Проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се превръща

Проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се трансформира във все по-сериозен, написа Epicenter.

Все повече поданици на огромни градове и изключително столичани, се въоръжават с филтри за филтриране на въздуха в домовете си или пътуват до работните си места с маски на разположение. Всичко това е поради опасението за личното здраве и това на околните. Докато текат полемики, които от време на време водят до промени и в законодателната уредба, интерес съставляват оценките на жителите.

АФИС зададе на жителите два въпроса - каква е оценката за чистотата на въздуха, както и кои ограничения биха съдействали най-много за понижаване на нечистия въздух.

Подобно проучване АФИС направи преди две години. Изненадващо или не – при започване на 2020 година по-малко хора спрямо януари 2018 година считат, че замърсяването на въздуха се ускорява в тяхното обитаемо място. Към момента това са съвсем 29%, а преди две години тази оценка е споделяна от 36% от всички интервюирани. Повече от половината запитани (58%) декларират, че качеството на въздуха не се е трансформирало в последно време (срещу 52% през 2018г). Усещането за по-чист въздух е споделено от едвам 13 на 100 – за съпоставяне преди две години същият отговор е посочен от 11,5%. Следва да създадем и ангажимента, че частично този отговор зависи и от моментното качество на въздуха по време на теренната част на двете проучвания.

Като че ли, в случай че става въпрос за замърсяване на въздуха, то или релативно е намаляло, или най-малко няма усилване на чувството за този проблем в полето на публичното мнение, тоест – хората привикват...

Същността на казуса обаче проличава, в случай че пресечем тези данни с вида обитаемо място (1). Градските поданици доста по-често признават, че въздухът е замърсен, спрямо живеещите по селата – съотношението е повече от 4 към 1. Също по този начин обаче излиза наяве, че в София, и на първо място в регионалните центрове, оценката е радикално друга в съпоставяне, освен със селата, само че и с дребните градчета. На едно равнище обяснението е просто – в огромните градове и в столицата е налична централизация на население и стопанска система с всички разумни последици (повече коли, произвеждане, уреди за отопление и т. н.).

В същото време обаче се вижда, че живеещите в регионалните градове изричат даже по-критични оценки от софиянци. Докато мнението в столицата е релативно разграничено и могат да се отчетат и позитивни оценки (всеки трети столичанин е на мнение, че замърсяването става по-слабо през последните години), то в огромните обитаеми места обстановката е друга – замърсяването на въздуха или става по-силно, или остава същото. Съвсем разумно, оценката за все по-мръсен въздух е надалеч по-занижена измежду живеещите в дребните градове (15,5%) и селата (8,6%).

Данните демонстрират нещо на пръв взор необичайно. Доколкото съвсем целият спор за честотата на въздуха беше изнесен на софийски тепих (със доста по-малко вести за Русе, Варна и още няколко други регионални града), чувството за замърсяване измежду живеещите на тези места е по-силно. Реципрочно, оценката за възстановяване на качеството на въздуха е по-често срещана измежду столичани (всеки трети софиянец), за разлика от жителите на регионалните градове (един на всеки 14, или близо 7%).

От изследването излиза наяве, че освен жителите на столицата са обезпокоени от въздуха, който дишат. Това преди всичко са хората от регионалните градове (2) – т.е., за 47 на 100 от тази група замърсяването се ускорява през последните години. Нещо повече – сравнението с 2018 година разкрива, че към оня миг столичани са били доста по-критични към положението на въздуха, който дишат (за близо 48% замърсяването се е засилвало, а същото е намалявало едвам за 6%). При всички положения, преобладаващата оценка на градското население сочи: по-лош за дишане въздух, или подобен, който не се усъвършенства.

Последен акцент, по отношение на този знак: анализът открива забавна корелация сред оценката за чистотата на въздуха и отношението към световните климатични промени. Гражданите, които са по-критични към качеството на въздуха, в по-голяма степен споделят, че климатичните промени са съществена опасност за бъдещето на България. Обратното – твърдящите, че въздухът става по-чист, считат, че световният климат няма да окаже въздействие в България.

Имайки поради тази обща релативно скептична оценка, остава да проверим и кои ограничения за по-чист въздух се нравят на българските жители, и кои са по-скоро непопулярни. И в двете проучвания (от 2018 и 2020) зададохме един и същи въпрос и като цяло натрупванията при отговорите не се отличават доста. Явно в това отношение следим устойчива настройка.

На първо място, най-популярна мярка за понижаване на мръсния въздух е по-достъпната цена на електрическата енергия (31%). Следват по-малкият брой коли и прекъсването на дима и отровните газове от индустриалното произвеждане (и двете с над 17% натрупване). За малко над 14% от интервюираните решението се крие в достъпа до газ за домашно отопление. Общото процентно систематизиране отрежда наличния публичен превоз и централната топлофикация в долната част на тази канара, надлежно с 8,5 и 6,9 %. Малко над 4% се сплотяват към други ограничения.