Продължават дебатите в публичното пространство по болната тема кой трябва

Продължават дебатите в общественото пространство по болната тематика кой би трябвало да заплаща първите три дни от болничните на служащите - работодателите, както е от близо 10 години насам, или Национален осигурителен институт? Какъв е най-ефективният метод за справяне с този болен, само че неуреден от години проблем? Стигна се даже до неуместното предложение тези дни първите три дни от болничните въобще да не се заплащат. В полемиката се включи и новият омбудсман Диана Ковачева, която при започване на тази седмица разяснява в ефира на Българска национална телевизия: "Работниците и чиновниците заплащат своите осигуровки, внасят ги в Национален осигурителен институт, а най-после се оказва, че тогава, когато са обезпечени за разнообразни обществени опасности, те на процедура не могат да получат компенсацията, което замества изгубените работни дни ". За коментар по тематиката, която визира всички работещи българи, потърсих дългогодишната синдикалистка, финансовата експертка Мика Зайкова.

Национален осигурителен институт би трябвало да заплаща болничните на служащите. Ние си даваме парите за осигуровките и в техните рамки са средствата ни за пенсия, за безработица и за краткотрайна неработоспособност. Това, че от известно време работодателите плащаха първите три дни от болничните беше краткотрайна мярка, призната, с цел да се подкрепи публичния институт. Тя беше призната от Тристранният съвет преди време, когато Национален осигурителен институт беше в галям недостиг. Но тази сякаш краткотрайна мярка има заплаха да се трансформира в непрекъсната, а това не е вярно - болничните би трябвало да се заплащат от института, тъй като ние внасяме там своите пари за сигурност, най-общо казано.

Според мен отговорен за създалато се напрежение, е законодателят. През 2009 година беше взета спешната мярка, за която приказваме в този момент, само че законодателят я трансформира в непрекъсната. Тогава синдикатите даже гласоподаваха към този момент да се заплащат по 70%, вместо както беше преди 80 на 100. После обаче натовариха работодателите с двойно заплащане - 60% в Национален осигурителен институт и 40 на 100 на служащите, които си получават заплатите от него. Това не е вярно. Грешно е също по този начин първите три дни от болничните да не се заплащат. Защото всевъзможни статистики на европейските ведомства демонстрират, че ние, българите, сме най-бедни. Но плащаме и най-скъпите медикаменти в съюза, тъй като ДДС-то на нашите илачи е 20%. А истината е, че българинът просто е доста болен и харчи доста пари за здраве и медикаменти.

Надявам се всички да се солидаризират с концепцията първите три дни от болничния да се заплаща от Национален осигурителен институт, тъй като е цялостен парадокс те да не се заплащат. Не можем да се мерим с останалите развити страни на Стария континент, тъй като на никое място другаде минималната работна заплата не е 275 евро. И с изключение на скъпи медикаменти, българите плащаме и потребителска такса при доктора. Сигурно има подправени болнични и корупция в здравната система. Но това се лекува с ефикасен контрол и криминализиране на незаконните действия. А тука знаем, че работата е куче влачи, следа няма. И какво вършат по тези въпроси здравното и общественото министерства?!