Битката за българските ТЕЦ-ове тепърва ще бъде още по-тежка
Проблемът с въглищните централи се задълбочава. Вчера (17 април) стана ясно, че Топлоелектрическа централа „ Марица Изток-2 “ ще изиска 92% нарастване на създаваната от тях електрическа енергия. Това нарастване се дължи на фрапантния скок на цените на въглеродни излъчвания. Ако предходната година цената за звук CO2 е била 13,85 евро, то през днешния ден тя към този момент е 27,38 евро.
От КЕВР обявиха, че съвсем нищо не могат да създадат, с цел да възпрат този тренд. Повишаването на индустриалните разноски във въглищните ни централи е реалност. Регулаторът няма кой-знае какви потребни ходове – в случай че натисне изкуствено цената на електрическата енергия надолу, това на по-късен стадий ще се завърне с още по-страшна мощ, написа анализаторът Борислав Боев в специфичен блиц коментар за .
А загубите за въглищните централи се усилват. Като директно разследване от скока в цената на въглеродните излъчвания, държавната ни " Марица Изток-2 " е записала загуби от 330 млн. лв. за предходната година. Стойността на закупените квоти за тази година пък е 324 млн. лв.. За страдание, емисионната политика на Европейския съюз прави ТЕЦ-овете стопански нерентабилни. Те образуват гръбнака на българската енергетика (над 40% присъединяване в микса) и няма по какъв начин да бъдат зачеркнати от през днешния ден за на следващия ден. Разбираемо е, че замърсяването при горенето на въглища е най-голямо спрямо останалите базови енергийни източници като природен газ и АЕЦ, само че нашата страна би трябвало да се бори за запазването на въглищните централи най-малко в средносрочен проект, до момента в който се откри стабилно решение.
Всякакви промени в бранша ще бъдат извънредно мъчителни, тъй като Маришкия басейн е най-големият индустриален комплекс в Югоизточна Европа. Той дава работа на над 30 000 души. Вторичните работни места са много повече. Комплексът е със стратегическо значение освен за района, само че и за националната стопанска система.
Поскъпването на квотите неизбежно се отразява върху индустриалната себестойност на електрическата енергия. Така се заличават софтуерните преимущества на въглищните централи като тяхната висока разполагаемост, сигурност и надеждност на доставките. Съществува действителната заплаха ТЕЦ-овете да се трансфорат в стопански недоходоносен енергоизточник под изключителното въздействие на един външен фактор – цените на въглеродните квоти. Поскъпването на създаваната от тях електрическа енергия неизбежно ще се отрази и в крайната цена, а това ще има отрицателни последици върху главните стопански сътрудници – бизнеса и семействата. В нашето съвремие електрическата енергия заема централно място в индустриалния развой. Освен че нейните доставки би трябвало да бъдат сигурни и надеждни, тя би трябвало да бъде и на допустима цена. Само по този начин предприятията могат да бъдат конкурентоспособни в създаваните от тях артикули или услуги.
Българското държавно управление би трябвало съществено да работи по въпроса с въглеродните излъчвания. Противодействието ще бъде мъчно, тъй като страната ни е поела доста задължения, свързани с климатичните политики. На европейско ниво България води правосъдна борба дружно с Полша против повишените екологични правила от Европейската комисия. По време на климатичния конгрес в Катовице в края на предходната година българската делегация изрично съобщи, че не поддържа завишаването на еконормите. При тези действителности безсрочната дерогация на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток-2 “ е повече от нужна. За да бъде реализирана тази дерогация обаче, е нужно да бъдат направени обилни вложения в подобряването на екологичния профил на централите.
Въглищните централи заемат стратегическо място в българския електроенергиен микс, само че високите екоизисквания от Европейска комисия оказват пагубно въздействие върху тяхната икономическа доходност. Битката за ТЕЦ-овете ще бъде тежка, само че страната би трябвало да откри механизми с които освен да подсигурява работата на централите, само че и да върне тяхната икономическа доходност. На европейско равнище е належащо да се образува алианс сред страните, които освен не желаят, само че и по чисто финансови аргументи не могат да си разрешат да извършват повишените екологични условия, налагани от Европейска комисия. Само по този метод може да бъде оказан напън върху комисията и тя да преразгледа решенията си както във връзка с въглеродните квоти, по този начин и във връзка с цялостната климатична политика.
От КЕВР обявиха, че съвсем нищо не могат да създадат, с цел да възпрат този тренд. Повишаването на индустриалните разноски във въглищните ни централи е реалност. Регулаторът няма кой-знае какви потребни ходове – в случай че натисне изкуствено цената на електрическата енергия надолу, това на по-късен стадий ще се завърне с още по-страшна мощ, написа анализаторът Борислав Боев в специфичен блиц коментар за .
А загубите за въглищните централи се усилват. Като директно разследване от скока в цената на въглеродните излъчвания, държавната ни " Марица Изток-2 " е записала загуби от 330 млн. лв. за предходната година. Стойността на закупените квоти за тази година пък е 324 млн. лв.. За страдание, емисионната политика на Европейския съюз прави ТЕЦ-овете стопански нерентабилни. Те образуват гръбнака на българската енергетика (над 40% присъединяване в микса) и няма по какъв начин да бъдат зачеркнати от през днешния ден за на следващия ден. Разбираемо е, че замърсяването при горенето на въглища е най-голямо спрямо останалите базови енергийни източници като природен газ и АЕЦ, само че нашата страна би трябвало да се бори за запазването на въглищните централи най-малко в средносрочен проект, до момента в който се откри стабилно решение.
Всякакви промени в бранша ще бъдат извънредно мъчителни, тъй като Маришкия басейн е най-големият индустриален комплекс в Югоизточна Европа. Той дава работа на над 30 000 души. Вторичните работни места са много повече. Комплексът е със стратегическо значение освен за района, само че и за националната стопанска система.
Поскъпването на квотите неизбежно се отразява върху индустриалната себестойност на електрическата енергия. Така се заличават софтуерните преимущества на въглищните централи като тяхната висока разполагаемост, сигурност и надеждност на доставките. Съществува действителната заплаха ТЕЦ-овете да се трансфорат в стопански недоходоносен енергоизточник под изключителното въздействие на един външен фактор – цените на въглеродните квоти. Поскъпването на създаваната от тях електрическа енергия неизбежно ще се отрази и в крайната цена, а това ще има отрицателни последици върху главните стопански сътрудници – бизнеса и семействата. В нашето съвремие електрическата енергия заема централно място в индустриалния развой. Освен че нейните доставки би трябвало да бъдат сигурни и надеждни, тя би трябвало да бъде и на допустима цена. Само по този начин предприятията могат да бъдат конкурентоспособни в създаваните от тях артикули или услуги.
Българското държавно управление би трябвало съществено да работи по въпроса с въглеродните излъчвания. Противодействието ще бъде мъчно, тъй като страната ни е поела доста задължения, свързани с климатичните политики. На европейско ниво България води правосъдна борба дружно с Полша против повишените екологични правила от Европейската комисия. По време на климатичния конгрес в Катовице в края на предходната година българската делегация изрично съобщи, че не поддържа завишаването на еконормите. При тези действителности безсрочната дерогация на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток-2 “ е повече от нужна. За да бъде реализирана тази дерогация обаче, е нужно да бъдат направени обилни вложения в подобряването на екологичния профил на централите.
Въглищните централи заемат стратегическо място в българския електроенергиен микс, само че високите екоизисквания от Европейска комисия оказват пагубно въздействие върху тяхната икономическа доходност. Битката за ТЕЦ-овете ще бъде тежка, само че страната би трябвало да откри механизми с които освен да подсигурява работата на централите, само че и да върне тяхната икономическа доходност. На европейско равнище е належащо да се образува алианс сред страните, които освен не желаят, само че и по чисто финансови аргументи не могат да си разрешат да извършват повишените екологични условия, налагани от Европейска комисия. Само по този метод може да бъде оказан напън върху комисията и тя да преразгледа решенията си както във връзка с въглеродните квоти, по този начин и във връзка с цялостната климатична политика.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ