Независимая газета: Турски поток неизбежно ще стане български
Проектите за газови хъбове в Европа порастват като гъби след дъжд. Това написа в собствен разбор Анастасия Башкатова за водещия съветски вестник „ Независимая газета “, представен от БГНЕС.
България е подготвена да одобри втората права на „ Турски поток “ и брои дните досега, когато ще се трансформира в един от газовите хъбове на Европа . Страната откри нов сектор от директния газопровод, който е насочен да получава газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представителите на Европейската комисия на думи поддържаха София и нейните проекти. Някои от интервюираните от съветското издание специалисти считат, че Москва не е имала различен вид, с изключение на да прокара втората права на „ Турски поток “ по посока на България.
Страната откри в петък новата част от своя газопровод за Турция, който ще ѝ разреши да удължи една от правите на „ Турски поток “ до своята граница, оповестяват локалните осведомителни организации, цитирайки българския министър председател Бойко Борисов.
Новата тръба е с дължина 20 км и ще усили потенциала на Трансбалканския газопровод /по който България получава съветски газ от Украйна/ до 15,7 милиарда куб. м. газ годишно от настоящите 14 милиарда, прецизира организация „ Прайм “. Сега тези мощности се възнамерява да бъдат употребявани в реверсен режим. “Днес ние изградихме водопровод, който ще разреши да се употребяват реверсните потоци, с цел да получаваме газ от Турция, Азербайджан и Русия “, съобщи Борисов, представен от турското издание Hurriyet Daily News.
След неуспеха с „ Южен поток “ България кроеше проекти за основаването на газов хъб край Варна и „ в този момент в Брюксел ясно дават да се разбере, че имат интерес от основаването на подобен хъб и надлежно в построяването на втора права на „ Турски поток “ до територията на България “, написа още и Deutsche Welle. „ Европейската комисия изцяло поддържа устрема на България да сплоти доставките на газ “, съобщи в изявление заместник-председателят на Европейска комисия Марош Шефчович. Това ще спомага за диверсифицирането на доставките.
Любопитното е, че на фона на експортните планове на Русия, от ден на ден страни декларират своите упоритости да станат газови хъбове . Преди всичко става дума за Турция, която към този момент употребява „ Турски поток “ като инструмент за изнудване на Русия. Турските управляващи започнаха игра с няколко страни експортьорки едновременно. По-конкретно, турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи по-рано големия интерес от строителството на Трансанадолския газопровод ТАНАП, който би трябвало да свърже Азербайджан, Грузия, Турция и Южна Европа. Освен това в Турция поставят „ огромни старания, с цел да може туркменският газ да стане също част от този план “. След тях Ердоган загатна и за Русия с „ Турски поток “.
В контраст на към този момент съществуващите и строящи се съветски газопроводи в Европа Франция, Испания и Португалия показаха предпочитание да обезпечат диверсификация на енергийните доставки за сметка на втечнения газ, в това число и от Съединени американски щати. Така че плановете за газови хъбове „ никнат “ в Европа като гъби след дъжд. Връщайки се към вероятността за втора права на „ Турски поток “, ще напомним, че българският поврат в действителност се е обсъждал, само че дефинитивни публични решения за момента не са оповестени.
„ Русия се нуждае от гаранции, с цел да вземе решение за построяването точно през България на втората „ директна “ права от „ Турски поток “ за Европа “, съобщи през май съветският министър на енергетиката Александър Новак. „ Газпром “ разисква разновидности за маршрут на втората права през България и Сърбия или през Гърция и Италия. „ По принцип Русия не се отхвърля от съдействие, подготвени сме да обсъдим всички тези разновидности. За нас е значимо всички огромни бъдещи инфраструктурни планове, които са вероятни, да бъдат обезпечени от позиция на купувачите на природния газ, да дават отговор на условията на европейското законодателство, да имат гаранции от българското държавно управление и от Европейска комисия “, посочи Новак.
След това през юни ръководителят на управителния съвет на „ Газпром “ Алексей Милер сякаш хвърли по-голяма светлина по този мотив. „ В момента в България, Сърбия и Унгария са взети решения за развиването на националните газотранспортни мрежи... Тези решения са взети в сходство с настоящото европейско енергийно законодателство. По тази причина газът от „ Турски поток “ при започване на 2020 година може да премине през газотранспортната система на България, Сърбия и Унгария “, съобщи Милер.
Но основната дума тук е „ може “ .
Що се отнася до въпроса за вероятното строителство на директна тръба за България през Черно море, то Милер на този въпрос отговори, че следователно би трябвало да има „ твърди, 100-процентови гаранции от Европейската комисия и България “. За момента на формалния уебсайт на „ Газпром “ в раздела, отдаден на „ Турски поток “, не е посочено къде точно ще завие втората права. Споменават се единствено някакви „ прилежащи страни “ .
Експерти считат, че Русия не е имала и не би могла да има различен вид с изключение на да се влее във към този момент съществуващата система на България. „ Ако приказваме, че „ Турски поток “ ще влезе в тази газотранспортна система на България, която към този момент съществува, единствено че в реверсен режим, то това е неизбежно. Ако приказваме, че би трябвало да има някакъв спомагателен маршрут, който ще мине по дъното на морето непосредствено за България, то за момента изобщо не става дума за това “, съобщи шефът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов.
“Никой, както разбирам, публично не е признавал, че това ще бъде изначално неминуем вид, че тези газотранспортни мощности, които ще се освободят поради това, че през Украйна ще се транспортира по-малко газ, ще бъдат натоварени в реверсен режим “, добави Правосудов. По неговите думи единственото, което е належащо при този вид, е да се построи „ взаимозависимост “ сред България и Сърбия.
Когато към този момент съществува работеща инфраструктура и са нужни единствено незначителни допълнения към нея е безсмислено да се строи от нулата нова тръба, това е стопански нецелесъобразно, продължава специалистът. Правосудов счита, че и подобен вид също по този начин не носи политически опасности: „ Политическите опасности постоянно съществуват при строителството на нови мощности, а за задействането на към този момент остарели те към този момент не съществуват “.
Но не всички интервюирани специалисти са толкоз оптимистично настроени във връзка на България и нейните проекти да стане хъб. Ако преглеждаме другите разновидности за направления, то България е най-слабото звено, счита членът на президиума на „ Опорите на Русия “ Ирина Капитанова. И това е по политически аргументи. Експертът напомня рисковете от внезапна смяна на българската позиция при обща промяна на настроенията в Евросъюза.
“По-рано съществуваше алтернативата: или да се избере България с неразбираемите вероятности поради спорното отношение към Русия, или Гърция и да се стартира конкурентна битка с Трансанадолския газопровод от Азербайджан. Сега обстановката с България е повече или по-малко ясна “, съобщи шефът на Института за настояща стопанска система Никита Исаев. Изглежда, че в този момент българският поврат е преференциален. Но специалистът прецизира: рисковете за всички европейски планове са общи – „ това са антируските наказания и натискът на Съединени американски щати върху Европа “. „ Американският президент Доналд Тръмп също по този начин се стреми да заеме своето място на европейския газов пазар и прави това доста нападателно. И напрежението ще нарасне, управляващите на Евросъюза могат да пожертват ползите на България поради ползите на Европа “, прецизира още Исаев.
България е подготвена да одобри втората права на „ Турски поток “ и брои дните досега, когато ще се трансформира в един от газовите хъбове на Европа . Страната откри нов сектор от директния газопровод, който е насочен да получава газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представителите на Европейската комисия на думи поддържаха София и нейните проекти. Някои от интервюираните от съветското издание специалисти считат, че Москва не е имала различен вид, с изключение на да прокара втората права на „ Турски поток “ по посока на България.
Страната откри в петък новата част от своя газопровод за Турция, който ще ѝ разреши да удължи една от правите на „ Турски поток “ до своята граница, оповестяват локалните осведомителни организации, цитирайки българския министър председател Бойко Борисов.
Новата тръба е с дължина 20 км и ще усили потенциала на Трансбалканския газопровод /по който България получава съветски газ от Украйна/ до 15,7 милиарда куб. м. газ годишно от настоящите 14 милиарда, прецизира организация „ Прайм “. Сега тези мощности се възнамерява да бъдат употребявани в реверсен режим. “Днес ние изградихме водопровод, който ще разреши да се употребяват реверсните потоци, с цел да получаваме газ от Турция, Азербайджан и Русия “, съобщи Борисов, представен от турското издание Hurriyet Daily News.
След неуспеха с „ Южен поток “ България кроеше проекти за основаването на газов хъб край Варна и „ в този момент в Брюксел ясно дават да се разбере, че имат интерес от основаването на подобен хъб и надлежно в построяването на втора права на „ Турски поток “ до територията на България “, написа още и Deutsche Welle. „ Европейската комисия изцяло поддържа устрема на България да сплоти доставките на газ “, съобщи в изявление заместник-председателят на Европейска комисия Марош Шефчович. Това ще спомага за диверсифицирането на доставките.
Любопитното е, че на фона на експортните планове на Русия, от ден на ден страни декларират своите упоритости да станат газови хъбове . Преди всичко става дума за Турция, която към този момент употребява „ Турски поток “ като инструмент за изнудване на Русия. Турските управляващи започнаха игра с няколко страни експортьорки едновременно. По-конкретно, турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи по-рано големия интерес от строителството на Трансанадолския газопровод ТАНАП, който би трябвало да свърже Азербайджан, Грузия, Турция и Южна Европа. Освен това в Турция поставят „ огромни старания, с цел да може туркменският газ да стане също част от този план “. След тях Ердоган загатна и за Русия с „ Турски поток “.
В контраст на към този момент съществуващите и строящи се съветски газопроводи в Европа Франция, Испания и Португалия показаха предпочитание да обезпечат диверсификация на енергийните доставки за сметка на втечнения газ, в това число и от Съединени американски щати. Така че плановете за газови хъбове „ никнат “ в Европа като гъби след дъжд. Връщайки се към вероятността за втора права на „ Турски поток “, ще напомним, че българският поврат в действителност се е обсъждал, само че дефинитивни публични решения за момента не са оповестени.
„ Русия се нуждае от гаранции, с цел да вземе решение за построяването точно през България на втората „ директна “ права от „ Турски поток “ за Европа “, съобщи през май съветският министър на енергетиката Александър Новак. „ Газпром “ разисква разновидности за маршрут на втората права през България и Сърбия или през Гърция и Италия. „ По принцип Русия не се отхвърля от съдействие, подготвени сме да обсъдим всички тези разновидности. За нас е значимо всички огромни бъдещи инфраструктурни планове, които са вероятни, да бъдат обезпечени от позиция на купувачите на природния газ, да дават отговор на условията на европейското законодателство, да имат гаранции от българското държавно управление и от Европейска комисия “, посочи Новак.
След това през юни ръководителят на управителния съвет на „ Газпром “ Алексей Милер сякаш хвърли по-голяма светлина по този мотив. „ В момента в България, Сърбия и Унгария са взети решения за развиването на националните газотранспортни мрежи... Тези решения са взети в сходство с настоящото европейско енергийно законодателство. По тази причина газът от „ Турски поток “ при започване на 2020 година може да премине през газотранспортната система на България, Сърбия и Унгария “, съобщи Милер.
Но основната дума тук е „ може “ .
Що се отнася до въпроса за вероятното строителство на директна тръба за България през Черно море, то Милер на този въпрос отговори, че следователно би трябвало да има „ твърди, 100-процентови гаранции от Европейската комисия и България “. За момента на формалния уебсайт на „ Газпром “ в раздела, отдаден на „ Турски поток “, не е посочено къде точно ще завие втората права. Споменават се единствено някакви „ прилежащи страни “ .
Експерти считат, че Русия не е имала и не би могла да има различен вид с изключение на да се влее във към този момент съществуващата система на България. „ Ако приказваме, че „ Турски поток “ ще влезе в тази газотранспортна система на България, която към този момент съществува, единствено че в реверсен режим, то това е неизбежно. Ако приказваме, че би трябвало да има някакъв спомагателен маршрут, който ще мине по дъното на морето непосредствено за България, то за момента изобщо не става дума за това “, съобщи шефът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов.
“Никой, както разбирам, публично не е признавал, че това ще бъде изначално неминуем вид, че тези газотранспортни мощности, които ще се освободят поради това, че през Украйна ще се транспортира по-малко газ, ще бъдат натоварени в реверсен режим “, добави Правосудов. По неговите думи единственото, което е належащо при този вид, е да се построи „ взаимозависимост “ сред България и Сърбия.
Когато към този момент съществува работеща инфраструктура и са нужни единствено незначителни допълнения към нея е безсмислено да се строи от нулата нова тръба, това е стопански нецелесъобразно, продължава специалистът. Правосудов счита, че и подобен вид също по този начин не носи политически опасности: „ Политическите опасности постоянно съществуват при строителството на нови мощности, а за задействането на към този момент остарели те към този момент не съществуват “.
Но не всички интервюирани специалисти са толкоз оптимистично настроени във връзка на България и нейните проекти да стане хъб. Ако преглеждаме другите разновидности за направления, то България е най-слабото звено, счита членът на президиума на „ Опорите на Русия “ Ирина Капитанова. И това е по политически аргументи. Експертът напомня рисковете от внезапна смяна на българската позиция при обща промяна на настроенията в Евросъюза.
“По-рано съществуваше алтернативата: или да се избере България с неразбираемите вероятности поради спорното отношение към Русия, или Гърция и да се стартира конкурентна битка с Трансанадолския газопровод от Азербайджан. Сега обстановката с България е повече или по-малко ясна “, съобщи шефът на Института за настояща стопанска система Никита Исаев. Изглежда, че в този момент българският поврат е преференциален. Но специалистът прецизира: рисковете за всички европейски планове са общи – „ това са антируските наказания и натискът на Съединени американски щати върху Европа “. „ Американският президент Доналд Тръмп също по този начин се стреми да заеме своето място на европейския газов пазар и прави това доста нападателно. И напрежението ще нарасне, управляващите на Евросъюза могат да пожертват ползите на България поради ползите на Европа “, прецизира още Исаев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ