Проф.Тодор Кръстев: Скъсаната връзка с експертите ражда смайващо невежество на високите нива
Проф. арх. Тодор Кръстев - почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места /ИКОМОС/ и почетен президент на ИКОМОС/България, получи наскоро съветската премия " Комеч ". Призът, учреден от научни институти, университети и цивилен сдружения на " градозащитници ", е наименуван на Алексей Комеч (1936-2007) – водещ интернационален откривател на древноруската и византийската архитектура, страж на културното завещание в Русия . Журито уточни заслугите на проф. Кръстев за опазването на Световното наследството в Санкт Петербург, Московския Кремъл, Новодевичия манастир, Ферапонтовия манастир, Соловецкия архипелаг, Ярославл.
При връчването на наградата сте показани като най-опитния, влиятелен и издирван експерт на ИКОМОС за Русия и е емфатичен приносът Ви като пореден герой за достоверност срещу случайните " възстановки " и подправянето на същинското завещание за сметка на ефектни копия. Кои Ваши намеси за запазване на съветски монументи смятате за най-важни?
- В моята експертна активност по Световното завещание съставлявам ИКОМОС, от чието име експертните отчети се изпращат в ЮНЕСКО за подготовка на решенията на Комитета за международно завещание. За последните 18 години съм провел 30 експертни намеси по 1/3 от съветските Световни културни полезности (общо 17). Ще посоча случаи, които ми носят изключително задоволство. Например за мен е огромна чест, че имам принос за включването на Ферапонтовия манастирв Списъка на международното завещание (2000).
Ферапонтовият манастир, Световно завещание, съхранен в цялостна достоверност
В Санкт Петербург, по време на задачата ми през 2009, бе сполучливо преодоляна опасността за построяването на 500-метровия небостъргач " Охта " на Газпром в Историческия център, както и бе отхвърлено решението на локалните управляващи за мощно редуциране на предпазената зона на полезността. Бях ръководител на Международна експертна група (2011-2013), която уточни границите и съставените елементи на полезността, признати след това от Комитета. В Московския Кремъл, на консултативна задача през 2014, отхвърлих желанието за " възстановка " на два манастира, разрушени през 1929-1930, за които липсва " цялостна и детайлна информация " (стриктно условие на Конвенцията 1972). Предложих на тяхното място да бъде основана първата археологическа зона в Кремъл, която да експонира неговата богата историческа стратификация. Сега в Москва видях, че предлагането е сполучливо осъществено. През 2014, в друга консултативна задача поддържах плана на студиото " Дилър, Скофидио и Ренфро " (САЩ) за основаване на парка Зарядье в буферната зона на полезността. Днес паркът е реалност, от него се разкрива цялостната хубост на Кремълската гледка.
Паркът Зарядье, с аспект към Кремъл
През 2013 и 2015 задачите на ИКОМОС откриха, че неповторимият културен пейзаж на Соловецкия архипелаг е заплашен от строителна инвазия. ИКОМОС предложи ограничения за възстановяване на юридическата отбрана, градоустройството и ръководството на полезността. Предложих да бъде отритнат несъответстващият план за Музеен комплекс, който застрашаваше централния Манастирски отбор. След неколкократно връщане на несъответствуващи планове (2013-2016), най-после Русия предложи превъзходна концепция за дискретно пейзажно решение и адаптиране на съществуващи здания за културни функционалности. В цялата тази процедура има нещо, което ме радва. Обикновено, моите отчети са остро сериозни, постоянно те отхвърлят планове на управляващите и оферират нови решения. Въпреки това, в никакъв случай не съм бил възприеман като злоумишлен, моите препоръки – респективно, рекомендациите на ИКОМОС, са били възприемани с почитание.
Кои са Вашите съидейници в Русия?
- Винаги съм бил респектиран от мощния съветски експертен потенциал в региона на културното завещание, показан от мрежа експерти, откриватели, университетски преподаватели, мислители и бранители. Премията " Комеч " е учредена точно в тези среди. Възхитен съм от мощната гражданска сила на " градозащитниците " в Русия: общностите на ВООПИК (Всерусийско общество за отбрана на паметниците на историята и културата), ИКОМОС/Русия, АРХНАДЗОР за наследството на Москва - през 2010 участвах в техен протест в Москва, при минус 30 градусов мраз, срещу план за изменение на Закона за културното завещание, който след това бе отдръпнат. По мотив на небостъргача " Охта " в Санкт Петербург се срещнах с негови уверени съперници като огромния съветски кинорежисьор Александър Сокуров, шефа на Ермитажа Михаил Пиотровский и доста други. Важно е, че този кръг от съидейници непрестанно пораства. Сега в Москва ме поканиха да изнеса лекция в тяхното " Училище за наследството " – доста забавен културно-просветителски план, отворен към най-широка публика. Когато гледах огрян лица на участниците в Церемонията по връчването на наградата, в действителност ги усещах като скъпи съидейници.
При връчването на наградата е маркирано, че задачите Ви са имали значение за образованието на управляващите, виновни за опазването на наследството, както и че сте " отворили очите на служителите " за Световното завещание. Можете ли да се похвалите с сходни триумф и у нас?
- При всяка моя задача упорствам да се срещна с всички участници в системата за запазване: централни и локални управляващи, поданици и ползватели на полезности, религиозни общности, експертни организации и цивилен сдружения. В резултат тези срещи се трансформират в действителност в учебен развой. В тях се стремя да осъществя връзка сред гледната точка на Политика и тази на Експерта. Понякога усещам, че тази връзка се къса. Разбира се, тук работи и правилото, че никой не е " оракул " в личната си страна. Несправедливо е, само че думите на външния специалист имат по-голяма тежест. Руски сътрудници ми споделят: " Вие сте доста значим за нас, помагате ни за това, което ние пазиме ".
Впрочем този принцип важи и за България. Българският експертен капацитет е също доста мощен. Тук се усещам измежду доста съидейници, неотдавна обединени в общността " Форум културно завещание ". Но през днешния ден връзките сред политиците и специалистите в региона на опазването у нас са извънредно нестабилни: за монументи се вземат непрозрачни политически решения, липсва експертен спор, експертни отзиви се пренебрегват. Възможно е съветските управляващи да се вслушват в моите думи, само че не и българските – тук съм локален специалист, затова, не съм " оракул ", нали? Дори наскоро мастит представител на българските културни управляващи, обиден, че не споделям неговата теза за " замъци до зъбер и църкви до керемида " разгласи, че съм " цялостен профан " в региона на културното завещание, за който в Москва и Санкт Петербург въобще не са чували. Но казусът надалеч не е персонален. Скъсаната връзка сред специалисти и политици ражда смайващо незнание на високи политически равнища за същността на опазването. Наскоро чух по малкия екран народен представител, член на Парламентарната комисия за просвета и медии, уверено да приказва за " ремонт " (вместо консервация и реставрация) на паметниците и да предлага те " да се съборят, да се изчистят и да се изградят отначало ". От такова незнание следват несъответстващи решения, калпави закони, неправилни тактики, които в последна сметка поразяват културните полезности.
Казвате, че България не е единствен образец с бутафорни реконструкции на старини. На какво се дължи тази наклонност?
- Възстановяването на Царевец през 80-те бе чисто политически акт: " да се вдъхне религия във възхода и идното великолепие на българската страна ". Другаде е в ход наивният блян към " възобновяване на историческата правдивост " (разрушеният през 30-е години Успенски събор в Ярославл е построен съвсем два пъти по-голям от оригинала) или е демонстрация на популизъм (почти напълно измисленият замък в Царицино край Москва). У нас през днешния ден аргументите са по-скоро стопански: предпочитание за по-бързо асимилиране на европейски фондове с елементарни за създаване замъци от бетон " до зъбер ", вместо професионална реставрация; илюзорни фантазии за " културно-исторически туризъм " измежду бутафорни копия; срутване на монументи и тяхното преизграждане, променени съгласно ползите на притежателите и прочие Каквито и да са аргументите, би трябвало да се разбере, че това е пагубно за културното завещание. Автентичността е негово основно качество. Ако я нарушим, бъдещите генерации ще изгубят доверие в неговата правота – кое е феодален оригинал и кое е дело на " най-големия проектант в България " от 21 век?
Какво да се прави?
- Властите би трябвало да осъзнаят, че опазването е комплициран и внимателен развой, който изисква висока експертност, съобразена с интернационално признати правила. Дилетантството тук значи гибел за паметника. Затова преди всичко би трябвало да бъде укрепен основният експертен орган на страната в тази област – Националният институт за недвижимо културно завещание /НИНКН/, който в този момент е в плачевно положение. Властите би трябвало да обезпечат ролята на специалистите във всички етапи на опазването: изследване, стратегическо обмисляне, планиране, експертен спор, консервационни действия, социализация, ръководство. Това би дало късмет да се преодолее незнанието във връзка с опазването, да се " отворят очите " на политици и служители.
При връчването на наградата сте показани като най-опитния, влиятелен и издирван експерт на ИКОМОС за Русия и е емфатичен приносът Ви като пореден герой за достоверност срещу случайните " възстановки " и подправянето на същинското завещание за сметка на ефектни копия. Кои Ваши намеси за запазване на съветски монументи смятате за най-важни?
- В моята експертна активност по Световното завещание съставлявам ИКОМОС, от чието име експертните отчети се изпращат в ЮНЕСКО за подготовка на решенията на Комитета за международно завещание. За последните 18 години съм провел 30 експертни намеси по 1/3 от съветските Световни културни полезности (общо 17). Ще посоча случаи, които ми носят изключително задоволство. Например за мен е огромна чест, че имам принос за включването на Ферапонтовия манастирв Списъка на международното завещание (2000).
Ферапонтовият манастир, Световно завещание, съхранен в цялостна достоверност
В Санкт Петербург, по време на задачата ми през 2009, бе сполучливо преодоляна опасността за построяването на 500-метровия небостъргач " Охта " на Газпром в Историческия център, както и бе отхвърлено решението на локалните управляващи за мощно редуциране на предпазената зона на полезността. Бях ръководител на Международна експертна група (2011-2013), която уточни границите и съставените елементи на полезността, признати след това от Комитета. В Московския Кремъл, на консултативна задача през 2014, отхвърлих желанието за " възстановка " на два манастира, разрушени през 1929-1930, за които липсва " цялостна и детайлна информация " (стриктно условие на Конвенцията 1972). Предложих на тяхното място да бъде основана първата археологическа зона в Кремъл, която да експонира неговата богата историческа стратификация. Сега в Москва видях, че предлагането е сполучливо осъществено. През 2014, в друга консултативна задача поддържах плана на студиото " Дилър, Скофидио и Ренфро " (САЩ) за основаване на парка Зарядье в буферната зона на полезността. Днес паркът е реалност, от него се разкрива цялостната хубост на Кремълската гледка.
Паркът Зарядье, с аспект към Кремъл
През 2013 и 2015 задачите на ИКОМОС откриха, че неповторимият културен пейзаж на Соловецкия архипелаг е заплашен от строителна инвазия. ИКОМОС предложи ограничения за възстановяване на юридическата отбрана, градоустройството и ръководството на полезността. Предложих да бъде отритнат несъответстващият план за Музеен комплекс, който застрашаваше централния Манастирски отбор. След неколкократно връщане на несъответствуващи планове (2013-2016), най-после Русия предложи превъзходна концепция за дискретно пейзажно решение и адаптиране на съществуващи здания за културни функционалности. В цялата тази процедура има нещо, което ме радва. Обикновено, моите отчети са остро сериозни, постоянно те отхвърлят планове на управляващите и оферират нови решения. Въпреки това, в никакъв случай не съм бил възприеман като злоумишлен, моите препоръки – респективно, рекомендациите на ИКОМОС, са били възприемани с почитание.
Кои са Вашите съидейници в Русия?
- Винаги съм бил респектиран от мощния съветски експертен потенциал в региона на културното завещание, показан от мрежа експерти, откриватели, университетски преподаватели, мислители и бранители. Премията " Комеч " е учредена точно в тези среди. Възхитен съм от мощната гражданска сила на " градозащитниците " в Русия: общностите на ВООПИК (Всерусийско общество за отбрана на паметниците на историята и културата), ИКОМОС/Русия, АРХНАДЗОР за наследството на Москва - през 2010 участвах в техен протест в Москва, при минус 30 градусов мраз, срещу план за изменение на Закона за културното завещание, който след това бе отдръпнат. По мотив на небостъргача " Охта " в Санкт Петербург се срещнах с негови уверени съперници като огромния съветски кинорежисьор Александър Сокуров, шефа на Ермитажа Михаил Пиотровский и доста други. Важно е, че този кръг от съидейници непрестанно пораства. Сега в Москва ме поканиха да изнеса лекция в тяхното " Училище за наследството " – доста забавен културно-просветителски план, отворен към най-широка публика. Когато гледах огрян лица на участниците в Церемонията по връчването на наградата, в действителност ги усещах като скъпи съидейници.
При връчването на наградата е маркирано, че задачите Ви са имали значение за образованието на управляващите, виновни за опазването на наследството, както и че сте " отворили очите на служителите " за Световното завещание. Можете ли да се похвалите с сходни триумф и у нас?
- При всяка моя задача упорствам да се срещна с всички участници в системата за запазване: централни и локални управляващи, поданици и ползватели на полезности, религиозни общности, експертни организации и цивилен сдружения. В резултат тези срещи се трансформират в действителност в учебен развой. В тях се стремя да осъществя връзка сред гледната точка на Политика и тази на Експерта. Понякога усещам, че тази връзка се къса. Разбира се, тук работи и правилото, че никой не е " оракул " в личната си страна. Несправедливо е, само че думите на външния специалист имат по-голяма тежест. Руски сътрудници ми споделят: " Вие сте доста значим за нас, помагате ни за това, което ние пазиме ".
Впрочем този принцип важи и за България. Българският експертен капацитет е също доста мощен. Тук се усещам измежду доста съидейници, неотдавна обединени в общността " Форум културно завещание ". Но през днешния ден връзките сред политиците и специалистите в региона на опазването у нас са извънредно нестабилни: за монументи се вземат непрозрачни политически решения, липсва експертен спор, експертни отзиви се пренебрегват. Възможно е съветските управляващи да се вслушват в моите думи, само че не и българските – тук съм локален специалист, затова, не съм " оракул ", нали? Дори наскоро мастит представител на българските културни управляващи, обиден, че не споделям неговата теза за " замъци до зъбер и църкви до керемида " разгласи, че съм " цялостен профан " в региона на културното завещание, за който в Москва и Санкт Петербург въобще не са чували. Но казусът надалеч не е персонален. Скъсаната връзка сред специалисти и политици ражда смайващо незнание на високи политически равнища за същността на опазването. Наскоро чух по малкия екран народен представител, член на Парламентарната комисия за просвета и медии, уверено да приказва за " ремонт " (вместо консервация и реставрация) на паметниците и да предлага те " да се съборят, да се изчистят и да се изградят отначало ". От такова незнание следват несъответстващи решения, калпави закони, неправилни тактики, които в последна сметка поразяват културните полезности.
Казвате, че България не е единствен образец с бутафорни реконструкции на старини. На какво се дължи тази наклонност?
- Възстановяването на Царевец през 80-те бе чисто политически акт: " да се вдъхне религия във възхода и идното великолепие на българската страна ". Другаде е в ход наивният блян към " възобновяване на историческата правдивост " (разрушеният през 30-е години Успенски събор в Ярославл е построен съвсем два пъти по-голям от оригинала) или е демонстрация на популизъм (почти напълно измисленият замък в Царицино край Москва). У нас през днешния ден аргументите са по-скоро стопански: предпочитание за по-бързо асимилиране на европейски фондове с елементарни за създаване замъци от бетон " до зъбер ", вместо професионална реставрация; илюзорни фантазии за " културно-исторически туризъм " измежду бутафорни копия; срутване на монументи и тяхното преизграждане, променени съгласно ползите на притежателите и прочие Каквито и да са аргументите, би трябвало да се разбере, че това е пагубно за културното завещание. Автентичността е негово основно качество. Ако я нарушим, бъдещите генерации ще изгубят доверие в неговата правота – кое е феодален оригинал и кое е дело на " най-големия проектант в България " от 21 век?
Какво да се прави?
- Властите би трябвало да осъзнаят, че опазването е комплициран и внимателен развой, който изисква висока експертност, съобразена с интернационално признати правила. Дилетантството тук значи гибел за паметника. Затова преди всичко би трябвало да бъде укрепен основният експертен орган на страната в тази област – Националният институт за недвижимо културно завещание /НИНКН/, който в този момент е в плачевно положение. Властите би трябвало да обезпечат ролята на специалистите във всички етапи на опазването: изследване, стратегическо обмисляне, планиране, експертен спор, консервационни действия, социализация, ръководство. Това би дало късмет да се преодолее незнанието във връзка с опазването, да се " отворят очите " на политици и служители.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ