Проектът за общия европейски регламент за защита на личните данни

Проектът за общия европейски правилник за отбрана на персоналните данни бе признат преди повече от 2 година, само че бизнесът, институциите и медиите се оказаха неподготвени поради закъснелия старт на дебата, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Експертът от Програма Достъп до информация Александър Кашъмов предлага нашето законодателно решение да даде оптималната независимост на словото, а жълтите медии и фейк-новините да бъдат глобени по общия ред, тъй като всеки може да си потърси правата, да желае обезщетение. Той е безапелационен, че Законът за отбрана на персоналните данни няма място там, където се признава свободата на словото и където става дума за журналистически изявления, и изключително за проверяваща публицистика. Необходимо е да подсигуряваме, доколкото ни е по силите, точно съблюдаване на този тъничък баланс, в който са предпазени и двете страни – свободата на словото, и отбраната на персоналните данни, съобщи Александър Кашъмов в изявление за БГНЕС.

Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст на изявлението:

БГНЕС: Струва ми се, че първичният стрес към прословутия GDPR отшумя, може би поради способността на страната ни да създава по 2-3 абсурда дневно. Имаше ли съображение за цялата тази нервност, за какво всички се оказаха неподготвени?

Александър Кашъмов: Проектът за новия общ правилник за отбрана на персоналните данни беше признат преди повече от 2 години, заради което имаше задоволително време за подготовка за разяснителна акция. Трябваше да бъдат осведомени така наречен админи, компаниите, институциите, организациите. Това не беше направено в нужната степен, което способства и за нервността. Относително късно бе импортиран законопроектът за промени и допълнения на Закона за отбрана на персоналните данни. А то е удостоверение и за едно малко забавяне на нашите институции, които трябваше да се погрижат за това. Но пък отбраната на персоналните данни не идва с този юридически документ, в противен случай, огромна част от тези отговорности съществуваха и до момента. Регламентът планува редица нови или актуализирани, или по-категорични отговорности за админите на данни основно за това да съберат съответна документи, да се приготвят и при инспекция да могат да покажат, че фактически пазят персоналните данни, че имат документи, доказващи грижата, която те поставят авансово при събирането и съхраняването на данни. Задължението за бистрота, за това те да осведомят хората за какви данни и цели се събират и употребяват – това като че ли е по-категорично и ясно разказано, само че то и до момента действаше. Факт е обаче, че в действителност има едно утешение след първичния стрес. Важно е да се реализира баланс и в бизнеса, и в медиите, би трябвало да се разчита на Комисията за отбрана на персоналните данни, която е надзорният орган, че няма да се стигне до налагане на свръхсанкции във връзка с дребния бизнес. Комисията има и превантивни функционалности да коментира по какъв начин се ползва регламентът, само че въпреки това, тя ще има и репресивни функционалности след влизането в действие на поправките в Закона. Известно е, че заложените наказания за нарушавания доближават доста съществени суми в милиони. Ние от Програмата за достъп до информация поставихме казуса за размерите на глобите по време на социална полемика за мнение по законопроекта за поправките, тъй като сега те са допустимо най-високите в нашето законодателство. А те слагат в непостижима позиция и целия малък бизнес.

БГНЕС: Нали по принцип и до момента всички персонални данни подлежаха на отбрана. Но пък какво се получава в живия живот – на всички места се желаят ЕГН, номер на персонална карта и така нататък, в банки, в пощи, разнообразни оператори и снабдители на услуги, и хората ги изричат на глас в наличието и на други. Нормално ли е това?

А.К.: Боравенето с персонални данни не е закононарушение, не е и престъпление. Напротив, самата концепция на отбраната на персоналните данни е те да бъдат предпазени при тяхното култивиране, приема се за нужда да се работи с тях, тъй като това е част от всекидневието. И в това време това е предварителна защита против злоупотреби. Събирането, използването и предаването на персоналните данни е правно регламентирана активност, подчинена на съответните условия, ориентирани към всички. Когато приказваме за копирането на персоналната карта, да вземем за пример, би трябвало да е ясно, че няма безапелационна възбрана за това. Има логичност в банката да се прави това прекопирване, по този начин се подсигурява персоналната и икономическата сигурност на потребителя или договорката.

БГНЕС: Да поговорим за пречките пред работата на журналиста. Преди дни в една задгранична компания, с цел да интервюирам и фотографирам събеседниците, те трябваше да подпишат заявления за единодушие за това, предоставени от служителка. Има ли в новия правилник подмолни камъни за практиката на медиите, по какъв начин той ще повлияе на работата им?

А.К.: Ако една компания сама провежда присъединяване на свои чиновници в подготовката на медиен артикул, т.е. тя е медиатор за това, има известна логичност тя да желае единодушието на хората си, защото тя самата не прави журналистическа активност. Неотдавна разговарях с кореспондент от телевизия и той ми описа прецеденти – на самите кореспонденти се сходни заявления за единодушие на интервюирани хора. Така репортерът се снабдява с доста повече персонални данни на въпросните хора, които не са му нужни за продукта и той не желае да ги събира. Хораций превъзходно го е споделил – до момента в който простаците бягат от единия недостатък, към този момент тичат към другия. Искам да подчертая, че когато става дума за журналистическите цели, ние приказваме за една дерогация, която регламентът изисква, т.е. за изключение от клаузите в регламента. Според мен това беше и повода в законопроекта да се направи опит за изложение на тази обстановка, само че той не беше задоволително успешен. Защото текстът би могло да бъде тълкуван като форма на цензура, надали не журналистът би трябвало да потвърди осъществяването на 10 условия. Идеята на регламента е поначало всичко да бъде документирано, това значи, че работата на журналиста би се свела до една бумащина и администрация. А спецификата на публицистиката и на медиите е, че те преценят какво е в публичния интерес въз основата на своите професионални и етични стандарти. Тук ние би трябвало да сме доста деликатни, и досега съществуваше подобен баланс по силата на чл.4, ал.2 от нашия закон, огромни проблеми не са възниквали, въпреки да има какво да се желае по отношение на досегашната регулация. Аз считам, че публицистиката би трябвало получи своето почитание и своето изключение при използването на самия правилник.

БГНЕС: Трябва ли да желаеме експлицитното единодушие на участници, да вземем за пример, в обществена демонстрация, да бъдат снимани и записвани?

А.К.: Безспорно е, че такова обвързване за публицистиката няма. Когато хората са на обществено място, те умерено могат да бъдат интервюирани и да дадат единодушието си. Очевидно е, че щом приказват пред микрофона, те са съгласни с това състояние и никога не трябва да се изпада в ненужни формализми. Разбира се, би трябвало да се вършат разграничения с избрани обстановки – публицист или някой, който се показва за подобен, а при нас няма фиктивен аршин или условие за специалността публицист, не може просто по този начин някой да снима някого на улицата.

БГНЕС: Или на плажа, или като се целува и това да лъсне на страниците на жълтите медии…

А.К.: Точно по този начин. Трябва да се съблюдава салдото сред правото на обществото да бъде осведомено и отбраната на персоналното пространство. Аз съм на мнение, че това не би трябвало да се търси на плоскостта на отбраната на персоналните данни, а на общия конфликт сред правото на информация и отбраната на персоналната цялост, което е планувано в законодателството. А в една демократична система и жълтите медии имат право на битие, само че когато прекрачат избрани граници, те си получават съответната глоба. И тези наказания не следва да бъдат несъразмерни, тъй като медиите играят ролята на публичен пазач в демократичното общество, те го зареждат с информация и хрумвания, и самото разбиране за демократично общество е немислимо за тях. Поради това те не трябва да бъдат подлагани на така наречен вцепеняващ резултат – всяко даже теоретично познание за съществуването на една голяма глоба, която може като гилотина да падне върху тях, когато те изнасят неуместна, изключително за ръководещите, информация.

БГНЕС: Да разбираме, че новият правилник е в положение да повлияе върху жълтите медии и онази лавина от подправените вести?

А.К.: Да, би могло, само че моята рекомендация е нашето законодателно решение да даде оптималната независимост на словото, а жълтите медии и фейк-новините да бъдат глобени по общия ред. Всеки може да си потърси правата, да желае обезщетение.

БГНЕС: По цивилен път, без съответните органи да се самосезират, нали?

А.К.: Да, без да се минава през Комисията, а съдът е държавният орган, който взема решение проблема. Има случаи, когато под формата на привидна журналистическа активност, се прави едно чисто култивиране на персонални данни. В Европейския съд по правата на индивида бе гледан случай на издание на данъчни данни на избрани хора и за достъпа до тях въпросната медия във Финландия събираше такси. Това не е типичната журналистическа активност.

БГНЕС: Заложените в регламента свръхвисоки санкции могат ли да попречат на проверяващите публицисти? Много постоянно се разгласяват фирмени документи и други доказателства в поддръжка на изложените обстоятелства в материала?

А.К.: Да, могат. Защото тъкмо в това е казусът – в случай че се одобри, че са прекрачили някакви граници, постоянно тези граници може да са крачка напред или обратно. Но никога глобите не следва да бъдат със вцепеняващ резултат. Преди години имаше случаи на наложени от Комисията за отбрана на персоналните данни наказания и то преди новия GDPR. Сумите бяха от порядъка на 10-15 000 лв. и то, да вземем за пример, за оповестен нотариален акт като доказателство за спекулация. Тогава засегнатият подава тъжба в Комисията и тя постанова глоба от над 10 000 лв., което за един районен вестник е смазващо. Тези неприятни прецеденти от предишното би трябвало да бъдат преодолени, това не би трябвало да се случва. Искам да изразя и удовлетворение от практиката, която виждам в последно време от страна на Комисията – през последните седмици, когато стартира този спор, тя наложи санкция, само че слезе доста до минималния размер. Това демонстрира, че членовете й се стремят да подсигуряват свободата на словото. Все отново на мен ми се коства, че законодателят и законът за отбрана на персоналните данни нямат място там, където се признава свободата на словото и където става дума за журналистически изявления, и изключително за проверяваща публицистика. Много постоянно проверяващият публицист носи риск даже за живота си, когато той желае да извади на бял свят информация, със спазването на всички етични и професионални стандарти, несъмнено, или не е съумял да ревизира до дъно, или пък употребява предпазени източници, само че правилно отбелязва това. Не може засегнатият да каже, че тук тъй като няма задоволително източници, са му нарушени персоналните данни и да желае налагане на санкция на медията или на журналиста. Това безусловно би довело до цензура и до липса на демократични стандарти.

БГНЕС: Т.е. ние, публицистите, можем да бъдем спокойни, че GDPR няма да бъде принуда по отношение на нас?

А.К.: Аз се надявам това да бъде по този начин. Ние от Програмата за достъп до информация ще се борим за това, изразили сме ясно мнението си, Съюзът на издателите се причисли към него. Ще продължим да следим и да участваме в процеса на изработването на законовите правила. Така, че да подсигуряваме, доколкото ни е по силите, точно съблюдаване на този тъничък баланс, в който са предпазени и двете страни – свободата на словото, и отбраната на персоналните данни. /БГНЕС

--------

Александър Кашъмов е специалист в региона на достъпа до информация и прозрачността на ръководството, отбрана на класифицираната информация, отбрана на персоналните данни, свободата на изложение, правата на индивида, отбрана от дискриминация, противопоставяне на корупцията, предотвратяването на спор на ползи, административна промяна, правораздаване и публичен ред. През последните 20 години работи като специалист към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Американската организация за интернационално развиване, Правна самодейност „ Отворено общество ”, фондация „ Конрад Аденауер ”, фондация „ Фридрих Ерберт ”, AccessInfo Europe, GTZ & Planet, фондация Nicolaas Witsen и други Консултирал е българското държавно управление, Комисията по досиетата, Държавна организация „ Архиви ”, държавното управление на Черна гора, Народното събрание и други През октомври 2012 по покана на Global Integrity взе участие като интернационален специалист в консултиране на представители на над 10 европейски държавни управления на интернационалната среща извършена в Хърватска, Дубровник, в границите на OGP Networking Mechanism session on Access, Second OGP European Outreach and Support Meeting. Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на международния рейтинг на законите за достъп до информация.