Рецепта за пържоли: пеницилин колкото поеме
Продажбите на антибиотици за животни в България е измежду най-високите равнища в Европейския съюз (ЕС). Данните са от следващия отчет на Европейския контрол за ползване на ветеринарни антимикробни препарати (ESVAC). Информацията е изключително значима, защото редица проучвания демонстрират, че несъразмерната приложимост на антибиотици основава устойчивост на болестотворните микроорганизми. Освен това остатъчни количества от антибиотици в месото минават и в човешкия организъм, което води до спомагателни проблеми.
Данните за България са повече от притеснителни, въпреки че сравнението с останалите страни е в някаква степен условно, така като подаването на информация е непринудено. В доклада са прегледани подробни данни за медикаментите, техният тип и приложимост в 31 страни, част от които обаче не са дали цялостни данни за продажбите.
Оказва се, че в България равнищата не престават да са прекомерно високи, а рисковете - огромни. От " Активни консуматори " нееднократно са коментирали тематиката. " Няма непосредствена заплаха за хората. Никой няма да го заболи коремът от това, че в месото има остатъчни антибиотици. Въпросът е дали след 20 години, в случай че се разболея, няма да има нито един антибиотик, който да ми помогне, и аз споделям - да, допустимо е ", разяснява при едно от предходните издания на доклада шефът на " Активни консуматори " Богомил Николов. Но от Асоциацията на месопреработвателите не са съгласни и считат, че потреблението на антибиотици няма по какъв начин да бъде всеобщо за предварителна защита на болести по животните, най-малкото тъй като медикаментите са прекомерно скъпи.
Дали това е по този начин?
Само в рамките на седем години - за периода 2010 - 2017 г., потреблението на антимикробни препарати в развъждането на животни за произвеждане на месо у нас се е нараснало от 92.6 мг на килограм през 2011 година до 132.3 мг/кг през 2017 година. Все отново известно понижение има - през 2016 година използването у нас е била даже още по-голяма - 155.3 мг/кг.
Сред включените в проучването 31 страни България заема шесто място по продажба на антибиотици за животни. За сравнение най-малко антибиотици за ветеринарни цели са употребявани в Норвегия (3.1 мг/кг), Исландия (4.6 мг/кг) и Швеция (11.8 мг/кг). Най-много такива лекарства се употребяват в Кипър (423.1 мг/кг), Италия (273.8 мг/кг) и Испания (230.3 мг/кг), излиза наяве още от отчета. А съседите? Гърция е подавала данни спорадично, като последната информация - за 2017 година, отчита нива от 93.9 мг/кг. Данните за Румъния се въртят към 90 мг/кг - и в двата случая надалеч под регистрираните за страната ни. Информация за Сърбия, Северна Македония и Турция няма.
Регулаторът отхвърля проблем
Помолени от в. " Сега " за коментар на данните от БАБХ не дават отговор дали несъразмерната приложимост на лекарства се отразява на месото за консумация. Вместо това изясняват по какъв начин тъкмо са събирани данните в отчета. ESVAC разчита на непринудено присъединяване на страните при докладване на данните за продажби на антимикробни ветеринарномедицински артикули. Източниците на данни в другите страни членки са разнообразни (търговци на едро и дребно, притежатели на лицензи за приложимост, практикуващи лекари и др.). България да вземем за пример рапортува данни за размера на продажби на лекарства от 2011 година, които получава от притежателите на лицензи за приложимост им.
Следвайки моделите, които се следят в интервала 2011 - 2015 година, тетрациклините (46.5%) и пеницилините (23.9%) са най-продаваните антимикробни ветеринарномедицински артикули (ВМП) в България през 2016 година, следвани от макролиди (8%), сулфонамиди (5.4%), амфениколи (5%), флуорохинолони (3.2%), линкозамиди (2.6%) и аминогликозиди (2.1%), пишат от БАБХ. Наблюдава се общо нарастване с 27% в общите продажби на антимикробни ВМП през 2016 година във връзка с продажбите през 2015 година Увеличението се дължи най-много на растежа в продажбите на тетрациклини (20%), пеницилини (138%), амфениколи (105%) и линкозамиди (245%). Продажбите на полимиксини понижават с 37%.
Спрямо интервала 2011 - 2016 година тетрациклините (34.44%) и пеницилини (18.66%) са най-продаваните антимикробни ветеринарномедицински артикули в България през 2017 година последвани от макролиди (14.44%), амфениколи (6.9%), сулфонамиди (6.00%), линкозамиди (5.37%), аминогликозиди (4.63%) и флуорохинолони (4.31%).
" Трайното и стабилно понижаване на общия размер на употребяваните антимикробни средства в отглеждането на животни и опазване успеваемостта на антибиотиците за лекуване на инфекции при хората е съществена цел на създадения от БАБХ Национален проект за деяние против антимикробната устойчивост (ветеринарен бранш и бранш храни), оповестен на страницата на БАБХ ", пишат от организацията. Данни за годината след 2017 обаче няма, нито за 2019-а.
Промяната за цялостна информация е далечна
В момента подаването на данните за приложимост на лекарства в отглеждането на животни е непринудено. Според нов еврорегламент това ще става наложително, само че едвам от 2022 година Европейската комисия посредством делегирани актове ще дефинира методите за събиране и даване на Европейската организация по медикаментите на данните за продажбите и използването на антимикробни лекарствени артикули с оглед гарантиране на по-добро качество и съпоставимост на тези данни и вярна интерпретация на трендовете в обособените страни, считат от БАБХ.
И допълват, че възнамеряват построяването на осведомителна система за контрол на антимикробни средства, употребявани при селскостопанските животни. Явно сега такава липсва. Остава открит и въпросът за контрола на остатъчни лекарства във вносното месо в България, което е сериозен дял от продажбите както на прясно месо, по този начин и на салами. В последна сметка, до момента в който чакаме организацията да се задейства, ще се наложи да четем следващия отчет на ESVAC, в който България евентуално отново ще държи едни от първите места.
Данните за България са повече от притеснителни, въпреки че сравнението с останалите страни е в някаква степен условно, така като подаването на информация е непринудено. В доклада са прегледани подробни данни за медикаментите, техният тип и приложимост в 31 страни, част от които обаче не са дали цялостни данни за продажбите.
Оказва се, че в България равнищата не престават да са прекомерно високи, а рисковете - огромни. От " Активни консуматори " нееднократно са коментирали тематиката. " Няма непосредствена заплаха за хората. Никой няма да го заболи коремът от това, че в месото има остатъчни антибиотици. Въпросът е дали след 20 години, в случай че се разболея, няма да има нито един антибиотик, който да ми помогне, и аз споделям - да, допустимо е ", разяснява при едно от предходните издания на доклада шефът на " Активни консуматори " Богомил Николов. Но от Асоциацията на месопреработвателите не са съгласни и считат, че потреблението на антибиотици няма по какъв начин да бъде всеобщо за предварителна защита на болести по животните, най-малкото тъй като медикаментите са прекомерно скъпи.
Дали това е по този начин?
Само в рамките на седем години - за периода 2010 - 2017 г., потреблението на антимикробни препарати в развъждането на животни за произвеждане на месо у нас се е нараснало от 92.6 мг на килограм през 2011 година до 132.3 мг/кг през 2017 година. Все отново известно понижение има - през 2016 година използването у нас е била даже още по-голяма - 155.3 мг/кг.
Сред включените в проучването 31 страни България заема шесто място по продажба на антибиотици за животни. За сравнение най-малко антибиотици за ветеринарни цели са употребявани в Норвегия (3.1 мг/кг), Исландия (4.6 мг/кг) и Швеция (11.8 мг/кг). Най-много такива лекарства се употребяват в Кипър (423.1 мг/кг), Италия (273.8 мг/кг) и Испания (230.3 мг/кг), излиза наяве още от отчета. А съседите? Гърция е подавала данни спорадично, като последната информация - за 2017 година, отчита нива от 93.9 мг/кг. Данните за Румъния се въртят към 90 мг/кг - и в двата случая надалеч под регистрираните за страната ни. Информация за Сърбия, Северна Македония и Турция няма.
Регулаторът отхвърля проблем
Помолени от в. " Сега " за коментар на данните от БАБХ не дават отговор дали несъразмерната приложимост на лекарства се отразява на месото за консумация. Вместо това изясняват по какъв начин тъкмо са събирани данните в отчета. ESVAC разчита на непринудено присъединяване на страните при докладване на данните за продажби на антимикробни ветеринарномедицински артикули. Източниците на данни в другите страни членки са разнообразни (търговци на едро и дребно, притежатели на лицензи за приложимост, практикуващи лекари и др.). България да вземем за пример рапортува данни за размера на продажби на лекарства от 2011 година, които получава от притежателите на лицензи за приложимост им.
Следвайки моделите, които се следят в интервала 2011 - 2015 година, тетрациклините (46.5%) и пеницилините (23.9%) са най-продаваните антимикробни ветеринарномедицински артикули (ВМП) в България през 2016 година, следвани от макролиди (8%), сулфонамиди (5.4%), амфениколи (5%), флуорохинолони (3.2%), линкозамиди (2.6%) и аминогликозиди (2.1%), пишат от БАБХ. Наблюдава се общо нарастване с 27% в общите продажби на антимикробни ВМП през 2016 година във връзка с продажбите през 2015 година Увеличението се дължи най-много на растежа в продажбите на тетрациклини (20%), пеницилини (138%), амфениколи (105%) и линкозамиди (245%). Продажбите на полимиксини понижават с 37%.
Спрямо интервала 2011 - 2016 година тетрациклините (34.44%) и пеницилини (18.66%) са най-продаваните антимикробни ветеринарномедицински артикули в България през 2017 година последвани от макролиди (14.44%), амфениколи (6.9%), сулфонамиди (6.00%), линкозамиди (5.37%), аминогликозиди (4.63%) и флуорохинолони (4.31%).
" Трайното и стабилно понижаване на общия размер на употребяваните антимикробни средства в отглеждането на животни и опазване успеваемостта на антибиотиците за лекуване на инфекции при хората е съществена цел на създадения от БАБХ Национален проект за деяние против антимикробната устойчивост (ветеринарен бранш и бранш храни), оповестен на страницата на БАБХ ", пишат от организацията. Данни за годината след 2017 обаче няма, нито за 2019-а.
Промяната за цялостна информация е далечна
В момента подаването на данните за приложимост на лекарства в отглеждането на животни е непринудено. Според нов еврорегламент това ще става наложително, само че едвам от 2022 година Европейската комисия посредством делегирани актове ще дефинира методите за събиране и даване на Европейската организация по медикаментите на данните за продажбите и използването на антимикробни лекарствени артикули с оглед гарантиране на по-добро качество и съпоставимост на тези данни и вярна интерпретация на трендовете в обособените страни, считат от БАБХ.
И допълват, че възнамеряват построяването на осведомителна система за контрол на антимикробни средства, употребявани при селскостопанските животни. Явно сега такава липсва. Остава открит и въпросът за контрола на остатъчни лекарства във вносното месо в България, което е сериозен дял от продажбите както на прясно месо, по този начин и на салами. В последна сметка, до момента в който чакаме организацията да се задейства, ще се наложи да четем следващия отчет на ESVAC, в който България евентуално отново ще държи едни от първите места.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ