Професор Даниела Бобева: България може да се предпази от следващата криза само със структурни реформи
Проф. доктор Даниела Бобева е учител по финанси във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab. Бивш министър на търговията и някогашен вицепремиер. Член е на Научния състав на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките, тя работи в банковия и финансов бранш повече от 20 години. Била е вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване. продължение на 11 години заема позицията шеф на Европейската и интернационална дирекция в Българска народна банка.
На 24 октомври т.г. проф. доктор Бобева ще изнесе главен отчет по време на интернационалната конференция " Кръгова стопанска система и устойчиви финанси ", която VUZF Lab провежда. По време на форума ще бъдат дискутирани ограничения за развиване на кръговата стопанска система в страната и Европа. Научни презентации ще изнесат специалисти от България и чужбина, измежду които професори от Италия и Кипър.
Проф. Бобева, Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и неговата лаборатория за научно-приложни проучвания VUZF Lab провеждат интернационална конференция на тематика " Кръгова стопанска система и устойчиви финанси " на 24 октомври. Какви ще са главните тематики на диалог в двата панела?
По-специално вторият панел е отдаден на външната търговия. Ще вземат участие както представители на университетските среди по този начин и експерти от практиката, някогашни заместител министри на търговията, представител на България в Световната комерсиална организация (СТО) и други. Събитията на арената на външната търговия ни засипват интензивно и както теорията, по този начин и политиката не могат да догонят тази динамичност с съответни разбори и политически решения. Три са главните тематики, по които ще дискутираме, с цел да търсим техните проекции върху българската стопанска система и да дадем някои хрумвания за външнотърговската политика.
Отдавна към този момент стана ясно, че така наречен комерсиална война сред Китай и Съединени американски щати не е двустранен револвиращ спор, а развой, подкопаващ устоите на външнотърговския ред, основан с доста старания от всички страни членки на Световната комерсиална организация. Вместо да плачем за " положителните отминали дни ", когато всички се стремяха да влязат в СТО и да се възползват от демократичната търговия, в полемиката ще се фокусираме по-скоро върху концепцията дали не е време основаните правила на свободна търговия, подкрепящи разрастващите се страни, да се преразгледат. Президентът на Съединени американски щати неотдавна сложи ултиматум на СТО за смяна на статута на Китай в СТО. Прав ли е президентът Тръмп? Натрупването на търговски несъответствия в някои развити страни се свързва с този въпрос. И отсам идва и втората тематика, която ще дискутираме: Има ли и какви несъответствия съществуват в българската външна търговия. Тук ще проучваме аргументите за устойчивия негативен външнотърговски баланс, за натрупването на несъответствия в търговията ни с Русия, Китай, Холандия, в последно време и с Унгария, както и с други страни. Третият въпрос за полемика е: Какво би трябвало да се промени във външнотърговската политика, с цел да се поддържат износът и растежът.
Какви са преимуществата на България като експортьор по отношение на останалите страни от Балканския полуостров, от една страна, и по отношение на останалите стопански системи от Европейския съюз, от друга?
Като се проучва структурата на българския експорт се вижда, че най-значителен експорт има на зърно - стока, чието произвеждане се субсидира. На първите позиции в износната конструкция са и медта и металите - това са артикули с ниска добавена стойност и преимуществото ни се дължи на естествени фактори - просто ги имаме наготово. Основният експорт от страната се осъществя от компании с задгранично присъединяване на артикули с дребен български дял в тях. Българските експортьори вършат съвсем невъзможното: да наложат български марки и български производства на мощно конкурентни и мъчно налични пазари. И това реализират без каквато и да било държавна поддръжка. В актуалната интернационална търговия сравнителните преимущества се основават от рекламата, от политически лобизъм в чужбина и поддръжка на страната - неща, които при нас напълно липсват.
Кои са положителните практики, посредством които финансовият бранш подкрепя развиването на конкурентните преимущества на локалната стопанска система?
Няма такива. Неслучайно към 60% от стопанската система ни се финансира от външни източници.
Пред какви опасности са изправени българските експортьори в обстановка, в която и производството, и потреблението световно се забавят?
Българската стопанска система е мощно подвластна от вноса и износа. Износът на артикули и услуги като дял от Брутният вътрешен продукт е 64%, при приблизително за Европейски Съюз 44,5%, за Еврозоната - 45,9%. Вносът на артикули и услуги като дял от Брутният вътрешен продукт е 64,7% при приблизително за Европейски Съюз 42%. В теорията множеството от моделите, в това число прогностичните, се основават на предходната динамичност на икономическите процеси. Ако проследим държанието на българската външна търговия през последната икономическа рецесия, износът като цяло реагира бързо на измененията във външната среда със срив от 34% през 2009 година спрямо 2008 година Върху нашия експорт оказват въздействие трендовете на световните пазари, защото главните ни артикули за експорт, както загатнах - зърното, медта и някои други - се търгуват на интернационалните стокови тържища. От друга страна, нашият експорт към момента не е задоволително диверсифициран и е мощно подвластен от вноса в няколко страни, измежду които Германия (14,8%), Италия (8,6%), Румъния (8,5%), Турция (7,7%), Гърция (6,7%). В този смисъл икономическата обстановка и трендове в тези страни ще предопределят и вероятността пред българския експорт, а тя е неподходяща. Германия, в случай че не предприеме стопански тласъци, я чака криза, Италия също е в неподходяща икономическа обстановка, а износът ни към Турция понижава още през 2018 година Необходима е диверсификация на износа и компенсиране на забавения експорт към едни страни с агресия към други - само че за това е нужна доста дейна външнополитическа и външноикономическа политика.
Каква е Вашата времева прогноза за приемането на България в еврозоната и до каква степен смятате, че страната е подготвена за сходен ход?
Аз съм измежду дребното икономисти, които към момента смятат, че за България е добре присъединението към еврозоната колкото е допустимо по-рано. Твърдите обещания и уверения от предходната година за присъединение към Валутен механизъм II не се сбъднаха и целият развой потъна в тишина. Дали това е тъй като ние не желаеме към този момент присъединение към еврозоната, поради промените в нея, които ни плашат и не знаем по какъв начин ще се отразят на българската стопанска система, или пък еврозоната през последните 12 години не ни желае, тъй като се опасява от неизвършените промени в правосъдната система и спазването на законността - това не е ясно. Може да се каже, че и този следващ опит за ускорение на процеса на присъединение е несполучлив, на фона на безапелационния оптимизъм предходната година от българска страна.
Как това ще повлияе на финансовата система у нас?
Бих споделила, че българската банкова система и финансовият бранш завоюваха от този, даже и несполучлив, опит за присъединението към механизма и след това към еврозоната. Извършената оценка на качеството на активите не сподели изненади, а задължението на Българска народна банка да извърши рекомендациите на Европейската централна банка дава добра вероятност за бранша. Разбира се, неподходящата външна среда ще оказва въздействие на така и така уплашените ни от толкоз стрес-тестове банки, а слабият вкус за риск, подхранван от револвиращите европейски регулации, в допълнение ще охлажда кредитната динамичност, а оттова - и приходите на банките.
В момента пазарите по света, в това число и в Европа, се готвят за настъпването на идната световна криза. Смятате ли, че финансовият бранш на Стария континент е подготвен за нея?
За криза се заприказва още предходната година, когато Германия беше покрай рецесията. Говоренето за криза може да сътвори два протовоположни резултата - да настрои бизнеса към по-консервативни бизнес цели (което да повлияе неподходящо върху икономическия растеж), или да насърчи държавните управления и централните банки да подхващат политики, стимулиращи стопанските системи. Ние към този момент сме във втората догадка - централните банки по света, в това число и в Съединени американски щати, се пробват с парични ограничения да противодействат на факторите, които тласкат световната стопанска система към доста закъснение и криза. Повечето анализатори обаче са на мнение, че този инструмент е изчерпал значително капацитета си. Затова се чака страните да предизвикват спомагателни стопански тласъци. Най-вече упованията са за Германия - страна, която и при миналата рецесия сподели успеваемостта на сходна политика. Очаква се и Китай да поеме сходен курс на икономическата си политика. Разбира се, пространството за фискални тласъци за множеството развити страни е прекомерно лимитирано, тъй като те излязоха от миналата рецесия с огромни обществени разноски и влошени фискални позиции.
Какви са упованията ви за инструментариума, с който Европейската централна банка може да противодейства на стесняване на стопанската система във валутния съюз, както се случи през 2008 година?
Европейската централна банка към този момент има прекомерно лимитирани благоприятни условия за маневриране. Въпреки исторически ниските лихви европейската стопанска система се възстановяваше постепенно и едва. Винаги съм поддържала мнението, че се надценява ролята на паричните принадлежности в икономическата политика. Проблемите на европейската стопанска система са структурни и фискални и са свързани освен с външната среда - например комерсиалните войни и Брекзит.
Как България може да се защищити от настъпването на сходни проблеми, поради обвързаността ни с Европейския съюз като външнотърговски и финансови връзки?
Ние не разполагаме с главните принадлежности на паричната политика, лимитирани сме и фискално, заради спецификата на паричния режим. Остават най-важните и най-трудни принадлежности - структурни промени. Дори и някой да има куража да предприеме реализиране на някакви тласъци за стопанската система с обществени средства, рискът да се изродят в нашите условия е огромен, заради това което непрестанно ни повтарят и Европейската комисия, и Международният валутен фонд - неефективната правосъдна система, корупцията и слабостта на обществените институции.
На 24 октомври т.г. проф. доктор Бобева ще изнесе главен отчет по време на интернационалната конференция " Кръгова стопанска система и устойчиви финанси ", която VUZF Lab провежда. По време на форума ще бъдат дискутирани ограничения за развиване на кръговата стопанска система в страната и Европа. Научни презентации ще изнесат специалисти от България и чужбина, измежду които професори от Италия и Кипър.
Проф. Бобева, Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и неговата лаборатория за научно-приложни проучвания VUZF Lab провеждат интернационална конференция на тематика " Кръгова стопанска система и устойчиви финанси " на 24 октомври. Какви ще са главните тематики на диалог в двата панела?
По-специално вторият панел е отдаден на външната търговия. Ще вземат участие както представители на университетските среди по този начин и експерти от практиката, някогашни заместител министри на търговията, представител на България в Световната комерсиална организация (СТО) и други. Събитията на арената на външната търговия ни засипват интензивно и както теорията, по този начин и политиката не могат да догонят тази динамичност с съответни разбори и политически решения. Три са главните тематики, по които ще дискутираме, с цел да търсим техните проекции върху българската стопанска система и да дадем някои хрумвания за външнотърговската политика.
Отдавна към този момент стана ясно, че така наречен комерсиална война сред Китай и Съединени американски щати не е двустранен револвиращ спор, а развой, подкопаващ устоите на външнотърговския ред, основан с доста старания от всички страни членки на Световната комерсиална организация. Вместо да плачем за " положителните отминали дни ", когато всички се стремяха да влязат в СТО и да се възползват от демократичната търговия, в полемиката ще се фокусираме по-скоро върху концепцията дали не е време основаните правила на свободна търговия, подкрепящи разрастващите се страни, да се преразгледат. Президентът на Съединени американски щати неотдавна сложи ултиматум на СТО за смяна на статута на Китай в СТО. Прав ли е президентът Тръмп? Натрупването на търговски несъответствия в някои развити страни се свързва с този въпрос. И отсам идва и втората тематика, която ще дискутираме: Има ли и какви несъответствия съществуват в българската външна търговия. Тук ще проучваме аргументите за устойчивия негативен външнотърговски баланс, за натрупването на несъответствия в търговията ни с Русия, Китай, Холандия, в последно време и с Унгария, както и с други страни. Третият въпрос за полемика е: Какво би трябвало да се промени във външнотърговската политика, с цел да се поддържат износът и растежът.
Какви са преимуществата на България като експортьор по отношение на останалите страни от Балканския полуостров, от една страна, и по отношение на останалите стопански системи от Европейския съюз, от друга?
Като се проучва структурата на българския експорт се вижда, че най-значителен експорт има на зърно - стока, чието произвеждане се субсидира. На първите позиции в износната конструкция са и медта и металите - това са артикули с ниска добавена стойност и преимуществото ни се дължи на естествени фактори - просто ги имаме наготово. Основният експорт от страната се осъществя от компании с задгранично присъединяване на артикули с дребен български дял в тях. Българските експортьори вършат съвсем невъзможното: да наложат български марки и български производства на мощно конкурентни и мъчно налични пазари. И това реализират без каквато и да било държавна поддръжка. В актуалната интернационална търговия сравнителните преимущества се основават от рекламата, от политически лобизъм в чужбина и поддръжка на страната - неща, които при нас напълно липсват.
Кои са положителните практики, посредством които финансовият бранш подкрепя развиването на конкурентните преимущества на локалната стопанска система?
Няма такива. Неслучайно към 60% от стопанската система ни се финансира от външни източници.
Пред какви опасности са изправени българските експортьори в обстановка, в която и производството, и потреблението световно се забавят?
Българската стопанска система е мощно подвластна от вноса и износа. Износът на артикули и услуги като дял от Брутният вътрешен продукт е 64%, при приблизително за Европейски Съюз 44,5%, за Еврозоната - 45,9%. Вносът на артикули и услуги като дял от Брутният вътрешен продукт е 64,7% при приблизително за Европейски Съюз 42%. В теорията множеството от моделите, в това число прогностичните, се основават на предходната динамичност на икономическите процеси. Ако проследим държанието на българската външна търговия през последната икономическа рецесия, износът като цяло реагира бързо на измененията във външната среда със срив от 34% през 2009 година спрямо 2008 година Върху нашия експорт оказват въздействие трендовете на световните пазари, защото главните ни артикули за експорт, както загатнах - зърното, медта и някои други - се търгуват на интернационалните стокови тържища. От друга страна, нашият експорт към момента не е задоволително диверсифициран и е мощно подвластен от вноса в няколко страни, измежду които Германия (14,8%), Италия (8,6%), Румъния (8,5%), Турция (7,7%), Гърция (6,7%). В този смисъл икономическата обстановка и трендове в тези страни ще предопределят и вероятността пред българския експорт, а тя е неподходяща. Германия, в случай че не предприеме стопански тласъци, я чака криза, Италия също е в неподходяща икономическа обстановка, а износът ни към Турция понижава още през 2018 година Необходима е диверсификация на износа и компенсиране на забавения експорт към едни страни с агресия към други - само че за това е нужна доста дейна външнополитическа и външноикономическа политика.
Каква е Вашата времева прогноза за приемането на България в еврозоната и до каква степен смятате, че страната е подготвена за сходен ход?
Аз съм измежду дребното икономисти, които към момента смятат, че за България е добре присъединението към еврозоната колкото е допустимо по-рано. Твърдите обещания и уверения от предходната година за присъединение към Валутен механизъм II не се сбъднаха и целият развой потъна в тишина. Дали това е тъй като ние не желаеме към този момент присъединение към еврозоната, поради промените в нея, които ни плашат и не знаем по какъв начин ще се отразят на българската стопанска система, или пък еврозоната през последните 12 години не ни желае, тъй като се опасява от неизвършените промени в правосъдната система и спазването на законността - това не е ясно. Може да се каже, че и този следващ опит за ускорение на процеса на присъединение е несполучлив, на фона на безапелационния оптимизъм предходната година от българска страна.
Как това ще повлияе на финансовата система у нас?
Бих споделила, че българската банкова система и финансовият бранш завоюваха от този, даже и несполучлив, опит за присъединението към механизма и след това към еврозоната. Извършената оценка на качеството на активите не сподели изненади, а задължението на Българска народна банка да извърши рекомендациите на Европейската централна банка дава добра вероятност за бранша. Разбира се, неподходящата външна среда ще оказва въздействие на така и така уплашените ни от толкоз стрес-тестове банки, а слабият вкус за риск, подхранван от револвиращите европейски регулации, в допълнение ще охлажда кредитната динамичност, а оттова - и приходите на банките.
В момента пазарите по света, в това число и в Европа, се готвят за настъпването на идната световна криза. Смятате ли, че финансовият бранш на Стария континент е подготвен за нея?
За криза се заприказва още предходната година, когато Германия беше покрай рецесията. Говоренето за криза може да сътвори два протовоположни резултата - да настрои бизнеса към по-консервативни бизнес цели (което да повлияе неподходящо върху икономическия растеж), или да насърчи държавните управления и централните банки да подхващат политики, стимулиращи стопанските системи. Ние към този момент сме във втората догадка - централните банки по света, в това число и в Съединени американски щати, се пробват с парични ограничения да противодействат на факторите, които тласкат световната стопанска система към доста закъснение и криза. Повечето анализатори обаче са на мнение, че този инструмент е изчерпал значително капацитета си. Затова се чака страните да предизвикват спомагателни стопански тласъци. Най-вече упованията са за Германия - страна, която и при миналата рецесия сподели успеваемостта на сходна политика. Очаква се и Китай да поеме сходен курс на икономическата си политика. Разбира се, пространството за фискални тласъци за множеството развити страни е прекомерно лимитирано, тъй като те излязоха от миналата рецесия с огромни обществени разноски и влошени фискални позиции.
Какви са упованията ви за инструментариума, с който Европейската централна банка може да противодейства на стесняване на стопанската система във валутния съюз, както се случи през 2008 година?
Европейската централна банка към този момент има прекомерно лимитирани благоприятни условия за маневриране. Въпреки исторически ниските лихви европейската стопанска система се възстановяваше постепенно и едва. Винаги съм поддържала мнението, че се надценява ролята на паричните принадлежности в икономическата политика. Проблемите на европейската стопанска система са структурни и фискални и са свързани освен с външната среда - например комерсиалните войни и Брекзит.
Как България може да се защищити от настъпването на сходни проблеми, поради обвързаността ни с Европейския съюз като външнотърговски и финансови връзки?
Ние не разполагаме с главните принадлежности на паричната политика, лимитирани сме и фискално, заради спецификата на паричния режим. Остават най-важните и най-трудни принадлежности - структурни промени. Дори и някой да има куража да предприеме реализиране на някакви тласъци за стопанската система с обществени средства, рискът да се изродят в нашите условия е огромен, заради това което непрестанно ни повтарят и Европейската комисия, и Международният валутен фонд - неефективната правосъдна система, корупцията и слабостта на обществените институции.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ