Гълъбинов за поскъпването на енергоизточниците: Може да се наложи и външен заем
Продължава повишаването на цените на международните пазари на енергоизточниците. Анализатори позволяват към края на годината цената за барел нефт да стигне 90 $. Цената на природния газ продължава да бие върхове. И тръбния и втечнения газ подвигнаха цените си и в случай че преди втечненият беше някаква опция, сега и неговата цена е висока. Ефектът се усети и при въглищата. Това сподели в студиото на ФАКТИ икономистът Румен Гълъбинов.
" Бихме могли и тази зима да произвеждаме ел. сила от въглища в Маришкия басейн, произвеждаме и ток от атомната ни централа, хубаво би било да проработи и ПАВЕЦ " Чаира ", ще се употребяват и наличните ВЕИ-та, които могат да работят в зимни условия. Другото е да имаме опцията да си подсигуряваме доставки на газ, с цел да не стане по този начин, че директна страна като нас да има дефицит за своя консумация. Газовата ни връзка с Гърция не е приключена, би трябвало да се положат още старания. Освен като електроенергийна съгласуваност, каквато направихме с гръцкия електроенергиен пазар, такава би трябвало и с румънския пазар, с цел да можем да балансираме.
На среща на на водачите на 21-22 октомври ще се разисква главно тематиката за цените, тъй като казусът е общоевропейски. Компесаторен механизъм би трябвало да има у нас. Могат да усилят обществените помощи за енергийно небогати под формата на вдишване на част от сметките в отоплителния сезон или посредством други механизми. Да се прегледат компаниите, може би ще би трябвало да дефинираме и разбиране за " енергийно небогати компании ", тъй като ще има такива, изключително дребни и междинни, които ще имат потребност от поддръжка.
Когато започнаха дебатите за актуализацията на бюджета преди два месеца споделих, че до края на годината ще има потребност и от още една доактуализация и евентуално по този начин ще стане. Тя да се извърши от идващото Народно събрание. Това ще стане по време на разискванията за " Бюджет 2022 " и макрорамката за идващите 3 години. Ще бъде натоварено за хората, които ще взимат решения след изборите ", разяснява Гълъбинов..
Той посочи, че с увеличението на цените имаме и повишаване на приходите в държавния бюджет.
" Те обаче няма да се задоволителни. Добре е да изпратим Плана за възобновяване, въпреки и парите от него да не се влеят непосредствено в бюджета, те ще идат по планове на компаниите. Очакваше се, че възобновяване им ще бъде проинфлационно. Неочаквана беше скоростта, с която се разви всичко. Българската стопанска система се възвръща, това е инерционен развой, няма по какъв начин да спре и да свърши внезапно. Между 3 и 6 месеца ще се усеща още придвижването на цените и нарастването на инфлацията. Сега са ни нужни краткосрочни решения. Като източници за финансиране могат да се употребяват и заемни средства - това, което и вършим сега - България тегли вътрешни заеми, емитира държавни скъпи бумаги. Би могло да се стигне и до вид за взимане на външен заем - имаме по лимита останали малко над 2 милиарда евро ", сподели още икономистът.
Целия диалог с Румен Гълъбинов гледайте във видеото:
" Бихме могли и тази зима да произвеждаме ел. сила от въглища в Маришкия басейн, произвеждаме и ток от атомната ни централа, хубаво би било да проработи и ПАВЕЦ " Чаира ", ще се употребяват и наличните ВЕИ-та, които могат да работят в зимни условия. Другото е да имаме опцията да си подсигуряваме доставки на газ, с цел да не стане по този начин, че директна страна като нас да има дефицит за своя консумация. Газовата ни връзка с Гърция не е приключена, би трябвало да се положат още старания. Освен като електроенергийна съгласуваност, каквато направихме с гръцкия електроенергиен пазар, такава би трябвало и с румънския пазар, с цел да можем да балансираме.
На среща на на водачите на 21-22 октомври ще се разисква главно тематиката за цените, тъй като казусът е общоевропейски. Компесаторен механизъм би трябвало да има у нас. Могат да усилят обществените помощи за енергийно небогати под формата на вдишване на част от сметките в отоплителния сезон или посредством други механизми. Да се прегледат компаниите, може би ще би трябвало да дефинираме и разбиране за " енергийно небогати компании ", тъй като ще има такива, изключително дребни и междинни, които ще имат потребност от поддръжка.
Когато започнаха дебатите за актуализацията на бюджета преди два месеца споделих, че до края на годината ще има потребност и от още една доактуализация и евентуално по този начин ще стане. Тя да се извърши от идващото Народно събрание. Това ще стане по време на разискванията за " Бюджет 2022 " и макрорамката за идващите 3 години. Ще бъде натоварено за хората, които ще взимат решения след изборите ", разяснява Гълъбинов..
Той посочи, че с увеличението на цените имаме и повишаване на приходите в държавния бюджет.
" Те обаче няма да се задоволителни. Добре е да изпратим Плана за възобновяване, въпреки и парите от него да не се влеят непосредствено в бюджета, те ще идат по планове на компаниите. Очакваше се, че възобновяване им ще бъде проинфлационно. Неочаквана беше скоростта, с която се разви всичко. Българската стопанска система се възвръща, това е инерционен развой, няма по какъв начин да спре и да свърши внезапно. Между 3 и 6 месеца ще се усеща още придвижването на цените и нарастването на инфлацията. Сега са ни нужни краткосрочни решения. Като източници за финансиране могат да се употребяват и заемни средства - това, което и вършим сега - България тегли вътрешни заеми, емитира държавни скъпи бумаги. Би могло да се стигне и до вид за взимане на външен заем - имаме по лимита останали малко над 2 милиарда евро ", сподели още икономистът.
Целия диалог с Румен Гълъбинов гледайте във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ