![[Проект] В България по официални данни има 164 напълно изоставени](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3956758.jpg)
Село от бъдещето
[Проект] В България по публични данни има 164 изцяло изоставени села, без нито един човек в тях, и общо над 1900 обитаеми места, в които живеят под 50 души. Обезлюдяването е наклонност , която става все по - осезаема през последните години и която води доста и разнородни последици след себе си . Сред тях са загубата на културни обичаи и еднаквост, изчезват мемоари, занаяти и на тяхно място пораждат нов вид самобитни музеи на забравата. В същото време стартира да си прокрадва път и друга , надалеч по - положителна наклонност – младежи се обръщат към обезлюдените села в търсене на ентусиазъм и хрумвания , които да преобразуват в нещо ново , потребно за съвремието . По данни на Националния статистически институт (НСИ) най-вече обезлюдени села има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1900 обитаеми места, или 22.7%, живеят под 50 души; 566 са селата без население или с едноцифрен брой жители; 157 са обитаемоте места, в които няма нито един непрекъснат жител. С по един гражданин са 69 села. Почти половината от селата в региона на Габрово са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите. Най-малко хора има в Северозападна България – 742 хиляди души, или 10.6% от общото население на страната. Там се следи и най-бързото обезлюдяване през последните години.
Заравяйки се в руините на тези къщи, църкви, предмети от бита, съхранили духа на общностите и тяхната културна еднаквост, търсещите и любопитни градски хора могат да открият освен това от тъгата. Точно това вършат група студенти от разнообразни, свързани с архитектурата и изкуството, специалности. Те показват в София галерия, показваща работата им, въодушевена от едно от многото обезлюдяващи се села в страната – Кърпачево, в община Летница (района на Ловеч). В селото публично живеят 30 души, множеството от които възрастни хора. Само две деца чакат заран рейса за учебно заведение. Преди години обаче Кърпачево е било едно от по-многолюдните села в региона, като в края на XIX в. жителите му са наброявали няколкостотин души. Както се случва с множеството села в България, хората в него са почнали да стават все по-малко и все по-възрастни, къщите пустеят, а с тях си отиват доста мемоари и цяла една просвета.
За да не остане тази просвета забравена, се появява изложбата " Археология на забравата " в " Национална изложба Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство ". По думите на нейния основател – арх. Милена Металкова-Маркова, главната й цел е да се покаже казусът с изоставянето на селата, само че и да се потърси нещо положително в вероятност. " Решението, което ние намерихме, е посредством едно партньорство с община Летница, със съдружие " Деветашко плато ", с една близка организация за запазване на културното завещание и УАСГ, студенти по архитектура. Тази цялата група от хора с обединяване на напъните желаеме да съхраним част от наследството , което губим всеки ден ", споделя за плана зад изложбата, арх. Металкова-Маркова.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблемът, върху който се концентрират планът и изложбата, е прочут до болежка – обезлюдяването на селата, загубата на културни обичаи, застаряващото население, гибелта на красивото в занаятите, в нашия обичай и в архитектурата. Особено наранена се оказва довъзрожденска България с нейните живи общности и техния дух. " Целият този възрожденски дух и възторг да се сътвори нещо ново, цяла една нова страна, всичко това желаеме да възкресим и ненапълно мисля, че съумяваме, тъй като тези обичаи са доста вдъхновяващи за младежите. В тях те се потапят като в непозната просвета до известна степен . Вдъхновяват се и творят ", споделя арх. Металкова-Маркова. Тя оказва помощ на своите студенти по архитектура, като им обезпечава условия за работа и творчество, дава им независимост, подобаващи препоръки и информация за културното завещание. Заедно с екипа на плана употребява село Кърпачево като работна площадка, на която да бъдат подготвени младежи, които да работят с обичайни материали, да изследват забравени техники и да намират модерни приложения за тях. Изборът на село не е инцидентен. Освен съвсем обезлюдено Кърпачево се оказва извънредно забавно от архитектурна позиция. " Много красиви къщи с каменен строеж, с кирпичен корниз, с каменни тикли по покривите. В това село може да се види една доста сериозна строителна просвета ", прибавя арх. Металкова-Маркова, която е учител в катедра " История и доктрина на архитектурата " на УАСГ.
В " археологическите разкопки на забравата " с изключение на български студенти и преподаватели се включват интензивно и задгранични специалисти. Един от тях – англичанинът Адам Баркър, толкоз харесва региона на Летница, че съумява да обезпечи финансиране, с помощта на което и самата галерия става допустима. Освен задграничния опит се търси и този на локалните. Един от най-дейните в демонстрирането на остарели занаяти и обичаи се оказва дядо Богдан от Кърпачево, който въпреки и на повече от 80 години, съумява да покаже на студентите по какъв начин се коси трева и по какъв начин се вършат тухли от кирпич. Неговата къща се употребява като база за опити с обичайни архитектурни и занаятчийски техники, а той самият се трансформира в съветник по всички строителни действия. Останалите хора от селото също одобряват извънредно положително самодейността да се изследват изчезващите им занаяти и обичаи.
Илюстрация
Увеличаване
[Проект] Смаляване
Освен разнообразни генерации изложбата и планът " Археология на забравата " срещат и други две на пръв взор крайни тематики – меланхолията и оптимизма.
От една страна, стоят забравата и обезлюдяването с цялата горест, която носят те. От друга страна, има и една доста позитивна нотка – тази на желанието за възобновление, възвръщане на забравени занаяти, обичаи и полезности, които биха намерили място и в съвремието.
" Първоначалната ни концепция беше за обединяване на архитекти, художници, в това число реставратори и занаятчии. Всъщност художниците в този случай са меланхолиците . Те имат сензитивност за загубата , за тъжната страна на живота . Докато ние , архитектите , по природа сме оптимисти , ние просто не можем да не мислим положително в работата си . И в действителност тази композиция съгласно мен се оказва извънредно значима. Чрез нея успяхме да съвместим чувствителността на художника с позитивизма на архитекта ", споделя арх. Металкова-Маркова. Чрез нейния метод младежите имат опция да осъзнаят, че отвън тяхната сфера има доста други отзиви, с които би трябвало да се преценяват.
Илюстрация
Увеличаване
[Проект] Смаляване
Друга забавна връзка, която става допустима с помощта на обезлюдяващите села, е тази сред предишното и бъдещето. " Опазването на архитектурното завещание е един взор към предишното, само че той наложително би трябвало да гледа и в бъдещето, тъй като другояче се получава просто непродуктивна носталгия, в която няма прогресивна същина. За мен тъкмо този контрастност е значим ", споделя арх. Металкова-Маркова, която слага значим фокус върху новите тълкования на старите обичаи. Една от задачите на възраждането на забравеното е то да послужи в съвремието. Поради тази причина с тудентите по архитектура не вършат възобновяване на къщите както са били , а са насърчавани към модерни тълкования със старите обичайни материали за основаване на нови пространства , които носят духа на XXI век .
Илюстрация
Увеличаване
[Проект] Смаляване
Ако желаете да видите резултата – изложбата " Археология на забравата " е в " Национална изложба Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство " (бул. " Черни връх " 2 в София) до 21 септември. В нея също по този начин участват фотоси от работата на студентите, прочетени разкази за селото, забравата и възродяването на обичаи. Под покрива на музея е пренесена даже цяла стая от изоставена къща, окачвайки някои от предметите в нея, илюстриращи виталния път на жена от село Кърпачево. От движимостите, разхвърляни по пода, може да се прочете историята на цялостен един живот – от дните на младостта, през развъждането на децата, картичките от порасналите деца, предложения за сватби и техните деца до некролога.
Заравяйки се в руините на тези къщи, църкви, предмети от бита, съхранили духа на общностите и тяхната културна еднаквост, търсещите и любопитни градски хора могат да открият освен това от тъгата. Точно това вършат група студенти от разнообразни, свързани с архитектурата и изкуството, специалности. Те показват в София галерия, показваща работата им, въодушевена от едно от многото обезлюдяващи се села в страната – Кърпачево, в община Летница (района на Ловеч). В селото публично живеят 30 души, множеството от които възрастни хора. Само две деца чакат заран рейса за учебно заведение. Преди години обаче Кърпачево е било едно от по-многолюдните села в региона, като в края на XIX в. жителите му са наброявали няколкостотин души. Както се случва с множеството села в България, хората в него са почнали да стават все по-малко и все по-възрастни, къщите пустеят, а с тях си отиват доста мемоари и цяла една просвета.
За да не остане тази просвета забравена, се появява изложбата " Археология на забравата " в " Национална изложба Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство ". По думите на нейния основател – арх. Милена Металкова-Маркова, главната й цел е да се покаже казусът с изоставянето на селата, само че и да се потърси нещо положително в вероятност. " Решението, което ние намерихме, е посредством едно партньорство с община Летница, със съдружие " Деветашко плато ", с една близка организация за запазване на културното завещание и УАСГ, студенти по архитектура. Тази цялата група от хора с обединяване на напъните желаеме да съхраним част от наследството , което губим всеки ден ", споделя за плана зад изложбата, арх. Металкова-Маркова.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблемът, върху който се концентрират планът и изложбата, е прочут до болежка – обезлюдяването на селата, загубата на културни обичаи, застаряващото население, гибелта на красивото в занаятите, в нашия обичай и в архитектурата. Особено наранена се оказва довъзрожденска България с нейните живи общности и техния дух. " Целият този възрожденски дух и възторг да се сътвори нещо ново, цяла една нова страна, всичко това желаеме да възкресим и ненапълно мисля, че съумяваме, тъй като тези обичаи са доста вдъхновяващи за младежите. В тях те се потапят като в непозната просвета до известна степен . Вдъхновяват се и творят ", споделя арх. Металкова-Маркова. Тя оказва помощ на своите студенти по архитектура, като им обезпечава условия за работа и творчество, дава им независимост, подобаващи препоръки и информация за културното завещание. Заедно с екипа на плана употребява село Кърпачево като работна площадка, на която да бъдат подготвени младежи, които да работят с обичайни материали, да изследват забравени техники и да намират модерни приложения за тях. Изборът на село не е инцидентен. Освен съвсем обезлюдено Кърпачево се оказва извънредно забавно от архитектурна позиция. " Много красиви къщи с каменен строеж, с кирпичен корниз, с каменни тикли по покривите. В това село може да се види една доста сериозна строителна просвета ", прибавя арх. Металкова-Маркова, която е учител в катедра " История и доктрина на архитектурата " на УАСГ.
В " археологическите разкопки на забравата " с изключение на български студенти и преподаватели се включват интензивно и задгранични специалисти. Един от тях – англичанинът Адам Баркър, толкоз харесва региона на Летница, че съумява да обезпечи финансиране, с помощта на което и самата галерия става допустима. Освен задграничния опит се търси и този на локалните. Един от най-дейните в демонстрирането на остарели занаяти и обичаи се оказва дядо Богдан от Кърпачево, който въпреки и на повече от 80 години, съумява да покаже на студентите по какъв начин се коси трева и по какъв начин се вършат тухли от кирпич. Неговата къща се употребява като база за опити с обичайни архитектурни и занаятчийски техники, а той самият се трансформира в съветник по всички строителни действия. Останалите хора от селото също одобряват извънредно положително самодейността да се изследват изчезващите им занаяти и обичаи.
Илюстрация
Увеличаване
[Проект] Смаляване
Освен разнообразни генерации изложбата и планът " Археология на забравата " срещат и други две на пръв взор крайни тематики – меланхолията и оптимизма.
От една страна, стоят забравата и обезлюдяването с цялата горест, която носят те. От друга страна, има и една доста позитивна нотка – тази на желанието за възобновление, възвръщане на забравени занаяти, обичаи и полезности, които биха намерили място и в съвремието.
" Първоначалната ни концепция беше за обединяване на архитекти, художници, в това число реставратори и занаятчии. Всъщност художниците в този случай са меланхолиците . Те имат сензитивност за загубата , за тъжната страна на живота . Докато ние , архитектите , по природа сме оптимисти , ние просто не можем да не мислим положително в работата си . И в действителност тази композиция съгласно мен се оказва извънредно значима. Чрез нея успяхме да съвместим чувствителността на художника с позитивизма на архитекта ", споделя арх. Металкова-Маркова. Чрез нейния метод младежите имат опция да осъзнаят, че отвън тяхната сфера има доста други отзиви, с които би трябвало да се преценяват.
Илюстрация
Увеличаване
[Проект] Смаляване
Друга забавна връзка, която става допустима с помощта на обезлюдяващите села, е тази сред предишното и бъдещето. " Опазването на архитектурното завещание е един взор към предишното, само че той наложително би трябвало да гледа и в бъдещето, тъй като другояче се получава просто непродуктивна носталгия, в която няма прогресивна същина. За мен тъкмо този контрастност е значим ", споделя арх. Металкова-Маркова, която слага значим фокус върху новите тълкования на старите обичаи. Една от задачите на възраждането на забравеното е то да послужи в съвремието. Поради тази причина с тудентите по архитектура не вършат възобновяване на къщите както са били , а са насърчавани към модерни тълкования със старите обичайни материали за основаване на нови пространства , които носят духа на XXI век .
Илюстрация
Увеличаване
[Проект] Смаляване
Ако желаете да видите резултата – изложбата " Археология на забравата " е в " Национална изложба Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство " (бул. " Черни връх " 2 в София) до 21 септември. В нея също по този начин участват фотоси от работата на студентите, прочетени разкази за селото, забравата и възродяването на обичаи. Под покрива на музея е пренесена даже цяла стая от изоставена къща, окачвайки някои от предметите в нея, илюстриращи виталния път на жена от село Кърпачево. От движимостите, разхвърляни по пода, може да се прочете историята на цялостен един живот – от дните на младостта, през развъждането на децата, картичките от порасналите деца, предложения за сватби и техните деца до некролога.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ