Колко скъпо ни излиза лошото правосъдие
Проблемите с върховенството на закона, бавното и от време на време незаслужено правораздаване безусловно трансформират ориси. Но имат и съответни стопански последствия – първо, забавят растежа поради несигурната среда, и второ, ощетяват данъкоплатците с най-малко няколко милиона годишно поради компенсации за неприятно правораздаване. Сметката за последните 15 години надвишава 30 милиона лв..
За 22 години галактическият уред „ Вояджър 2 “ съумя да стигне до най-далечните планети в Слънчевата система и да се насочи към междузвездното пространство. За това време в България не може да завърши правосъден развой. Някои дефинират това като отвод от правораздаване. Оценките може да са разнообразни, само че едно нещо е непроменяемо – сметката се написа на данъкоплатците.
22 ГОДИНИ, 2 МЕСЕЦА И 28 ДНИ
Такава е ориста на дело за кражба против двама души, проточило се 22 години, 2 месеца и 28 дни. Разследването лишава повече от 13 години. През това време прокуратурата връща делото за спомагателни дейности на проверяващите 14 пъти. Има интервали сред 5 и 9 месеца, в които те бездействат. Когато следствието най-накрая завършва, се постанова съдът да го връща 5 пъти на прокуратурата за премахване на разнообразни пропуски. Това забавя делото с нови 7 години. Още толкоз процесът „ виси “ на първа инстанция, преди Софийският областен съд да прочете оправдателна присъда.
Но и това не е краят. Следват 2 години и 8 месеца, в които няма претекстове към присъдата. Това блокира придвижването на процеса нагоре по инстанциите. В последна сметка Софийският градски съд удостоверява присъдата, а по време на делото там прокуратурата даже не си поддържа митинга.
„ Повече от 22 години след осъщественото закононарушение е на процедура невероятно за съда да откри кой е действителният създател на кражбата и по какъв начин са се развили събитията при започване на месец януари 1994 година “, написа в решението на градския съд.
Това е единствено едно от делата, разказани в последния годишен отчет на Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). Той се занимава с недоволствата за нарушено право на разглеждане и решение на делата в рационален период. Това пълномощие му беше обещано през 2012 година под натиска на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Той задължи България да откри вътрешен механизъм за недоволствата против постепенно правораздаване. Процедурата е относително бърза, от нея могат да се възползват всички страни в процеса, в това число и юридическите лица. Но оптималното обезщетение, което Законът за правосъдната власт планува по този ред, е 10 хиляди лв.. То се изплаща, откакто министърът на правораздаването подпише съглашение с индивида, който претендира, че е потърпевш от бавното правораздаване.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА
Бавното правораздаване не е запазена марка единствено за наказателните каузи. В отчетите на ИВСС могат да бъдат открити и доста случаи като този за развой за собствеността на парцел в Банкя, завършил за 15 години, 10 месеца и 10 дни. Производството стартира през август 2001 година, когато трима души предявяват искове за определяне на правото на благосъстоятелност върху парцела. Приключва през юни 2017 година Като през тези над 15 години делото е прегледано единствено на две инстанции. На първата ѝотнема малко над 3 години, а през останалото време процесът виси пред втората инстанция – Софийския градски съд. Някои от ответниците не съумяват да доживеят края на делото.
В правосъдния инспекторат през 2017 година са постъпили 575 недоволства за постепенно правораздаване, 342 от тях са по цивилен, търговски и административни каузи, а останалите – по наказателни, сочи формалната статистика. По информация на Министерството на правораздаването през 2017 година са подписани 220 съглашения, като общата изплатена сума за компенсации е 550 900 лева Това прави приблизително по 2500 лева на човек.
ДО СТРАСБУРГ И НАЗАД
Съдът в Страсбург обаче присъжда по-големи компенсации по жалбите против бавното правораздаване или други нарушавания на Европейската спогодба за правата на индивида. Но там се чака и доста повече – сред пет и осем години. Според формалните данни на Министерството на правораздаването от 2001 година до края на 2017 година платените компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека, другарски съглашения и едностранни заявления възлизат на общо на 17 770 400 лева, като най-голямата сума е платена през 2009 година – 3 534 000 лева Всяка година министърът на правораздаването написа и годишен отчет за осъществяването на решенията на съда в Страсбург.
Заради времето, което минава до произнасянето на Страсбург, делата, по които България бива осъждана от Европейски съд по правата на човека, служат за увещание за грешките на правораздаването от предишното, на които обществото благосклонно постоянно не обръща внимание.
Премиерът Бойко Борисов да вземем за пример може да се „ похвали “ с дело против България, което той е издействал. През 2012 година страната е наказана, че е погазила правото на живот на Тодор Димов-Чакъра и би трябвало да заплати близо 55 000 евро обезщетение и правосъдни разходи поради полицейската интервенция по залавянето на Чакъра, ръководена от тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Друга основна фигура, поради която българските данъкоплатци оправят сметката за компенсации, е Цветан Цветанов. От времето му на вътрешен министър и шумните акции, които след това се провалиха в съда, страната е наказана по 6 каузи за общо над 120 000 хиляди евро.
КАКВО Е ЛОШО ПРАВОСЪДИЕ
Дори да приемем, че в цитираните случаи става въпрос за нарушавания на Европейската спогодба, които нямат общо с правораздаването, то има и премного каузи в Страсбург поради неприятни правосъдни решения.
Да вземем рекордното обезщетение от 462 000 евро, присъдено в края на 2017 година на притежателите на една от най-красивите къщи в Стария град на Пловдив – Павлитовата, или Синята къща. Проблемът по делото „ Ченгелян и други против България “ е реституцията – един път приета от един висш съд, а след това на процедура анулирана от различен.
На 19 юли 2018 година Европейски съд по правата на човека откри нарушаване на правото на обективен развой по делото „ Александър Събев против България “ поради отхвърли на Върховния административен съд да извърши независима преценка върху основателността на отнето позволение за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Върховният съд се е доверил на Държавната комисия по сигурността на информацията, пред която стартира обжалването на отнетия допуск. Обезщетението тук е 4400 евро. Подобен процес може да се чака в Страсбург и по проблема с отнетия допуск до класифицирана информация на заместник-председателя на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства Георги Гатев. През лятото на 2018 година той беше отхвърлен от бюрото, откакто по самодейност на прокуратурата допускът му беше лишен по подобен метод.
ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА
Страсбург и административният механизъм пред инспектората на Висш съдебен съвет не са единственият метод за търсене на обезщетение за неприятно правораздаване. Много повече данъкоплатците дават поради каузи по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. По тези процеси ответник най-често е прокуратурата, която дава отговор за противозаконните обвинявания и проточилите се каузи.
Обикновено компенсации търсят хора, които са били упрекнати, а след това оправдани. Някои компенсации са за няколко хиляди лв., само че има и за десетки и стотици хиляди. За първи път данните за размера на компенсациите, които прокуратурата е наказана да заплати, отсъстват от годишния ѝдоклад за 2017 година Попитани за сумата по реда на Закона за достъп до социална информация от държавното обвиняване дадоха отговор, че не разполагат с тези данни. Което е цялостен парадокс, защото в бюджета є има такова перо. В отчета за 2016 година тази информация участва – там се споделя, че присъдените компенсации по влезнали в действие неоправдателни решения по Закона за отговорността на страната са 2.5 млн. лева Година по-рано са отново толкоз, а през 2014 година са 3.65 млн. лева, през 2013 година – 2.06 млн. лева, 2.8 млн. лева през 2012 година За 2017 година е ясно само, че е наказана по 714 каузи – 400 на първа инстанция и 314 на втора.
Почти половината от делата против прокуратурата се гледат на първа инстанция от окръжните съдилища, което значи, че цената на исковете е над 25 хиляди лева Съдиите регистрират доста фактори, когато дефинират компенсациите. Но както някои печелят по 3–5 хиляди лева, по този начин има процеси, които завършват със стотици хиляди лв. разход за прокуратурата, т.е. за данъкоплатците. Колкото по-знаково и шумно е било едно дело, толкоз по-солени са присъдените компенсации. Само един образец – на съдията Петър Сантиров, съден и оневинен за корупция, прокуратурата би трябвало да заплати 200 хиляди лева Провалите по „ Софийски парцели “, акциите в Държавен фонд „ Земеделие “, „ Октопод “ също се подреждат измежду неуспехите на прокуратурата, за които сметките оправят данъкоплатците. Като от решението по делото „ Октопод “ се разбра, че някогашният прокурор и някогашен обвиняем по знаковия развой Цеко Йорданов би получил половин милион лв. обезщетение от прокуратурата, в случай че не беше изискал единствено 50 000 лева, които и Софийският градски съд му присъди през лятото на 2018 година Заради „ Октопод “ и „ Голд лизинг “ ООД, чиято документи е държана с години от проверяващите и по този начин е изгубила бизнеса си, пък завоюва дело против прокуратурата за над 802 000 лева
Все още неприключилото следствие за Възродителния развой също е причина прокуратурата да бъде наказана по Закона за отговорността на страната. Две инстанции през 2018 година одобриха, че тя би трябвало да заплати 30 хиляди лева обезщетение на един от потърпевшите от Възродителния развой. А триумфът по това дело би могъл да повлече след себе си и десетки други.
Корупцията, безхаберието и некадърността на някои представители на правосъдната система се изплащат двойно от обществото. Веднъж непряко с неприятното качество на живот. И повторно директно – с милионите за компенсации.
…
Изплатени компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека, другарски съглашения и едностранни заявления:
2001 г. 40 400 лева
2002 г. 113 000 лева
2003 г. 21 500 лева
2004 г. 210 000 лева
2005 г. 412 000 лева
2006 г 325 000 лева
2007 г. 638 000 лева
2008 г. 1 831 000 лева
2009 г. 3 534 000 лева
2010 г. 1 379 000 лева
2011 г. 2 049 000 лева
2012 г. 1 907 500 лева
2013 г. 1 066 700 лева
2014 г. 281 300 лева
2015 г. 620 000 лева
2016 г. 1 877 800 лева
2017 г. 1 464 200 лева
Данни: Министерство на правораздаването
ИЗТОЧНИЦИ
Цялото решение може да бъде прочетено тук: https://goo.gl/JxtjEb
Документът може да бъде открит тук: http://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16
2001 година – 40 400 лева, 2002 година – 113 000 лева, 2003 година – 21 500 лева, 2004 година – 210 000 лева, 2005 година – 412 000 лева, 2006 година -325 000 лева, 2007 година – 638 000 лева, 2008 година – 1 831 000 лева, 2009 година – 3 534 000 лева, 2010 година – 1 379 000 лева, 2011 година – 2 049 000 лева, 2012 година – 1 907 500 лева, 2013 година -1 066 700 лева, 2014 година – 281 300 лева, 2015 година – 620 000 лева, 2016 година – 1 877 800 лева, 2017 година – 1 464 200 лева
http://www.justice.government.bg/51/
http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-114253
http://www.justice.government.bg/47/2699/
http://www.justice.government.bg/47/2741/
Годишните отчети на държавното обвиняване могат да бъдат открити на: https://goo.gl/WiYpXu
Заявление с вх. номер ГП No 3429/2018
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
За 22 години галактическият уред „ Вояджър 2 “ съумя да стигне до най-далечните планети в Слънчевата система и да се насочи към междузвездното пространство. За това време в България не може да завърши правосъден развой. Някои дефинират това като отвод от правораздаване. Оценките може да са разнообразни, само че едно нещо е непроменяемо – сметката се написа на данъкоплатците.
22 ГОДИНИ, 2 МЕСЕЦА И 28 ДНИ
Такава е ориста на дело за кражба против двама души, проточило се 22 години, 2 месеца и 28 дни. Разследването лишава повече от 13 години. През това време прокуратурата връща делото за спомагателни дейности на проверяващите 14 пъти. Има интервали сред 5 и 9 месеца, в които те бездействат. Когато следствието най-накрая завършва, се постанова съдът да го връща 5 пъти на прокуратурата за премахване на разнообразни пропуски. Това забавя делото с нови 7 години. Още толкоз процесът „ виси “ на първа инстанция, преди Софийският областен съд да прочете оправдателна присъда.
Но и това не е краят. Следват 2 години и 8 месеца, в които няма претекстове към присъдата. Това блокира придвижването на процеса нагоре по инстанциите. В последна сметка Софийският градски съд удостоверява присъдата, а по време на делото там прокуратурата даже не си поддържа митинга.
„ Повече от 22 години след осъщественото закононарушение е на процедура невероятно за съда да откри кой е действителният създател на кражбата и по какъв начин са се развили събитията при започване на месец януари 1994 година “, написа в решението на градския съд.
Това е единствено едно от делата, разказани в последния годишен отчет на Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). Той се занимава с недоволствата за нарушено право на разглеждане и решение на делата в рационален период. Това пълномощие му беше обещано през 2012 година под натиска на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Той задължи България да откри вътрешен механизъм за недоволствата против постепенно правораздаване. Процедурата е относително бърза, от нея могат да се възползват всички страни в процеса, в това число и юридическите лица. Но оптималното обезщетение, което Законът за правосъдната власт планува по този ред, е 10 хиляди лв.. То се изплаща, откакто министърът на правораздаването подпише съглашение с индивида, който претендира, че е потърпевш от бавното правораздаване.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА
Бавното правораздаване не е запазена марка единствено за наказателните каузи. В отчетите на ИВСС могат да бъдат открити и доста случаи като този за развой за собствеността на парцел в Банкя, завършил за 15 години, 10 месеца и 10 дни. Производството стартира през август 2001 година, когато трима души предявяват искове за определяне на правото на благосъстоятелност върху парцела. Приключва през юни 2017 година Като през тези над 15 години делото е прегледано единствено на две инстанции. На първата ѝотнема малко над 3 години, а през останалото време процесът виси пред втората инстанция – Софийския градски съд. Някои от ответниците не съумяват да доживеят края на делото.
В правосъдния инспекторат през 2017 година са постъпили 575 недоволства за постепенно правораздаване, 342 от тях са по цивилен, търговски и административни каузи, а останалите – по наказателни, сочи формалната статистика. По информация на Министерството на правораздаването през 2017 година са подписани 220 съглашения, като общата изплатена сума за компенсации е 550 900 лева Това прави приблизително по 2500 лева на човек.
ДО СТРАСБУРГ И НАЗАД
Съдът в Страсбург обаче присъжда по-големи компенсации по жалбите против бавното правораздаване или други нарушавания на Европейската спогодба за правата на индивида. Но там се чака и доста повече – сред пет и осем години. Според формалните данни на Министерството на правораздаването от 2001 година до края на 2017 година платените компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека, другарски съглашения и едностранни заявления възлизат на общо на 17 770 400 лева, като най-голямата сума е платена през 2009 година – 3 534 000 лева Всяка година министърът на правораздаването написа и годишен отчет за осъществяването на решенията на съда в Страсбург.
Заради времето, което минава до произнасянето на Страсбург, делата, по които България бива осъждана от Европейски съд по правата на човека, служат за увещание за грешките на правораздаването от предишното, на които обществото благосклонно постоянно не обръща внимание.
Премиерът Бойко Борисов да вземем за пример може да се „ похвали “ с дело против България, което той е издействал. През 2012 година страната е наказана, че е погазила правото на живот на Тодор Димов-Чакъра и би трябвало да заплати близо 55 000 евро обезщетение и правосъдни разходи поради полицейската интервенция по залавянето на Чакъра, ръководена от тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Друга основна фигура, поради която българските данъкоплатци оправят сметката за компенсации, е Цветан Цветанов. От времето му на вътрешен министър и шумните акции, които след това се провалиха в съда, страната е наказана по 6 каузи за общо над 120 000 хиляди евро.
КАКВО Е ЛОШО ПРАВОСЪДИЕ
Дори да приемем, че в цитираните случаи става въпрос за нарушавания на Европейската спогодба, които нямат общо с правораздаването, то има и премного каузи в Страсбург поради неприятни правосъдни решения.
Да вземем рекордното обезщетение от 462 000 евро, присъдено в края на 2017 година на притежателите на една от най-красивите къщи в Стария град на Пловдив – Павлитовата, или Синята къща. Проблемът по делото „ Ченгелян и други против България “ е реституцията – един път приета от един висш съд, а след това на процедура анулирана от различен.
На 19 юли 2018 година Европейски съд по правата на човека откри нарушаване на правото на обективен развой по делото „ Александър Събев против България “ поради отхвърли на Върховния административен съд да извърши независима преценка върху основателността на отнето позволение за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Върховният съд се е доверил на Държавната комисия по сигурността на информацията, пред която стартира обжалването на отнетия допуск. Обезщетението тук е 4400 евро. Подобен процес може да се чака в Страсбург и по проблема с отнетия допуск до класифицирана информация на заместник-председателя на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства Георги Гатев. През лятото на 2018 година той беше отхвърлен от бюрото, откакто по самодейност на прокуратурата допускът му беше лишен по подобен метод.
ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА
Страсбург и административният механизъм пред инспектората на Висш съдебен съвет не са единственият метод за търсене на обезщетение за неприятно правораздаване. Много повече данъкоплатците дават поради каузи по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. По тези процеси ответник най-често е прокуратурата, която дава отговор за противозаконните обвинявания и проточилите се каузи.
Обикновено компенсации търсят хора, които са били упрекнати, а след това оправдани. Някои компенсации са за няколко хиляди лв., само че има и за десетки и стотици хиляди. За първи път данните за размера на компенсациите, които прокуратурата е наказана да заплати, отсъстват от годишния ѝдоклад за 2017 година Попитани за сумата по реда на Закона за достъп до социална информация от държавното обвиняване дадоха отговор, че не разполагат с тези данни. Което е цялостен парадокс, защото в бюджета є има такова перо. В отчета за 2016 година тази информация участва – там се споделя, че присъдените компенсации по влезнали в действие неоправдателни решения по Закона за отговорността на страната са 2.5 млн. лева Година по-рано са отново толкоз, а през 2014 година са 3.65 млн. лева, през 2013 година – 2.06 млн. лева, 2.8 млн. лева през 2012 година За 2017 година е ясно само, че е наказана по 714 каузи – 400 на първа инстанция и 314 на втора.
Почти половината от делата против прокуратурата се гледат на първа инстанция от окръжните съдилища, което значи, че цената на исковете е над 25 хиляди лева Съдиите регистрират доста фактори, когато дефинират компенсациите. Но както някои печелят по 3–5 хиляди лева, по този начин има процеси, които завършват със стотици хиляди лв. разход за прокуратурата, т.е. за данъкоплатците. Колкото по-знаково и шумно е било едно дело, толкоз по-солени са присъдените компенсации. Само един образец – на съдията Петър Сантиров, съден и оневинен за корупция, прокуратурата би трябвало да заплати 200 хиляди лева Провалите по „ Софийски парцели “, акциите в Държавен фонд „ Земеделие “, „ Октопод “ също се подреждат измежду неуспехите на прокуратурата, за които сметките оправят данъкоплатците. Като от решението по делото „ Октопод “ се разбра, че някогашният прокурор и някогашен обвиняем по знаковия развой Цеко Йорданов би получил половин милион лв. обезщетение от прокуратурата, в случай че не беше изискал единствено 50 000 лева, които и Софийският градски съд му присъди през лятото на 2018 година Заради „ Октопод “ и „ Голд лизинг “ ООД, чиято документи е държана с години от проверяващите и по този начин е изгубила бизнеса си, пък завоюва дело против прокуратурата за над 802 000 лева
Все още неприключилото следствие за Възродителния развой също е причина прокуратурата да бъде наказана по Закона за отговорността на страната. Две инстанции през 2018 година одобриха, че тя би трябвало да заплати 30 хиляди лева обезщетение на един от потърпевшите от Възродителния развой. А триумфът по това дело би могъл да повлече след себе си и десетки други.
Корупцията, безхаберието и некадърността на някои представители на правосъдната система се изплащат двойно от обществото. Веднъж непряко с неприятното качество на живот. И повторно директно – с милионите за компенсации.
…
Изплатени компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека, другарски съглашения и едностранни заявления:
2001 г. 40 400 лева
2002 г. 113 000 лева
2003 г. 21 500 лева
2004 г. 210 000 лева
2005 г. 412 000 лева
2006 г 325 000 лева
2007 г. 638 000 лева
2008 г. 1 831 000 лева
2009 г. 3 534 000 лева
2010 г. 1 379 000 лева
2011 г. 2 049 000 лева
2012 г. 1 907 500 лева
2013 г. 1 066 700 лева
2014 г. 281 300 лева
2015 г. 620 000 лева
2016 г. 1 877 800 лева
2017 г. 1 464 200 лева
Данни: Министерство на правораздаването
ИЗТОЧНИЦИ
Цялото решение може да бъде прочетено тук: https://goo.gl/JxtjEb
Документът може да бъде открит тук: http://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16
2001 година – 40 400 лева, 2002 година – 113 000 лева, 2003 година – 21 500 лева, 2004 година – 210 000 лева, 2005 година – 412 000 лева, 2006 година -325 000 лева, 2007 година – 638 000 лева, 2008 година – 1 831 000 лева, 2009 година – 3 534 000 лева, 2010 година – 1 379 000 лева, 2011 година – 2 049 000 лева, 2012 година – 1 907 500 лева, 2013 година -1 066 700 лева, 2014 година – 281 300 лева, 2015 година – 620 000 лева, 2016 година – 1 877 800 лева, 2017 година – 1 464 200 лева
http://www.justice.government.bg/51/
http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-114253
http://www.justice.government.bg/47/2699/
http://www.justice.government.bg/47/2741/
Годишните отчети на държавното обвиняване могат да бъдат открити на: https://goo.gl/WiYpXu
Заявление с вх. номер ГП No 3429/2018
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ