Наш професор с шокиращи думи за палмовото масло
Проф. Божидар Попов, д.м., д.м.н., е ръководител на Българското сдружение по хранене и диететика и началник на Катедрата по хигиена, здравна екология и хранене.
Защо е значим салдото на ненаситените мастни киселини в организма? Нужно ли е да жигосваме като нездравословни някои артикули? И още потребни препоръки на тематика здравословно хранене разяснява проф. Божидар Попов в изявление за уеб страницата Zdrave.to.
- Проф. Попов, ясно е, че ненаситените мастни киселини са по-полезни за здравето от наситените. Всички ненаситени мастни киселини ли са еднообразно потребни?
- Ние ги назоваваме есенциални, т.е., извънредно нужни за ежедневното уравновесено хранене. Те в действителност съставляват мастни киселини с двойни връзки, само че по принцип има основна разлика във физиологичното им деяние в организма.
Съвсем друг е метаболизмът на ненаситените мастни киселини и точно заради това оказват такива здравословни резултати във връзка с съдовете, на мастната обмяна, изобщо на общото здраве. Особено омега-3 (с 3 двойни връзки) киселините фактически са най-полезни, неприятното е, че българинът на процедура не приема задоволително от тях, страда от недостиг. Основните източници на омега-3 мастни киселини са рибите с по-високо мастни наличие и ядките.
На въпроса ви: олеиновата киселина да вземем за пример, която е с 1 двойна връзка, я получаваме главно от зехтина; линоловата – с 2 двойни връзки, я получаваме със слънчогледовото олио, тъй че от тях нямаме дефицити. Обяснявам всичко това, тъй като е забавно да се знае, че е значимо съотношението сред тези с двойни връзки и другите с тройни връзки, в тази ситуация сред линоловата и линоленовата мастна киселина. Това съответствие би трябвало да е 1 към 4-5, а при нас, българите, е в пъти по-голямо - 1 към 15-20, в интерес на линоловата киселина, която се съдържа в слънчогледовите масла.
Затова дефицитът на омега-3 води до превалиране на мастните киселини с две двойни връзки, което не е здравословно. Сърдечносъдовите болести, както и рискът от рак, нарастват при подобен неприятен баланс сред ненаситените мастни киселини.
- Тези дни отново подхванаха тематиката за палмовото масло, което се съдържало в по-големи количества във вафлите да вземем за пример. Съвсем в резюме вашият коментар?
- Въпреки че е растително, палмовото масло е богато на наситени мастни киселини. Неговите биологични качества се приближават до наситените от животинските артикули – свинската мехлем, овчата тлъстина. По принцип в растителните мазнини доминират ненаситените мастни киселини, само че палмовото и кокосовото масло са изключение. Затова злоупотребата с тях, несъмнено, крие опасности, както и злоупотребата с доста тлъсти меса.
Още по-неблагоприятно деяние върху сърдечносъдовата система оказват тези масла, в случай че са хидрогенирани, защото покачват равнището на неприятния холестерол
Може би по тази причина още веднъж дефинират като нездравословно палмовото масло.
Вижте, ние в нашата просвета не използваме термина „ нездравословни храни”. Вредна е храна, в която има доста химични или токсични субстанции, както и микроорганизми, такава храна се бракува. Но няма по какъв начин да назоваваме натуралните храни нездравословни. Да, едни са по-полезни и здравословни от други, това е.
Не е вярно да се слага такава граница, както съм казвал, при нас в нашата просвета всичко е нормирано. Т.е., предлагаме да се употребява по-малко от храните с по-ниски здравословни качества. Ако човек през днешния ден е изял една вафла, нищо неприятно, само че в случай че всеки ден хапва по няколко вафли, това към този момент е по-сериозно.
- Вие сте последовател на разнообразното хранене, само че доста хора се подвеждат по разнообразни диети в интернет...
- Разнообразието в храната, одобрявана в умерени количества, обезпечава организма с най-важните есенциални хранителни субстанции. Противник съм на монодиетите, по този начин съвременни в интернет и по медии, надали не се фаворизира един артикул. Може да е доста добър артикул, само че единствено с него да прекарваш дни наред…
Когато дадеш на организма по малко, само че друга храна, той си сортира това, което му е нужно и се освобождава от непотребните нутриенти. Понякога организмът подсказва какво му е належащо. Ако с някакви сигнали подсказва, че му се яде доста сладко, значи той има потребност от въглехидрати, тъй като те в последна сметка, дават силата в човешкото тяло. Ако човек по принцип не се храни постоянно, постоянно когато огладнява, нормално първо протяга ръка към сладкото – естествено и инстинктивно организмът подсказва, че има потребност от калории, които да одобри с въглехидратите.
- И отново стигаме до мантрата какъв брой нездравословни са захарите...
- Да, напоследък отново се заприказва в всякакви рубрики какъв брой нездравословни са захарите, въглехидратите. Но аз за следващ път ще кажа, че сме ги нормирали. Неслучайно става въпрос за добавената захар. Не приказваме за захарта в плодовете, тя има напълно друг метаболизъм от добавената захар, която слагаме в сладкишите, в чая, в млякото. Те са напълно разнообразни по метаболизъм. Организмът има потребност и от захар.
В последна сметка, глюкозата храни мозъка, сърцето, мускулите
Ендокринната система не може да действа без захар. Така че, в случай че оставим организма с недостиг на захар, той стартира да страда. Нови проучвания демонстрират, че това може да провокира остеопороза. Ако човек редовно се лишава от захар, от въглехидрати, могат да зародят съществени метаболитни болести. Нищо не би трябвало да бъде пренебрегнато или анатемосано като нездравословно.
- Проф. Попов, припомням си от предходен наш диалог, че посочихте фасула като българската суперхрана.
- Да, хора, които най-вече избират растителна храна, би трябвало да знаят, че единственият добър състав на белтък имат варивата – боб, леща, грах, соя. Те дават до известна степен белтък, който по качество приближава пълноценния белтък в животинските артикули. Учуден съм и от още едно подстрекателство, отново от интернет, пък и освен - безглутенови диети.
Глутенът е съставна част на пшеничния самун, в действителност единствено 2-3% от хората не могат да го разграждат, тъй като провокира стомашно-чревен дискомфорт при тези хора.
Защо един здрав човек би трябвало да употребява безглутенови артикули единствено тъй като надали не били по-здравословни? Никаква разлика няма. Не може да се приканват хората да натъртват на безглутенови брашна и впрочем.
Българският народ си има обичаи в храненето, в случай че се върнем и във вековете обратно. У нас си имаме доста суперхрани. Тук не приказваме единствено за фасула и други растителни артикули. Нашият ген е надъхан към тях и ги преработваме доста по-добре, в сравнение с някои вносни артикули, с които организмът занапред би трябвало да привиква по какъв начин да ги метаболизира и усвоява.
- Какви препоръки ще ни дадете – какво би трябвало да ядем през днешния ден и в този момент – освен за добър имунитет, а изобщо?
- В общи линии, имуностимулиращи храни, които дават добра имунна отбрана, преди всичко са пълноценните белтъци, защото те построяват имунните тела. Добрият белтък, същинският, уравновесеният, този с 9 незаменими аминокиселини, за които сме говорили.
Те влизат в състава на антителата, на хормоните, на кръвните кафези, на всички ензими. Всички ензими на клетъчно-тъканно органно равнище са белтъчни тела. Така че, в случай че получаваме задоволително пълностоен белтък, ще имаме добра отбрана с такива антитела, които пазят имунитета на индивида. Но с изключение на тях доста значимо значение за индивида имат и антиоксидантите, които се съдържат главно в плодовете, в зеленчуците.
Така че добра ежедневна композиция е следната: банкет на пълностоен белтък, плюс плодове и зеленчуци, които ни доставят тези скъпи витамини и минерални субстанции с имуностимулиращо деяние, е най-хубавият модел за пълноценно хранене. Тук би трябвало да включим, несъмнено, и пробиотиците в кисело-млечните артикули.
Те също имат отношение към имунитета, особено в храносмилателната система. Защото една огромна част от бактериите влизат чрез храносмилателната система. Така че сложно деяние имат доста от храните.
Колкото по-богато е менюто, толкоз повече шансове има да одобряваме такива имуностимулатори и имунозащитни нутриенти, които ни пазят от всякаква инвазия на вируси и бактерии. Пък, в случай че щете и от химични и токсични субстанции, които ни заобикалят непрестанно всекидневно. В последна сметка, защото стана дума за щета, количествата дефинират вредата, както и кулинарната обработка.
Защо е значим салдото на ненаситените мастни киселини в организма? Нужно ли е да жигосваме като нездравословни някои артикули? И още потребни препоръки на тематика здравословно хранене разяснява проф. Божидар Попов в изявление за уеб страницата Zdrave.to.
- Проф. Попов, ясно е, че ненаситените мастни киселини са по-полезни за здравето от наситените. Всички ненаситени мастни киселини ли са еднообразно потребни?
- Ние ги назоваваме есенциални, т.е., извънредно нужни за ежедневното уравновесено хранене. Те в действителност съставляват мастни киселини с двойни връзки, само че по принцип има основна разлика във физиологичното им деяние в организма.
Съвсем друг е метаболизмът на ненаситените мастни киселини и точно заради това оказват такива здравословни резултати във връзка с съдовете, на мастната обмяна, изобщо на общото здраве. Особено омега-3 (с 3 двойни връзки) киселините фактически са най-полезни, неприятното е, че българинът на процедура не приема задоволително от тях, страда от недостиг. Основните източници на омега-3 мастни киселини са рибите с по-високо мастни наличие и ядките.
На въпроса ви: олеиновата киселина да вземем за пример, която е с 1 двойна връзка, я получаваме главно от зехтина; линоловата – с 2 двойни връзки, я получаваме със слънчогледовото олио, тъй че от тях нямаме дефицити. Обяснявам всичко това, тъй като е забавно да се знае, че е значимо съотношението сред тези с двойни връзки и другите с тройни връзки, в тази ситуация сред линоловата и линоленовата мастна киселина. Това съответствие би трябвало да е 1 към 4-5, а при нас, българите, е в пъти по-голямо - 1 към 15-20, в интерес на линоловата киселина, която се съдържа в слънчогледовите масла.
Затова дефицитът на омега-3 води до превалиране на мастните киселини с две двойни връзки, което не е здравословно. Сърдечносъдовите болести, както и рискът от рак, нарастват при подобен неприятен баланс сред ненаситените мастни киселини.
- Тези дни отново подхванаха тематиката за палмовото масло, което се съдържало в по-големи количества във вафлите да вземем за пример. Съвсем в резюме вашият коментар?
- Въпреки че е растително, палмовото масло е богато на наситени мастни киселини. Неговите биологични качества се приближават до наситените от животинските артикули – свинската мехлем, овчата тлъстина. По принцип в растителните мазнини доминират ненаситените мастни киселини, само че палмовото и кокосовото масло са изключение. Затова злоупотребата с тях, несъмнено, крие опасности, както и злоупотребата с доста тлъсти меса.
Още по-неблагоприятно деяние върху сърдечносъдовата система оказват тези масла, в случай че са хидрогенирани, защото покачват равнището на неприятния холестерол
Може би по тази причина още веднъж дефинират като нездравословно палмовото масло.
Вижте, ние в нашата просвета не използваме термина „ нездравословни храни”. Вредна е храна, в която има доста химични или токсични субстанции, както и микроорганизми, такава храна се бракува. Но няма по какъв начин да назоваваме натуралните храни нездравословни. Да, едни са по-полезни и здравословни от други, това е.
Не е вярно да се слага такава граница, както съм казвал, при нас в нашата просвета всичко е нормирано. Т.е., предлагаме да се употребява по-малко от храните с по-ниски здравословни качества. Ако човек през днешния ден е изял една вафла, нищо неприятно, само че в случай че всеки ден хапва по няколко вафли, това към този момент е по-сериозно.
- Вие сте последовател на разнообразното хранене, само че доста хора се подвеждат по разнообразни диети в интернет...
- Разнообразието в храната, одобрявана в умерени количества, обезпечава организма с най-важните есенциални хранителни субстанции. Противник съм на монодиетите, по този начин съвременни в интернет и по медии, надали не се фаворизира един артикул. Може да е доста добър артикул, само че единствено с него да прекарваш дни наред…
Когато дадеш на организма по малко, само че друга храна, той си сортира това, което му е нужно и се освобождава от непотребните нутриенти. Понякога организмът подсказва какво му е належащо. Ако с някакви сигнали подсказва, че му се яде доста сладко, значи той има потребност от въглехидрати, тъй като те в последна сметка, дават силата в човешкото тяло. Ако човек по принцип не се храни постоянно, постоянно когато огладнява, нормално първо протяга ръка към сладкото – естествено и инстинктивно организмът подсказва, че има потребност от калории, които да одобри с въглехидратите.
- И отново стигаме до мантрата какъв брой нездравословни са захарите...
- Да, напоследък отново се заприказва в всякакви рубрики какъв брой нездравословни са захарите, въглехидратите. Но аз за следващ път ще кажа, че сме ги нормирали. Неслучайно става въпрос за добавената захар. Не приказваме за захарта в плодовете, тя има напълно друг метаболизъм от добавената захар, която слагаме в сладкишите, в чая, в млякото. Те са напълно разнообразни по метаболизъм. Организмът има потребност и от захар.
В последна сметка, глюкозата храни мозъка, сърцето, мускулите
Ендокринната система не може да действа без захар. Така че, в случай че оставим организма с недостиг на захар, той стартира да страда. Нови проучвания демонстрират, че това може да провокира остеопороза. Ако човек редовно се лишава от захар, от въглехидрати, могат да зародят съществени метаболитни болести. Нищо не би трябвало да бъде пренебрегнато или анатемосано като нездравословно.
- Проф. Попов, припомням си от предходен наш диалог, че посочихте фасула като българската суперхрана.
- Да, хора, които най-вече избират растителна храна, би трябвало да знаят, че единственият добър състав на белтък имат варивата – боб, леща, грах, соя. Те дават до известна степен белтък, който по качество приближава пълноценния белтък в животинските артикули. Учуден съм и от още едно подстрекателство, отново от интернет, пък и освен - безглутенови диети.
Глутенът е съставна част на пшеничния самун, в действителност единствено 2-3% от хората не могат да го разграждат, тъй като провокира стомашно-чревен дискомфорт при тези хора.
Защо един здрав човек би трябвало да употребява безглутенови артикули единствено тъй като надали не били по-здравословни? Никаква разлика няма. Не може да се приканват хората да натъртват на безглутенови брашна и впрочем.
Българският народ си има обичаи в храненето, в случай че се върнем и във вековете обратно. У нас си имаме доста суперхрани. Тук не приказваме единствено за фасула и други растителни артикули. Нашият ген е надъхан към тях и ги преработваме доста по-добре, в сравнение с някои вносни артикули, с които организмът занапред би трябвало да привиква по какъв начин да ги метаболизира и усвоява.
- Какви препоръки ще ни дадете – какво би трябвало да ядем през днешния ден и в този момент – освен за добър имунитет, а изобщо?
- В общи линии, имуностимулиращи храни, които дават добра имунна отбрана, преди всичко са пълноценните белтъци, защото те построяват имунните тела. Добрият белтък, същинският, уравновесеният, този с 9 незаменими аминокиселини, за които сме говорили.
Те влизат в състава на антителата, на хормоните, на кръвните кафези, на всички ензими. Всички ензими на клетъчно-тъканно органно равнище са белтъчни тела. Така че, в случай че получаваме задоволително пълностоен белтък, ще имаме добра отбрана с такива антитела, които пазят имунитета на индивида. Но с изключение на тях доста значимо значение за индивида имат и антиоксидантите, които се съдържат главно в плодовете, в зеленчуците.
Така че добра ежедневна композиция е следната: банкет на пълностоен белтък, плюс плодове и зеленчуци, които ни доставят тези скъпи витамини и минерални субстанции с имуностимулиращо деяние, е най-хубавият модел за пълноценно хранене. Тук би трябвало да включим, несъмнено, и пробиотиците в кисело-млечните артикули.
Те също имат отношение към имунитета, особено в храносмилателната система. Защото една огромна част от бактериите влизат чрез храносмилателната система. Така че сложно деяние имат доста от храните.
Колкото по-богато е менюто, толкоз повече шансове има да одобряваме такива имуностимулатори и имунозащитни нутриенти, които ни пазят от всякаква инвазия на вируси и бактерии. Пък, в случай че щете и от химични и токсични субстанции, които ни заобикалят непрестанно всекидневно. В последна сметка, защото стана дума за щета, количествата дефинират вредата, както и кулинарната обработка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ