Проблемите започват с правилата, по които се провеждат обществените поръчки

Проблемите стартират с разпоредбите, по които се организират публичните поръчки в проектирането и строителството. Към момента този тип активност в Закона за публичните поръчки (ЗОП) чисто механично се приравнява към общия тип доставки, каквото е доставката на хартия за принтер да вземем за пример. В европейската и международната процедура този тип активност се третира с доста по-конкретни и ясни правила, тъй че да не се позволяват неприятни практики, каквито следим през последните години у нас. Това съобщи ръководителят на УС на Камарата на архитектите в България (КАБ) арх. Борислав Игнатов.

Според него казусът е и справедлив и е заложен в Закон за обществените поръчки. Затова КАБ в последната година и половина е направила разбор на над 400 поръчки и изготвя отчет, който ще бъде показан на Министерски съвет.

"Близо 50% от тестваните поръчки съдържат неточни и дискриминационни условия, не се заплащат действия, в случай че общината остане без финансиране, все неща, които унищожават дребния и междинен бизнес ", съобщи арх. Игнатов.

"В строителството и в проектирането има огромна рецесия с фрагментите. За страдание, България не прави нищо, с цел да задържи своите фрагменти. За съпоставяне мога да дам Румъния, която има същия проблем, само че там секторът е разгласен за стратегически за идващите 10 година Всички заети в него на заплата от служащия до гл. проектант на даден обект са освободени от налог общ приход. Ако България не направи нещо сходно, скоро нашите хора ще стартират да отпътуват и за Румъния. Аз допускам, че там ще стартира и регистрация на проектантски бюра и строителни компании ", разяснява той.

"Другата рецесия при публичните поръчки е в изискванията, които се задават. Първо, в множеството общини няма фрагменти, които да напишат архитектурно задание за самата бъдеща поръчка. Камарата предлага експертна мощ да изготвяме тези мнения и задачи за тях, с цел да бъдат грамотно написани и да се знае какво тъкмо се желае от участниците.

Вторият проблем е залагането на дискриминационни, неизпълними условия за 90% от компаниите в България. Често се изисква подобен набор документи и доказателства за предходен опит, за разполагаем личен състав, че най-после за всички публични поръчки от цяла България вземат участие от 10 до 50 компании общо. Всички останали над 4000 архитекта и доста повече инженери в действителност нямат достъп до поръчките.

При поръчка за площад да вземем за пример се изискват два направени площада през последните 5 години, ясно е, че на това изискване дават отговор 1 или 2 компании в цялата страна. Държавата и обществото губи от това, че публичните поръчки са направени по кройка да задоволяват доста дребен брой компании, става известно, че не компаниите извършват условията на страната, а страната прави поръчки, които да са подобаващи единствено за избран кръг компании. Това води до загуба на огромен капацитет и преразход на средства. Когато за един открит архитектурен конкурс има единствено 4 или 5 участника, те доста постоянно си споделят и личен състав по-късно, не е същинската конкуренция. Който и да завоюва от четиримата доста постоянно след това работят дружно. Реално се получава един миникартел при присъединяване в публичните поръчки ", сподели арх. Игнатов.

В чужбина

В идеалния случай при създаване на площад или постройка се афишира открит интернационален конкурс - за идейната фаза. Този конкурс не изисква доста средства и могат да вземат участие 50-300 компании. След като се избере победител плановете се качват онлайн, прави се изложба. Решението може да се гледа в продължение на месеци и да се одобри от хората или да има публично разискване. Победителят дружно с резултатите от разискването към този момент са основа за заданието и техническия план. Чак тогава се разпорежда търг за строителство и всички участници имат изясненост какво би трябвало да се прави и могат да го устойностят в таблици. Така се избира най-хубавата оферта.

У нас

Не единствено, че не се организира архитектурен конкурс, само че и през последните години се откри практиката "инженеринг ". Строителят непосредствено взе участие в строителна поръчка с оферта, без да има план. Върви се към измисляне на решението по време на строителството. Никой не знае какво ще се прави, няма публично разискване. Подменят се материали за облага, удължават се периоди, резултатите са налице./Факти