Проектът за АЕЦ Белене изглежда все повече като котката на

Проектът за АЕЦ " Белене " наподобява от ден на ден като котката на Шрьодингер – хем е в публичен интерес, хем не е, хем се строи, хем не се строи, хем има лиценз и е получил утвърждение от Европейска комисия, хем не е. Последното не е изненада за никого, с изключение на може би за ръководещите, защото още в края на 2018 година Европейска комисия показва същото виждане, а за последните две години нищо не се е трансформирало.

Накратко, това значи, че планът е в своя зародиш, без значение от строителните действия на площадката и закупеното съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане (т.нар. реактори, за които " Росатом " осъди НЕК в средата на 2016 г.). Управляващите сочат като съществени прерогативи на АЕЦ " Белене " точно това – признатата Оценка за влияние върху околната среда (ОВОС), позитивната оценка на Европейска комисия по известието от 2007 година и съвсем издадените лицензи за създаване и употреба, и на тази база се пробваха отначало да " продадат " построяването му.

Вече би трябвало да е пределно ясно, че това клони повече към неприятно написана научна фантастика, в сравнение с към дейности по ясна енергийна тактика, политика или каквото и да е друго, което Министерството на енергетиката би трябвало да прави, вместо да се пробва да убеди света, че черното е бяло.

Със загубата на последния си смахнат мотив става извънредно мъчно да се изясни преимуществото на плана " Белене " пред този на " АЕЦ Козлодуй – Нови мощности ", защото първият стартира всички процедури изначало, а вторият е в напреднала фаза – има Оценка на въздействието върху околната среда, решение от Агенцията за нуклеарно контролиране за одобрение на площадка, съпътстващата инфраструктура е там и така нататък

Към това се прибавят и спорните държавни проекти за производителите в Маришкия басейн, които хем имат въглища и могат да работят още 60 година, хем затварянето на тези централи се сочи като една от главните аргументи за нуждата от нова нуклеарна мощ. След като тази мощ очевидно няма да види бял свят скоро (разбирай в идващите над 10 години), може би следва да се намерения и да се подхващат стъпки за трансформирането на активността на тези компании, вместо автоматизирано да бъдат отписани. Все отново става въпрос за бъдещето на няколко общини и хиляди заети, а и потреблението на електрическа енергия няма да изчезне, единствено тъй като някоя Топлоелектрическа централа затвори. Един от инструментите за поддръжка на тази промяна е Фондът за обективен преход, като съгласно последното предложение на Европейска комисия размерът на средствата за България се усилва до близо 2.7 милиарда евро.