Tрите фази на пенсионното инвестиране
(Продължение от предишния брой)
Бих желал да поговоря за миг за трите разнообразни етапи на пенсиониране.
Фаза едно се назовава акумулиране, фаза две е опазване и фаза три е последователно евакуиране.
Акумулирането нормално стартира сега, в който отворим първия си пенсионен акаунт 401К или IRA и продължава до към 60-годишна възраст. В този доста дълъг интервал от време (обикновено към 35-40 години) вложителят би трябвало да концентрира вниманието си върху акумулирането на допустимо максимален брой акции от фондовете, в които влага, и, несъмнено, да е избрал верните фондове за своята цел и небосвод на инвестиция. Спадове като този, на който станахме очевидци, са доста положителни вести през този интервал, тъй като дават късмет да закупим по-голям брой акции със същите суми пари, които сме вкарвали досега, заради краткотрайния спад на цените на акциите.
За моя приятна изненада, до момента в който траеше този спад, не дребен брой хора, които са в развой на акумулиране, ми се обадиха с възторг да прибавят нови пари към фондовете си, тъй като желаеха да вземат по-голям брой акции с парите, които ще вкарат. Това е доста обнадеждаващо, тъй като демонстрира, че има доста рационално мислещи хора, които са осъзнали тези придвижвания на пазарите и са оставили страстите на „ задната седалка “, а преди всичко са сложили логиката и предходния си персонален капиталов опит.
Както станахме очевидци при започване на 2018-та и още веднъж в 2020 година, пазарът навакса към 10% от спада за последните три месеца на 2018-та, единствено за първите 10 дни на 2019-та и 30% спад през март 2020-та за 3-4 месеца и даже приключи годината на +20%, което математически значи, че първо е наваксало изгубените 30% и след това е изкачило още 20% нагоре. Това е показателно за
стабилността и здравето на американската стопанска система
сега и за разликата сред термините „ криза “ или „ промяна “, за които ще приказваме в друга публикация.
Но въпреки всичко дано бъдем справедливи. Историческото придвижване на пазарите не е гаранция, че това ще се случи още веднъж и тази година. Може да отнеме и по-дълъг интервал на възобновяване на тези стойности, каквито интервали е имало и преди. Инвестирането не е спекулиране, посредством вложението ние търсим непоклатимост и напредък в по-дългосрочни интервали напред, макар че с напредването на технологиите и бързината на продан на информация се ускорява и динамичността на спадовете и покачванията в пазарите. Процеси, които са отнемали години в предишното, през днешния ден могат да лишават единствено седмици и даже броени дни, което е окуражаващо за спокойствието и благополучието на нас – вложителите.
При втората фаза, опазване, която настава някъде в интервала сред 55 и 65-годишна възраст, множеството от вложителите се пробват да намерят някои по-защитни тактики, посредством които да понижат амплитудата на инвестицията, т.е. разликата сред най-високата точка на напредък и най-ниската точка при спад. По този метод, при един по-сериозен спад, няма да им се постанова
да търсят голям напредък
по-късно, с цел да наваксат краткотрайните загуби. Това е съответна тактика за хора, които не са могли да натрупат огромни суми през годините и се пробват да запазят и дребното, което имат.
„ Запазването “ е една фаза, която може да се избегне, в случай че вложителят е почнал от ранна възраст – към 25-годишен – и систематично е вкарвал положителни суми (не големи, само че добри) в пенсионното си обезпечаване през годините. Ако този вложител е следвал по-агресивна тактика в тези ранни години и продължи тази тактика до към 55-годишна възраст, той може би в никакъв случай няма да се постанова да я трансформира. Причината за това, по мои разбори и калкулации, е, че дивидентите и лихвите, насъбрани през всички години, са толкоз солидни, че даже при такива спадове той няма да се тормози да резервира настоящето си положение, а ще гледа напряко към третата фаза – последователното евакуиране.
При фаза три – последователното евакуиране, вложителят би трябвало деликатно да калкулира какъв % от събраната сума ще бъде употребена за пенсионен приход. Обикновено не предлагам на хората да теглят повече от 5% на година от сегашната стойност на акаунта. Нека обаче не забравяме нещо значимо – дивидентите и капиталните облаги не престават да бъдат реинвестирани в пенсионния фонд, даже след пенсиониране, и това значи, че евентуални краткосрочни спадове даже в този интервал са добре пристигнали, тъй като ни дават късмет да закупим нов, по-голям брой акции на краткотрайно понижени пазарни цени, които евентуално да усилят прихода от дивиденти с течение на годините напред.
Ако имате директни въпроси по отношение на вашата обстановка и се нуждаете от в детайли пояснение и персонална среща с мен, вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – Въпросите, които четете, са заложени от клиенти, с които съм работил по време на такива съвещания в моя офис.
Бих желал да поговоря за миг за трите разнообразни етапи на пенсиониране.
Фаза едно се назовава акумулиране, фаза две е опазване и фаза три е последователно евакуиране.
Акумулирането нормално стартира сега, в който отворим първия си пенсионен акаунт 401К или IRA и продължава до към 60-годишна възраст. В този доста дълъг интервал от време (обикновено към 35-40 години) вложителят би трябвало да концентрира вниманието си върху акумулирането на допустимо максимален брой акции от фондовете, в които влага, и, несъмнено, да е избрал верните фондове за своята цел и небосвод на инвестиция. Спадове като този, на който станахме очевидци, са доста положителни вести през този интервал, тъй като дават късмет да закупим по-голям брой акции със същите суми пари, които сме вкарвали досега, заради краткотрайния спад на цените на акциите.
За моя приятна изненада, до момента в който траеше този спад, не дребен брой хора, които са в развой на акумулиране, ми се обадиха с възторг да прибавят нови пари към фондовете си, тъй като желаеха да вземат по-голям брой акции с парите, които ще вкарат. Това е доста обнадеждаващо, тъй като демонстрира, че има доста рационално мислещи хора, които са осъзнали тези придвижвания на пазарите и са оставили страстите на „ задната седалка “, а преди всичко са сложили логиката и предходния си персонален капиталов опит.
Както станахме очевидци при започване на 2018-та и още веднъж в 2020 година, пазарът навакса към 10% от спада за последните три месеца на 2018-та, единствено за първите 10 дни на 2019-та и 30% спад през март 2020-та за 3-4 месеца и даже приключи годината на +20%, което математически значи, че първо е наваксало изгубените 30% и след това е изкачило още 20% нагоре. Това е показателно за
стабилността и здравето на американската стопанска система
сега и за разликата сред термините „ криза “ или „ промяна “, за които ще приказваме в друга публикация.
Но въпреки всичко дано бъдем справедливи. Историческото придвижване на пазарите не е гаранция, че това ще се случи още веднъж и тази година. Може да отнеме и по-дълъг интервал на възобновяване на тези стойности, каквито интервали е имало и преди. Инвестирането не е спекулиране, посредством вложението ние търсим непоклатимост и напредък в по-дългосрочни интервали напред, макар че с напредването на технологиите и бързината на продан на информация се ускорява и динамичността на спадовете и покачванията в пазарите. Процеси, които са отнемали години в предишното, през днешния ден могат да лишават единствено седмици и даже броени дни, което е окуражаващо за спокойствието и благополучието на нас – вложителите.
При втората фаза, опазване, която настава някъде в интервала сред 55 и 65-годишна възраст, множеството от вложителите се пробват да намерят някои по-защитни тактики, посредством които да понижат амплитудата на инвестицията, т.е. разликата сред най-високата точка на напредък и най-ниската точка при спад. По този метод, при един по-сериозен спад, няма да им се постанова
да търсят голям напредък
по-късно, с цел да наваксат краткотрайните загуби. Това е съответна тактика за хора, които не са могли да натрупат огромни суми през годините и се пробват да запазят и дребното, което имат.
„ Запазването “ е една фаза, която може да се избегне, в случай че вложителят е почнал от ранна възраст – към 25-годишен – и систематично е вкарвал положителни суми (не големи, само че добри) в пенсионното си обезпечаване през годините. Ако този вложител е следвал по-агресивна тактика в тези ранни години и продължи тази тактика до към 55-годишна възраст, той може би в никакъв случай няма да се постанова да я трансформира. Причината за това, по мои разбори и калкулации, е, че дивидентите и лихвите, насъбрани през всички години, са толкоз солидни, че даже при такива спадове той няма да се тормози да резервира настоящето си положение, а ще гледа напряко към третата фаза – последователното евакуиране.
При фаза три – последователното евакуиране, вложителят би трябвало деликатно да калкулира какъв % от събраната сума ще бъде употребена за пенсионен приход. Обикновено не предлагам на хората да теглят повече от 5% на година от сегашната стойност на акаунта. Нека обаче не забравяме нещо значимо – дивидентите и капиталните облаги не престават да бъдат реинвестирани в пенсионния фонд, даже след пенсиониране, и това значи, че евентуални краткосрочни спадове даже в този интервал са добре пристигнали, тъй като ни дават късмет да закупим нов, по-голям брой акции на краткотрайно понижени пазарни цени, които евентуално да усилят прихода от дивиденти с течение на годините напред.
Ако имате директни въпроси по отношение на вашата обстановка и се нуждаете от в детайли пояснение и персонална среща с мен, вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – Въпросите, които четете, са заложени от клиенти, с които съм работил по време на такива съвещания в моя офис.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ