Проф. Божидар Димитров: Eдна рускиня няма ли 3 кг цици, Не е рускиня
Проф. Божидар Димитров е най-одумваният български историк. Автор е на десетки книги. Една от тях написва в селска механа единствено за три дни. Владее няколко езика. При гостуването си в България принцесата на Япония завързва откровена приказка само с него. После се схваща, че статутът й не разрешава да контактува с простосмъртни. Дава 1 млн. лева за един-единствен документ от междинните епохи, в който да се загатва за „ македонска страна ”. Не крие, че е бил ченге в тайните служби. Дълги години е шеф на Националния исторически музей /НИМ/ в Бояна. Маститият историк наскоро лъсна още веднъж в медийното пространство, по-точно в утринния блок на Нова телевизия. Поводът? - скандалното изявление на Мария Захарова, представител на съветското министерство на външните работи, че българските евреи били избавени от Червената войска. „ Тя няма цици. Плоска е! Една рускиня няма ли три кг цици, не е рускиня”, деликатно означи наблюдателният Димитров и с това парира комплицираната историческа дискусия.
Професорът е златно зрънце освен като ерудит в българската история, само че и като психика. Автор на хиляди бисери и невероятни истории, които с достолепие биха заели място в най-новата ни история. Лакърдиите му нямат край. Нижат се една след друга. Истинско наслаждение е човек да контактува с него. Това благополучие имаше преди време и репортерът на „ ШОУ”. Започнахме с задачата му във Ватикана. „ Официално аз учех в Школата по дипломатика. Тя беше елитна, единствено за 15-16 души. Но търсех извори от нашата история в навечерието на 1300-годишнината на българската страна. Пишеше се многотомна история. Но регистрираха, че нямаме църковни и държавни архиви заради петвековното турско господство. Унгария да вземем за пример има непокътнати 250 000 грамоти на свои царе, дадени на манастири. Ние имахме седем. При това някои са фалшифицирани. Такава е известната Рилска грамота на Иван Шишман, която съдържа доста турцизми”, захвана невероятния си роман професорът.
От Ватикана той донася десетки хиляди страници. Но най-вече се гордее с най-старата история, писана от Петър Богдан. Смятала се е за изгубена. Открива още скъп документ, който съдържа славянското име на Методий – Страхота. Така се взема решение огромният спор какви са двамата братя по генезис – гърци или българи. Това са двата документа с максимален принос към историята ни, открити във Ватикана.
След сериозното научно признание сменяме тематиката с нещо по-пикантно – научил ли е кардиналите да си попийват българска ракийка. „ Имаше един, който към този момент си пиеше – монсеньор Жосе Роискар. Разполагах с информация, че си пада по твърдото гориво и че не трябва да му отхвърлям. Та седнал съм си аз един Божи ден против 65-годишния свети отец. А ерудитът, владеещ няколко езика, ме гледа с… ненавист. След малко призна, че на тия обеди всички били прекомерно съществени. Аз му предложих да разведрим атмосферата с чашка. Той ми предложи една грапа с по-благ взор. Кимнах утвърдително. Очичките на стареца светнаха. Радостен, той извика едно момиче. Тя ни сипа по 35 грама. С пресушен глас заявих: „ Монсеньор, аз пристигам от комунистическа България. Тия страни се ръководят с декрети, а не със закони. Имаме доста мощни секрети служби. Те в този момент несъмнено ме следят.” Духовникът кимна в символ на единодушие. Тогава хвърлих последния си коз: „ Обаче имаме един указ, който ни не разрешава да пием по-малко от 100 грама!” Монсеньорът подскочи два метра нагоре и взе да скандира: „ Да живее комунизмът! Прекрасен строй! Кога мога да се запиша във вашата партия?”
Професорът стартира кариерата си в Родопите като археолог. Става студент есента на 1970 година, а през март идната година прави първото си огромно изследване с експедицията на проф. Венедиков по тракийските и средновековните монументи на Източните Родопи. Изследват Татул и Перперикон. След това издават три дебели тома „ Тракийски мегалити”.
„ Имам забавни мемоари от кърджалийските села Бенковски и Рогозче. Тогава командировъчните бяха по 80 стотинки. Изпивахме ги още на третия ден. Сетне разчитахме на подаянията на селяните. Веднъж в една механа предложиха на госпожица от екипа ни 250 лева за час. Това бяха доста пари. А тя – едра, неестествено дебела, сбъркана по природа. С нас бе и сътрудника Николай Генов. Тогава беше топограф, сетне стана публицист. Един безконечен гладник. Щом чу офертата, залъкът му заседна и попита жално: „ А бе, Божо, за мъжко дупе не дават ли най-малко 50 лв.?”, нищи майтапчийски мемоари.
Няма по какъв начин да не отминем и тематиката за най-невероятните клюки по негов адрес. Все отново от дълго време той е медийна персона, която постоянно попада във фокуса на прожекторите. „ Пътувам примерно от София за провинцията. Докато дойде, жълтата преса към този момент ме е развела със брачната половинка ми. Пишат, че не съм ходил на ортодонт. Ами то си личи… Някакъв вестник изтресе, че като професионален шпионин съм бил осуетил два атентата през 80-те и съм избавил маса народ. Пълни измислици! Атентат на драго сърце бих провел. Писаха още, че съм бил погубен като шпионин в Италия. И че документите ми били дадени на един ром от Държавна сигурност с името Божидар Димитров. А той траял да извършва всякакви задачи. Звучи правдиво, като се има поради цветът на кожата ми…”
По едно време се заприказва, че тогавашният президент от Българска социалистическа партия Георги Първанов изпитвал неистова злоба към кабинета на проф. Божидар Димитров в Бояна. Впрочем този прославен и пищен кабинет го видяхме и в един от епизодите на „ Столичани в повече”. „ Така си е! Влиза един път при мен и още от вратата: „ Айде стига, бе! Та ти имаш три пъти по-голям кабинет от моя!” А аз: „ Ами хайде да си ги сменим! И кабинетите, и постройките!” Допълних, че постройката в Бояна е строена особено за представителни цели, че Първанов ще бъде по-близо до дома, до фамилията си и няма да блокира придвижването по бул. „ България”. Той не се нави. Съвестно ми е за хората, които бият път до Бояна – 14 км са от центъра. Чужденците ги карат с рейсове и те не усещат дистанцията. А нашите се блъскат в градския превоз. За мое огромно учудване обаче идват ужасно доста хора. И то българи.”
А какво счита маститият ни академик за иманярите? Доста от техните тартори към този момент са покойници: „ Иманярите са действителен проблем за културното завещание на България. Над 50 000 са из цяла България. Надеждата ми е, като намерят нещо, да го донесат в музея. Събрах в книга иманярските версии. Тези хора нямат фикция. Всички копали пръст, с цел да си насипят градините, и да намерят находките. Но едно момче от село Подкова /Кърджалийско – б.а./ няма да не помни. Носи ми фотография на огромен римски свещник. Антиката в този момент е в кърджалийския музей. Неговата версия беше най-оригинална: „ Отивам си един път в гората за гъби…”
Св. Марина го избавя от смърт Преди да приключи история, бъдещият академик е бил моряк. Сред съгражданите си от Созопол е прочут като сладкодумец, който постоянно печели басове. Самият той споделя, че преди време бил избавен от Св. Марина. Малко откакто се родил, се разболял тежко. Температурата му блъснала 40 градуса и майка му го отписала. Тогава баба му сънувала светицата, която я предизвестила, че внучето й ще почине, тъй като никой не се грижи за параклиса й. Бабата се стреснала и завчас отърчала до църквицата и измила пода й. Когато отишла вкъщи си, Божидарчо към този момент бил изцяло здрав.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
Професорът е златно зрънце освен като ерудит в българската история, само че и като психика. Автор на хиляди бисери и невероятни истории, които с достолепие биха заели място в най-новата ни история. Лакърдиите му нямат край. Нижат се една след друга. Истинско наслаждение е човек да контактува с него. Това благополучие имаше преди време и репортерът на „ ШОУ”. Започнахме с задачата му във Ватикана. „ Официално аз учех в Школата по дипломатика. Тя беше елитна, единствено за 15-16 души. Но търсех извори от нашата история в навечерието на 1300-годишнината на българската страна. Пишеше се многотомна история. Но регистрираха, че нямаме църковни и държавни архиви заради петвековното турско господство. Унгария да вземем за пример има непокътнати 250 000 грамоти на свои царе, дадени на манастири. Ние имахме седем. При това някои са фалшифицирани. Такава е известната Рилска грамота на Иван Шишман, която съдържа доста турцизми”, захвана невероятния си роман професорът.
От Ватикана той донася десетки хиляди страници. Но най-вече се гордее с най-старата история, писана от Петър Богдан. Смятала се е за изгубена. Открива още скъп документ, който съдържа славянското име на Методий – Страхота. Така се взема решение огромният спор какви са двамата братя по генезис – гърци или българи. Това са двата документа с максимален принос към историята ни, открити във Ватикана.
След сериозното научно признание сменяме тематиката с нещо по-пикантно – научил ли е кардиналите да си попийват българска ракийка. „ Имаше един, който към този момент си пиеше – монсеньор Жосе Роискар. Разполагах с информация, че си пада по твърдото гориво и че не трябва да му отхвърлям. Та седнал съм си аз един Божи ден против 65-годишния свети отец. А ерудитът, владеещ няколко езика, ме гледа с… ненавист. След малко призна, че на тия обеди всички били прекомерно съществени. Аз му предложих да разведрим атмосферата с чашка. Той ми предложи една грапа с по-благ взор. Кимнах утвърдително. Очичките на стареца светнаха. Радостен, той извика едно момиче. Тя ни сипа по 35 грама. С пресушен глас заявих: „ Монсеньор, аз пристигам от комунистическа България. Тия страни се ръководят с декрети, а не със закони. Имаме доста мощни секрети служби. Те в този момент несъмнено ме следят.” Духовникът кимна в символ на единодушие. Тогава хвърлих последния си коз: „ Обаче имаме един указ, който ни не разрешава да пием по-малко от 100 грама!” Монсеньорът подскочи два метра нагоре и взе да скандира: „ Да живее комунизмът! Прекрасен строй! Кога мога да се запиша във вашата партия?”
Професорът стартира кариерата си в Родопите като археолог. Става студент есента на 1970 година, а през март идната година прави първото си огромно изследване с експедицията на проф. Венедиков по тракийските и средновековните монументи на Източните Родопи. Изследват Татул и Перперикон. След това издават три дебели тома „ Тракийски мегалити”.
„ Имам забавни мемоари от кърджалийските села Бенковски и Рогозче. Тогава командировъчните бяха по 80 стотинки. Изпивахме ги още на третия ден. Сетне разчитахме на подаянията на селяните. Веднъж в една механа предложиха на госпожица от екипа ни 250 лева за час. Това бяха доста пари. А тя – едра, неестествено дебела, сбъркана по природа. С нас бе и сътрудника Николай Генов. Тогава беше топограф, сетне стана публицист. Един безконечен гладник. Щом чу офертата, залъкът му заседна и попита жално: „ А бе, Божо, за мъжко дупе не дават ли най-малко 50 лв.?”, нищи майтапчийски мемоари.
Няма по какъв начин да не отминем и тематиката за най-невероятните клюки по негов адрес. Все отново от дълго време той е медийна персона, която постоянно попада във фокуса на прожекторите. „ Пътувам примерно от София за провинцията. Докато дойде, жълтата преса към този момент ме е развела със брачната половинка ми. Пишат, че не съм ходил на ортодонт. Ами то си личи… Някакъв вестник изтресе, че като професионален шпионин съм бил осуетил два атентата през 80-те и съм избавил маса народ. Пълни измислици! Атентат на драго сърце бих провел. Писаха още, че съм бил погубен като шпионин в Италия. И че документите ми били дадени на един ром от Държавна сигурност с името Божидар Димитров. А той траял да извършва всякакви задачи. Звучи правдиво, като се има поради цветът на кожата ми…”
По едно време се заприказва, че тогавашният президент от Българска социалистическа партия Георги Първанов изпитвал неистова злоба към кабинета на проф. Божидар Димитров в Бояна. Впрочем този прославен и пищен кабинет го видяхме и в един от епизодите на „ Столичани в повече”. „ Така си е! Влиза един път при мен и още от вратата: „ Айде стига, бе! Та ти имаш три пъти по-голям кабинет от моя!” А аз: „ Ами хайде да си ги сменим! И кабинетите, и постройките!” Допълних, че постройката в Бояна е строена особено за представителни цели, че Първанов ще бъде по-близо до дома, до фамилията си и няма да блокира придвижването по бул. „ България”. Той не се нави. Съвестно ми е за хората, които бият път до Бояна – 14 км са от центъра. Чужденците ги карат с рейсове и те не усещат дистанцията. А нашите се блъскат в градския превоз. За мое огромно учудване обаче идват ужасно доста хора. И то българи.”
А какво счита маститият ни академик за иманярите? Доста от техните тартори към този момент са покойници: „ Иманярите са действителен проблем за културното завещание на България. Над 50 000 са из цяла България. Надеждата ми е, като намерят нещо, да го донесат в музея. Събрах в книга иманярските версии. Тези хора нямат фикция. Всички копали пръст, с цел да си насипят градините, и да намерят находките. Но едно момче от село Подкова /Кърджалийско – б.а./ няма да не помни. Носи ми фотография на огромен римски свещник. Антиката в този момент е в кърджалийския музей. Неговата версия беше най-оригинална: „ Отивам си един път в гората за гъби…”
Св. Марина го избавя от смърт Преди да приключи история, бъдещият академик е бил моряк. Сред съгражданите си от Созопол е прочут като сладкодумец, който постоянно печели басове. Самият той споделя, че преди време бил избавен от Св. Марина. Малко откакто се родил, се разболял тежко. Температурата му блъснала 40 градуса и майка му го отписала. Тогава баба му сънувала светицата, която я предизвестила, че внучето й ще почине, тъй като никой не се грижи за параклиса й. Бабата се стреснала и завчас отърчала до църквицата и измила пода й. Когато отишла вкъщи си, Божидарчо към този момент бил изцяло здрав. Георги АНДОНОВ, Кърджали
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ