Поднебесни илюзии
Проектът АЕЦ "Белене ", с изключение на със свадите, може да бъде погледнат и от различен ъгъл. Ако бъде осъществен, той ще трансформира Китай в най-големия задграничен вложител у нас. Както е известно, сега за построяването на новата нуклеарна мощ e настоящ ползата на най-голямата държавна енергийна компания в Китай - China National Nuclear Corporation (CNNC). Намеренията на CNNC, както и на други китайски компании станаха известни още през 2016 година, само че тогава към момента държавното управление не беше решило дали да възражда градежа на АЕЦ "Белене ".
Конкретният проблем слага по принцип и различен, по-общ въпрос - за китайските вложения у нас, за които се приказва под път и над път. Ако човек наблюдава всички информации по тематиката, ще остане с усещане, че по граничните пунктове на страната са се наредили опашки от китайски вложители с куфарчета долари и чакат единствено сигнал, с цел да завладяват страната. А нищо сходно няма. Многобройните китайски делегации, които идват у нас, просто събират информация. Те посещават и други страни в района и по-късно доста добре си вършат сметката къде им е най-изгодно да си вложат парите. А сходна равносметка не е в интерес на България.
Мащаби
Държави с мащаба на България, Сърбия, Унгария, Гърция, Румъния, за икономическото си развиване разчитат най-вече на пари извън. А Китай е мечтан на всички места в това отношение. Една финансова инжекция за всяка страна е сериозен тласък за държавното управление. Какво демонстрира статистиката. В Унгария китайските вложения са 2,8 милиарда $, в Сърбия са над 1 милиарда $. Долу-горе толкоз са и в Гърция. У нас за последните 10-12 година китайските вложения са 85 млн. лева
Теорията, че Сърбия не е член на Европейски Съюз и това оказва помощ за растежа на вложенията от Китай, е наивна. Унгария и Гърция са в Европейски Съюз, само че това не им пречи да притеглят китайски пари. Основната причина едни вложения да се случват или не, e политическата атмосфера в съответната страна и способността на ръководещите да пазят националните ползи.
Гърция, която подписа стратегическо съглашение за партньорство с Китай, е единствено един от образците в това отношение. Интересите на Пекин са свързани с контейнерните пристанища в Пирея и Солун и градежа на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощ сред 200 и 300 мегавата.
В Румъния китайците финансират с 1 милиард евро градежа на нова огромна топлоелектрическа централа и влагат средства в построяването на ветрогенераторни паркове, в инфраструктурата, селското стопанство и минното дело.
На Сърбия китайската Exim Bank отпусна заем от 1 милиард евро за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на мост над Дунав. Китайски консорциум взе участие и в плана за нова топлоелектрическа централа на стойност 2 милиарда евро. В Македония по поречието на р. Вардар Китайската банка за развиване влага 1,5 милиарда евро в 12 водни електроцентрали. Китайският юан стигна и до Словения, а в Хърватия китайци ще уголемяват транспортната мрежа с нови пътища, жп линии, летища и пристанища. До 2010 година китайските вложения в България включваха една фабрика за стъкло, един соларно-енергиен парк и фабрики за произвеждане на тв приемници и климатици. Като цяло китайските капитали за интервала 1996-2010 година възлизат на едвам 17,5 млн. евро.
Опит
Според информация от министерството на стопанската система се работи по планове за основаване у нас на предприятия за произвеждане на олио, за електрически коли, за монтаж на скоростни влакове, като плановете обаче са в прекомерно начален стадий на изследване. Развитието на търговско-икономическите връзки сред България и Китай през последните години се характеризира с увеличение на българския експорт и повишаване на двустранната търговия като цяло, настояват от икономическото министерство.
Току-що приключи и визитата на министъра на стопанската система Емил Караниколов в Поднебесната империя. Според него през последните години износът ни за Китай се е нараснал седем пъти и е надхвърлил 600 млн. $. Вносът от Китай през последните 10 години също нараства, само че с надалеч по-умерени темпове - от 961 млн. $ през 2006 година на 1,076 милиарда $ през 2016 година
Заедно с страните от Близкия изток в последно време китайците се оказаха едни от най-често споменаваните евентуални вложители в България. Те постоянно се свързват с най-грандиозните планове и с най-мащабното политическо говорене към тях. Китайските инвестиции се чакат на всички места - и в тунелите под Шипка и Петрохан, и в индустриалните зони, и при бубите в Монтана, и в нивите на Видин и на буренясалото летище на Стара Загора, което щели да трансфорат в мост сред Европа и Азия, в новите фабрики за камиони и рейсове и електрически автомобили. Навсякъде ни се привиждат китайци, на автомагистрала "Черно море ", на третия мост над Дунав, а заводите за електробуси в България станаха четири...
Най-често обаче резултатът от тази шумотевица е нулев. Реалните китайски вложения у нас се броят на пръстите на едната ръка (ако не броим китайските ресторанти). Освен завода за фураж край Добрич на "България Тианшинонг фийд ко ", другите вложения са в придобиването на земя или дялово присъединяване от към 10% от "Уолтопия ". Най-известното китайско дружество у нас пък - заводът, сглобяващ колите на "Грейт уол ", което към този момент банкрутира, си е в действителност българска инвестиция. Най-сериозно е наличието на китайски вложители в планове в региона на силата от фотоволтаични източници.
Изключваме концесията на летище Пловдив, която бе подписана напролет на тази година, тъй като тя не е чисто китайска. Концесията бе извоювана от консорциум сред китайската компания "Хайнан " и записания в Холандия фонд "Пловдив Еърпорт Инвест ", зад който стои Европейският капиталов фонд.
Активност
Всяка поредна порция китайска капиталова интензивност по предписание се свързва с присъединяване на хора от властта, основно министър председател и министри, в срещи на високо ниво в Китай или на профилирани конгреси у нас. Те имат една обща специфичност. Там постоянно се приказва единствено в бъдеще време, което по този начин и не идва. От Министерството на стопанската система изясняват, че методът на китайската страна към вложенията е муден и комплициран, като на първо време е належащо да има поддръжка от страна на страната и обезпечена институционална поддръжка от двете страни, преди дадена компания да реши да влага. След това се минава към процедура по сключване на меморандум за съгласие и едвам по-късно се пристъпва към договаряне на съответни условия за вложение. Затова се основава усещането, че делът на осъществените планове е дребен по отношение на декларираните ползи, настояват от министерството. Проблемът е и в това, че у нас всяко опипване на почвата българските предприемачи одобряват изцяло съществено.
За това въртене на празни обороти има ред аргументи. На първо място е стремежът на родната власт и бизнес да пробутат всевъзможни безумни планове с вярата, че китайците биха взели участие въз основата на някакви неикономически претекстове. За китайския бизнес обаче има два целта - пазаруване на високотехнологични компании и придобиване на висок пазарен дял. И в двете области България няма какво толкоз да предложи. Практиката демонстрира, че китайците първо отиват в Западна Европа, след това в Полша и едвам в случай че там нищо не се получи, идват в България и Румъния. Русия я изключваме от схемата, тъй като там връзките са други.
Това е и учредената причина китайският бизнес да се насочва към ВЕИ пазара (не единствено в България), който се ползваше с преференциални цени и дълготрайни контракти. Като се смени законът, всички китайски планове изчезнаха. Всички китайски вложения в чужбина се правят с на ниска цена държавен запас. Това разрешава на китайския бизнес да поема и по-големи опасности, които граничат с грандомания. Пример за това има и у нас - бизнес зоната, препоръчана от Shenzhen City Porter Business Management. Тя трябваше да коства 2 милиарда $ и да обслужва 100 хиляди компании. В последна сметка се оказва, че китайските вложения у нас са като извънземните, тъй като всички приказват за тях, само че никой не ги е виждал.
С Катар неефикасно разменяме делегации
Подобно е ситуацията и със вложенията от друга знакова страна - Катар. Както е известно, това е една от най-богатите страни в света поради износа на природен газ. Парите, извоювани от неговата продажба, са вложени рационално в целия свят. Създаденият през 2005 година Катарски капиталов фонд има над 335 милиарда $ активи. Той е притежател, или има дялове, в банките "Креди Суис " и "Барклис, колосът в търговията с потребни изкопаеми "Гленкор, бижутерийната компания Тифани и футболният тим "Пари Сен Жермен ". В България, за жалост, няма катарски вложения. Идеите за развиване на двустранния бизнес са още от времето на първия мандат на премиера Бойко Борисов. Посещението на наша държавна делегация там стана причина и за уволнението на тогавашния министър на стопанската система и енергетиката Трайчо Трайков.
Земеделието бе несъмнено като приоритет в връзките, само че все пак не се стига до съответен резултат. Провалиха се договарянията за вложения във компанията "Градус ". По едно време интензивно се говореше, че Катар ще взе участие в построяването на двулентов скоростен път от Русе до Велико Търново и Стара Загора, само че тази концепция скоростно замлъкна. Най-големият резултат бе депозитът от 50 милиона $, които Доха подава през 2012 година в Българската банка за развиване. Тези пари бяха вложени у нас в символ на благосклонност против бъдещи капиталови планове. През 2013 година парите обаче бяха изтеглени от катарците по време на държавното управление на премиера Пламен Орешарски с претекста, че ББР не е съумяла да предложи на Катар забавни планове, в които той да влага. Пак през 2013 година в Доха бе проведена среща на Катарския капиталов фонд с представители на ББР. Тогава бе обсъждана концепцията за основаване на капиталов фонд за дребни и междинни предприятия по образеца на Франция и Италия. Българската делегация обаче се отхвърля, тъй като капиталовата стъпка е над 30 милиона $ и нагоре. Всъщност подобен е мащабът за дребен и междинен бизнес за катарците, до момента в който при нас това се счита за наедрял бизнес. Експертите и познавачите на Залива разясняват, че Катар няма да влага в нищо, което ние в България считаме за междинен бизнес, в случай че няма политическо решение за това.
Предложения, сходни на тези, направени по времето на няколко следващи държавни управления за вложения в обекти със статут на национално културно значение, или на процедура в несъществуващото летище край Стара Загора, не биха могли да разсънят интерес в страна, чийто капиталов портфейл надвишава неколкостотин милиарда $.
Конкретният проблем слага по принцип и различен, по-общ въпрос - за китайските вложения у нас, за които се приказва под път и над път. Ако човек наблюдава всички информации по тематиката, ще остане с усещане, че по граничните пунктове на страната са се наредили опашки от китайски вложители с куфарчета долари и чакат единствено сигнал, с цел да завладяват страната. А нищо сходно няма. Многобройните китайски делегации, които идват у нас, просто събират информация. Те посещават и други страни в района и по-късно доста добре си вършат сметката къде им е най-изгодно да си вложат парите. А сходна равносметка не е в интерес на България.
Мащаби
Държави с мащаба на България, Сърбия, Унгария, Гърция, Румъния, за икономическото си развиване разчитат най-вече на пари извън. А Китай е мечтан на всички места в това отношение. Една финансова инжекция за всяка страна е сериозен тласък за държавното управление. Какво демонстрира статистиката. В Унгария китайските вложения са 2,8 милиарда $, в Сърбия са над 1 милиарда $. Долу-горе толкоз са и в Гърция. У нас за последните 10-12 година китайските вложения са 85 млн. лева
Теорията, че Сърбия не е член на Европейски Съюз и това оказва помощ за растежа на вложенията от Китай, е наивна. Унгария и Гърция са в Европейски Съюз, само че това не им пречи да притеглят китайски пари. Основната причина едни вложения да се случват или не, e политическата атмосфера в съответната страна и способността на ръководещите да пазят националните ползи.
Гърция, която подписа стратегическо съглашение за партньорство с Китай, е единствено един от образците в това отношение. Интересите на Пекин са свързани с контейнерните пристанища в Пирея и Солун и градежа на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощ сред 200 и 300 мегавата.
В Румъния китайците финансират с 1 милиард евро градежа на нова огромна топлоелектрическа централа и влагат средства в построяването на ветрогенераторни паркове, в инфраструктурата, селското стопанство и минното дело.
На Сърбия китайската Exim Bank отпусна заем от 1 милиард евро за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на мост над Дунав. Китайски консорциум взе участие и в плана за нова топлоелектрическа централа на стойност 2 милиарда евро. В Македония по поречието на р. Вардар Китайската банка за развиване влага 1,5 милиарда евро в 12 водни електроцентрали. Китайският юан стигна и до Словения, а в Хърватия китайци ще уголемяват транспортната мрежа с нови пътища, жп линии, летища и пристанища. До 2010 година китайските вложения в България включваха една фабрика за стъкло, един соларно-енергиен парк и фабрики за произвеждане на тв приемници и климатици. Като цяло китайските капитали за интервала 1996-2010 година възлизат на едвам 17,5 млн. евро.
Опит
Според информация от министерството на стопанската система се работи по планове за основаване у нас на предприятия за произвеждане на олио, за електрически коли, за монтаж на скоростни влакове, като плановете обаче са в прекомерно начален стадий на изследване. Развитието на търговско-икономическите връзки сред България и Китай през последните години се характеризира с увеличение на българския експорт и повишаване на двустранната търговия като цяло, настояват от икономическото министерство.
Току-що приключи и визитата на министъра на стопанската система Емил Караниколов в Поднебесната империя. Според него през последните години износът ни за Китай се е нараснал седем пъти и е надхвърлил 600 млн. $. Вносът от Китай през последните 10 години също нараства, само че с надалеч по-умерени темпове - от 961 млн. $ през 2006 година на 1,076 милиарда $ през 2016 година
Заедно с страните от Близкия изток в последно време китайците се оказаха едни от най-често споменаваните евентуални вложители в България. Те постоянно се свързват с най-грандиозните планове и с най-мащабното политическо говорене към тях. Китайските инвестиции се чакат на всички места - и в тунелите под Шипка и Петрохан, и в индустриалните зони, и при бубите в Монтана, и в нивите на Видин и на буренясалото летище на Стара Загора, което щели да трансфорат в мост сред Европа и Азия, в новите фабрики за камиони и рейсове и електрически автомобили. Навсякъде ни се привиждат китайци, на автомагистрала "Черно море ", на третия мост над Дунав, а заводите за електробуси в България станаха четири...
Най-често обаче резултатът от тази шумотевица е нулев. Реалните китайски вложения у нас се броят на пръстите на едната ръка (ако не броим китайските ресторанти). Освен завода за фураж край Добрич на "България Тианшинонг фийд ко ", другите вложения са в придобиването на земя или дялово присъединяване от към 10% от "Уолтопия ". Най-известното китайско дружество у нас пък - заводът, сглобяващ колите на "Грейт уол ", което към този момент банкрутира, си е в действителност българска инвестиция. Най-сериозно е наличието на китайски вложители в планове в региона на силата от фотоволтаични източници.
Изключваме концесията на летище Пловдив, която бе подписана напролет на тази година, тъй като тя не е чисто китайска. Концесията бе извоювана от консорциум сред китайската компания "Хайнан " и записания в Холандия фонд "Пловдив Еърпорт Инвест ", зад който стои Европейският капиталов фонд.
Активност
Всяка поредна порция китайска капиталова интензивност по предписание се свързва с присъединяване на хора от властта, основно министър председател и министри, в срещи на високо ниво в Китай или на профилирани конгреси у нас. Те имат една обща специфичност. Там постоянно се приказва единствено в бъдеще време, което по този начин и не идва. От Министерството на стопанската система изясняват, че методът на китайската страна към вложенията е муден и комплициран, като на първо време е належащо да има поддръжка от страна на страната и обезпечена институционална поддръжка от двете страни, преди дадена компания да реши да влага. След това се минава към процедура по сключване на меморандум за съгласие и едвам по-късно се пристъпва към договаряне на съответни условия за вложение. Затова се основава усещането, че делът на осъществените планове е дребен по отношение на декларираните ползи, настояват от министерството. Проблемът е и в това, че у нас всяко опипване на почвата българските предприемачи одобряват изцяло съществено.
За това въртене на празни обороти има ред аргументи. На първо място е стремежът на родната власт и бизнес да пробутат всевъзможни безумни планове с вярата, че китайците биха взели участие въз основата на някакви неикономически претекстове. За китайския бизнес обаче има два целта - пазаруване на високотехнологични компании и придобиване на висок пазарен дял. И в двете области България няма какво толкоз да предложи. Практиката демонстрира, че китайците първо отиват в Западна Европа, след това в Полша и едвам в случай че там нищо не се получи, идват в България и Румъния. Русия я изключваме от схемата, тъй като там връзките са други.
Това е и учредената причина китайският бизнес да се насочва към ВЕИ пазара (не единствено в България), който се ползваше с преференциални цени и дълготрайни контракти. Като се смени законът, всички китайски планове изчезнаха. Всички китайски вложения в чужбина се правят с на ниска цена държавен запас. Това разрешава на китайския бизнес да поема и по-големи опасности, които граничат с грандомания. Пример за това има и у нас - бизнес зоната, препоръчана от Shenzhen City Porter Business Management. Тя трябваше да коства 2 милиарда $ и да обслужва 100 хиляди компании. В последна сметка се оказва, че китайските вложения у нас са като извънземните, тъй като всички приказват за тях, само че никой не ги е виждал.
С Катар неефикасно разменяме делегации
Подобно е ситуацията и със вложенията от друга знакова страна - Катар. Както е известно, това е една от най-богатите страни в света поради износа на природен газ. Парите, извоювани от неговата продажба, са вложени рационално в целия свят. Създаденият през 2005 година Катарски капиталов фонд има над 335 милиарда $ активи. Той е притежател, или има дялове, в банките "Креди Суис " и "Барклис, колосът в търговията с потребни изкопаеми "Гленкор, бижутерийната компания Тифани и футболният тим "Пари Сен Жермен ". В България, за жалост, няма катарски вложения. Идеите за развиване на двустранния бизнес са още от времето на първия мандат на премиера Бойко Борисов. Посещението на наша държавна делегация там стана причина и за уволнението на тогавашния министър на стопанската система и енергетиката Трайчо Трайков.
Земеделието бе несъмнено като приоритет в връзките, само че все пак не се стига до съответен резултат. Провалиха се договарянията за вложения във компанията "Градус ". По едно време интензивно се говореше, че Катар ще взе участие в построяването на двулентов скоростен път от Русе до Велико Търново и Стара Загора, само че тази концепция скоростно замлъкна. Най-големият резултат бе депозитът от 50 милиона $, които Доха подава през 2012 година в Българската банка за развиване. Тези пари бяха вложени у нас в символ на благосклонност против бъдещи капиталови планове. През 2013 година парите обаче бяха изтеглени от катарците по време на държавното управление на премиера Пламен Орешарски с претекста, че ББР не е съумяла да предложи на Катар забавни планове, в които той да влага. Пак през 2013 година в Доха бе проведена среща на Катарския капиталов фонд с представители на ББР. Тогава бе обсъждана концепцията за основаване на капиталов фонд за дребни и междинни предприятия по образеца на Франция и Италия. Българската делегация обаче се отхвърля, тъй като капиталовата стъпка е над 30 милиона $ и нагоре. Всъщност подобен е мащабът за дребен и междинен бизнес за катарците, до момента в който при нас това се счита за наедрял бизнес. Експертите и познавачите на Залива разясняват, че Катар няма да влага в нищо, което ние в България считаме за междинен бизнес, в случай че няма политическо решение за това.
Предложения, сходни на тези, направени по времето на няколко следващи държавни управления за вложения в обекти със статут на национално културно значение, или на процедура в несъществуващото летище край Стара Загора, не биха могли да разсънят интерес в страна, чийто капиталов портфейл надвишава неколкостотин милиарда $.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ