Със закон пробват да отнемат на президента службите за сигурност
Проектозакони, които ще лишават пълномощието на президента да назначава шефовете на специфичните служби, са внесли парламентарните групи на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “.
Поправките засягат законите за ДАНС, за Министерство на вътрешните работи и за НСО и са идентични – плануват отсега нататък държавното управление по предложение на министър-председателя да назначава ръководителите на организацията за национална сигурност, на Държавна организация „ Технически интервенции “, на Военното разузнаване и на разследващата работа, както и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. А шефа на Националната работа за защита да премине към министъра на защитата.
В момента тези назначения са в ръцете на президента, който ги утвърждава с декрет.
„ Целта на тази смяна подхожда на конституцията, съгласно която Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност “, стимулират се вносителите. Проектите плануват още обществени чувания на всеки от претендентите пред Народното събрание преди назначенията им.
Това не е първият случай, в който парламентарни сили пробват да отстранят президента от решаващата му роля в определянето кой ще управлява службите. Подобни промени са били обсъждани и обсъждани и в предходни парламенти, само че не са били одобрявани.
„ Законодателното предложение е неотложно в подтекста на развиването на войната в Украйна и бежанския напън, при които отбраната на националната сигурност следва да е главен приоритет на държавното управление “, пишат още от Политическа партия и Демократична България. И прибавят, че текстовете им не лимитират пълномощията на президента да получава от службите същата информация, която и в този момент.
Промените в Закона за НСО пък плануват понижаване наложителната защита на някогашни президенти, министър председатели, основен прокурор и други висши длъжностни лица да бъде понижена до 1 година след освобождение на поста, както и ограничение кръга на охраняваните ВИП-ове.
„ Приемането на тези законодателни начинания е част от гаранциите за сформиране на държавно управление на малцинството, ако се стигне до втори мандат “, прецизират вносителите. И напомнят, че преди седмица двете партии оповестиха подготвеност да излъчат сходно държавно управление, само че за задачата първо ще сондират поддръжка за такова в пленарната зала посредством сходни законодателни проби.
Поправките засягат законите за ДАНС, за Министерство на вътрешните работи и за НСО и са идентични – плануват отсега нататък държавното управление по предложение на министър-председателя да назначава ръководителите на организацията за национална сигурност, на Държавна организация „ Технически интервенции “, на Военното разузнаване и на разследващата работа, както и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. А шефа на Националната работа за защита да премине към министъра на защитата.
В момента тези назначения са в ръцете на президента, който ги утвърждава с декрет.
„ Целта на тази смяна подхожда на конституцията, съгласно която Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност “, стимулират се вносителите. Проектите плануват още обществени чувания на всеки от претендентите пред Народното събрание преди назначенията им.
Това не е първият случай, в който парламентарни сили пробват да отстранят президента от решаващата му роля в определянето кой ще управлява службите. Подобни промени са били обсъждани и обсъждани и в предходни парламенти, само че не са били одобрявани.
„ Законодателното предложение е неотложно в подтекста на развиването на войната в Украйна и бежанския напън, при които отбраната на националната сигурност следва да е главен приоритет на държавното управление “, пишат още от Политическа партия и Демократична България. И прибавят, че текстовете им не лимитират пълномощията на президента да получава от службите същата информация, която и в този момент.
Промените в Закона за НСО пък плануват понижаване наложителната защита на някогашни президенти, министър председатели, основен прокурор и други висши длъжностни лица да бъде понижена до 1 година след освобождение на поста, както и ограничение кръга на охраняваните ВИП-ове.
„ Приемането на тези законодателни начинания е част от гаранциите за сформиране на държавно управление на малцинството, ако се стигне до втори мандат “, прецизират вносителите. И напомнят, че преди седмица двете партии оповестиха подготвеност да излъчат сходно държавно управление, само че за задачата първо ще сондират поддръжка за такова в пленарната зала посредством сходни законодателни проби.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ