Проектът Петков/Василев си остава неясно политически идентифициран. Проблемът е именно

Проектът Петков/Василев си остава неразбираемо политически разпознат. Проблемът е точно в неналичието на политическа идеология, счита политологът Политологът Цветанка Андреева разяснява в изявление за Tribune.bg новата политическа групировка на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “. Как новите играчи на политическата сцена ще разместят пластовете на идните избори и кое докара до отрицателните процеси в стопанската система и високата инфлация, на които сме очевидци? - Г-жо Андреева, предстоят ни следващи трети избори тази година, а на политическата сцена публично изгрява и нов състезател, по какъв начин бихте коментирали плана Петков/Василев, поръчките, които насочи предходната седмица някогашният към този момент длъжностен министър на стопанската система? - Новият политически план беше предстоящ дълго време, не беше огромна изненадата от анонса му. Сякаш всички чакахме да чуем мощни програмни речи, доста ярки послания, до момента в който представянето се сведе извънредно и единствено до коментиране на стопански механизми, стопански похвати в политиката за сметка на концепцията за развиване на България в ценностен проект, в случай че щете даже чисто в либерален. Казвам, неслучайно, план, тъй като това е по-скоро инженеринг, в сравнение с действителна политическа партия, която е основана въз основата на някакви съществуващи в обществото обществени потребности, чиито ползи да бъдат показани във властта и по този метод да се образува партия. По-скоро виждаме един управнически, административен хайлайф, който даде поръчка, че желае да се включи в политиката и то от допустимо най-високата позиция, от държавното ръководство. Обикновено логиката в демокрацията е тъкмо противоположната. Тръгва се от обществото, което се самоорганизира в политически индивид, който се явява на избори и цели, несъмнено, да взе участие в държавната власт. Тук се получава противоположното. Затова политическите теоретици назоваваме сходни положения – инженерингови планове в политиката, а не политически партии. - По думите на Кирил Петков, тяхната групировка няма да бъде президентска партия и въпреки всичко те разчитат на прикрит коз за център-лявото - утвърждението, въпреки и без експлицитна поддръжка, на Румен Радев. От своя страна президентът не може да каже поддържа ли ги, с цел да не изгуби гласове от Българска социалистическа партия, а Българска социалистическа партия не могат да го посочат с пръст, с цел да не изгубят симпатизанти, които харесват Радев, какво смятате за тази обстановка? - Ходът на Радев по-скоро наподобява като избавителен и последна опция да сътвори своя политически план. Определено колкото и да желаят да избягат от това, че президентът стои зад този политически инженеринг с лицата на Кирил Петков и Асен Василев, това не е допустимо, защото към този момент стана ясно, че самата президентска администрация е ангажирана и е работила по този план, в това число е осигурявала политическата организационна логистика, тъй че е ясно, че това е една президентска партия. Тя ще влезе в идващия парламент, само че няма да влезе с това уверено болшинство, което й се чертаеше като че ли от левите стратези, че ще вдигне огромна обществена вълна, че ще успее да стане първа политическа мощ. Както виждаме това е една по-скоро поредна дребна групировка, която ще се дефинира в пространството на про президентските партии, към този момент не желая съзнателно да ги назовавам и протестни, тъй като това се изчерпи. Тази групировка обаче, по никакъв метод няма да промени доста качествено политическата среда, нещо, за което те несъмнено даваха поръчка. Проектът Петков/Василев си остава към момента неразбираемо политически разпознат. Проблемът е точно в неналичието на политическа идеология. Не може да се появиш на политическата сцена без ясна политическа идеология и да искаш да правиш политика. Идеята им, че желаят да реализират някакви обществени цели с десни принадлежности е най-малкото погрешна. Примерът, който те постоянно употребяват – Банката за възобновяване и развиване, в случай че те имаха десни механизми, евентуално трябваше да я приватизират, до момента в който те избраха тя да остане държавна и просто смениха остарялото й управление със свои нови доверени лица, които, забележете, следва да забележим по какъв начин ще се оправят и по какъв начин ще работят. Така че това не беше никакъв десен инструмент в тази ситуация. По отношение на позиционирането им, те са в директна конкуренция най-много с градския избор, с партиите от градската десница, демократична общественост, там както ще се нарекат. Вероятно ще откъснат гласове и от ляво, само че това ще бъдат по-скоро съвременни социалисти, които не се отъждествяват толкоз с консерватизма на Българска социалистическа партия и управлението на Нинова. - „ Демократична България “ и „ Изправи се БГ! Ние идваме “ към този момент вършат подмятания, че ще са дружно с Петков и Василев и ще ръководят след изборите. Те сякаш отново стартират играта, която играеха и на „ ИТН “, макар че никой не им е споделил, че са евентуален сътрудник? - Сякаш те нямат различен избор, само че евентуално ще повторят грешката си с безкритичното си отношение към „ ИТН “ и високите упования, които сътвориха на първо място в личните си електорати, че ще ръководят с партията на Слави Трифонов. Видяхме, че не се стигна до сходна сглобка. Голяма е вероятността да не могат да се схванат с тези технократи или просто още веднъж да не доближат гласове в Народното събрание, с цел да се построи тъкмо такова парламентарно болшинство. Новите участници в идващия парламент би трябвало да проумеят, че обединенията към този момент ще имат нови идеологеми и съгласно мен би трябвало да стъпят на радикално разнообразни концепции. Затова, в случай че приемем, че Кирил Петков и Асен Василев са на първо място технократи, най-вероятно те би трябвало да бъдат склонни да се отворят в доста по-широко ветрило, в сравнение с просто да се заключат в два пъти провалилата се идея на някакво различно протестно болшинство. - Каква съгласно Вас ще бъде развръзката на идните избори, ще имаме ли държавно управление най-накрая, по какъв начин ще повлияе това, което видяхме по време на 46-ото Народно заседание на вота на хората? - Надявам се качеството и неуспехът на последния парламент, както и новите сондажи, които към този момент излизат от социологическите организации, да повлияят на първо място мощно дисциплиниращо на политическите партии. Те би трябвало да научат уроците си преди да тръгнат в тази акция, в която като че ли към този момент влязоха с порив. Трябва да схванат, че ситуацията се промени напълно качествено. Идеологемите не могат да работят в три предизборни акции. Този път те са сложени в нови условия и несъмнено, съгласно мен, в нови публични упования към институциите. Това, че изборите ще бъдат 2 в 1, също е едно ново предизвикателство пред политическите партии и техните кандидатури за президент, тъй като това, което следим сега, несъмнено е очертаването на един властови център, който се води и като агитация, и като модел, и като власт, от президента Радев, а там напълно ясно няколко партии към този момент обявиха, че ще го поддържат – „ ИТН “, новият план „ Промяната продължава “ също. Очаква се и други партии от митинга да се включат. - Виждаме, че политическата рецесия, в която се намира страната ни, неизбежно се отразява и на стопанската система. КНСБ даже предвидиха рекордна инфлация от към 5%, а по последни данни на Национален статистически институт годишната към този момент доближи 3,7%, като непрестанно порастват цените на жизненонеобходимите хранителни артикули и това е осезаемо за потребителите. Какво е вашето виждане по отношение на отрицателното въздействие на политическите процеси  върху икономическата картина?  - Това се учи още в първите години в политологията, несъмнено най-много в стопанската система. Когато една страна има дълготрайна политическа неустойчивост, това неизбежно се отразява върху икономическия живот. Политическата неустойчивост ражда и стопански рецесии. Не инцидентно спадът в вложенията се дължи точно на тази икономическа неустойчивост. И колкото и президентът Радев да показва, че държи цялата власт с огромно умеене, че се оправя, и самичък си слага доста високи оценки, явно икономическите индикатори приказват тъкмо за противоположен развой. Неслучайно всички, които са включени в политиката и в стопанската система, вещаят една тежка зима. Големите провокации са свързани освен с коронавирус пандемията, а точно с икономическите измерения от тази пандемия. Големият неуспех на Радев като пълководец и виновен за служебната власт в България е това, че не съумяха да внесат Плана за развиване на България в Европейския Съюз. Това бяха средства, които бяха контрактувани след един извънредно сложен спор в Европа. Ако помните Европа беше разграничена, само че България съумя да реализира включването си в това съглашение и отвоюването на едни обилни запаси. Другите страни към този момент се възползват от тези запаси, до момента в който България към момента договаря някакви проекти, което е голям крах на служебното държавно управление и персонално на президента Румен Радев като отговарящ за властта в страната.