Радка Кънева: Проектът Геномът на Европа цели адекватно лечение и превенция в бъдеще
Проектът " Геномът на България “ е извънредно значим за бъдещото ни като нация. Здравето е най-голямата полезност на една нация и ние би трябвало да създадем всичко допустимо да научим повече и да подпомогнем бъдещото диагностициране на редки и генетични болести. Това сподели проф. доктор Радка Кънева – началник на Центъра по молекулна медицина в Медицинския университет в София в предаването " Цветовете на България “ на Радио " Фокус “.
" С напредъка на технологиите става все по налично и допустимо цялостното проучване на човешкия геном и това разрешава от ден на ден този вид проучвания да се употребяват за научни цели, като по този метод да навлезем от ден на ден и повече в тайните на нашата ДНК. Проектът " Геномът на България " е пилотен план, който започнахме с поддръжката на Министерството на образованието и науката, като концепцията за плана, който да изследва референтен български геном, има за цел да направи представителна извадка на българското население сега. “
В множеството развити страни по света към този момент са стартирали такива огромни геномни планове, като повода за това е в нашите гени, изясни проф. Радка Кънева. " В гените на човек е закодирана цялата информация за това какво представляваме ние, какви са ни опциите, какви са ни слабостите и гениите. Но в тях и по-скоро в грешките в нашите ДНК се крият аргументите и за всички наследствени болести. Целта е да се открият всички вариации, които се срещат в геномите на актуалните българи, “ сподели тя и добави, че тъкмо поради това интереса към проучването на човешкият геном е доста огромен по отношение на напредъка на актуалната медицина и с навлизането от ден на ден и повече на прецизната персонализирана медицина.
Проф. Радка Кънева посочи още, че главните етнически групи, населяващи Европа са над 40, като всяка от тях е със своите генетични специфики и своите особености и разновидности и са свързани с влечение за разнообразни типове заболявания. " Съвременната медицина би трябвало да знае тези неща, с цел да може да лекува по съответно в бъдеще, “ безапелационна сподели тя и добави, че данните за референтния геном на България ще се включат в плана " Геномът на Европа “.
В плана могат да вземат присъединяване пълнолетни българи, доброволци, като проучванията се реализират в Медицински университет София и Медицински университет Пловдив. " Човек би трябвало да реши дали желае да знае или не желае да знае какво носи в своите гени. Има смисъл човек да се изследва, в случай че във семейството му има заболяване, което се знае, че върви няколко генерации. Поголовното проучване за всичко не е добре да бъде направено, второ, ще бъде комплицирано за интерпретиране, в случай че няма болест или някакво друго положение, с което ние да съобразим откритите вариации, “ добави тя.
Калина СВЕЖИН
" С напредъка на технологиите става все по налично и допустимо цялостното проучване на човешкия геном и това разрешава от ден на ден този вид проучвания да се употребяват за научни цели, като по този метод да навлезем от ден на ден и повече в тайните на нашата ДНК. Проектът " Геномът на България " е пилотен план, който започнахме с поддръжката на Министерството на образованието и науката, като концепцията за плана, който да изследва референтен български геном, има за цел да направи представителна извадка на българското население сега. “
В множеството развити страни по света към този момент са стартирали такива огромни геномни планове, като повода за това е в нашите гени, изясни проф. Радка Кънева. " В гените на човек е закодирана цялата информация за това какво представляваме ние, какви са ни опциите, какви са ни слабостите и гениите. Но в тях и по-скоро в грешките в нашите ДНК се крият аргументите и за всички наследствени болести. Целта е да се открият всички вариации, които се срещат в геномите на актуалните българи, “ сподели тя и добави, че тъкмо поради това интереса към проучването на човешкият геном е доста огромен по отношение на напредъка на актуалната медицина и с навлизането от ден на ден и повече на прецизната персонализирана медицина.
Проф. Радка Кънева посочи още, че главните етнически групи, населяващи Европа са над 40, като всяка от тях е със своите генетични специфики и своите особености и разновидности и са свързани с влечение за разнообразни типове заболявания. " Съвременната медицина би трябвало да знае тези неща, с цел да може да лекува по съответно в бъдеще, “ безапелационна сподели тя и добави, че данните за референтния геном на България ще се включат в плана " Геномът на Европа “.
В плана могат да вземат присъединяване пълнолетни българи, доброволци, като проучванията се реализират в Медицински университет София и Медицински университет Пловдив. " Човек би трябвало да реши дали желае да знае или не желае да знае какво носи в своите гени. Има смисъл човек да се изследва, в случай че във семейството му има заболяване, което се знае, че върви няколко генерации. Поголовното проучване за всичко не е добре да бъде направено, второ, ще бъде комплицирано за интерпретиране, в случай че няма болест или някакво друго положение, с което ние да съобразим откритите вариации, “ добави тя.
Калина СВЕЖИН
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ