Политики, подкрепящи публичния и частния сектор
Продължение на публикацията "Време е за нова парична политика "
3. Как би могла да наподобява МП3?
Както бе очебийно неведнъж, паричните принадлежности, които бяха задоволителни, с цел да подтикват националните стопанства през последните стопански цикли, евентуално по-нататък няма да са задоволителни. От една страна, понижението на лихвените проценти е мощно лимитирано поради извънредно ниските и даже негативни лихви в развития свят, които надали ще могат да понижат кой знае какъв брой. На второ място политиката на QE е лимитирана от към този момент прекомерно ниските дълготрайни лихвени проценти, респективно от предстоящата рентабилност на активите, а някои централни банки (по-специално Европейската централна банка) се сблъскват с дефицит на облигации, които да купят при съществуващите политически ограничавания. На трето място, би било относително неефективно да се дават пари и заеми на тези, които нямат финансови активи и то би асъдействало за разширение на пропастта сред субектите с разнообразни благоприятни условия.
Изброените аргументи дават съображение на Далио и на сътрудниците му несъмнено да считат, че е нужен завой към МП3. Тя съдържа парични политики, ориентирани по-директно към потребителите вместо към вложителите и спестяващите (целевите групи на МП1 и МП2) и поощрение тези средства да бъдат харчени.
Този тип политики безспорно са много спорни и за централните банки, и за държавните управления. Големият въпрос е дали те ще оказват помощ или ще навредят на продуктивността на труда. Докато задълженията са деноминирани във валутите на съответните страни, тези политики по-скоро ще създадат стопанското изстудяване по-плавно и единствените спънки ще са лимитираните благоприятни условия на ръководителите на националните стопански системи и/или лимитираните политически качества да се подхващат верните ограничения, в случай че продуктивността е по-висока от предоставените и изхарчени количества пари и заеми. Именно тук идва на помощ МП3 - композиция от координирани фискални и парични политики, които варират според от това кой получава средствата (частният или общественият сектор) и до каква степен е директен пътят на напечатаните пари (директно предоставени "пари от хеликоптер " на потребителите против по-индиректните способи на финансиране на разходите). (Бел. ред. - Хвърлянето на пари от хеликоптер е самобитен термин изразяващ предполагаем неконвенционален инструмент на паричната политика, който включва печатането на големи парични количества и общественото им систематизиране за стимулиране на стопанската система. За първи път този способ е упоменат от икономиста Милтън Фридман). Като цяло, по-директните подходи са по-ефективни, само че и по-трудно осъществими от политическа позиция.
Политики на МП3, ориентирани към обществения бранш:
- най-индиректната алтернатива е да се усили дълговото финансиране на фискалните разноски в композиция с QE, посредством което се купува назад по-голямата част от новите дългови излъчвания (както е направила Япония през 30-е години на предишния век, Щатите по време на Втората международна война и съвсем всяка развита страна след финансовата рецесия от 2008-а);
- малко по-пряк метод е когато централните банки отпускат заеми, респективно капитализират банки за развиване или други частни или не напълно частни структури, които могат да употребяват финансирането за планове за стимулиране на стопанската система (какъвто е методът на Китай през 2008-а);
- най-директната алтернатива е директна фискална/монетарна съгласуваност когато централната банка насочва напечатаните пари непосредствено към държавното управление. Това се случва по няколко метода:
Единият е посредством нарастване на финансираните посредством заеми фискални разноски и при този метод централната банка не е в центъра на вниманието във връзка с дълга, тъй като разноските или "си партнират " с QE, когато централната банка опростява задължението или поема ангажимент да го предоговаря завинаги; или дава обещание да напечата пари, с цел да покрие заплащанията по заема (както се случва в германия през 30-е години на предишния век).
Другият е да се дават непосредствено за харчене "прясно " отпечатани пари на държавното управление, без да се минава през издаването на дълг. В предишното такива случаи обгръщат печатането на "пари фиат " (в Китай по време на ръководството на императорите, по време на американската гражданска война, на гражданската война в Щатите, на Германия през 30-е години на предишния век, на Англия по време на Първата международна война) или понижение на цената на твърдата валута (древен Рим, императорски Китай, Англия през ХVІ век).
(Бел. ред. - "пари фиат " са издадена от държавното управление валута, която не е подплатена от физическа суровина като злато или сребро. Стойността на тези пари се извлича от връзката сред предлагането и търсенето и стабилността на страната емитент, като множеството модерни хартиени валути, в това число американският $ са от типа "фиат ".
Политики на МП3, подкрепящи и обществения и частния бранш:
- най-индиректно деяние има потреблението на средствата от QE за покупка на недвижими парцели или на други действително създадени артикули, които след това биха могли да се употребяват за обществено значими планове. Например, страната да изкупи изоставени парцели в Детройт (което ще поддържа частните собственици) и по-късно те да бъдат разрушени и на тяхно място да се създадат паркове;
- по-пряка политика е редукция на дълга посредством понижение на действителната стойност на погасителните вноски, обичайно посредством обезценяване на валутата, в която е провиснал. Централните банки реализират по предписание тази цел посредством интервенции или директна обезценка, каквато е обезценяването на щатския $ по време на Великата криза в Щатите през предишния век;
- най-директният метод е посредством огромни дългови редукции непосредствено от държавното управление (както се случва в античен Рим, по време на Великата меланхолия и в последно време - в Исландия).
Политики на МП3, ориентирани към частния бранш:
- най-индиректната тактика тук се реализира посредством кредитните институции, на които централните банки дават доста мощни стопански тласъци да отпускат заеми. Например, в допълнение към негативните лихви по наднормените запаси централната банка може да предложи висока позитивна рента по нормативно изискваните, което прави кредитирането по-изгодно (вместо да се натрупат големи свръх-резерви когато се печатат пари). Нюанси от тази стратегия бяха пробвани в последно време в Европа, Япония и Обединеното кралство. Съществува и вариация да се насърчат семействата да теглят заеми посредством субсидирани заеми или против гаранции. Пример е програмата на Англия "Help to Buy " ( "Помогни, с цел да купиш "), при която на някои купувачи на жилища се отпускат петгодишни безлихвени заеми за до 20% от цената на имота;
- по-екстремен метод е кредитните институции да трансферират негативните лихви върху клиентите. Централните банки могат да опитват като целеустремено обезкуражават семействата да държат пари в брой. Например, мнозина оферират налог върху притежаваните пари в брой в размера на негативните лихвени проценти (това е експериментирано в Европа по време на Великата депресия). Друго предложение е да се създадат невалидни парите в брой и да се употребяват цифрови, което ще улесни използването на негативни лихви за всички кешови вложения;
- още по-директен вид на МП3 е да се даде на централните банки прочут надзор върху данъчното облагане на приходите или на Данък добавена стойност. Това може да се употребява като спомагателен антицкличен фактор за ръководство на стопанската система като по време на криза налозите да се понижават и тази редукция да се финансира с напечатани пари, а в положителни времена да има данъчни увеличения;
- най-директно работи "печатницата на пари " и директните парични прехвърляния за семействата (споменатите към този момент "пари от хеликоптер "). Начините за насочването им може да става под разнообразни форми, като главните разновидности са два. Единият е да се трансферират идентични суми на всеки индивид или да се вкара известна последователност за подкрепяне на обособени групи (по-бедните да получат повече от по-богатите). Вторият е еднократен паричен превод на цялата сума или пък прехвърлянето й на порции за избран интервал от време. Парите могат да се насочат към характерни капиталови сметки (пенсионни, за образование, или за дребни бизнес инвестиции).
Потенциален вид за осъществяване на "хеликоптерната " политика е да се трансферират приходите или средствата от QE към семействата вместо към държавното управление. Друг метод е централните банки да дават отбрана или да подсигуряват несъмнено равнище на рентабилност на акциите или на по-рисковите активи, с цел да се повишет цените им и да се поддържа потреблението.
Далио и екипът му не разясняват и не предлага съответен вид в разбора си и се надяват, че паричните стратези и изключително централните банкери ще би трябвало да работят настойчиво, с цел да открият верния път.
3. Как би могла да наподобява МП3?
Както бе очебийно неведнъж, паричните принадлежности, които бяха задоволителни, с цел да подтикват националните стопанства през последните стопански цикли, евентуално по-нататък няма да са задоволителни. От една страна, понижението на лихвените проценти е мощно лимитирано поради извънредно ниските и даже негативни лихви в развития свят, които надали ще могат да понижат кой знае какъв брой. На второ място политиката на QE е лимитирана от към този момент прекомерно ниските дълготрайни лихвени проценти, респективно от предстоящата рентабилност на активите, а някои централни банки (по-специално Европейската централна банка) се сблъскват с дефицит на облигации, които да купят при съществуващите политически ограничавания. На трето място, би било относително неефективно да се дават пари и заеми на тези, които нямат финансови активи и то би асъдействало за разширение на пропастта сред субектите с разнообразни благоприятни условия.
Изброените аргументи дават съображение на Далио и на сътрудниците му несъмнено да считат, че е нужен завой към МП3. Тя съдържа парични политики, ориентирани по-директно към потребителите вместо към вложителите и спестяващите (целевите групи на МП1 и МП2) и поощрение тези средства да бъдат харчени.
Този тип политики безспорно са много спорни и за централните банки, и за държавните управления. Големият въпрос е дали те ще оказват помощ или ще навредят на продуктивността на труда. Докато задълженията са деноминирани във валутите на съответните страни, тези политики по-скоро ще създадат стопанското изстудяване по-плавно и единствените спънки ще са лимитираните благоприятни условия на ръководителите на националните стопански системи и/или лимитираните политически качества да се подхващат верните ограничения, в случай че продуктивността е по-висока от предоставените и изхарчени количества пари и заеми. Именно тук идва на помощ МП3 - композиция от координирани фискални и парични политики, които варират според от това кой получава средствата (частният или общественият сектор) и до каква степен е директен пътят на напечатаните пари (директно предоставени "пари от хеликоптер " на потребителите против по-индиректните способи на финансиране на разходите). (Бел. ред. - Хвърлянето на пари от хеликоптер е самобитен термин изразяващ предполагаем неконвенционален инструмент на паричната политика, който включва печатането на големи парични количества и общественото им систематизиране за стимулиране на стопанската система. За първи път този способ е упоменат от икономиста Милтън Фридман). Като цяло, по-директните подходи са по-ефективни, само че и по-трудно осъществими от политическа позиция.
Политики на МП3, ориентирани към обществения бранш:
- най-индиректната алтернатива е да се усили дълговото финансиране на фискалните разноски в композиция с QE, посредством което се купува назад по-голямата част от новите дългови излъчвания (както е направила Япония през 30-е години на предишния век, Щатите по време на Втората международна война и съвсем всяка развита страна след финансовата рецесия от 2008-а);
- малко по-пряк метод е когато централните банки отпускат заеми, респективно капитализират банки за развиване или други частни или не напълно частни структури, които могат да употребяват финансирането за планове за стимулиране на стопанската система (какъвто е методът на Китай през 2008-а);
- най-директната алтернатива е директна фискална/монетарна съгласуваност когато централната банка насочва напечатаните пари непосредствено към държавното управление. Това се случва по няколко метода:
Единият е посредством нарастване на финансираните посредством заеми фискални разноски и при този метод централната банка не е в центъра на вниманието във връзка с дълга, тъй като разноските или "си партнират " с QE, когато централната банка опростява задължението или поема ангажимент да го предоговаря завинаги; или дава обещание да напечата пари, с цел да покрие заплащанията по заема (както се случва в германия през 30-е години на предишния век).
Другият е да се дават непосредствено за харчене "прясно " отпечатани пари на държавното управление, без да се минава през издаването на дълг. В предишното такива случаи обгръщат печатането на "пари фиат " (в Китай по време на ръководството на императорите, по време на американската гражданска война, на гражданската война в Щатите, на Германия през 30-е години на предишния век, на Англия по време на Първата международна война) или понижение на цената на твърдата валута (древен Рим, императорски Китай, Англия през ХVІ век).
(Бел. ред. - "пари фиат " са издадена от държавното управление валута, която не е подплатена от физическа суровина като злато или сребро. Стойността на тези пари се извлича от връзката сред предлагането и търсенето и стабилността на страната емитент, като множеството модерни хартиени валути, в това число американският $ са от типа "фиат ".
Политики на МП3, подкрепящи и обществения и частния бранш:
- най-индиректно деяние има потреблението на средствата от QE за покупка на недвижими парцели или на други действително създадени артикули, които след това биха могли да се употребяват за обществено значими планове. Например, страната да изкупи изоставени парцели в Детройт (което ще поддържа частните собственици) и по-късно те да бъдат разрушени и на тяхно място да се създадат паркове;
- по-пряка политика е редукция на дълга посредством понижение на действителната стойност на погасителните вноски, обичайно посредством обезценяване на валутата, в която е провиснал. Централните банки реализират по предписание тази цел посредством интервенции или директна обезценка, каквато е обезценяването на щатския $ по време на Великата криза в Щатите през предишния век;
- най-директният метод е посредством огромни дългови редукции непосредствено от държавното управление (както се случва в античен Рим, по време на Великата меланхолия и в последно време - в Исландия).
Политики на МП3, ориентирани към частния бранш:
- най-индиректната тактика тук се реализира посредством кредитните институции, на които централните банки дават доста мощни стопански тласъци да отпускат заеми. Например, в допълнение към негативните лихви по наднормените запаси централната банка може да предложи висока позитивна рента по нормативно изискваните, което прави кредитирането по-изгодно (вместо да се натрупат големи свръх-резерви когато се печатат пари). Нюанси от тази стратегия бяха пробвани в последно време в Европа, Япония и Обединеното кралство. Съществува и вариация да се насърчат семействата да теглят заеми посредством субсидирани заеми или против гаранции. Пример е програмата на Англия "Help to Buy " ( "Помогни, с цел да купиш "), при която на някои купувачи на жилища се отпускат петгодишни безлихвени заеми за до 20% от цената на имота;
- по-екстремен метод е кредитните институции да трансферират негативните лихви върху клиентите. Централните банки могат да опитват като целеустремено обезкуражават семействата да държат пари в брой. Например, мнозина оферират налог върху притежаваните пари в брой в размера на негативните лихвени проценти (това е експериментирано в Европа по време на Великата депресия). Друго предложение е да се създадат невалидни парите в брой и да се употребяват цифрови, което ще улесни използването на негативни лихви за всички кешови вложения;
- още по-директен вид на МП3 е да се даде на централните банки прочут надзор върху данъчното облагане на приходите или на Данък добавена стойност. Това може да се употребява като спомагателен антицкличен фактор за ръководство на стопанската система като по време на криза налозите да се понижават и тази редукция да се финансира с напечатани пари, а в положителни времена да има данъчни увеличения;
- най-директно работи "печатницата на пари " и директните парични прехвърляния за семействата (споменатите към този момент "пари от хеликоптер "). Начините за насочването им може да става под разнообразни форми, като главните разновидности са два. Единият е да се трансферират идентични суми на всеки индивид или да се вкара известна последователност за подкрепяне на обособени групи (по-бедните да получат повече от по-богатите). Вторият е еднократен паричен превод на цялата сума или пък прехвърлянето й на порции за избран интервал от време. Парите могат да се насочат към характерни капиталови сметки (пенсионни, за образование, или за дребни бизнес инвестиции).
Потенциален вид за осъществяване на "хеликоптерната " политика е да се трансферират приходите или средствата от QE към семействата вместо към държавното управление. Друг метод е централните банки да дават отбрана или да подсигуряват несъмнено равнище на рентабилност на акциите или на по-рисковите активи, с цел да се повишет цените им и да се поддържа потреблението.
Далио и екипът му не разясняват и не предлага съответен вид в разбора си и се надяват, че паричните стратези и изключително централните банкери ще би трябвало да работят настойчиво, с цел да открият верния път.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ