Законови предложения за участието на работодатели в учебния процес
Проблемите и вероятностите пред висшето обучение бяха разисквани през днешния ден в Народното събрание в границите на конгрес под патронажа на ръководителя на парламентарната комисия по образованието и науката Милена Дамянова. Инициативата е на вестник " Труд ".
За провокациите, само че и опциите за развиване на висшето обучение у нас приказваха ректори, представители на бизнеса и на законодателната власт. Промяна в закона за висше обучение е нужна - безапелационни са ректорите.
Анастас Герджиков - ректор на СУ " Св. Климент Охридски ": Много пъти в съвета на ректорите сме обсъждали това, че е време да помислим и за нов закон за висше обучение, тъй като са десетки промените на настоящия закон. Той е безреден, някои от текстовете опонират на други, други опонират на текстове от други закони.
Ректорите показаха и законовите текстове, които спъват работата им.
проф. Стати Статев - ректор на УНСС: Ние би трябвало оптимално доста да отворим опцията българските висши учебни заведения и академиите да се коооперират между тях. Ние сме длъжници и за тази връзка с бизнеса. Ние действително я имаме. Просто би трябвало закона да я отвори оптимално, с цел да можеме да си споделяме на безусловно всички равнища. Милена Дамянова - ръководител на парламентарната комисия по образованието и науката: Предложението на професор Статев за интензивно присъединяване на работодателите в образователния развой е облечено към този момент в законови оферти, които аз и някои от моите сътрудници от комисията ще внесем до края на тази седмица, тъй че това е една корекция, върху която ще можем да работим през лятото с сътрудниците.
Бизнесът уточни, че у нас сега висшистите на позиции, неизискващи висше обучение са над 50 на 100. Природоматематическите и математически специалности са по-малко от потребностите, само че за сметка на това приключилите икономическите специалности, администрация и ръководство и право са повече от нужните фрагменти. Изтъкнаха още, че и дребното качествени експерти емигрират. Затова предложиха:
Васил Велев - ръководител на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България: Правилното е мениджърите да избират служащите и чиновниците, а не противоположното, тъй като в тази ситуация е противоположното. Втория миг е за контролиране на плам-приема. И да плащаме за висшисти, които по-късно ще работят като продавач-консултанти е разхищаване на публичен запас. Ние не сме съгласни повече да го вършим. Затова би трябвало да се контролира плам-приема. Той не може да бъде повече от 50% от зрелостниците. Трябва да има асортимент.
От бизнеса са за намаляващ брой студенти и увеличаващо се качество на фрагментите. И още - упорстват: да се дефинират условия, при които училите за сметка на данъкоплатците да бъдат задължени да работят в страната за избран интервал от време.
Димитър Манолов - президент на КТ " Подкрепа ":Не е допустимо местата за банкет на студенти да са повече от приключилите зрелостници. Сбъркан е правилото на висшето обучение в България. Стана съвременно, тъй като се заплаща да се натрупат някакви изцяло безсмислени документи, зад които на практика нищо не стои.
В София броят на заетите е над 700 000 души. В столицата се намират и най-вече от университетите в страната - 23 от общо 51 като в тях се образоват над 100 младежи. Въпреки тези данни констатацията на столичния кмет е следната:
Йорданка Фандъкова - кмет на София: През последните години макар, че София има най-вече хора с висше образование- над 50 %, градът ни също изпитва огромен дефицит от фрагменти, освен това добре готови и образовани фрагменти.
Финансирането на университетите към този момент се преструктурира, посочи просветителния министър.
Красимир Вълчев - министър на образованието и науката: Ние държим сметка за 4 неща - за това какъв брой положителни индикатори имат за образователна активност, какъв брой положителни индикатори имат за научна активност, каква е регистрираната реализация, само че и каква е бъдещата реализация - дали те образоват професионални посоки, където ще имаме предстоящ дефицит на пазара на труда.
Моделите за ръководство на университетите също бяха наранени по време на срещата.
За провокациите, само че и опциите за развиване на висшето обучение у нас приказваха ректори, представители на бизнеса и на законодателната власт. Промяна в закона за висше обучение е нужна - безапелационни са ректорите.
Анастас Герджиков - ректор на СУ " Св. Климент Охридски ": Много пъти в съвета на ректорите сме обсъждали това, че е време да помислим и за нов закон за висше обучение, тъй като са десетки промените на настоящия закон. Той е безреден, някои от текстовете опонират на други, други опонират на текстове от други закони.
Ректорите показаха и законовите текстове, които спъват работата им.
проф. Стати Статев - ректор на УНСС: Ние би трябвало оптимално доста да отворим опцията българските висши учебни заведения и академиите да се коооперират между тях. Ние сме длъжници и за тази връзка с бизнеса. Ние действително я имаме. Просто би трябвало закона да я отвори оптимално, с цел да можеме да си споделяме на безусловно всички равнища. Милена Дамянова - ръководител на парламентарната комисия по образованието и науката: Предложението на професор Статев за интензивно присъединяване на работодателите в образователния развой е облечено към този момент в законови оферти, които аз и някои от моите сътрудници от комисията ще внесем до края на тази седмица, тъй че това е една корекция, върху която ще можем да работим през лятото с сътрудниците.
Бизнесът уточни, че у нас сега висшистите на позиции, неизискващи висше обучение са над 50 на 100. Природоматематическите и математически специалности са по-малко от потребностите, само че за сметка на това приключилите икономическите специалности, администрация и ръководство и право са повече от нужните фрагменти. Изтъкнаха още, че и дребното качествени експерти емигрират. Затова предложиха:
Васил Велев - ръководител на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България: Правилното е мениджърите да избират служащите и чиновниците, а не противоположното, тъй като в тази ситуация е противоположното. Втория миг е за контролиране на плам-приема. И да плащаме за висшисти, които по-късно ще работят като продавач-консултанти е разхищаване на публичен запас. Ние не сме съгласни повече да го вършим. Затова би трябвало да се контролира плам-приема. Той не може да бъде повече от 50% от зрелостниците. Трябва да има асортимент.
От бизнеса са за намаляващ брой студенти и увеличаващо се качество на фрагментите. И още - упорстват: да се дефинират условия, при които училите за сметка на данъкоплатците да бъдат задължени да работят в страната за избран интервал от време.
Димитър Манолов - президент на КТ " Подкрепа ":Не е допустимо местата за банкет на студенти да са повече от приключилите зрелостници. Сбъркан е правилото на висшето обучение в България. Стана съвременно, тъй като се заплаща да се натрупат някакви изцяло безсмислени документи, зад които на практика нищо не стои.
В София броят на заетите е над 700 000 души. В столицата се намират и най-вече от университетите в страната - 23 от общо 51 като в тях се образоват над 100 младежи. Въпреки тези данни констатацията на столичния кмет е следната:
Йорданка Фандъкова - кмет на София: През последните години макар, че София има най-вече хора с висше образование- над 50 %, градът ни също изпитва огромен дефицит от фрагменти, освен това добре готови и образовани фрагменти.
Финансирането на университетите към този момент се преструктурира, посочи просветителния министър.
Красимир Вълчев - министър на образованието и науката: Ние държим сметка за 4 неща - за това какъв брой положителни индикатори имат за образователна активност, какъв брой положителни индикатори имат за научна активност, каква е регистрираната реализация, само че и каква е бъдещата реализация - дали те образоват професионални посоки, където ще имаме предстоящ дефицит на пазара на труда.
Моделите за ръководство на университетите също бяха наранени по време на срещата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ