Продължаващата трансформация на българската икономика, в т.ч. ориентирането на промишлеността

Продължаващата промяна на българската стопанска система, в това число ориентирането на индустрията към производства с по-висока добавена стойност и сериозната динамичност в осведомителните технологии - тези две трендове оформят районната карта на стопанската система на страната и доста ясно разграничава типологичните характерности на икономическите центрове в страната. Това обобщават специалистите от Института за пазарна стопанска система в най-новото си проучване за районното развиване на България. Изследването обгръща 62 знака, които правят оценка икономическата и обществената среда в 28-те области в страната.
Големите стопански центрове – да вземем за пример София, Пловдив и Варна, от ден на ден се ориентират към по-високотехнологични производства и оптимално потребление на капацитета на своите периферии. Силно изразен в това отношение е образецът със София, където периферните област София и област Перник означават съществени позитивни трендове в производството. Информационните технологии, въпреки и съсредоточени в столицата, също последователно намират път към другите огромни центрове – главно Варна и Пловдив, само че с капацитет и за някои от вторични центрове, регистрират създателите на изследването. Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към райони със съответното предложение на работна мощ – да вземем за пример към Хасково-Кърджали или Плевен-Враца. Високата претовареност и растящата цена на труда ще стават все по-определящи фактори за капиталовите решения на фирмите в индустрията. На фона на пъстрата карта и другия стопански профил на областите в страната, отговорността на локалните управляващи да оценят своята ниша и капацитет за развиване е в основата на районното развиване.