Неистовата борба с комунизма е на път да докара фашизъм
Проф. Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 година в София. Завършва междинното си обучение в 9-та Френска езикова гимназия, а висшето – във Висшия стопански институт. Професор е по политология в Нов български университет.
Проф. Тодоров е един от четиримата създатели на манифеста " За Републиката ".
Женен е, със брачната половинка му имат две деца.
Колко дълъг живот давате на държавно управление на страна - европредседател с вицепремиер, който „ експулсира с камионетка “ евродепутатка, проф. Тодоров? Не се ли намира кабинетът „ Борисов “ в много извънредно състояние?
Още от самото образуване на това държавно управление имаме проблем, тъй като в него влязоха партии, политически субекти, които дълго време са изразявали гневна антиевропейска позиция. И освен – позиции, които опонират на европейските полезности.
Лошото е, че Европа стана по-малко сензитивна към това. Например в Австрия, когато предшественикът на днешния вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе - Йорг Хайдер влезе в държавното управление, Европа реагира остро и Австрия беше съвсем изолирана от Европейски Съюз. След като Себастиан Курц направи коалиция със същата партия, въпреки и сдруг водач, Европа сподели: „ Ами ние ще съдим държавното управление не по заявките, а по дейностите “.
Европа омекна, с което банализира присъединяване на извънредно десни, на извънредно националистически партии в ръководството. Това не е добър знак.
Колко дълго ще оцелее това държавно управление зависи от доста условия. Едното е какъв брой дълго ще остане заварката сред ГЕРБ и Обединените патриоти. Нещата се улесняват ненапълно от това, че ГЕРБ е партия без идеология и ще се нагажда към обстановката. Колкото до Патриотите – те също са разнородни, сред тях има несъгласия. Те се събраха в един миг, само че помним историята на техните спорове - сред Валери Симеонов и Волен Сидеров да вземем за пример. Или в този момент показаното обществено разминаване в позициите на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Всичко това не наподобява доста устойчиво.
От друга страна, нито един от депутатите от тези партии няма интерес от предварителни избори сега. Това ще ги кара да потушават несъгласията.
Колкото до опозицията – вижда ли българското общество опция на ръководството на ГЕРБ? Принципно опция има, само че обществото не я привижда, т.е. не вижда в Българска социалистическа партия, да вземем за пример, новата ръководеща партия. Да не приказваме, че Българска социалистическа партия независимо не може да получи болшинство. А тя към момента не е наясно с кого би могла да направи държавно управление.
Остават Движение за права и свободи. Те направиха поръчка, че могат да поддържат ГЕРБ в коалиция без Патриотите, единствено че ГЕРБ надали биха желали това. Връщане на коалиция БСП-ДПС наподобява още по-малко евентуална. Тогава?
БСП-Патриоти?
О, правилно, че около Истанбулската спогодба се оказаха на една позиция, само че нямам доверие. Ако Българска социалистическа партия тръгне на коалиция с Патриотите, ще бъде тотално изолирана от останалите партии от ПЕС. Те надали биха преглътнали такова нещо.
Тоест давате късмет за цялостен мандат на държавното управление?
Има немалка възможност да изкара мандата си. Нещата ще зависят от това дали Бойко Борисов, ГЕРБ ще решат да провокират предварителни избори, в случай че видят, че доверието към тях спада трагично, както направиха след президентските избори. И добре направиха - това разреши да запазят позициите си, само че към този момент съотношението сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ продължава да е в интерес на ГЕРБ и не се обрисува внезапна смяна.
Каква беше задачата и какви ще са следствията от проектозакона, целящ " непорочност " и " бистрота " на медиите на депутати от Движение за права и свободи, в това число Делян Пеевски?
Timeo Danaos et dona ferentes - " Страхувам се от данайците даже когато носят дарове ", е споделил един от троянските водачи, когато видял троянския кон пред вратите на Троя с посланието, че това е подарък.
Можем ли да имаме доверие на законопроект за медиите на медийния магнат Делян Пеевски, който афишира обществено, че желае някак си да прочисти зависимостите? Не виждам по какъв начин. Не виждам нищо в неговото досегашно държание, което да ни кара да се отнасяме с доверие към такава самодейност. Виждам го като лобистки закон, който се пробва да затвърди позициите на избрани групи медии в пространството и да бъде употребен, вероятно, против техните съперници.
Не е доста обичайно подобен закон да идва от такива среди. Страхувам се, че с това заявление: " Хайде, в този момент покажете всичките си донори ", той (Пеевски – бел. ред.) цели да бъде бухалка по отношение на медиите, които към момента пазят някакви стандарти и държат на своята самостоятелност.
Имаме проблем с медиите. Както с финансирането им, по този начин и с тяхната благосъстоятелност, само че не съм сигурен, че оповестението на собствеността, единствено по себе си, взема решение нещата. Доверието в медиите не е директна функционалност от обявяване на собствеността, а от това какво те вършат.
Дали гласуването на този законопроект в пленарна зала ще покаже партньорство сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, или депутатите от ГЕРБ ще гласоподават " срещу "?
Зависи какво ще каже Бойко Борисов. Нищо чудно да се стигне до взаимоотношение, само че дали това ще се трансформира в действителна политическа дружба – двоумя се. ГЕРБ се въздържат обществено да се съюзяват с Движение за права и свободи, което не пречи по избрани въпроси да вървят със сближени позиции. Колкото до съответният законопроект – какво знаем ние за същинските връзки сред Борисов и Пеевски? Не е ли основателно да считаме, че Делян Пеевски никога не е съперник на Борисов?
Мислите ли, че тяхната дружба в миналото е прекъсвала?
Имаше една театрална режисура, която се опита да ни внуши противоположното - популярната тирада на новоизбрания народен представител Делян Пеевски от по-предишното Народно заседание, в която той се обърна персонално към Цветан Цветанов, с цел да го нападне с остри думи. Това беше спектакъл на парадокса. Нещата, които последваха, още веднъж доведоха ГЕРБ на власт, въпреки след това Цветанов да остана в по-скоро партийна позиция, а не толкоз в институция.
Започнахме диалога с коментар за увеличаващата се толерантност на Европа. Защо Европа мълчи за закона, криминализиращ изказванията за присъединяване на Плоша в Холокоста? Реагираха Израел, естествено, и Съединени американски щати. А ние къде сме?
Живеем в сложни времена и това е симптоматично. Този закон се пробва да инкриминира всякакво говорене, което би загатнало отговорността на Полша и на поляците в Холокоста.
Хубаво е да държим малко мяра за нещата. Холокостът е толкоз чудовищно закононарушение и заради това е провокирало такава поредност от закони, в това число в демократични страни, съгласно които отричането му е закононарушение. Мащабът на чудовищността е непостижим. И когато се опитваме да приравним други всеобщи убийства и репресии с Холокоста, това значи да банализираме, да го омаловажим.
Ето това се случва в този момент. Такъв закон в Полша е извънредно спорен, само че и признак на една вълна, която ни залива. Тя идва от две направления, само че в един миг те се сливат. Едната е ултра консервативна вълна – изконни полезности, връщане към християнска Европа. Полското държавно управление какво ли не направи, с цел да трансформира Полша в една ултра консервативна католическа страна. И реши да одобри закон, който се родее с десни, извънредно националистически придвижвания. Предпочитам да ги назовавам фашистки.
Това е извънредно консервативна вълна, която стартира да конвергира с фашистката. Ето това е, което би трябвало да ни стряска, тъй като това е типичната обстановка на Германия в края на 20-те и началото на 30-те години. Тя разреши да се банализира нацизмът.
Реакцията на Израел и Съединени американски щати беше предстоящата. По-неочаквано беше за мен, че нямаше толкоз остра реакция, макар че имаше не малко реакции в европейските страни, само че не и като единна, остра позиция.
Полша е в особена обстановка по отношение на Европейски Съюз – текат процедури за наказания за нарушение на демокрацията. Може би европейските водачи взеха решение, че е прекалено много да прибавят още една, очаквайки да се реализиран съглашения с полското държавно управление. Затова и европейските институции се въздържат и не реагират толкоз остро. Но това за мен е извънреден проблем.
„ Не може със закон да пренаписваме историята “, сподели министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху.
Да, не може да решавате въпроси от историческо естество със закони.
Този закон може да се трансформира в извънредно наказателен. Мнозинството е подлъгано и мобилизирано – нещо, което виждаме освен в Полша, виждаме го в Унгария, ненапълно в България, да не приказваме за страни като Турция, където злоупотребата с демократичните процедури е гигантска.
Позиция, в която спечелилата партия взема всичко и не оставя никому нищо не е демократична. Няма народна власт, в случай че спечелилата изборите партия разчисти терена единствено за себе си.
А за какво и България мълчи?
Една от аргументите е, че ние имаме проблем с нашето лично минало. Обичаме да се гордеем с всякакви неща, измежду които спасяването на българските евреи, което изключително в тези страшни за Европа 1942 и 1943 година е същинско мъжество. Само че в кацата с мед има катран, и то доста. И за тоз катран би трябвало да приказваме.
Спасили сме от депортация български евреи, към 50 хиляди жители на българското царство, от депортация в нацистките лагери на гибелта, ситуирани на полска територия. Само че не сме предпазили същите тези евреи от репресията на Закона за отбрана на нацията, признат с голямо болшинство от Народното събрание през 1940 година. Ако човек чете причините в интерес на приемането на този закон, си споделя: „ Мале, мале “. Този закон приготвя всичко, с цел да бъдат депортирани евреите от България, единствено дето в един миг и елитите, само че освен – обществото е интензивно, само че елитите се стряскат до каква прекаленост се стига и го попречват.
Друга огромна капка в меда е депортирането на всички, оживелите се броят на пръстите на ръцете, евреи от така наречен новоприсъединени територии – Беломорска Тракия и Македония. По време на Втората международна война – от 41-а година нататък те са под българска администрация, значи там има български управляващи. Някак си въпросът България носи ли отговорност за това се отмахва и ние споделяме: „ Не, не, не – ние сме избавили нашите евреи, а там работата са свършили нацистите “, разбирай „ германците “. Ами не е по този начин. И тази отговорност – наша, българска, би трябвало да си я повтаряме, таман с цел да не се връщаме към такава мрачна история.
Мисля, че това е една от аргументите да нямаме позиция по полския закон. И това е територия, която към момента е табу в нашия обществен спор и в образованието.
Но, с цел да продължа, ултра консервативната вълна в Полша се задържа, тъй като злоупотребяват с антикомунизма си.
Защо да злоупотребяват?
Четох едно скорошно изявление на Адам Михник – оня остарял водач на „ Солидарност “, само че и ослепителен демократичен съперник на „ Право и правдивост “ – днешното ултра консервативно държавно управление в Полша. Той споделя, че това е " антикомунизъм с болшевишко лице ", който има визия за народна власт, в която спечелилият взема всичко.
" Демокрацията, както аз я разбирам – споделя Михник – е режим на консенсус и съглашение, на съгласие. Демокрация, при която спечелилият взема всичко и ликвидира опозицията, е очистване на демокрацията. "
Склонен съм да виждам нещата като Михник. Тук, у нас, да вземем за пример към 1 февруари – Денят за респект към жертвите на комунизма, се завъртя още веднъж огромният диалог към Народния съд и, надали не, излезе, и то от демократични среди в България, предлагането рецензията към критиците на Народния съд да се криминализира.
Погледнете съставите на Народния съд, най-много седмия му състав. Че белким комисарството по европейските въпроси е почтено? Регентите почтени ли са? Министърът на вътрешните работи почтен ли е? Няма ли отговорни? Много почтени са били наказани, само че почтено наказаните опрощение ли са за отговорно наказаните? Не.
Този диалог би трябвало да продължи и той не се взема решение със закони и криминализации, а с почтен диалог в обществото и обучение. И най-важното би трябвало да поемем нашите отговорности, а не да ги замитаме.
Вижте по какъв начин си описваме тази история: американците бомбардират София, има доста починали и храбри хора като Списаревски, които умират в пердах с нападателите. Нямам нищо срещу да считаме Списаревски за смелчага, тъй като безспорно е подобен, само че когато се трансформира в емблема на националната ни горделивост, имаме проблем. Защо англичаните и американците бомбардират София? Много са неприятни? Или ни ненавиждат? Не, оповестили сме им война. Ама войната била алегорична. Какво е това „ алегорична война “. Смешки. После – ние, почтени, не сме били във война със Съюз на съветските социалистически републики, той обаче ще ни нападне. Чакай! Ние сме във война със съдружниците на Съветския съюз. Какво чакаме да ни се случи?
Вместо да благодарим, че цялата ни страна не е била разрушена, поемайки цялата си отговорност, ние споделяме, че сме почтено потърпевши. Ето това ме нервира от ден на ден и повече. Не може да не поемаме личните си отговорности.
Доколко е мощна фашистката вълна в Европа, за която говорите?
Примери из Европа колкото щете: Австрия, Франция. Стана тривиално – " какво толкоз, че някакви извънредно десни ще влязат в коалиция, в държавното управление? ".
В нашите източноевропейски страни таман поради туй, че излизаме от комунизма, споделяме, че от комунизма по-лошо няма. Но какво е по-лошото от комунизма? Това, което е след комунизма, споделя Михник.
Когато кажем, че всички несгоди идват от режима, от който излизаме, омаловажаваме миналата история, изпълнена с толкоз доста несгоди и принуждение. Оттам - и заплахата да банализираме това минало от 30-те и 40-те години и обвързваните с него фашистки придвижвания.
Не е въпросът да спорим отначало имало ли в България фашистки режим или не. Не е имало фашистки или нацистки режими от класическия вид, имало е фашистки организации, имало е профашистки водачи, министри, министър председатели и политика, съюз с Хитлер и по този начин нататък – това би трябвало да се споделя. И когато през днешния ден виждаме хора, пробвайки се да опълчват на комунизма някакъв блян, намират този блян през 30-те и 40-те години в България, 34-44 година Ами че те в действителност банализират един нашенски, роден фашизъм. И доста младежи си споделят: " Какво толкоз? Ще почитаме героите на това време, като ген. Луков да вземем за пример – Луковмарш, и друго сходни прояви. Те са патриоти, няма нищо фашистко в тяхната активност ".
В самото обучение по история това изчезна. И когато през днешния ден слушам апели да учим комунизма, като под това се схваща да учим най-много репресиите по времето на комунизма, те ще останат неразбрани, откъснати от цялото схващане за 20-и век, в случай че не отместим взора си обратно и не забележим в тази поредност от събития на 20-и век за България какво се е случило, с цел да се докараме до това положение.
Говорите за почтен диалог и обучение. Но в положение ли сме да го проведем, да се образоваме? Видяхме по какъв начин доста хора бяха доведени до нервност поради една спогодба, която в действителност е против насилието над дами и деца, а не за " трети пол ".
Истерията към Истанбулската спогодба е показателна. Обществото беше манипулирано, излъгано и подлудено с измислени страхове. Забравихме най-важното – жертвите на принуждение. Излезе като че ли насилието е неприятно и би трябвало да се борим с него, " но вижте какъв брой по-важни неща има - примерно да дойдат травестити и да убеждават децата ви да сменят пола си ".
Казвам си: „ Господи, ние в действителност полудяхме “. Разбира се, обрисуваха се лагерите, само че се видя доколко имаме културна доминация на тази ултра консервативна вълна. Говоренето около Истанбулската спогодба докара до обществени изявления, които елементарно можем да квалифицираме като фашистки. Става рисково, по тази причина би трябвало да стартираме директно да приказваме за фашистка опасност.
И като приказваме за тази опасност, тя не е самостоятелна, а се укрепва от тази ултра консервативна вълна. Има толкоз доста младежи, които приказват за християнски полезности.
Откога християнска полезност е да се ненавиждаме един различен?
Да оставим религията и вярата на страна, тук има готовност „ против “. Заговори се внезапно за християнски полезности, за християнско семейство, а зад това прозира желанието на някои да усилят терена на възбраните в обществото. Забрана за това, за това, за това и от ден на ден забрани да има.
Обратната позиция, която назовавам демократична, е, че би трябвало да има по-малко забрани и повече свободи. Докъде ще стигне границата, е въпрос на публичен контракт.
Тази ултра консервативна позиция желае да постанова забрани и да остави единствено една-единствена независимост – на пазара, конкуренцията взема решение всичко. Но когато пренесем конкуренцията в обществото, влизаме в един социалдарвинизъм. Човешкото общество таман по тази причина е човешко, тъй като е лимитирало конкуренцията сред хората, с цел да е допустимо да живеят дружно, макар че единият е по-слаб от другия.
Ето тук виждам заплаха – не просто има фашистка вълна, само че тя се укрепва от една ултра консервативна вълна, правейки разрешено нещо, което от дълго време се счита за непозволено.
Разбира се, че би трябвало да има забрани, само че въпросът е, че колкото повече забрани има, толкоз по-несвободно е обществото. Въпросът е за границите. Искаме ли да живеем свободно или не? Ще има забрани и, естествено, едно от неразрешените неща е езикът на омразата.
Забранен? Вицепремиер изиска експулсиране с камионетка на евродепутатка, а шефът на публичната телевизия ни сподели междинен пръст в ефир.
Там е работата. Някои хора не си дават сметка, че това слово на омразата доста бързо може да се трансформира в деяние на омразата, а оттова и в политически режим, учреден на омразата. Това е неприемливо и такива хора, в случай че имат отговорност към това, което вършат, би трябвало да се отдръпват. Обаче няма да стане. Лошото е, че средата непрестанно ги предизвиква.
И какво да вършим?
Да се борим. Да приказваме, да ги посочваме с пръст, да не им разрешаваме да минат неусетно, най-малко като начало. С други думи, да си дадем сметка, че това е заплаха и да го обясняваме, и да учим децата си, че това е заплаха, да споделяме на околните и приятелите си, че това е заплаха.
Фашистката вълна слага малко на назад във времето другите разлики сред демократичните фракции. Във всяка народна власт има фракции и разликите сред тях са значими. Плурализмът е значим. Обаче тази опасност е оттатък плурализма – тя желае да го отстрани. Затова тези, които колкото и да са разнообразни, не виждат първостепенната опасност, ще сгрешат доста. Имаме опасност за демократичния ред и тя изисква от демократичните фракции да работят за момента дружно, за да можем да възстановим демократичната рамка. Само в рамката на демокрацията разликите имат смисъл. Само тя разрешава тези разлики да основават плодотворен спор и развиване. Отвъд това няма разграничение, има единодушие.
Само че сякаш виждаме съчката в окото на другия, а не гредата в нашето лично.
Ето това е страхът ми. Стигаме до обстановка, в която поотделно ще бъдем изолирани.
Ето, сетих се за мисълта на Михник – безумен антикомунизъм. Неистовата битка с комунизма през 2018 година е на път да докара фашизъм. Това е парадоксът на обстановката, тъй като няма риск комунизмът да се върне, само че фашизмът - има.
Проф. Тодоров е един от четиримата създатели на манифеста " За Републиката ".
Женен е, със брачната половинка му имат две деца.
Колко дълъг живот давате на държавно управление на страна - европредседател с вицепремиер, който „ експулсира с камионетка “ евродепутатка, проф. Тодоров? Не се ли намира кабинетът „ Борисов “ в много извънредно състояние?
Още от самото образуване на това държавно управление имаме проблем, тъй като в него влязоха партии, политически субекти, които дълго време са изразявали гневна антиевропейска позиция. И освен – позиции, които опонират на европейските полезности.
Лошото е, че Европа стана по-малко сензитивна към това. Например в Австрия, когато предшественикът на днешния вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе - Йорг Хайдер влезе в държавното управление, Европа реагира остро и Австрия беше съвсем изолирана от Европейски Съюз. След като Себастиан Курц направи коалиция със същата партия, въпреки и сдруг водач, Европа сподели: „ Ами ние ще съдим държавното управление не по заявките, а по дейностите “.
Европа омекна, с което банализира присъединяване на извънредно десни, на извънредно националистически партии в ръководството. Това не е добър знак.
Колко дълго ще оцелее това държавно управление зависи от доста условия. Едното е какъв брой дълго ще остане заварката сред ГЕРБ и Обединените патриоти. Нещата се улесняват ненапълно от това, че ГЕРБ е партия без идеология и ще се нагажда към обстановката. Колкото до Патриотите – те също са разнородни, сред тях има несъгласия. Те се събраха в един миг, само че помним историята на техните спорове - сред Валери Симеонов и Волен Сидеров да вземем за пример. Или в този момент показаното обществено разминаване в позициите на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Всичко това не наподобява доста устойчиво.
От друга страна, нито един от депутатите от тези партии няма интерес от предварителни избори сега. Това ще ги кара да потушават несъгласията.
Колкото до опозицията – вижда ли българското общество опция на ръководството на ГЕРБ? Принципно опция има, само че обществото не я привижда, т.е. не вижда в Българска социалистическа партия, да вземем за пример, новата ръководеща партия. Да не приказваме, че Българска социалистическа партия независимо не може да получи болшинство. А тя към момента не е наясно с кого би могла да направи държавно управление.
Остават Движение за права и свободи. Те направиха поръчка, че могат да поддържат ГЕРБ в коалиция без Патриотите, единствено че ГЕРБ надали биха желали това. Връщане на коалиция БСП-ДПС наподобява още по-малко евентуална. Тогава?
БСП-Патриоти?
О, правилно, че около Истанбулската спогодба се оказаха на една позиция, само че нямам доверие. Ако Българска социалистическа партия тръгне на коалиция с Патриотите, ще бъде тотално изолирана от останалите партии от ПЕС. Те надали биха преглътнали такова нещо.
Тоест давате късмет за цялостен мандат на държавното управление?
Има немалка възможност да изкара мандата си. Нещата ще зависят от това дали Бойко Борисов, ГЕРБ ще решат да провокират предварителни избори, в случай че видят, че доверието към тях спада трагично, както направиха след президентските избори. И добре направиха - това разреши да запазят позициите си, само че към този момент съотношението сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ продължава да е в интерес на ГЕРБ и не се обрисува внезапна смяна.
Каква беше задачата и какви ще са следствията от проектозакона, целящ " непорочност " и " бистрота " на медиите на депутати от Движение за права и свободи, в това число Делян Пеевски?
Timeo Danaos et dona ferentes - " Страхувам се от данайците даже когато носят дарове ", е споделил един от троянските водачи, когато видял троянския кон пред вратите на Троя с посланието, че това е подарък.
Можем ли да имаме доверие на законопроект за медиите на медийния магнат Делян Пеевски, който афишира обществено, че желае някак си да прочисти зависимостите? Не виждам по какъв начин. Не виждам нищо в неговото досегашно държание, което да ни кара да се отнасяме с доверие към такава самодейност. Виждам го като лобистки закон, който се пробва да затвърди позициите на избрани групи медии в пространството и да бъде употребен, вероятно, против техните съперници.
Не е доста обичайно подобен закон да идва от такива среди. Страхувам се, че с това заявление: " Хайде, в този момент покажете всичките си донори ", той (Пеевски – бел. ред.) цели да бъде бухалка по отношение на медиите, които към момента пазят някакви стандарти и държат на своята самостоятелност.
Имаме проблем с медиите. Както с финансирането им, по този начин и с тяхната благосъстоятелност, само че не съм сигурен, че оповестението на собствеността, единствено по себе си, взема решение нещата. Доверието в медиите не е директна функционалност от обявяване на собствеността, а от това какво те вършат.
Дали гласуването на този законопроект в пленарна зала ще покаже партньорство сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, или депутатите от ГЕРБ ще гласоподават " срещу "?
Зависи какво ще каже Бойко Борисов. Нищо чудно да се стигне до взаимоотношение, само че дали това ще се трансформира в действителна политическа дружба – двоумя се. ГЕРБ се въздържат обществено да се съюзяват с Движение за права и свободи, което не пречи по избрани въпроси да вървят със сближени позиции. Колкото до съответният законопроект – какво знаем ние за същинските връзки сред Борисов и Пеевски? Не е ли основателно да считаме, че Делян Пеевски никога не е съперник на Борисов?
Мислите ли, че тяхната дружба в миналото е прекъсвала?
Имаше една театрална режисура, която се опита да ни внуши противоположното - популярната тирада на новоизбрания народен представител Делян Пеевски от по-предишното Народно заседание, в която той се обърна персонално към Цветан Цветанов, с цел да го нападне с остри думи. Това беше спектакъл на парадокса. Нещата, които последваха, още веднъж доведоха ГЕРБ на власт, въпреки след това Цветанов да остана в по-скоро партийна позиция, а не толкоз в институция.
Започнахме диалога с коментар за увеличаващата се толерантност на Европа. Защо Европа мълчи за закона, криминализиращ изказванията за присъединяване на Плоша в Холокоста? Реагираха Израел, естествено, и Съединени американски щати. А ние къде сме?
Живеем в сложни времена и това е симптоматично. Този закон се пробва да инкриминира всякакво говорене, което би загатнало отговорността на Полша и на поляците в Холокоста.
Хубаво е да държим малко мяра за нещата. Холокостът е толкоз чудовищно закононарушение и заради това е провокирало такава поредност от закони, в това число в демократични страни, съгласно които отричането му е закононарушение. Мащабът на чудовищността е непостижим. И когато се опитваме да приравним други всеобщи убийства и репресии с Холокоста, това значи да банализираме, да го омаловажим.
Ето това се случва в този момент. Такъв закон в Полша е извънредно спорен, само че и признак на една вълна, която ни залива. Тя идва от две направления, само че в един миг те се сливат. Едната е ултра консервативна вълна – изконни полезности, връщане към християнска Европа. Полското държавно управление какво ли не направи, с цел да трансформира Полша в една ултра консервативна католическа страна. И реши да одобри закон, който се родее с десни, извънредно националистически придвижвания. Предпочитам да ги назовавам фашистки.
Това е извънредно консервативна вълна, която стартира да конвергира с фашистката. Ето това е, което би трябвало да ни стряска, тъй като това е типичната обстановка на Германия в края на 20-те и началото на 30-те години. Тя разреши да се банализира нацизмът.
Реакцията на Израел и Съединени американски щати беше предстоящата. По-неочаквано беше за мен, че нямаше толкоз остра реакция, макар че имаше не малко реакции в европейските страни, само че не и като единна, остра позиция.
Полша е в особена обстановка по отношение на Европейски Съюз – текат процедури за наказания за нарушение на демокрацията. Може би европейските водачи взеха решение, че е прекалено много да прибавят още една, очаквайки да се реализиран съглашения с полското държавно управление. Затова и европейските институции се въздържат и не реагират толкоз остро. Но това за мен е извънреден проблем.
„ Не може със закон да пренаписваме историята “, сподели министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху.
Да, не може да решавате въпроси от историческо естество със закони.
Този закон може да се трансформира в извънредно наказателен. Мнозинството е подлъгано и мобилизирано – нещо, което виждаме освен в Полша, виждаме го в Унгария, ненапълно в България, да не приказваме за страни като Турция, където злоупотребата с демократичните процедури е гигантска.
Позиция, в която спечелилата партия взема всичко и не оставя никому нищо не е демократична. Няма народна власт, в случай че спечелилата изборите партия разчисти терена единствено за себе си.
А за какво и България мълчи?
Една от аргументите е, че ние имаме проблем с нашето лично минало. Обичаме да се гордеем с всякакви неща, измежду които спасяването на българските евреи, което изключително в тези страшни за Европа 1942 и 1943 година е същинско мъжество. Само че в кацата с мед има катран, и то доста. И за тоз катран би трябвало да приказваме.
Спасили сме от депортация български евреи, към 50 хиляди жители на българското царство, от депортация в нацистките лагери на гибелта, ситуирани на полска територия. Само че не сме предпазили същите тези евреи от репресията на Закона за отбрана на нацията, признат с голямо болшинство от Народното събрание през 1940 година. Ако човек чете причините в интерес на приемането на този закон, си споделя: „ Мале, мале “. Този закон приготвя всичко, с цел да бъдат депортирани евреите от България, единствено дето в един миг и елитите, само че освен – обществото е интензивно, само че елитите се стряскат до каква прекаленост се стига и го попречват.
Друга огромна капка в меда е депортирането на всички, оживелите се броят на пръстите на ръцете, евреи от така наречен новоприсъединени територии – Беломорска Тракия и Македония. По време на Втората международна война – от 41-а година нататък те са под българска администрация, значи там има български управляващи. Някак си въпросът България носи ли отговорност за това се отмахва и ние споделяме: „ Не, не, не – ние сме избавили нашите евреи, а там работата са свършили нацистите “, разбирай „ германците “. Ами не е по този начин. И тази отговорност – наша, българска, би трябвало да си я повтаряме, таман с цел да не се връщаме към такава мрачна история.
Мисля, че това е една от аргументите да нямаме позиция по полския закон. И това е територия, която към момента е табу в нашия обществен спор и в образованието.
Но, с цел да продължа, ултра консервативната вълна в Полша се задържа, тъй като злоупотребяват с антикомунизма си.
Защо да злоупотребяват?
Четох едно скорошно изявление на Адам Михник – оня остарял водач на „ Солидарност “, само че и ослепителен демократичен съперник на „ Право и правдивост “ – днешното ултра консервативно държавно управление в Полша. Той споделя, че това е " антикомунизъм с болшевишко лице ", който има визия за народна власт, в която спечелилият взема всичко.
" Демокрацията, както аз я разбирам – споделя Михник – е режим на консенсус и съглашение, на съгласие. Демокрация, при която спечелилият взема всичко и ликвидира опозицията, е очистване на демокрацията. "
Склонен съм да виждам нещата като Михник. Тук, у нас, да вземем за пример към 1 февруари – Денят за респект към жертвите на комунизма, се завъртя още веднъж огромният диалог към Народния съд и, надали не, излезе, и то от демократични среди в България, предлагането рецензията към критиците на Народния съд да се криминализира.
Погледнете съставите на Народния съд, най-много седмия му състав. Че белким комисарството по европейските въпроси е почтено? Регентите почтени ли са? Министърът на вътрешните работи почтен ли е? Няма ли отговорни? Много почтени са били наказани, само че почтено наказаните опрощение ли са за отговорно наказаните? Не.
Този диалог би трябвало да продължи и той не се взема решение със закони и криминализации, а с почтен диалог в обществото и обучение. И най-важното би трябвало да поемем нашите отговорности, а не да ги замитаме.
Вижте по какъв начин си описваме тази история: американците бомбардират София, има доста починали и храбри хора като Списаревски, които умират в пердах с нападателите. Нямам нищо срещу да считаме Списаревски за смелчага, тъй като безспорно е подобен, само че когато се трансформира в емблема на националната ни горделивост, имаме проблем. Защо англичаните и американците бомбардират София? Много са неприятни? Или ни ненавиждат? Не, оповестили сме им война. Ама войната била алегорична. Какво е това „ алегорична война “. Смешки. После – ние, почтени, не сме били във война със Съюз на съветските социалистически републики, той обаче ще ни нападне. Чакай! Ние сме във война със съдружниците на Съветския съюз. Какво чакаме да ни се случи?
Вместо да благодарим, че цялата ни страна не е била разрушена, поемайки цялата си отговорност, ние споделяме, че сме почтено потърпевши. Ето това ме нервира от ден на ден и повече. Не може да не поемаме личните си отговорности.
Доколко е мощна фашистката вълна в Европа, за която говорите?
Примери из Европа колкото щете: Австрия, Франция. Стана тривиално – " какво толкоз, че някакви извънредно десни ще влязат в коалиция, в държавното управление? ".
В нашите източноевропейски страни таман поради туй, че излизаме от комунизма, споделяме, че от комунизма по-лошо няма. Но какво е по-лошото от комунизма? Това, което е след комунизма, споделя Михник.
Когато кажем, че всички несгоди идват от режима, от който излизаме, омаловажаваме миналата история, изпълнена с толкоз доста несгоди и принуждение. Оттам - и заплахата да банализираме това минало от 30-те и 40-те години и обвързваните с него фашистки придвижвания.
Не е въпросът да спорим отначало имало ли в България фашистки режим или не. Не е имало фашистки или нацистки режими от класическия вид, имало е фашистки организации, имало е профашистки водачи, министри, министър председатели и политика, съюз с Хитлер и по този начин нататък – това би трябвало да се споделя. И когато през днешния ден виждаме хора, пробвайки се да опълчват на комунизма някакъв блян, намират този блян през 30-те и 40-те години в България, 34-44 година Ами че те в действителност банализират един нашенски, роден фашизъм. И доста младежи си споделят: " Какво толкоз? Ще почитаме героите на това време, като ген. Луков да вземем за пример – Луковмарш, и друго сходни прояви. Те са патриоти, няма нищо фашистко в тяхната активност ".
В самото обучение по история това изчезна. И когато през днешния ден слушам апели да учим комунизма, като под това се схваща да учим най-много репресиите по времето на комунизма, те ще останат неразбрани, откъснати от цялото схващане за 20-и век, в случай че не отместим взора си обратно и не забележим в тази поредност от събития на 20-и век за България какво се е случило, с цел да се докараме до това положение.
Говорите за почтен диалог и обучение. Но в положение ли сме да го проведем, да се образоваме? Видяхме по какъв начин доста хора бяха доведени до нервност поради една спогодба, която в действителност е против насилието над дами и деца, а не за " трети пол ".
Истерията към Истанбулската спогодба е показателна. Обществото беше манипулирано, излъгано и подлудено с измислени страхове. Забравихме най-важното – жертвите на принуждение. Излезе като че ли насилието е неприятно и би трябвало да се борим с него, " но вижте какъв брой по-важни неща има - примерно да дойдат травестити и да убеждават децата ви да сменят пола си ".
Казвам си: „ Господи, ние в действителност полудяхме “. Разбира се, обрисуваха се лагерите, само че се видя доколко имаме културна доминация на тази ултра консервативна вълна. Говоренето около Истанбулската спогодба докара до обществени изявления, които елементарно можем да квалифицираме като фашистки. Става рисково, по тази причина би трябвало да стартираме директно да приказваме за фашистка опасност.
И като приказваме за тази опасност, тя не е самостоятелна, а се укрепва от тази ултра консервативна вълна. Има толкоз доста младежи, които приказват за християнски полезности.
Откога християнска полезност е да се ненавиждаме един различен?
Да оставим религията и вярата на страна, тук има готовност „ против “. Заговори се внезапно за християнски полезности, за християнско семейство, а зад това прозира желанието на някои да усилят терена на възбраните в обществото. Забрана за това, за това, за това и от ден на ден забрани да има.
Обратната позиция, която назовавам демократична, е, че би трябвало да има по-малко забрани и повече свободи. Докъде ще стигне границата, е въпрос на публичен контракт.
Тази ултра консервативна позиция желае да постанова забрани и да остави единствено една-единствена независимост – на пазара, конкуренцията взема решение всичко. Но когато пренесем конкуренцията в обществото, влизаме в един социалдарвинизъм. Човешкото общество таман по тази причина е човешко, тъй като е лимитирало конкуренцията сред хората, с цел да е допустимо да живеят дружно, макар че единият е по-слаб от другия.
Ето тук виждам заплаха – не просто има фашистка вълна, само че тя се укрепва от една ултра консервативна вълна, правейки разрешено нещо, което от дълго време се счита за непозволено.
Разбира се, че би трябвало да има забрани, само че въпросът е, че колкото повече забрани има, толкоз по-несвободно е обществото. Въпросът е за границите. Искаме ли да живеем свободно или не? Ще има забрани и, естествено, едно от неразрешените неща е езикът на омразата.
Забранен? Вицепремиер изиска експулсиране с камионетка на евродепутатка, а шефът на публичната телевизия ни сподели междинен пръст в ефир.
Там е работата. Някои хора не си дават сметка, че това слово на омразата доста бързо може да се трансформира в деяние на омразата, а оттова и в политически режим, учреден на омразата. Това е неприемливо и такива хора, в случай че имат отговорност към това, което вършат, би трябвало да се отдръпват. Обаче няма да стане. Лошото е, че средата непрестанно ги предизвиква.
И какво да вършим?
Да се борим. Да приказваме, да ги посочваме с пръст, да не им разрешаваме да минат неусетно, най-малко като начало. С други думи, да си дадем сметка, че това е заплаха и да го обясняваме, и да учим децата си, че това е заплаха, да споделяме на околните и приятелите си, че това е заплаха.
Фашистката вълна слага малко на назад във времето другите разлики сред демократичните фракции. Във всяка народна власт има фракции и разликите сред тях са значими. Плурализмът е значим. Обаче тази опасност е оттатък плурализма – тя желае да го отстрани. Затова тези, които колкото и да са разнообразни, не виждат първостепенната опасност, ще сгрешат доста. Имаме опасност за демократичния ред и тя изисква от демократичните фракции да работят за момента дружно, за да можем да възстановим демократичната рамка. Само в рамката на демокрацията разликите имат смисъл. Само тя разрешава тези разлики да основават плодотворен спор и развиване. Отвъд това няма разграничение, има единодушие.
Само че сякаш виждаме съчката в окото на другия, а не гредата в нашето лично.
Ето това е страхът ми. Стигаме до обстановка, в която поотделно ще бъдем изолирани.
Ето, сетих се за мисълта на Михник – безумен антикомунизъм. Неистовата битка с комунизма през 2018 година е на път да докара фашизъм. Това е парадоксът на обстановката, тъй като няма риск комунизмът да се върне, само че фашизмът - има.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ