Досъдебният пъзел на разгрома
Продължаваме оттова, където спряхме предходния път: сигналът на „ Протестна мрежа “, изпратен до основния прокурор Сотир Цацаров на 25 февруари 2014 година и разпоредената от него инспекция на обстоятелствата в ревюто: депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, притежателят на КТБ Цветан Василев и новоизпеченият политик Николай Бареков (до 11 септември 2013-а той е изпълнителен шеф на „ ТВ 7 “) са в съмнителна (по-скоро престъпна) симбиоза. И богатеят за сметка на вложителите в банката. ( Пет години след гибелта на КТБ - Част 1 и Докладът на „ Аликс партнърс “: 800 000 евро за близалка менте! и Закони до поискване, прокурори на повикване)
На 26 февруари 2014 година основният прокурор разпорежда на „ Отдел 01 - Специализиран “ във ВКП цялостни инспекции на тримата, като за задачата в медиите гръмва уместно поднесена новинарска бомба:
Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил цялостна инспекция на Делян Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев, в която да вземат присъединяване Национална агенция за приходите, Сметната палата, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), Агенцията по вписванията, Българска народна банка и други органи. Предстои възлагане на дейности по данъчен надзор и на други физически лица, както и на свързани с тях търговски сдружения.
Случилото се по-нататък е брутално. И по своя темперамент, и поради непукизма, с който „ екзекуторите “ на КТБ извършват функциите си в наказателната интервенция.
„ Разкостен “ на съставните му елементи,
сигналът до Сотир Цацаров наподобява по този начин:
16 страници (без двете приложения), към 580 реда. На
Цветан Василев са отдадени 39 реда,
на Николай Бареков - 40 реда.
Останалите 13,5 страници засягат извънпарламентарното съществуване на Делян Пеевски и бизнеса на майка му Ирена Кръстева. Плюс двете приложения.
Резултатите от инспекциите обаче се движат тъкмо в противоположния ред:
На 29 декември 2014-а Делян Пеевски и Ирена Кръстева са оправдани по всички „ обвинявания “, повдигнати им от „ протестърите “.
Прокурор Бецова от СГП , на която е предоставена виновната задача, издава разпореждане за отвод от формиране на досъдебно произвеждане , тъй като националният представител от Движение за права и свободи и майка му „ са чисти като сълзи “.
Проверката против Николай Бареков не е известно по кое време и по какъв начин е завършена. За сметка на това е ясно, че някогашният към този момент евродепутат още дълго ще бъде държан на пай мотив : материалите от инспекциите му били отделени в особено досъдебно произвеждане, само че върху него тегне нечувано осведомително ембарго.
Колкото до инспекциите на Цветан Василев, там работата си е напряко... поръчкова.
В предходния епизод разказахме какво са свършили двамата прокурори от ВКП - Магдален Маринов и Аксиния Митосян. Въпреки това ще напомним защо иде тирада. Важно е, защото
и в този случай дяволът е заровен в детайлите!
През интервала 27 февруари - 14 май 2014 година,
висшите обвинители разпореждат на Управление "Банков контрол " в Българска народна банка
осъществяването на три инспекции, отдадени на КТБ. Въпреки че наподобяват рутинни, акцентите в първите две задачи (27 февруари и 2 април 2014-а) са тематично подбрани:
- копие от лиценза на КТБ и доказателства, че този лиценз е публикуван според условията на Закона за кредитните институции;
- информация за спазването на разпоредбите за банкова дейност;
- информация за установени нарушавания в КТБ и резултатите от проверките;
- информация дали в Българска народна банка са постъпвали сигнали за нарушавания, аналогични на изказванията в ревюто на „ Протестна мрежа “, правени ли са инспекции по тези сигнали и какви са резултатите;
- да бъдат изпратени всички инспекции на КТБ, осъществени от Управление „ Банков контрол “;
- информация дали са осъществявани инспекции по отношение на финансовата адекватност и наложителните запаси на КТБ;
- открити ли са нарушавания при отпущането на заеми на обвързваните лица и банкови гаранции от банката към 201З г.;
- информация за сходството сред отпуснатите заеми и банкови гаранции (от една страна) и капитала на банката към 2013 г.;
- установени ли са нарушавания на надзорните условия от КТБ и има ли наложени санкции в тази връзка;
- информация за броя и размерите на предоговорените (преструктурирани) заеми в просрочие в КТБ, за измененията в размера на провизиите след предоговарянето на тези просрочени заеми, за наложените надзорни ограничения в тази връзка;
- информация за осъществени надзорни инспекции на КТБ, резултатите от тях и наложените надзорни ограничения.
Явно получените отговори
не са се вписли в визиите на прокурорите за качествена информация.
Ето за какво, с постановлението си от 14 май 2014-а те внезапно настъпват газта (правописът е автентичен - бел. ред.) и
Подлагат на офанзива самостоятелната Централна банка
„... С постановления от 27. 02. 2014 година и от 02. 04. 2014 година са предоставени по случая инспекции от ВКП на Българска народна банка. В същото време наличните данни в сигнала не са задоволителни да се направи извод за осъществено закононарушение от Наказателен кодекс, предвид на което считаме, че към сегашния миг не са налице основанията планувани в член 207 алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс и с оглед определяне на задоволително данни по смисъла на член 211 от Наказателно-процесуален кодекс за осъществено закононарушение от общ темперамент, които да послужат като съображение за формиране на досъдебно произвеждане, което постанова съгласно наредбата на член 145 алинея 1, т. З от ЗСВл да бъде осъществена инспекция от чиновници от „ Банков контрол “ в Българска народна банка, заради което е належащо:
1. Да ни бъдат посочени осъществените през последните 5 години проверки и одити на Корпоративна комерсиална банка.
2. Да ни бъде направен лист с всички компании и физически лица, които са получили през 2011 година заеми от КТБ.
3. Да ни бъде направен лист на всички компании и физически лица, на които са издавани банкови гаранции от КТБ.
4. Във връзка с изказванията в сигнала на протестна мрежа, апелирам да ни отговорите, има ли данни за свързани физически и юридически лица с КТБ, получили заемите от КТБ през 2011 година?... “
И тъй като получените данни очевидно още веднъж не разрешават на ВКП-обвинителите Магдален Маринов и Аксиния Митосян непосредствено да „ предлагат “ на СГП формиране на досъдебно произвеждане против Цветан Василев, те вършат един... удивително лъстив ход: на 26 май 2014 година изпращат в СГП всички „ съответни “ материали.
Успоредно с тази сюжетна линия, от края на март 2014-а
В СГП стартират да редят... същинският Анти КТБ-пъзел.
Тази част от историята е по-скоро страшна, в сравнение с потресна. Защото може да се случи на всеки и по всевъзможен мотив. Без значение какво „ обектът “ е направил, какво не е направил или какво е отказал да направи.
Крайъгълния камък на този пъзел е сигналът на лицето Светломир Михайлов Стоянов, изпратен до административния началник на СГП на 27 март 2014 година. За разлика от 16-те страници на „ Протестна мрежа “, в този случай създателят е свил размера в оптималната степен: към страница и половина. Съдържанието също е годно за приложимост на един мирис. Повествованието наподобява на кандидат-студентско есе - пролог, ревю и умозаключение.
В увода, Светломир М. Стоянов разказва себе си като „ чиновник в една от комерсиалните банки у нас “ . И дефинира първоизвора на паниките му, предиздвикали го да седне и да извърши задачата си на жител с будна съвест: „ Обществено прочут е казусът с неприятните банкови заеми, които засягат стабилността на българската банкова система. И тъкмо в този аспект е несъмнено, че контролът следва да бъде извънредно прецизен “.
Дотук - прелестно. Останалото е
мас за душата на всеки упорит обвинител.
Става въпрос за същинското ревю, което е структурирано в две елементи. Първата е кардинална (цитираме):
„...По закон всяка банка, която има неприятен заем, в период от три месеца следва да го заявява пред Българската национална банка (БНБ). Нещо повече, притежаващата неприятен заем банка е длъжна и да внесе неговата равноценност в Българска народна банка. Този регулаторен механизъм е основан за ненарушаване ликвидността на банките, запазване стабилността на банковата среда, стимулиране на банките да недопускат неприятни заеми и бързо да се оправят с тях и не на последно място - незастрашаване на обезпечените от страната банкови депозити на българските жители в размер до 100 000 лв..
В реалност обаче това не се случва. Напротив, действителността в банковата сфера е прекомерно смущаваща. Регулаторният механизъм за неприятните заеми е жестоко потъпкван, редовно нарушаван и настоящ в мощно корупционна среда... “
Втората част в ревюто на С. Стоянов към този момент е... тематично-целева (също цитат):
„...Основна отговорност за съблюдаване и използване на регулаторния механизъм във връзка с неприятните заеми от страна на Българската национална банка носи нейният подуправител, следящ за банковия контрол.
От 12.06.2013 година тази служба, откакто е определен от Народното събрание, заема лицето Цветан Гунев.
Прави усещане, че Гунев беше определен със 175 гласа от 179 участвали и то в положение на мощна политическа борба в Народното събрание, което води до извода за мощно лобиране в негова изгода от страна на банковия бранш.
Именно Цветан Гунев обезпечава комфорта на банките за сметка на застрашаване ползите на българските жители и юридически лица, инвеститори в тези банки по метода, разказан нагоре, като това несъмнено не се прави безплатно... “.
Това четиво
би трябвало да бъде изхвърлено в „ кръглата директория “
(т.е. в кошчето за боклук), тъй като няма нищо общо с условията за подаване на сигнал, оповестени в уеб страницата на държавното обвиняване:
„... Писменото известие (за осъществено закононарушение - бел. ред.) би трябвало да съдържа идентификационни данни за лицето, от което се подава (три имена, адрес, телефон за контакт) , в детайли изложение на всички условия, които заявителят е възприел или са му станали известни...
Съобщението би трябвало да бъде подписано персонално от подателя.
Сигналът може да се изпрати по пощата или по ел. поща на адреса на съответната прокуратура. За известията по ел. поща не се изисква електронен автограф, само че е наложително изтъкване на подробни идентификационни данни за подателя .
Анонимните известия не са легален мотив за започване на следствие... “
В случая с КТБ се случва тъкмо противоположното. Авторът се е обозначил единствено с трите си имена - Светломир Михайлов Стоянов, и повърхностен адрес - град, улица и номер. Според „ Google карти “, на посоченото място има 6-етажен блок с два входа. Ако се съди по броя на балконите и прозорците, в този блок има не по-малко от 24 и не повече от 36 жилището - според от това дали са два или три на етаж.
Кое тъкмо жилище обаче населява добросъвестният банков служител Светломир М. Стоянов и в който вход се намира то - в сигнала не написа. Останалите наложителни реквизити за идентифициране и противоположна връзка - телефонен номер и е-поща - също никакви ги няма. Или казано на по-обикновен език, макар че подателят на сигнала е написал имената си и се е подписал, „ четивото “ му си е чиста проба анонимка. Тоест - то не може да се таксува
като легален мотив за започване на следствие,
както излиза наяве от написаното в уеб страницата на Прокуратурата на Република България. Нищо сходно. Още същия ден - 27 март 2014 година - е спретната такава каскада от дейности, като че ли „ някой “ одеве е научил, че в Народното събрание цъка 100-килограмова бомба с часовников механизъм. Сигналът на будния жител Светломир М. Стоянов е заведен в деловодството на СГП под № 6466/2014 година и по него е формирана прокурорска кореспонденция (пр. пр.) със същия номер.
На инцидентен принцип, работата по тази кореспонденция е разпределена на прокурор Снежанка Копчева, която незабавно издава разпореждане, в което се споделя:
„... След запознаване с материалите по преписката намирам, че към сегашния миг са налице изискванията за формиране на досъдебно произвеждане, по смисъла на чл.207, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс:
1. ЗАКОНЕН ПОВОД - известие до органите на досъдебното произвеждане за осъществено закононарушение, според чл.208, т.1 от Наказателно-процесуален кодекс.
2. ДОСТАТЪЧНО ДАННИ - съдържащи се в пр.пр. № 6466/2014 година по разказа на СГП, от които може да се направи основателно съмнение, че е осъществено закононарушение, по смисъла на член 211, алинея 1 Наказателно-процесуален кодекс.
Предвид гореизложеното и на съображение член 212, алинея 1, член 209 и член 211, член 195, алинея 1, член 194, алинея 2 и член 214, алинея 1 от НПК;
ПОСТАНОВИХ:
ОБРАЗУВАМ досъдебно произвеждане против НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че в качеството си на длъжностно лице в гр. София съзнателно не е положил задоволително грижи за управление, ръководство, стопанисване и опазване на повереното му имущество и от това е последвала забележителна щета, заличаване или прахосване на имуществото или други обилни вреди на стопанството в изключително огромни размери и действието съставлява изключително тежък случай.
Престъпление по член 219, алинея 4, вр. алинея З и алинея 1 от Наказателен кодекс.
УКАЗВАМ в хода на следствие да се изяснят всички обстоятелства и условия по предмета на доказване, да се разкрие обективната истина и се откри причинителя на действието, по реда на Наказателно-процесуален кодекс.
1. Да се изискат и приложат съответните документи за откриване на обективната истина.
2. Да се изяснят правата и отговорностите на всички длъжностни лица, които в разнообразни стадии и интервали са взимали управнически решения.
3. Да се разпитат в качеството на очевидец всички лица имащи отношение към предмета на делото.
4. Да се извършат нужните ПСД по реда на Наказателно-процесуален кодекс с оглед изясняване на събитията от справедлива и субективна страна по предмета на делото.
5. Да се откри причинителя и се съберат данни за личността му.
6. Да се извършат процесуално-следствени дейности, чиято нужда е зародила в хода на следствието с оглед доказване или отменяне на обвиняването по безспорен и безапелационен метод.
7. Да се рапортува в СГП 30 дни преди приключване периода на следствие делото ведно със събраните доказателствени материали, с оглед преценка хода на следствие и нуждата от удължение периода на следствие.
Срок - 2 (два) месеца... "
За да не остане по-назад от подчинената си, краткотрайният началник на СГП Куман Куманов разпорежда досъдебното произвеждане на Следствения отдел към СГП (бившата Столична следствена служба).
В постановлението му, издадено също на 27 март 2014 година, се споделя:
„... Предмет на следствие по делото е характерна част от банковата активност на страната, което изисква проучването на законодателната уредба на същата в относително нескончаем интервал от време, на огромен размер документи имащи отношение към предмета на следствие и осъществяването на обвързваните с това голям брой процесуално-следствени дейности. Изложеното обуславя несъмнено фактическата трудност на делото.
От друга страна се обрисува усложнена незаконна активност, което пък дефинира и правната трудност на делото.
С оглед на по този начин откритото и застраховане на обективно, цялостно и всестранно следствие по делото намирам, че същото следва да бъде предоставено на СО-СГП.
С оглед на изложеното и на съображение чл.194 ал.1 т.4 и чл.199 Наказателно-процесуален кодекс:
ПОСТАНОВИХ... "
Дали някой в тези години или през днешния ден се е впечатлил от тоталното разминаване в държанието на прокурорите от ВКП и СГП? Не!
Върховните прокурори подлагат данните в сигнала на „ Протестна мрежа “ на тримесечни инспекции, до момента в който сътрудниците им от СГП вършат тъкмо противоположното - одобряват написаното от полуидентифицирания безсънен жител Светломир М. Стоянов за чиста монета и на часа образуват дело...
против незнайния причинител Цветан Гунев.
От законова позиция, процесуалното държание на обвинителите в СГП е вярно: има сигнал, има посочен провинен, инспекциите са процесуално неразрешени, само че заради липса на доказателства - следствието се води против незнаен причинител.
Проблемът в тази ситуация е различен. Първият е явен. Задачите, които черноработниците от Следствения отдел на СГП би трябвало да изпълнят в двумесечен период - съгласно постановлението на наблюдаващия прокурор Снежанка Копчева - наподобяват искрено... малоумни (без никакво извинение). По това време става дума за 28 кредитни институции - 22 банки, лицензирани в България и 6 клона на задгранични банки (днес банките са с две по-малко, тъй като КТБ я няма на белия свят, а дъщерната „ Виктория “ се сля с „ Инвестбанк “). Тоест - с цел да разкрият обективната истина, както повелява прокурор Копчева, за два месеца следователите би трябвало да получат, прочетат и проучват
най-малко пет-шест ТИР-а с банкови и счетоводни документи.
И... да разпитат не по-малко от 1200-1300 души. Сметката ни е елементарна и е „ врътната “ на база формалната статистика по делото против Цветан Василев и компания: 16 000 страници обвинителен акт, над 1300 тома доказателства, над 20 сателитни каузи, 18 подсъдими, 400 очевидци... И всичко това - умножено по 28, колкото са кредитните институции през 2014-а.
Всъщност, нищо малоумно няма в тази история. Става дума за
най-обикновена пушилка, длъжна да придаде законен темперамент на интервенцията, целяща да срине КТБ до основи.
Ключовото доказателство е „ заровено “ в едно друго прокурорско разпореждане. То е издадено на 26 май 2014 година от Нина Кирилова и гласи (правописът е оригинален):
„ В СГП е формирано Директива за птиците 92/14 година на СО-СГП, прочие пр. 6466/14 година на СГП против незнаен причинител за закононарушение по член 219 ал.1 Наказателен кодекс.
С писмо на ВКП от 26.05.14 година са изпратени в допълнение материали, заведени на номер на ВКП 6257/14-1, като е посочено че същите касаят активността на КТБ и Цветан Василев, отделени са от друга кореспонденция на ВКП и са заверени с „ правилно с оригинала”.
В СГП получените материали са заведени на номер на прочие пр. 6466/14 година Към сегашния миг делото се намира в СО-СГП, а в наблюдателното произвеждане се съдържат най-общо сведения за формиране на дос. прочие против незнаен причинител по член 219 алинея 4 вр. алинея 1 вр. алинея З вр. ал.1 Наказателен кодекс, както и първичен сигнал/копие/ против активността на Българска народна банка и „ комфорта на банките...за сметка на българските жители и ЮЛ” и не може да бъде направена на този стадий безапелационна преценка за връзката им с воденото досега производството, то смятам че в хода на воденото произвеждане същите могат да бъдат тествани след приобщаването им. В случай, че водещият следствието след осъществяване на задълбочено следствие откри, че същите или част от тях не са съотносими към предмета, няма спънка да изготви предложение за отделянето им.
Доколкото делото ми е разпределено на инцидентен принцип и заради заменяне на наблюдаващ прокурор от СГП и доколкото в писмото на ВКП се сочи, че тези материали се изпращат на съображение член 35,ал. 2 от Наказателно-процесуален кодекс - по подготвеност и е сложена резолюция от Гр. прокурор- да се реши дали има съображение да се приложи към прочие пр. 6466/ на СГП, смятам че в част от сигнала - пункт 2, касаещи КТБ и Цветан Василев, се съдържат точно такива сведения.
Предвид изложеното и на съображение чл.199 Наказателно-процесуален кодекс,
ПОСТАНОВИХ:
ПРИСЪЕДИНЯВАМ материалите, получени с писмо от 26.05.14 година под номер на ВКП № 6257/14.- I по прочие пр. 6466/14 година на СГП.
Препис от постановлението ведно с цитираните материали да се изпрати на СО-СГП за осъществяване. “
Ето по този начин уважаеми читателю се случват нещата в България.
С текст от нищо и никакви си 25-30 реда, прокурор Нина Кирилова стремително разтоварва следователите по делото против незнайния причинител от титаничната ангария.
И обрисува единственият верен коловоз, по който те са длъжни да допълзят до крайната цел:
противозаконни практики има единствено в КТБ, а Цветан Гунев е съдружник на Цветан Василев.
Да, но не!
Нищо не може да е толкоз просто, колкото прокурорските изводи внушават, че е!
(Следва)
На 26 февруари 2014 година основният прокурор разпорежда на „ Отдел 01 - Специализиран “ във ВКП цялостни инспекции на тримата, като за задачата в медиите гръмва уместно поднесена новинарска бомба:
Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил цялостна инспекция на Делян Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев, в която да вземат присъединяване Национална агенция за приходите, Сметната палата, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), Агенцията по вписванията, Българска народна банка и други органи. Предстои възлагане на дейности по данъчен надзор и на други физически лица, както и на свързани с тях търговски сдружения.
Случилото се по-нататък е брутално. И по своя темперамент, и поради непукизма, с който „ екзекуторите “ на КТБ извършват функциите си в наказателната интервенция.
„ Разкостен “ на съставните му елементи,
сигналът до Сотир Цацаров наподобява по този начин:
16 страници (без двете приложения), към 580 реда. На
Цветан Василев са отдадени 39 реда,
на Николай Бареков - 40 реда.
Останалите 13,5 страници засягат извънпарламентарното съществуване на Делян Пеевски и бизнеса на майка му Ирена Кръстева. Плюс двете приложения.
Резултатите от инспекциите обаче се движат тъкмо в противоположния ред:
На 29 декември 2014-а Делян Пеевски и Ирена Кръстева са оправдани по всички „ обвинявания “, повдигнати им от „ протестърите “.
Прокурор Бецова от СГП , на която е предоставена виновната задача, издава разпореждане за отвод от формиране на досъдебно произвеждане , тъй като националният представител от Движение за права и свободи и майка му „ са чисти като сълзи “.
Проверката против Николай Бареков не е известно по кое време и по какъв начин е завършена. За сметка на това е ясно, че някогашният към този момент евродепутат още дълго ще бъде държан на пай мотив : материалите от инспекциите му били отделени в особено досъдебно произвеждане, само че върху него тегне нечувано осведомително ембарго.
Колкото до инспекциите на Цветан Василев, там работата си е напряко... поръчкова.
В предходния епизод разказахме какво са свършили двамата прокурори от ВКП - Магдален Маринов и Аксиния Митосян. Въпреки това ще напомним защо иде тирада. Важно е, защото
и в този случай дяволът е заровен в детайлите!
През интервала 27 февруари - 14 май 2014 година,
висшите обвинители разпореждат на Управление "Банков контрол " в Българска народна банка
осъществяването на три инспекции, отдадени на КТБ. Въпреки че наподобяват рутинни, акцентите в първите две задачи (27 февруари и 2 април 2014-а) са тематично подбрани:
- копие от лиценза на КТБ и доказателства, че този лиценз е публикуван според условията на Закона за кредитните институции;
- информация за спазването на разпоредбите за банкова дейност;
- информация за установени нарушавания в КТБ и резултатите от проверките;
- информация дали в Българска народна банка са постъпвали сигнали за нарушавания, аналогични на изказванията в ревюто на „ Протестна мрежа “, правени ли са инспекции по тези сигнали и какви са резултатите;
- да бъдат изпратени всички инспекции на КТБ, осъществени от Управление „ Банков контрол “;
- информация дали са осъществявани инспекции по отношение на финансовата адекватност и наложителните запаси на КТБ;
- открити ли са нарушавания при отпущането на заеми на обвързваните лица и банкови гаранции от банката към 201З г.;
- информация за сходството сред отпуснатите заеми и банкови гаранции (от една страна) и капитала на банката към 2013 г.;
- установени ли са нарушавания на надзорните условия от КТБ и има ли наложени санкции в тази връзка;
- информация за броя и размерите на предоговорените (преструктурирани) заеми в просрочие в КТБ, за измененията в размера на провизиите след предоговарянето на тези просрочени заеми, за наложените надзорни ограничения в тази връзка;
- информация за осъществени надзорни инспекции на КТБ, резултатите от тях и наложените надзорни ограничения.
Явно получените отговори
не са се вписли в визиите на прокурорите за качествена информация.
Ето за какво, с постановлението си от 14 май 2014-а те внезапно настъпват газта (правописът е автентичен - бел. ред.) и
Подлагат на офанзива самостоятелната Централна банка
„... С постановления от 27. 02. 2014 година и от 02. 04. 2014 година са предоставени по случая инспекции от ВКП на Българска народна банка. В същото време наличните данни в сигнала не са задоволителни да се направи извод за осъществено закононарушение от Наказателен кодекс, предвид на което считаме, че към сегашния миг не са налице основанията планувани в член 207 алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс и с оглед определяне на задоволително данни по смисъла на член 211 от Наказателно-процесуален кодекс за осъществено закононарушение от общ темперамент, които да послужат като съображение за формиране на досъдебно произвеждане, което постанова съгласно наредбата на член 145 алинея 1, т. З от ЗСВл да бъде осъществена инспекция от чиновници от „ Банков контрол “ в Българска народна банка, заради което е належащо:
1. Да ни бъдат посочени осъществените през последните 5 години проверки и одити на Корпоративна комерсиална банка.
2. Да ни бъде направен лист с всички компании и физически лица, които са получили през 2011 година заеми от КТБ.
3. Да ни бъде направен лист на всички компании и физически лица, на които са издавани банкови гаранции от КТБ.
4. Във връзка с изказванията в сигнала на протестна мрежа, апелирам да ни отговорите, има ли данни за свързани физически и юридически лица с КТБ, получили заемите от КТБ през 2011 година?... “
И тъй като получените данни очевидно още веднъж не разрешават на ВКП-обвинителите Магдален Маринов и Аксиния Митосян непосредствено да „ предлагат “ на СГП формиране на досъдебно произвеждане против Цветан Василев, те вършат един... удивително лъстив ход: на 26 май 2014 година изпращат в СГП всички „ съответни “ материали.
Успоредно с тази сюжетна линия, от края на март 2014-а
В СГП стартират да редят... същинският Анти КТБ-пъзел.
Тази част от историята е по-скоро страшна, в сравнение с потресна. Защото може да се случи на всеки и по всевъзможен мотив. Без значение какво „ обектът “ е направил, какво не е направил или какво е отказал да направи.
Крайъгълния камък на този пъзел е сигналът на лицето Светломир Михайлов Стоянов, изпратен до административния началник на СГП на 27 март 2014 година. За разлика от 16-те страници на „ Протестна мрежа “, в този случай създателят е свил размера в оптималната степен: към страница и половина. Съдържанието също е годно за приложимост на един мирис. Повествованието наподобява на кандидат-студентско есе - пролог, ревю и умозаключение.
В увода, Светломир М. Стоянов разказва себе си като „ чиновник в една от комерсиалните банки у нас “ . И дефинира първоизвора на паниките му, предиздвикали го да седне и да извърши задачата си на жител с будна съвест: „ Обществено прочут е казусът с неприятните банкови заеми, които засягат стабилността на българската банкова система. И тъкмо в този аспект е несъмнено, че контролът следва да бъде извънредно прецизен “.
Дотук - прелестно. Останалото е
мас за душата на всеки упорит обвинител.
Става въпрос за същинското ревю, което е структурирано в две елементи. Първата е кардинална (цитираме):
„...По закон всяка банка, която има неприятен заем, в период от три месеца следва да го заявява пред Българската национална банка (БНБ). Нещо повече, притежаващата неприятен заем банка е длъжна и да внесе неговата равноценност в Българска народна банка. Този регулаторен механизъм е основан за ненарушаване ликвидността на банките, запазване стабилността на банковата среда, стимулиране на банките да недопускат неприятни заеми и бързо да се оправят с тях и не на последно място - незастрашаване на обезпечените от страната банкови депозити на българските жители в размер до 100 000 лв..
В реалност обаче това не се случва. Напротив, действителността в банковата сфера е прекомерно смущаваща. Регулаторният механизъм за неприятните заеми е жестоко потъпкван, редовно нарушаван и настоящ в мощно корупционна среда... “
Втората част в ревюто на С. Стоянов към този момент е... тематично-целева (също цитат):
„...Основна отговорност за съблюдаване и използване на регулаторния механизъм във връзка с неприятните заеми от страна на Българската национална банка носи нейният подуправител, следящ за банковия контрол.
От 12.06.2013 година тази служба, откакто е определен от Народното събрание, заема лицето Цветан Гунев.
Прави усещане, че Гунев беше определен със 175 гласа от 179 участвали и то в положение на мощна политическа борба в Народното събрание, което води до извода за мощно лобиране в негова изгода от страна на банковия бранш.
Именно Цветан Гунев обезпечава комфорта на банките за сметка на застрашаване ползите на българските жители и юридически лица, инвеститори в тези банки по метода, разказан нагоре, като това несъмнено не се прави безплатно... “.
Това четиво
би трябвало да бъде изхвърлено в „ кръглата директория “
(т.е. в кошчето за боклук), тъй като няма нищо общо с условията за подаване на сигнал, оповестени в уеб страницата на държавното обвиняване:
„... Писменото известие (за осъществено закононарушение - бел. ред.) би трябвало да съдържа идентификационни данни за лицето, от което се подава (три имена, адрес, телефон за контакт) , в детайли изложение на всички условия, които заявителят е възприел или са му станали известни...
Съобщението би трябвало да бъде подписано персонално от подателя.
Сигналът може да се изпрати по пощата или по ел. поща на адреса на съответната прокуратура. За известията по ел. поща не се изисква електронен автограф, само че е наложително изтъкване на подробни идентификационни данни за подателя .
Анонимните известия не са легален мотив за започване на следствие... “
В случая с КТБ се случва тъкмо противоположното. Авторът се е обозначил единствено с трите си имена - Светломир Михайлов Стоянов, и повърхностен адрес - град, улица и номер. Според „ Google карти “, на посоченото място има 6-етажен блок с два входа. Ако се съди по броя на балконите и прозорците, в този блок има не по-малко от 24 и не повече от 36 жилището - според от това дали са два или три на етаж.
Кое тъкмо жилище обаче населява добросъвестният банков служител Светломир М. Стоянов и в който вход се намира то - в сигнала не написа. Останалите наложителни реквизити за идентифициране и противоположна връзка - телефонен номер и е-поща - също никакви ги няма. Или казано на по-обикновен език, макар че подателят на сигнала е написал имената си и се е подписал, „ четивото “ му си е чиста проба анонимка. Тоест - то не може да се таксува
като легален мотив за започване на следствие,
както излиза наяве от написаното в уеб страницата на Прокуратурата на Република България. Нищо сходно. Още същия ден - 27 март 2014 година - е спретната такава каскада от дейности, като че ли „ някой “ одеве е научил, че в Народното събрание цъка 100-килограмова бомба с часовников механизъм. Сигналът на будния жител Светломир М. Стоянов е заведен в деловодството на СГП под № 6466/2014 година и по него е формирана прокурорска кореспонденция (пр. пр.) със същия номер.
На инцидентен принцип, работата по тази кореспонденция е разпределена на прокурор Снежанка Копчева, която незабавно издава разпореждане, в което се споделя:
„... След запознаване с материалите по преписката намирам, че към сегашния миг са налице изискванията за формиране на досъдебно произвеждане, по смисъла на чл.207, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс:
1. ЗАКОНЕН ПОВОД - известие до органите на досъдебното произвеждане за осъществено закононарушение, според чл.208, т.1 от Наказателно-процесуален кодекс.
2. ДОСТАТЪЧНО ДАННИ - съдържащи се в пр.пр. № 6466/2014 година по разказа на СГП, от които може да се направи основателно съмнение, че е осъществено закононарушение, по смисъла на член 211, алинея 1 Наказателно-процесуален кодекс.
Предвид гореизложеното и на съображение член 212, алинея 1, член 209 и член 211, член 195, алинея 1, член 194, алинея 2 и член 214, алинея 1 от НПК;
ПОСТАНОВИХ:
ОБРАЗУВАМ досъдебно произвеждане против НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че в качеството си на длъжностно лице в гр. София съзнателно не е положил задоволително грижи за управление, ръководство, стопанисване и опазване на повереното му имущество и от това е последвала забележителна щета, заличаване или прахосване на имуществото или други обилни вреди на стопанството в изключително огромни размери и действието съставлява изключително тежък случай.
Престъпление по член 219, алинея 4, вр. алинея З и алинея 1 от Наказателен кодекс.
УКАЗВАМ в хода на следствие да се изяснят всички обстоятелства и условия по предмета на доказване, да се разкрие обективната истина и се откри причинителя на действието, по реда на Наказателно-процесуален кодекс.
1. Да се изискат и приложат съответните документи за откриване на обективната истина.
2. Да се изяснят правата и отговорностите на всички длъжностни лица, които в разнообразни стадии и интервали са взимали управнически решения.
3. Да се разпитат в качеството на очевидец всички лица имащи отношение към предмета на делото.
4. Да се извършат нужните ПСД по реда на Наказателно-процесуален кодекс с оглед изясняване на събитията от справедлива и субективна страна по предмета на делото.
5. Да се откри причинителя и се съберат данни за личността му.
6. Да се извършат процесуално-следствени дейности, чиято нужда е зародила в хода на следствието с оглед доказване или отменяне на обвиняването по безспорен и безапелационен метод.
7. Да се рапортува в СГП 30 дни преди приключване периода на следствие делото ведно със събраните доказателствени материали, с оглед преценка хода на следствие и нуждата от удължение периода на следствие.
Срок - 2 (два) месеца... "
За да не остане по-назад от подчинената си, краткотрайният началник на СГП Куман Куманов разпорежда досъдебното произвеждане на Следствения отдел към СГП (бившата Столична следствена служба).
В постановлението му, издадено също на 27 март 2014 година, се споделя:
„... Предмет на следствие по делото е характерна част от банковата активност на страната, което изисква проучването на законодателната уредба на същата в относително нескончаем интервал от време, на огромен размер документи имащи отношение към предмета на следствие и осъществяването на обвързваните с това голям брой процесуално-следствени дейности. Изложеното обуславя несъмнено фактическата трудност на делото.
От друга страна се обрисува усложнена незаконна активност, което пък дефинира и правната трудност на делото.
С оглед на по този начин откритото и застраховане на обективно, цялостно и всестранно следствие по делото намирам, че същото следва да бъде предоставено на СО-СГП.
С оглед на изложеното и на съображение чл.194 ал.1 т.4 и чл.199 Наказателно-процесуален кодекс:
ПОСТАНОВИХ... "
Дали някой в тези години или през днешния ден се е впечатлил от тоталното разминаване в държанието на прокурорите от ВКП и СГП? Не!
Върховните прокурори подлагат данните в сигнала на „ Протестна мрежа “ на тримесечни инспекции, до момента в който сътрудниците им от СГП вършат тъкмо противоположното - одобряват написаното от полуидентифицирания безсънен жител Светломир М. Стоянов за чиста монета и на часа образуват дело...
против незнайния причинител Цветан Гунев.
От законова позиция, процесуалното държание на обвинителите в СГП е вярно: има сигнал, има посочен провинен, инспекциите са процесуално неразрешени, само че заради липса на доказателства - следствието се води против незнаен причинител.
Проблемът в тази ситуация е различен. Първият е явен. Задачите, които черноработниците от Следствения отдел на СГП би трябвало да изпълнят в двумесечен период - съгласно постановлението на наблюдаващия прокурор Снежанка Копчева - наподобяват искрено... малоумни (без никакво извинение). По това време става дума за 28 кредитни институции - 22 банки, лицензирани в България и 6 клона на задгранични банки (днес банките са с две по-малко, тъй като КТБ я няма на белия свят, а дъщерната „ Виктория “ се сля с „ Инвестбанк “). Тоест - с цел да разкрият обективната истина, както повелява прокурор Копчева, за два месеца следователите би трябвало да получат, прочетат и проучват
най-малко пет-шест ТИР-а с банкови и счетоводни документи.
И... да разпитат не по-малко от 1200-1300 души. Сметката ни е елементарна и е „ врътната “ на база формалната статистика по делото против Цветан Василев и компания: 16 000 страници обвинителен акт, над 1300 тома доказателства, над 20 сателитни каузи, 18 подсъдими, 400 очевидци... И всичко това - умножено по 28, колкото са кредитните институции през 2014-а.
Всъщност, нищо малоумно няма в тази история. Става дума за
най-обикновена пушилка, длъжна да придаде законен темперамент на интервенцията, целяща да срине КТБ до основи.
Ключовото доказателство е „ заровено “ в едно друго прокурорско разпореждане. То е издадено на 26 май 2014 година от Нина Кирилова и гласи (правописът е оригинален):
„ В СГП е формирано Директива за птиците 92/14 година на СО-СГП, прочие пр. 6466/14 година на СГП против незнаен причинител за закононарушение по член 219 ал.1 Наказателен кодекс.
С писмо на ВКП от 26.05.14 година са изпратени в допълнение материали, заведени на номер на ВКП 6257/14-1, като е посочено че същите касаят активността на КТБ и Цветан Василев, отделени са от друга кореспонденция на ВКП и са заверени с „ правилно с оригинала”.
В СГП получените материали са заведени на номер на прочие пр. 6466/14 година Към сегашния миг делото се намира в СО-СГП, а в наблюдателното произвеждане се съдържат най-общо сведения за формиране на дос. прочие против незнаен причинител по член 219 алинея 4 вр. алинея 1 вр. алинея З вр. ал.1 Наказателен кодекс, както и първичен сигнал/копие/ против активността на Българска народна банка и „ комфорта на банките...за сметка на българските жители и ЮЛ” и не може да бъде направена на този стадий безапелационна преценка за връзката им с воденото досега производството, то смятам че в хода на воденото произвеждане същите могат да бъдат тествани след приобщаването им. В случай, че водещият следствието след осъществяване на задълбочено следствие откри, че същите или част от тях не са съотносими към предмета, няма спънка да изготви предложение за отделянето им.
Доколкото делото ми е разпределено на инцидентен принцип и заради заменяне на наблюдаващ прокурор от СГП и доколкото в писмото на ВКП се сочи, че тези материали се изпращат на съображение член 35,ал. 2 от Наказателно-процесуален кодекс - по подготвеност и е сложена резолюция от Гр. прокурор- да се реши дали има съображение да се приложи към прочие пр. 6466/ на СГП, смятам че в част от сигнала - пункт 2, касаещи КТБ и Цветан Василев, се съдържат точно такива сведения.
Предвид изложеното и на съображение чл.199 Наказателно-процесуален кодекс,
ПОСТАНОВИХ:
ПРИСЪЕДИНЯВАМ материалите, получени с писмо от 26.05.14 година под номер на ВКП № 6257/14.- I по прочие пр. 6466/14 година на СГП.
Препис от постановлението ведно с цитираните материали да се изпрати на СО-СГП за осъществяване. “
Ето по този начин уважаеми читателю се случват нещата в България.
С текст от нищо и никакви си 25-30 реда, прокурор Нина Кирилова стремително разтоварва следователите по делото против незнайния причинител от титаничната ангария.
И обрисува единственият верен коловоз, по който те са длъжни да допълзят до крайната цел:
противозаконни практики има единствено в КТБ, а Цветан Гунев е съдружник на Цветан Василев.
Да, но не!
Нищо не може да е толкоз просто, колкото прокурорските изводи внушават, че е!
(Следва)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ