Проф. Анна-Мария Борисова: За 10 години имаме увеличение на диабета със 70%
Проф. доктор Анна-Мария Борисова, ръководител на Българското сдружение по ендокринология, беше гост-лектор на деветия модул от образованието за здравни публицисти " Часът на диабета ". Той се провежда от " АстраЗенека " с поддръжката на Посолството на Англия в България и персонално на посланика - Негово Превъзходителство доктор Роб Диксън.
Според международната статистика, един от трима диабетици развива хронично бъбречно заболяване.
" За страдание, някои от тези пациенти доближават до хемодиализа или даже до бъбречна трансплантация ", сподели доктор Роб Диксън.
Проф. Борисова показа, че 35% от болните, които са в краен етап на бъбречно заболяване, преди включване на хемодиализа, са сюрпризирани, че имат този проблем. 10% от хората по света, у нас 13% от българите имат хронично бъбречно заболяване.
" Диабетът отразява своите неблагополучия и върху бъбреците, и върху сърцето. Рискови фактори за развиване на хронично бъбречно заболяване са напредналата възраст, с годините повече или по-малко понижава опцията на бъбрека да отделя отпадните артикули от организма. Други рискови фактори са фамилната предразположеност, затлъстяването, сърдечносъдовите болести и особено хипертонията, и най-после - диабетът. Представете си какъв брой постоянно при диабет имаме хипертония и затлъстяване! Една четвърт от хората с хронично бъбречно заболяване имат диабет, 70% от тях са и с хипертония, а 35% от тях имат затлъстяване.
През 2006 година записаният диабет у нас е бил при 5% от българите. През 2012 година те са към този момент 7%, а през 2016 година диабетиците са 8,8%. Т.е. за десетгодишен интервал имаме нарастване на диабета със 70% ", разяснява експертът.
Проф. Борисова добави, че 34% от хората над 20 година у нас са със затлъстяване, а 37% са с наднормено тегло. Или общо 70% от българите нямат обикновено тегло.
Хипертонията у нас касае 39% от популацията, което има кръвно над 140 на 90. С възрастта нараства хипертонията и доближава над 60% при 60-годишните у нас.
При новооткрит диабет 16% от хората към този момент имат хронично бъбречно заболяване, тъй като той е почнал най-малко 5 година преди този момент. Почти 36% от диабетиците над 60-годишна възраст към този момент имат хронично бъбречно заболяване.
" Бъбрекът и сърцето са взаимно свързани и се разболяват един различен. Болните с хронично бъбречно заболяване умират 6 пъти по-често от сърце, в сравнение с поради хемодиализата. Смъртността от диабет допълнително от половината случаи - 52% е обвързвана със сърдечносъдови болести, при 11% причина е нарушената функционалност на бъбрека. Диабетът поврежда и сърцето, и бъбрека. 40% от диабетиците имат хронично бъбречно заболяване. 2-3 пъти по-често диабетиците имат и сърдечносъдово заболяване, а то в допълнение поврежда бъбреците. Затваря се един циничен кръг, който включва трите органа - панкреас, бъбрек и сърце, и те взаимно се повреждат ", изясни ендокринологът.
Проф. Борисова означи, че би трябвало да се лекува диабетът, само че тъй че антидиабетното лекарство, което смъква кръвната захар, да има удобен резултат и върху бъбрека и сърцето. В последните години са открити 2 огромни групи препарати, които имат тъкмо тези качества. Първата група са инхибиторите на натриево-глюкозния транспортер, а втората група лекарства са глюкагонподобните пептиди, за които има рецептори в бъбрека.
" Грижата за диабета не е спринт, а маратон. Трябва да се работи редовно, тъй като хроничните болести имат своите върхове и спадове, те са за цялостен живот. Пациентите би трябвало да се обучат, че е нужно да се поставя непрекъсната грижа за тях - това е маратон ", заключи експертът.
Снимка: iStock Images
Според международната статистика, един от трима диабетици развива хронично бъбречно заболяване.
" За страдание, някои от тези пациенти доближават до хемодиализа или даже до бъбречна трансплантация ", сподели доктор Роб Диксън.
Проф. Борисова показа, че 35% от болните, които са в краен етап на бъбречно заболяване, преди включване на хемодиализа, са сюрпризирани, че имат този проблем. 10% от хората по света, у нас 13% от българите имат хронично бъбречно заболяване.
" Диабетът отразява своите неблагополучия и върху бъбреците, и върху сърцето. Рискови фактори за развиване на хронично бъбречно заболяване са напредналата възраст, с годините повече или по-малко понижава опцията на бъбрека да отделя отпадните артикули от организма. Други рискови фактори са фамилната предразположеност, затлъстяването, сърдечносъдовите болести и особено хипертонията, и най-после - диабетът. Представете си какъв брой постоянно при диабет имаме хипертония и затлъстяване! Една четвърт от хората с хронично бъбречно заболяване имат диабет, 70% от тях са и с хипертония, а 35% от тях имат затлъстяване.
През 2006 година записаният диабет у нас е бил при 5% от българите. През 2012 година те са към този момент 7%, а през 2016 година диабетиците са 8,8%. Т.е. за десетгодишен интервал имаме нарастване на диабета със 70% ", разяснява експертът.
Проф. Борисова добави, че 34% от хората над 20 година у нас са със затлъстяване, а 37% са с наднормено тегло. Или общо 70% от българите нямат обикновено тегло.
Хипертонията у нас касае 39% от популацията, което има кръвно над 140 на 90. С възрастта нараства хипертонията и доближава над 60% при 60-годишните у нас.
При новооткрит диабет 16% от хората към този момент имат хронично бъбречно заболяване, тъй като той е почнал най-малко 5 година преди този момент. Почти 36% от диабетиците над 60-годишна възраст към този момент имат хронично бъбречно заболяване.
" Бъбрекът и сърцето са взаимно свързани и се разболяват един различен. Болните с хронично бъбречно заболяване умират 6 пъти по-често от сърце, в сравнение с поради хемодиализата. Смъртността от диабет допълнително от половината случаи - 52% е обвързвана със сърдечносъдови болести, при 11% причина е нарушената функционалност на бъбрека. Диабетът поврежда и сърцето, и бъбрека. 40% от диабетиците имат хронично бъбречно заболяване. 2-3 пъти по-често диабетиците имат и сърдечносъдово заболяване, а то в допълнение поврежда бъбреците. Затваря се един циничен кръг, който включва трите органа - панкреас, бъбрек и сърце, и те взаимно се повреждат ", изясни ендокринологът.
Проф. Борисова означи, че би трябвало да се лекува диабетът, само че тъй че антидиабетното лекарство, което смъква кръвната захар, да има удобен резултат и върху бъбрека и сърцето. В последните години са открити 2 огромни групи препарати, които имат тъкмо тези качества. Първата група са инхибиторите на натриево-глюкозния транспортер, а втората група лекарства са глюкагонподобните пептиди, за които има рецептори в бъбрека.
" Грижата за диабета не е спринт, а маратон. Трябва да се работи редовно, тъй като хроничните болести имат своите върхове и спадове, те са за цялостен живот. Пациентите би трябвало да се обучат, че е нужно да се поставя непрекъсната грижа за тях - това е маратон ", заключи експертът.
Снимка: iStock Images Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ