем при построяването на облика на Левски за всички, които се опитват да се допрян до него, изключително в игралното кино.
- Не можем да се похвалим, че имаме шедьоври в игралното кино, отдадени на Левски.
- Да, не можем да се похвалим. Ако имаме шедьоври за други исторически персони, даже и по-назад във времето - за Константин-Кирил Философ, за Аспарух, за Борис - прелестни филми, надарено направени, то за Левски няколкото ни опита - със сериала „ Демонът на империя ”, който запомнихме като Джингиби и който даже към този момент не го демонстрираме, тъй като е стар и малко лекомислен, с облика, който му бе построен с частния филм „ Дякон Левски ”, в който също има известна епидермалност и няма това дълбочинно изграждане на облика, на персонажа.
- За разлика от игралното кино, документалното съвсем всяка година, от време на време и по-често, разравя историята и търси в случай че не нови сведения за Левски, то нови гледни точки, версии, даже следствия, най-много за измяната. Какъв е резултатът от тези продукции?
- По отношение на Левски към този момент документалното кино изпреварва, то е с по-добрите образци, с по-задълбочените филми, то основава продукция, която ще остане. Това са филмите на Андрей Алтъпармаков, даже и студентският филм, който бе изработен през 2017-а. Хрониките постоянно ще останат, хрониките са една кино банка. Към нея създателите се обръщат и след десетилетия, проучват ги, слагат ги в разнообразни контексти. Така че филмовата банка за Левски от началото на 20. век постоянно ще съществува. Документалното кино в България е мощно след 70-те и през 80-те години и до през днешния ден с филмите, които слагат проблеми, и с положителните исторически филми, направени от същински експерти.
Цялото изявление на Цветана Георгиева вижте тук.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ