Веригите: Карат ни да оскъпяваме хранителните стоки
Проект на разпореждане на Министерския съвет, показан ни от земеделското министерство, ни кара да оскъпяваме питателните артикули. Това обявиха в свое мнение от Сдружението за съвременна търговия, в което членуват всички съществени търговски вериги в България.
Според плана в комерсиалните вериги, продаващи храни, би трябвало да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат най-малко половината повърхност за всяка групи храни. Тези храни би трябвало да се купуват непосредствено от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от регионалния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, с изключение на с експлицитното им документално единодушие.
Според Сдружението за съвременна търговия планът погазва главните правила на пазарната стопанска система. Предложените промени биха довели до извънредно нездравословни последствия за всички участници на пазара на хранителни артикули – българските консуматори, търговците на дребно и самите български производители.
Предвидените ограничения не разрешават одобрените бизнес модели на комерсиалните вериги, които оферират на милиони българи качествени храни на ниски цени, с помощта на оптимизация на процесите и праволинеен надзор на качеството. В резултат може да се чакат повишение на цените, ограничение на избора и недостиг на доста артикули и постигане до пазара на храни с ниско качество, написа в мнението.
Въпреки, че задачата на плана е да поддържа българските производители, в действителност за доста от тях ще има отрицателни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България. Освен това положителните български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на комерсиалните вериги. “Притискането ” на тези производители посредством административна мярка в интерес на други не е заслужено по отношение на техните досегашни инвестиции в нововъведения и индустриални мощности на основата на планирани количества за продажба в питателните вериги, считат комерсиалните вериги..
Важно е да се има поради, че препоръчаните промени опонират и на законодателството на Европейски Съюз в редица области като нарушение на свободата на придвижване на артикули, ограничение на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури против България.
Целта на плануваните ограничения да се помогне на българските производители се споделя от комерсиалните вериги, само че тя не се реализира с сегашния план. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни. Освен това планът пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през „ задната врата “. Според Сдружението за съвременна търговия главната цел на страната следва да е застраховане на популацията със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите ограничения водят до тъкмо противоположното. В тази връзка молим към Министерския съвет да не приема постановлението.
Икономически причини
1. Споделяме желанието за по-силно потребителско търсене на български артикули, само че облекчаване на това търсене не може да става с регулации, а по натурален и пазарен път, като водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави съгласно бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и насъбраните разбори за търсенето от страна на потребителите. Подобни разбори са неразривно свързани с концепцията на съответния оператор - минимаркет, супермаркет, хипермаркет, квартален или профилиран магазин.
2. Ограничаването на промоциите непосредствено подвига цените храните. Около 1/3 от оборота на питателните вериги е с промоционални артикули. Това значи, че разноските на семействата за храни ще се вдигнат доста в без това тежък за всички български консуматори миг.
3. Обособяването на блокове за български артикули на разнообразни по рода си продукти/продуктови групи, които са най-малко 50% от площта на продаваните артикули, при отчитане на съоръжение, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматизирано до спомагателна загуба на 20-30% повърхност за търговците, което съставлява квази налог за активността.
4. Технологията на листване на нови артикули/продукти в комерсиалните вериги е директно обвързвана с гарантирането на ползите на потребителите. В тази връзка комерсиалните вериги изискват съществуване на най-малко един от общоприетите интернационалните документи, както и осъществяване на одити на индустриалните бази и на самите артикули, според политиката на съответната компания за сигурност и качество на новите артикули. Процесът лишава не по-малко от 4-6 месеца работа на търговците и одитните сдружения
5. Разстоянието от 200 км. е несъмнено от местоположението на комерсиалния обект, в случай, че логистичният модел на работа на комерсиалните вериги стъпва на доставки до централен склад, от който на собствен ред се доставя до филиалната мрежа за усъвършенстване на логистичните разноски и обединен надзор на количество и качество на доставките, което също усъвършенства разноските. Предложената регулация реализира тъкмо противоположното - увеличени логистични разноски.
6. Организирането на блокове/щандове - планиране, производство, доставка на съоръжение, намиране на нови снабдители, договаряне с тях, сключване на контракти и старт на поръчки и доставки - ще отнеме месеци (по първична оценка най-малко 6 месеца), в които на производителите няма да може да се помогне с реализация на продукцията, на потребителите няма да може да се обезпечи нужното количество артикули, а за комерсиалните вериги ще зародят доста спомагателни разноски и ограничавания на продажбите, които ще доведат до потребността от редуциране на личен състав и в допълнение усилване на отрицателните резултати от рецесията, вместо тяхното понижаване.
7. Има риск от неспособност за покриване на количествата на равнище производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по предписание, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Твърде е евентуално неналичието на тласъци за конкуренция сред производителите да докара до утежняване на качеството на предлаганите артикули
8. Нуждата от спомагателна инвестиция за изключително съоръжение ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български генезис неконкурентни.
9. Българските производители, които към момента не работят с огромните търговски вериги би трябвало също да създадат огромни вложения. Необходимото качество на храните по европейски стандарт не може да се реализира в границите на няколко дни, даже и месеци, от тези български производители, които и до момента не са могли да го създадат.
10. Липсва ясна формулировка за „ артикул, създаден в България ”. Не излиза наяве по какъв начин ще се ползва условието, когато в храната са вложени първични материали с друг генезис, в това число когато избрани първични материали обичайно не се създават в България. Същевременно, не се държи сметка, че доста обичайни български артикули под български марки се създават в България, само че с небългарски първични материали, а доста артикули под задгранични марки се създават в България с български първични материали.
11. Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната, което значи, че с изключение на до друго ценообразуване, това ще докара и до неравнопоставеност на изискванията за разнообразни производители в разнообразни райони, поради разликата във опциите им за произвеждане. Няма субсидиране, което да може да ги уеднакви, защото съществуването или развиването на евентуална работна мощ, климатични особености и природа са фактори, които не се въздействат от никакви регулации. С препоръчаните регулации също така част от магазините ще останат празни, или полупразни заради справедлива неспособност да бъдат заредени по условията на плана.
12. Добрите български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече, получили са и получават експортни благоприятни условия в доста европейски страни. “Притискането ” на техните артикули посредством административна мярка в интерес на други не е заслужено по отношение на техните досегашни инвестиции в нововъведения и индустриални мощности на основата на планирани количества за продажба в питателните вериги.
13. Евентуална реципрочна мярка в тези експортни пазари за продуктите на изнасящите български производители (заради плануваните в този момент с плана ограничавания за импортни артикули от тези страни) ще съсипе това диверсифициране на пазарните им експозиции, реализирано с помощта на мрежата от магазини на комерсиалните вериги в Европа.
14. Проектът е дискриминационен към комерсиалните вериги по отношение на останалите участници в логистичната верига на доставяне на популацията с хранителни артикули.
15. Въпреки че условието за каузи на продуктите с български генезис е отправено към търговците, осъществяването на регулацията на процедура е в ръцете на потребителите и производителите. В същото време, обратно на логиката в организацията на веригата на доставка на храни, отговорността и глобите според плана са вменени единствено на търговците, което съставлява дискриминация.
16. Прилагането на тази регулация ще усили цените на предлаганите артикули в комерсиалните вериги, а оттова и разноските на потребителите. А по-високите цени на българските храни ще понижат потреблението им.
17. Целта да се помогне на българските производители се споделя от комерсиалните вериги, само че не се реализира с сегашния план. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни.
18. Най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км. от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България.
19. Проектът пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през задната врата.
20. Основната цел на страната следва да е застраховане на популацията със свежи и качествени храни на ниски цени. Предлаганите ограничения водят до тъкмо противоположното.
Правни причини
1. Кризисната обстановка, провокирана от пандемията COVID-19, не оправдава въвеждането на нормативни ограничения в несъгласие на член 34 от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС), според който „ Количествените ограничавания върху вноса и всички ограничения, имащи равносилен резултат, се не разрешават сред държавите-членки “. Към момента ограничения, сходни на плануваните в плана, не са подхванати в нито една държава-членка на Европейски Съюз.
2. Проектът съставлява „ механически правилник “ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 от 9 септември 2015 година Съгласно член 1 от Директивата, страните членки са задължени да нотифицират пред Европейска комисия сходни планове преди да ги одобряват. Справка в системата TRIS на Европейска комисия демонстрира, че България не е нотифицирала плана и надлежно той не е прегледан от Европейска комисия. Евентуалното му приемане в несъгласие с използваната процедура ще докара до наказателна процедура против България. За съпоставяне, България е нотифицирала в TRIS т. 5 от Решение № 159 от 08.03.2020 на Министерския съвет за предприемане на ограничения във връзка със болестта COVID-19 за възбрана на износа на защитни медицински средства (еднократни гащеризони, маски с филтър, хирургични маски, защитни очила, латексови/нитрилови ръкавици и калцуни). Много други страни също са нотифицирали планове на законодателство с антикризисни ограничения, което образно демонстрира, че системата за нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 продължава да е наложителна и използвана в изискванията на пандемия и изключително състояние.
3. Освен нарушение на свободата на придвижване на артикули, която стои в основата на единния вътрешен пазар на Европейския съюз, въвеждането на плануванаъа в плана мярка съставлява и ограничаване на конкуренцията. Поради селективния й темперамент тя има всички белези на държавна помощ, която предстои на нотификация пред Главна дирекция „ Конкуренция “ на Европейска комисия. Приемането на държавна помощ без авансово позволение от Европейска комисия е неразрешено от Договор за функционирането на Европейския съюз и съставлява съображение за формиране на дело от Европейска комисия против България. Правилата за нотификация на държавна помощ също не престават да са използвани по време на рецесия. За съпоставяне, България е нотифицирала пред Европейска комисия признатата с Постановление на Министерски съвет № 55 от 30.03.2020 година мярка за погашение на обезщетения за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние (т.нар. мярка „ 60/40 “). Постановлението на Министерски съвет категорично планува, че мярката може да се приложи единствено след утвърждение от страна на Европейска комисия.
4. Практика от Европейски Съюз и друго държави-членки за сходна регулация.
На 15.02.2017 година Европейската комисия откри процедури за определяне на нарушавания на правото на Европейски Съюз против Румъния и Унгария за това, че са въвели в националното си право протекционистки ограничения, ограничаващи свободното придвижване на артикули и свободата на определяне. Основните рецензии на Европейска комисия към влезлия в действие през 2017 в Румъния закон (големите търговци на дребно са задължени да оферират минимум 51% храни и селскостопански артикули от локални производители) са свързани със:
• Свободното придвижване на артикули.
• Нарушение на свободата на определяне, заради ограничението на правото да на избор на продуктите, които се оферират. Ограничение на тези права е допустимо единствено в категорично избрани случаи и при използване на правилото на пропорционалността.
• Предвижда се посредством държавно контролиране едни производители/доставчици да се облагодетелстват за сметка на други, което основава подозрение за неразрешена държавна помощ.
• През февруари 2020 Румъния е подхванала стъпки за изменение на Закона си след наказателната процедура на Европейска комисия.
През 2016 година във връзка стимулирано мнение на Европейската комисия Словакия е отдръпнала текст в закон за храните, съдържащ условие към комерсиалните вериги с огромен оборот да разгласяват и рапортуват информация по отношение на произхода на стоките, които оферират. Според Европейската комисия това условие има резултат на количествени ограничавания на свободното придвижване на артикули, защото води до основаване на предрешение на потребителя към стоките с генезис отвън Словакия и предизвиква комерсиалните вериги да продават локални артикули.
В предишното несполучливи опити за въвеждане на ограничения за поощряване на потреблението на локални артикули са били предприемани и в други страни (напр. Ирландия, Германия).
5. Проучването ни на страни отвън Европейски Съюз, които са въвели ограничавания по отношение на храните, демонстрира следното:
• Само няколко страни отвън Европейски Съюз (които не подлежат на европейските регулации) са въвели краткотрайно ограничение/забрана за износа на съответни храни – Русия, Казахстан, Сърбия и Виетнам. Така да вземем за пример, Русия е лимитирала износа на зърно в интервала април-юни 2020 година, Казахстан е забранил износа на пшенично брашно, елда, захар, слънчогледово олио и някои зеленчуци до 15 април 2020 година, Сърбия е забранила износа на слънчогледово олио и други артикули. Дори тези страни обаче не плануват наложителна квота артикули от локално произвеждане за търговците на храни.
• В Индия е съществувало обвързване за 30% локални доставки, което се смята за анахронизъм и през 2019 година е преразгледано, защото препятства навлизането на пазара на търговци като Apple, IKEA и доста други, които разчитат на лични марки със международна дистрибуция.
6. § 3 от преходните и заключителните разпореждания планува, че постановлението влиза в действие от деня на обнародването му в Държавен вестник и се ползва до 31.12.2020 година Същевременно, § 1 планува, че постановлението се приема във връзка със Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година След като плануваните в постановлението тежки и антипазарни ограничавания на търговията с храни се преглеждат като мярка в подтекста на изключителното състояние, то е налице е необяснима диспропорционалност сред периода на изключителното състояние (до 13.05.2020 г.) и тези ограничавания (до 31.12.2020 г.). Тя няма нито юридическо, нито икономическо съображение и води до още по-съществено засягане на ползите на пазарните оператори и на потребителите.
7. Правните ни причини се поддържат и са обследвани и обосновани в решение на Комисия за защита на конкуренцията № 228 от 28.02.2017 по ЗИД на ЗХ в същата посока. Заключението на Комисията гласи:
„ Въвеждането на разпореждания, които да уреждат потреблението на понятието „ българско “ за задачите на пакетирането, етикетирането и рекламирането на храни не е належащо, защото тези въпроси към този момент са уредени на равнище Европейски Съюз.
Задължението за обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лева част от количествата на избрани групи предлагани артикули да са създадени в България лимитира конкуренцията в няколко аспекта. Тази регулация основава географски бариери за свободното придвижване на артикули, което е обвързвано с риск от излизане от пазара на някои задгранични снабдители, в това число може да докара до отпадане на артикули, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е обвързвано и с редица неподходящи последствия за потребителите като стеснен избор, по-високи цени, риск от недостиг на артикули, заради дефицит на български артикули, посредством които да се покрие минималния %, риск от некачествени артикули в прорез с претекстовете за здравето на жителите. Освен това, наредбата освен слага в привилегировано състояние българските по отношение на задграничните снабдители, само че и дребните по отношение на огромните търговци на дребно. Изискването за най-малък % български артикули лимитира и опциите на търговците на дребно сами да дефинират тактиката, посредством която да притеглят потребителите. Пазарната стопанска система се основава на взаимоотношението сред търсенето и предлагането, заради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха основали предложение, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има поради също, че в настоящата нормативна уредба са планувани средства за отбрана на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, заради което не е належащо въвеждането на спомагателни ограничения в тази тенденция, които лимитират конкуренцията. Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са създадени в България, също може да ограничи конкуренцията, като ограничи свободното придвижване на артикули, създавайки риск от връщане обратно във времето към недостиг на плодове и зеленчуци отвън сезона, присъщ за интервала преди либерализиране на външната търговия. Нормативното установяване на по-кратък период за заплащане за бързо развалящи се храни съставлява спомагателна ненужна интервенция в свободата на договаряне, която е допустимо да се окаже в ущърб на доставчиците, които е трябвало да отбрани, при вероятно предоговаряне на други условия по контракта.
Подпомагането на българските производители не следва да се реализира посредством ограничения, които освен че не са в положение да осъществят заложените цели, само че и лимитират конкуренцията, би трябвало да бъдат съобразени с разпоредбите за държавни помощи и в границите на правните благоприятни условия, предоставяни от Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз. “ /24chasa.bg
Според плана в комерсиалните вериги, продаващи храни, би трябвало да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат най-малко половината повърхност за всяка групи храни. Тези храни би трябвало да се купуват непосредствено от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от регионалния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, с изключение на с експлицитното им документално единодушие.
Според Сдружението за съвременна търговия планът погазва главните правила на пазарната стопанска система. Предложените промени биха довели до извънредно нездравословни последствия за всички участници на пазара на хранителни артикули – българските консуматори, търговците на дребно и самите български производители.
Предвидените ограничения не разрешават одобрените бизнес модели на комерсиалните вериги, които оферират на милиони българи качествени храни на ниски цени, с помощта на оптимизация на процесите и праволинеен надзор на качеството. В резултат може да се чакат повишение на цените, ограничение на избора и недостиг на доста артикули и постигане до пазара на храни с ниско качество, написа в мнението.
Въпреки, че задачата на плана е да поддържа българските производители, в действителност за доста от тях ще има отрицателни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България. Освен това положителните български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на комерсиалните вериги. “Притискането ” на тези производители посредством административна мярка в интерес на други не е заслужено по отношение на техните досегашни инвестиции в нововъведения и индустриални мощности на основата на планирани количества за продажба в питателните вериги, считат комерсиалните вериги..
Важно е да се има поради, че препоръчаните промени опонират и на законодателството на Европейски Съюз в редица области като нарушение на свободата на придвижване на артикули, ограничение на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури против България.
Целта на плануваните ограничения да се помогне на българските производители се споделя от комерсиалните вериги, само че тя не се реализира с сегашния план. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни. Освен това планът пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през „ задната врата “. Според Сдружението за съвременна търговия главната цел на страната следва да е застраховане на популацията със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите ограничения водят до тъкмо противоположното. В тази връзка молим към Министерския съвет да не приема постановлението.
Икономически причини
1. Споделяме желанието за по-силно потребителско търсене на български артикули, само че облекчаване на това търсене не може да става с регулации, а по натурален и пазарен път, като водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави съгласно бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и насъбраните разбори за търсенето от страна на потребителите. Подобни разбори са неразривно свързани с концепцията на съответния оператор - минимаркет, супермаркет, хипермаркет, квартален или профилиран магазин.
2. Ограничаването на промоциите непосредствено подвига цените храните. Около 1/3 от оборота на питателните вериги е с промоционални артикули. Това значи, че разноските на семействата за храни ще се вдигнат доста в без това тежък за всички български консуматори миг.
3. Обособяването на блокове за български артикули на разнообразни по рода си продукти/продуктови групи, които са най-малко 50% от площта на продаваните артикули, при отчитане на съоръжение, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматизирано до спомагателна загуба на 20-30% повърхност за търговците, което съставлява квази налог за активността.
4. Технологията на листване на нови артикули/продукти в комерсиалните вериги е директно обвързвана с гарантирането на ползите на потребителите. В тази връзка комерсиалните вериги изискват съществуване на най-малко един от общоприетите интернационалните документи, както и осъществяване на одити на индустриалните бази и на самите артикули, според политиката на съответната компания за сигурност и качество на новите артикули. Процесът лишава не по-малко от 4-6 месеца работа на търговците и одитните сдружения
5. Разстоянието от 200 км. е несъмнено от местоположението на комерсиалния обект, в случай, че логистичният модел на работа на комерсиалните вериги стъпва на доставки до централен склад, от който на собствен ред се доставя до филиалната мрежа за усъвършенстване на логистичните разноски и обединен надзор на количество и качество на доставките, което също усъвършенства разноските. Предложената регулация реализира тъкмо противоположното - увеличени логистични разноски.
6. Организирането на блокове/щандове - планиране, производство, доставка на съоръжение, намиране на нови снабдители, договаряне с тях, сключване на контракти и старт на поръчки и доставки - ще отнеме месеци (по първична оценка най-малко 6 месеца), в които на производителите няма да може да се помогне с реализация на продукцията, на потребителите няма да може да се обезпечи нужното количество артикули, а за комерсиалните вериги ще зародят доста спомагателни разноски и ограничавания на продажбите, които ще доведат до потребността от редуциране на личен състав и в допълнение усилване на отрицателните резултати от рецесията, вместо тяхното понижаване.
7. Има риск от неспособност за покриване на количествата на равнище производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по предписание, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Твърде е евентуално неналичието на тласъци за конкуренция сред производителите да докара до утежняване на качеството на предлаганите артикули
8. Нуждата от спомагателна инвестиция за изключително съоръжение ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български генезис неконкурентни.
9. Българските производители, които към момента не работят с огромните търговски вериги би трябвало също да създадат огромни вложения. Необходимото качество на храните по европейски стандарт не може да се реализира в границите на няколко дни, даже и месеци, от тези български производители, които и до момента не са могли да го създадат.
10. Липсва ясна формулировка за „ артикул, създаден в България ”. Не излиза наяве по какъв начин ще се ползва условието, когато в храната са вложени първични материали с друг генезис, в това число когато избрани първични материали обичайно не се създават в България. Същевременно, не се държи сметка, че доста обичайни български артикули под български марки се създават в България, само че с небългарски първични материали, а доста артикули под задгранични марки се създават в България с български първични материали.
11. Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната, което значи, че с изключение на до друго ценообразуване, това ще докара и до неравнопоставеност на изискванията за разнообразни производители в разнообразни райони, поради разликата във опциите им за произвеждане. Няма субсидиране, което да може да ги уеднакви, защото съществуването или развиването на евентуална работна мощ, климатични особености и природа са фактори, които не се въздействат от никакви регулации. С препоръчаните регулации също така част от магазините ще останат празни, или полупразни заради справедлива неспособност да бъдат заредени по условията на плана.
12. Добрите български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече, получили са и получават експортни благоприятни условия в доста европейски страни. “Притискането ” на техните артикули посредством административна мярка в интерес на други не е заслужено по отношение на техните досегашни инвестиции в нововъведения и индустриални мощности на основата на планирани количества за продажба в питателните вериги.
13. Евентуална реципрочна мярка в тези експортни пазари за продуктите на изнасящите български производители (заради плануваните в този момент с плана ограничавания за импортни артикули от тези страни) ще съсипе това диверсифициране на пазарните им експозиции, реализирано с помощта на мрежата от магазини на комерсиалните вериги в Европа.
14. Проектът е дискриминационен към комерсиалните вериги по отношение на останалите участници в логистичната верига на доставяне на популацията с хранителни артикули.
15. Въпреки че условието за каузи на продуктите с български генезис е отправено към търговците, осъществяването на регулацията на процедура е в ръцете на потребителите и производителите. В същото време, обратно на логиката в организацията на веригата на доставка на храни, отговорността и глобите според плана са вменени единствено на търговците, което съставлява дискриминация.
16. Прилагането на тази регулация ще усили цените на предлаганите артикули в комерсиалните вериги, а оттова и разноските на потребителите. А по-високите цени на българските храни ще понижат потреблението им.
17. Целта да се помогне на българските производители се споделя от комерсиалните вериги, само че не се реализира с сегашния план. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни.
18. Най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км. от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България.
19. Проектът пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през задната врата.
20. Основната цел на страната следва да е застраховане на популацията със свежи и качествени храни на ниски цени. Предлаганите ограничения водят до тъкмо противоположното.
Правни причини
1. Кризисната обстановка, провокирана от пандемията COVID-19, не оправдава въвеждането на нормативни ограничения в несъгласие на член 34 от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС), според който „ Количествените ограничавания върху вноса и всички ограничения, имащи равносилен резултат, се не разрешават сред държавите-членки “. Към момента ограничения, сходни на плануваните в плана, не са подхванати в нито една държава-членка на Европейски Съюз.
2. Проектът съставлява „ механически правилник “ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 от 9 септември 2015 година Съгласно член 1 от Директивата, страните членки са задължени да нотифицират пред Европейска комисия сходни планове преди да ги одобряват. Справка в системата TRIS на Европейска комисия демонстрира, че България не е нотифицирала плана и надлежно той не е прегледан от Европейска комисия. Евентуалното му приемане в несъгласие с използваната процедура ще докара до наказателна процедура против България. За съпоставяне, България е нотифицирала в TRIS т. 5 от Решение № 159 от 08.03.2020 на Министерския съвет за предприемане на ограничения във връзка със болестта COVID-19 за възбрана на износа на защитни медицински средства (еднократни гащеризони, маски с филтър, хирургични маски, защитни очила, латексови/нитрилови ръкавици и калцуни). Много други страни също са нотифицирали планове на законодателство с антикризисни ограничения, което образно демонстрира, че системата за нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 продължава да е наложителна и използвана в изискванията на пандемия и изключително състояние.
3. Освен нарушение на свободата на придвижване на артикули, която стои в основата на единния вътрешен пазар на Европейския съюз, въвеждането на плануванаъа в плана мярка съставлява и ограничаване на конкуренцията. Поради селективния й темперамент тя има всички белези на държавна помощ, която предстои на нотификация пред Главна дирекция „ Конкуренция “ на Европейска комисия. Приемането на държавна помощ без авансово позволение от Европейска комисия е неразрешено от Договор за функционирането на Европейския съюз и съставлява съображение за формиране на дело от Европейска комисия против България. Правилата за нотификация на държавна помощ също не престават да са използвани по време на рецесия. За съпоставяне, България е нотифицирала пред Европейска комисия признатата с Постановление на Министерски съвет № 55 от 30.03.2020 година мярка за погашение на обезщетения за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние (т.нар. мярка „ 60/40 “). Постановлението на Министерски съвет категорично планува, че мярката може да се приложи единствено след утвърждение от страна на Европейска комисия.
4. Практика от Европейски Съюз и друго държави-членки за сходна регулация.
На 15.02.2017 година Европейската комисия откри процедури за определяне на нарушавания на правото на Европейски Съюз против Румъния и Унгария за това, че са въвели в националното си право протекционистки ограничения, ограничаващи свободното придвижване на артикули и свободата на определяне. Основните рецензии на Европейска комисия към влезлия в действие през 2017 в Румъния закон (големите търговци на дребно са задължени да оферират минимум 51% храни и селскостопански артикули от локални производители) са свързани със:
• Свободното придвижване на артикули.
• Нарушение на свободата на определяне, заради ограничението на правото да на избор на продуктите, които се оферират. Ограничение на тези права е допустимо единствено в категорично избрани случаи и при използване на правилото на пропорционалността.
• Предвижда се посредством държавно контролиране едни производители/доставчици да се облагодетелстват за сметка на други, което основава подозрение за неразрешена държавна помощ.
• През февруари 2020 Румъния е подхванала стъпки за изменение на Закона си след наказателната процедура на Европейска комисия.
През 2016 година във връзка стимулирано мнение на Европейската комисия Словакия е отдръпнала текст в закон за храните, съдържащ условие към комерсиалните вериги с огромен оборот да разгласяват и рапортуват информация по отношение на произхода на стоките, които оферират. Според Европейската комисия това условие има резултат на количествени ограничавания на свободното придвижване на артикули, защото води до основаване на предрешение на потребителя към стоките с генезис отвън Словакия и предизвиква комерсиалните вериги да продават локални артикули.
В предишното несполучливи опити за въвеждане на ограничения за поощряване на потреблението на локални артикули са били предприемани и в други страни (напр. Ирландия, Германия).
5. Проучването ни на страни отвън Европейски Съюз, които са въвели ограничавания по отношение на храните, демонстрира следното:
• Само няколко страни отвън Европейски Съюз (които не подлежат на европейските регулации) са въвели краткотрайно ограничение/забрана за износа на съответни храни – Русия, Казахстан, Сърбия и Виетнам. Така да вземем за пример, Русия е лимитирала износа на зърно в интервала април-юни 2020 година, Казахстан е забранил износа на пшенично брашно, елда, захар, слънчогледово олио и някои зеленчуци до 15 април 2020 година, Сърбия е забранила износа на слънчогледово олио и други артикули. Дори тези страни обаче не плануват наложителна квота артикули от локално произвеждане за търговците на храни.
• В Индия е съществувало обвързване за 30% локални доставки, което се смята за анахронизъм и през 2019 година е преразгледано, защото препятства навлизането на пазара на търговци като Apple, IKEA и доста други, които разчитат на лични марки със международна дистрибуция.
6. § 3 от преходните и заключителните разпореждания планува, че постановлението влиза в действие от деня на обнародването му в Държавен вестник и се ползва до 31.12.2020 година Същевременно, § 1 планува, че постановлението се приема във връзка със Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година След като плануваните в постановлението тежки и антипазарни ограничавания на търговията с храни се преглеждат като мярка в подтекста на изключителното състояние, то е налице е необяснима диспропорционалност сред периода на изключителното състояние (до 13.05.2020 г.) и тези ограничавания (до 31.12.2020 г.). Тя няма нито юридическо, нито икономическо съображение и води до още по-съществено засягане на ползите на пазарните оператори и на потребителите.
7. Правните ни причини се поддържат и са обследвани и обосновани в решение на Комисия за защита на конкуренцията № 228 от 28.02.2017 по ЗИД на ЗХ в същата посока. Заключението на Комисията гласи:
„ Въвеждането на разпореждания, които да уреждат потреблението на понятието „ българско “ за задачите на пакетирането, етикетирането и рекламирането на храни не е належащо, защото тези въпроси към този момент са уредени на равнище Европейски Съюз.
Задължението за обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лева част от количествата на избрани групи предлагани артикули да са създадени в България лимитира конкуренцията в няколко аспекта. Тази регулация основава географски бариери за свободното придвижване на артикули, което е обвързвано с риск от излизане от пазара на някои задгранични снабдители, в това число може да докара до отпадане на артикули, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е обвързвано и с редица неподходящи последствия за потребителите като стеснен избор, по-високи цени, риск от недостиг на артикули, заради дефицит на български артикули, посредством които да се покрие минималния %, риск от некачествени артикули в прорез с претекстовете за здравето на жителите. Освен това, наредбата освен слага в привилегировано състояние българските по отношение на задграничните снабдители, само че и дребните по отношение на огромните търговци на дребно. Изискването за най-малък % български артикули лимитира и опциите на търговците на дребно сами да дефинират тактиката, посредством която да притеглят потребителите. Пазарната стопанска система се основава на взаимоотношението сред търсенето и предлагането, заради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха основали предложение, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има поради също, че в настоящата нормативна уредба са планувани средства за отбрана на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, заради което не е належащо въвеждането на спомагателни ограничения в тази тенденция, които лимитират конкуренцията. Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са създадени в България, също може да ограничи конкуренцията, като ограничи свободното придвижване на артикули, създавайки риск от връщане обратно във времето към недостиг на плодове и зеленчуци отвън сезона, присъщ за интервала преди либерализиране на външната търговия. Нормативното установяване на по-кратък период за заплащане за бързо развалящи се храни съставлява спомагателна ненужна интервенция в свободата на договаряне, която е допустимо да се окаже в ущърб на доставчиците, които е трябвало да отбрани, при вероятно предоговаряне на други условия по контракта.
Подпомагането на българските производители не следва да се реализира посредством ограничения, които освен че не са в положение да осъществят заложените цели, само че и лимитират конкуренцията, би трябвало да бъдат съобразени с разпоредбите за държавни помощи и в границите на правните благоприятни условия, предоставяни от Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз. “ /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ