Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува
~ Продължение на празничния ни текст, чийто първа и втора част можете да видите тук и тук.
3. Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува
Най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание, се споделя „ Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува “. Той е дело на редактора на от дълго време изчезналия Нюйоркски вестник The Sun (1833 година – 1950 г.) Франсис Чърч, който на 21 септември 1897 година дава отговор на писмото на дребната Вирджиния О‘Ханлън, родена през лятото на 1889 година
8-годишното дете не е спирало да пита татко си – доктор Филип О‘Ханлън, дали въпреки всичко има Дядо Коледа, тъй като съучениците и приятелите ѝ все по-често са разказвали на Вирджиния, че Добрият Старец е небивалица и тя е прекомерно наивна, щом още има вяра в тази приказка.
За да се отърве от задължението да даде толкоз тежък и сложен отговор на едно дете, татко ѝ споделя, че би трябвало да напише писмо до The Sun, тъй като, каквото написа в The Sun, е правилно (тогава тази „ сентенция “ е обикаляла улиците на Ню Йорк).
Ето какво написа в писмото си дребната Вирджиния: „ Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години. Някои от моите дребни другари споделят, че няма дядо Коледа. Татко споделя: „ Ако видиш нещо в „ Сън “, значи е истина. “ Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?
И какво се появява като отговор от Франсис Чърч: „ Вирджиния, твоите дребни другари не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична ера. Те имат вяра само на това, което виждат. Мислят, че нищо, което дребните им мозъци не схващат, не съществува. Всички мозъци, Вирджиния, без значение дали принадлежат на възрастни или на деца, са дребни. Във великата наша галактика индивидът е просто едно насекомо, мравка, по своя разсъдък спрямо безграничния свят към него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото познание.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкоз несъмнено, колкото е несъмнено, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата хубост и наслада. Уви, какъв брой ужасяващ би бил светът, в случай че нямаше дядо Коледа. Би бил толкоз ужасяващ, колкото в случай че нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска религия, лирика, романтика, които да създадат съществуването ни търпимо. Нямаше да имаме друга наслада с изключение на тази, изпитвана посредством зрението и сетивата. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би угаснала.
Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш татко си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, с цел да заловен дядо Коледа, само че даже и да не го видят да слиза, какво биха потвърдили? Никой не вижда дядо Коледа, само че това не озвачава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не си, само че това не значи, че не съществуват. Никой не може да осъзнае или да си показа всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.
Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, само че има покривало, което покрива невидимия свят и което даже и най-силният човек, нито даже обединената мощ на всички най-силни хора, живели в миналото, не могат да раздерат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да издигнат завесата и да ни покажат божествената хубост и великолепие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.
Нямало дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее вечно! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи наслада на детското сърце “. (Източник Wikipedia)
Именно този отговор и до ден сегашен е най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание. И е част от коледните обичаи в Съединени американски щати и Канада.
Чърч в миналото е бил боен сътрудник (по време на Американската гражданска война). Основните му материали постоянно са били мощно обществено ангажирани и даже депресиращи, по тази причина мнозина са били сюрпризирани от публицистичния му коментар за Дядо Коледа, който Чърч даже не е подписал.
Доста по-рано – през 1823 година, различен паметен текст, озаглавен „ Визита от Свети Николай (или „ Бе нощта против Коледа “ – “‘Twas the night before Christmas”) “ издига празника до този необикновен статут, който има и през днешния ден. Авторът е Клемент Муур, който е бил професор по ориенталска и гръцка литература, както и ценител и откривател на Библията. Най-първата обява на поемата е била анонимна.
Клемент Муур (Wikipedia)
Появата ѝ обаче основава и друга една традиция, която мнозина ненавиждат и до през днешния ден – разпространява размяната на дарове, което пък води до комерсиализацията на празника. През 1850 година в книгата си „ Първата Коледа в Нова Англия “ Хариет Бичър Стоу основава воин, който е мощно подразнен от новия темперамент на празника и обстоятелството, че е по този начин мощно комерсиализиран, сблъсквайки остарялата традиция с „ треската за извършване на покупки “.
Горките хора… концепция са нямали какво ще ги чака през идващите десетилетия, когато Кока-Кола се заема с най-новия облик на Дядо Коледа и трансформира онази най-известна илюстрация на Томас Наст (за която писахме тук) в поп-културен феномен, махайки лулата на Добрия дъртак и заменяйки я с бутилка кола.
~ В идващите материали ще разгледаме по какъв начин компанията, основана от доктор Пембертън (Coca-Cola) се трансформира в най-известния притежател на Коледен дух в цялостен свят… даже там, където Коледа не съществува. Ще забележим също и какво общо има сред „ Междузвездни войни “, „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “ и основателите на Кока-Кола караваните.
3. Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува
Най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание, се споделя „ Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува “. Той е дело на редактора на от дълго време изчезналия Нюйоркски вестник The Sun (1833 година – 1950 г.) Франсис Чърч, който на 21 септември 1897 година дава отговор на писмото на дребната Вирджиния О‘Ханлън, родена през лятото на 1889 година
8-годишното дете не е спирало да пита татко си – доктор Филип О‘Ханлън, дали въпреки всичко има Дядо Коледа, тъй като съучениците и приятелите ѝ все по-често са разказвали на Вирджиния, че Добрият Старец е небивалица и тя е прекомерно наивна, щом още има вяра в тази приказка.
За да се отърве от задължението да даде толкоз тежък и сложен отговор на едно дете, татко ѝ споделя, че би трябвало да напише писмо до The Sun, тъй като, каквото написа в The Sun, е правилно (тогава тази „ сентенция “ е обикаляла улиците на Ню Йорк).
Ето какво написа в писмото си дребната Вирджиния: „ Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години. Някои от моите дребни другари споделят, че няма дядо Коледа. Татко споделя: „ Ако видиш нещо в „ Сън “, значи е истина. “ Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?
И какво се появява като отговор от Франсис Чърч: „ Вирджиния, твоите дребни другари не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична ера. Те имат вяра само на това, което виждат. Мислят, че нищо, което дребните им мозъци не схващат, не съществува. Всички мозъци, Вирджиния, без значение дали принадлежат на възрастни или на деца, са дребни. Във великата наша галактика индивидът е просто едно насекомо, мравка, по своя разсъдък спрямо безграничния свят към него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото познание.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкоз несъмнено, колкото е несъмнено, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата хубост и наслада. Уви, какъв брой ужасяващ би бил светът, в случай че нямаше дядо Коледа. Би бил толкоз ужасяващ, колкото в случай че нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска религия, лирика, романтика, които да създадат съществуването ни търпимо. Нямаше да имаме друга наслада с изключение на тази, изпитвана посредством зрението и сетивата. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би угаснала.
Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш татко си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, с цел да заловен дядо Коледа, само че даже и да не го видят да слиза, какво биха потвърдили? Никой не вижда дядо Коледа, само че това не озвачава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не си, само че това не значи, че не съществуват. Никой не може да осъзнае или да си показа всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.
Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, само че има покривало, което покрива невидимия свят и което даже и най-силният човек, нито даже обединената мощ на всички най-силни хора, живели в миналото, не могат да раздерат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да издигнат завесата и да ни покажат божествената хубост и великолепие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.
Нямало дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее вечно! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи наслада на детското сърце “. (Източник Wikipedia)
Именно този отговор и до ден сегашен е най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание. И е част от коледните обичаи в Съединени американски щати и Канада.
Чърч в миналото е бил боен сътрудник (по време на Американската гражданска война). Основните му материали постоянно са били мощно обществено ангажирани и даже депресиращи, по тази причина мнозина са били сюрпризирани от публицистичния му коментар за Дядо Коледа, който Чърч даже не е подписал.
Доста по-рано – през 1823 година, различен паметен текст, озаглавен „ Визита от Свети Николай (или „ Бе нощта против Коледа “ – “‘Twas the night before Christmas”) “ издига празника до този необикновен статут, който има и през днешния ден. Авторът е Клемент Муур, който е бил професор по ориенталска и гръцка литература, както и ценител и откривател на Библията. Най-първата обява на поемата е била анонимна.
Клемент Муур (Wikipedia)
Появата ѝ обаче основава и друга една традиция, която мнозина ненавиждат и до през днешния ден – разпространява размяната на дарове, което пък води до комерсиализацията на празника. През 1850 година в книгата си „ Първата Коледа в Нова Англия “ Хариет Бичър Стоу основава воин, който е мощно подразнен от новия темперамент на празника и обстоятелството, че е по този начин мощно комерсиализиран, сблъсквайки остарялата традиция с „ треската за извършване на покупки “.
Горките хора… концепция са нямали какво ще ги чака през идващите десетилетия, когато Кока-Кола се заема с най-новия облик на Дядо Коледа и трансформира онази най-известна илюстрация на Томас Наст (за която писахме тук) в поп-културен феномен, махайки лулата на Добрия дъртак и заменяйки я с бутилка кола.
~ В идващите материали ще разгледаме по какъв начин компанията, основана от доктор Пембертън (Coca-Cola) се трансформира в най-известния притежател на Коледен дух в цялостен свят… даже там, където Коледа не съществува. Ще забележим също и какво общо има сред „ Междузвездни войни “, „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “ и основателите на Кока-Кола караваните.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ