Проблемът с подпомагането на агросектора в ЕС след 2020 г.

Проблемът с подпомагането на агросектора в Европейски Съюз след 2020 година не е в това дали земеделците ще получават дотации. А в това по какъв метод ще ги получават. Именно България, която като цяло по никакъв начин не обича да се „ навира сред шамарите ”, ще даде старт на горещите полемики за новата Обща селскостопанска политика след 2020 година (ОСП – 2020) по време на председателството през 2018 година. Комисарят по земеделие Фил Хоуган дава обещание, че „ няма доста да боли “, тъй като Европейска комисия не желае да прави революции, а равномерен преход към нещо по-ново. Казано е елегантно, само че е явно, че Европейски Съюз премисля отношението си към земеделието. И че „ чашата на смяната няма да ни отмине “.

Засега най-общата позиция на България е с поклон към досегашното статукво. Но е по този начин дефинирана, че ни дава опция да лавираме. Основно, ние сме да се запазят директните заплащания на повърхност. Преведено на елементарен език, значи, че всеки земеделец получава пари за това, че обработва някакви декари. Примерно – 1000 дка – 1000 лева./, 100 000 дка – 100 хиляди лв., в случай че приемем условно, че на декар дотацията е 1 лев. В идеалния вид тези пари се получават от фермера, без значение какъв брой продукция е създал и с какво качество. Този способ на подкрепяне, се ползва от основаването на ОСП. Целта е била да се даде рамо на земеделието в Европейски Съюз след войните. Днес обаче анализатори, политици, агробизнес, служители и жители, до които имаше допитване от Европейска комисия тази година, регистрират, че точно това е довело до диспропорциите в бранша. А точно, до основаването на мощни самостоятелни ферми, които обаче не обезпечават съвсем никаква работна ръка. Което е едно от нещата, довели до обезлюдяване на селата.

Защо? Защото тези ферми главно са зърнопроизводствени стопанства, мощно механизирани. Дотолкова, че едно семейство с още един-двама души, се оправят с 50-60 хиляди дка. Ето за какво директните заплащания са родили парадокса 80% от дотациите да се употребяват от 20% от фермерите в Европейски Съюз. Като най-ярки образци в това отношение в последните години се дават Румъния и изключително България. И тук не става дума за това дали са положителни или неприятни огромните фермери, а за следствията от метода на субсидиране в Европейски Съюз. И в случай че във Франция, да вземем за пример, за огромен фермер се счита обработващ 500 хектара, то у нас такова стопанство е малко. Имаме фермери с по 1 млн. дка. Другата прекаленост са болшинството от земеделците с 5 дка, 100 дка, 1000 дка. Те оперират най-много в областта на зеленчуци, зарзаватчийство, биоземеделие, отглеждане на животни, планински региони. Голяма част от тях са млади фермери. Разликата е печална. Как наподобяват 100 лв. дотации годишно против 1 млн. лв. в идеалния вид. В същото време точно тези сфери на „ зеленчуци, плодове и биоземеделие ” пък генерират претовареност, та даже и сезонна. И са бариера против обезлюдяването.

На първо четене при по този начин показаните обстоятелства, спонтанната реакция би била – „ Ами да се спре с тези директни помощи ”, както са реагирали мнозина жители на Европейски Съюз при допитването? Това обаче незабавно ни запраща в другата прекаленост. Първо, тъй като едрото фермерство е витално належащо, произвеждайки зърно. Също по този начин, като изключим „ земеделците с куфарчетата ”, родени и отгледани от „ директните заплащания ”, не може да се отхвърли, че огромна част от едрия агробизнес мисли и работи с високи хоризонти на деятелност и нововъведение.

Тогава? Алън Матюс, един от водещите анализатори на ОСП в Европейски Съюз и почетен учител от „ Тринити “ лицей в Дъблин, съобщи радикална позиция по време на конгрес за ОСП в София през септември: „ Дошло е време да създадем последваща крачка – да преустановим разпределянето на средствата на хектар, което беше значима част от остарялата ОСП. Разходването на парите за земеделие би трябвало да става по таргетиран метод. И тъй като огромна част от финансирането отива при земеделци с огромни доходи, с таргетирането ще се дефинира тъкмо какво желаят фермерите да вършат. Защото те освен създават храна, а се грижат за селските региони, оказват помощ за опазването на околната среда. Налице са доста неща, поради които да поддържаме фермерите, само че това би трябвало да се случва по уместен метод. “

От друга страна в Бялата книга на Европейски Съюз са записани пет разновидността във връзка с систематизиране на парите за земеделие, препоръчани от Европейска комисия след 2020 година В документа се отбелязва, че ОСП е една от най-важните общи политики на Европейски Съюз освен от позиция на гарантирането на продоволствената сигурност и основаване на претовареност и работни места в селските региони, само че и по едно и също време с това е прийом за битка с климатичните промени. Въпреки това, в сегашния си тип финансирането на ОСП позволява деформиране, тъй като към 20% от бенефициентите получават към 80% от всички заплащания.

Каква позиция ще заеме България в бъдеще? Дали ще отбрани директните заплащания в настоящия им тип, или ще направи поклон към дребното фермерство, което за Европейски Съюз по всичко проличава е повече от значимо – следва да забележим.

Варианти на Еврокомисията

Еврокомисията преглежда възможни дискусионни разновидности за реформиране на ОСП. Първата концепция е да бъде обезпечен базов приход за всички фермери. При един подобен сюжет обаче ще би трябвало да бъдат понижени директните заплащания на огромните фермери. Втората планува въвеждане на % национално съфинансиране на директните заплащания. Обединяващото във всички разновидности обаче е, че директните помощи, се планува да бъдат ориентирани особено към дребните фермери и тези в планинските и необлагодетелствани региони, изпитващи компликации.

* Авторката е основен редактор на сп. „ Агрокомпас ”