Продължавам с проф. д-р Добрин Константинов - началник Клиника по

...
Продължавам с проф. д-р Добрин Константинов - началник Клиника по
Коментари Харесай

Костно-мозъчната трансплантация не е само подмяна на клетки

Продължавам с проф. доктор Добрин Константинов - шеф Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ " Царица. Йоанна-ИСУЛ ", само че този път слагам акцент върху костно-мозъчните трансплантации, имунологичните провокации и се пробвам да схвана дали може да се направи предварителна защита на злокачествените кръвни болести посредством новите способи на генетично тестване и пренатална диагностика.

Проф. Константинов, в исторически проект по какъв начин се развива костно-мозъчната трансплантация - един от лечебните способи при злокачествени кръвни болести?

Това е направление, с публично начало през 1957 година, когато е първата трансплантация на човек, само че едвам след 80-те години стартира бурна активност и се натрупват обилни триумфи. След първата сполучлива трансплантация следва не толкоз обещаващ пробен интервал от близо 20г. Оказва се, че трансплантацията не е просто промяната на кафези в болния костен мозък на пациента, а е надалеч по-сложен, основан на доста имунологични условия и правила способ. Вече знаем, че посредством материала от непознатия донор се вкарват и доста негови имунокомпетентни кафези, които в началото се е считало, че би трябвало да бъдат " премахвани ", с цел да няма имунологичен спор при трансплантацията, само че опитът потвърждава, че тези кафези могат в допълнение да нападат остатъчни туморни кафези в пациента.

Широко публикуван ли е този способ?

Само в Европа, в границите на Европейската асоциация по трансплантация, на която и ние сме членове, годишно се регистрират към 35000 трансплантации. Важно е да се знае, че този способ не се ползва апропо и изключително при алогенната (донорна) трансплантация, почива на строги индикации за предприемането му. На процедура умишлено сътворяваме конфликтна имунологична обстановка, която може да е с нараснал риск за живота на самия пациент.

Но за триумфите при онкохематологичните заболявания и в частност, при трансплантациите, с изключение на новите, строго характерни и ефикасни способи, значителен принос има целенасоченото създаване на така наречен подкрепящи терапия и грижи (supportive care). Това са цялост от превантивни и лечебни мероприятия за стабилизиране и предотвратяване на организма на пациента от предстоящи и новопоявили се затруднения на главната терапия или заболяването.

Кой може да бъде донор на костен мозък?

Навремето се смяташе, че най-подходящи са единствено изцяло съвместими родственици по системата HLA. С позволен риск, несъмнено, избираме и изцяло съвместими външни донори. Днес от ден на ден се прибягва до хаплоидентична трансплантация от кръвен родственик на пациента, при която донорът е съчетаем на половина. Така вероятността за намиране на донор нараства доста. Ние, в България, също вършим подобен тип трансплантации.

В детската популация, във възрастта до пубертета, онкологичните болести, които се демонстрират с най-висока периодичност, са хематологичните и тези - на централната нервна система. След това стартират да превалират хормонално подвластните карциноми. Кое е това нещо, което отключва при дребните деца злокачествените болести?

Когато приказваме за деца, още от 70-те години излиза наяве, че множеството форми на болести при тях са неповторими - не се срещат при възрастните. Причината за отключването им не е изцяло ясна, само че това, което се знае е, че има генетична предизпозиция. При децата множеството болести са първоначални - демонстрират се въз основа на инцидентния принцип, на фона на налични генетични фактори. При възрастните болесттите са най-вече функционалност на времето и в огромна степен, повлияни от външни фактори. Вероятно най-хубав би бил образецът с карциномите - те съвсем отсъстват при децата. Често туморите при децата са ембрионални, което значи, че предизпозицията и развиването са проявени още вътреутробно.

Можем ли да приказваме тогава за предварителна защита и профилактика?

Ясно е, че в случай че една бременна има нездравословни привички, които са с токсични прояви върху органи и системи, това може да се отрази на детето. Добре е да се направи предварителна защита на такива рискови фактори, само че при новороденото или дребното дете мъчно бихме основали безусловно неутрална среда и бихме въздействали на към момента едва познати фактори, които биха отключили комплицирани незнайни биологични механизми.

Понеже споменахте предизпозиция, у нас избрани лаборатории към този момент разполагат с проби, които могат да покажат податливост към демонстрация на избрани онкологични болести. Смятате ли, че при една фамилна обремененост подобен тест би могъл да е от изгода?

Много от новите високотехнологични проучвания и способи, достигащи до изключителни детайлности, в действителност ни дават една моментна фотография, която съдържа впечатляващо огромен брой генетични находки. Сами по себе си обаче те не са диагноза. Те могат да демонстрират някаква самобитна подготвеност, (предизпозицията, за която говорим), само че не е ясно дали това предопределя отключване на подобаващ механизъм. Много малко са към момента болесттите, измежду тях и някои наследствени болести, които имат безспорен генетичен маркер. Така че, в случай че се вършат сходни проучвания на необятна база, преди натрупването на нужен огромен размер познания в тази посока, вярната интерпретация ще е сложна, само че изключително рисковано ще е да се предвещава бъдещото развиване на едно дете.

Науката се развива с бързи темпове в региона на имунологията и генетиката. Детайлното вглеждане на научната общественост в имунологичните процеси около Коронавирус пандемията способства ли с нещо във Вашата компетентност?

Както към този момент неведнъж загатнах, развиването на имунологията като просвета разреши разширението и обогатяването на методите при трансплантация. Безспорно, Коронавирус пандемията сложи нови задания и в действен порядък, използването на нови или потвърждаването на към този момент известни познания в региона. На обществеността станаха притежание и се дискутираха обстоятелства, които в научната общественост са към този момент известни.

Като РНК-технологиите, които са създадени за приложение в онкологията?

Да, това не е научна теза, породила се от пандемията, както доста хора считат. Технологията е създадена от дълго време, правилно с други научни цели, само че в този момент се потвърди гъвкавостта на науката и опцията за пренасочване на познания и процедура. В този смисъл, доста от първичните проучвания за сигурност към този момент бяха направени преди пандемията.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР